Фенски погледнато, всеки иска неговият любим отбор да печели. Да има лоялни състезатели, умни ръководители, щедри спонсори, добро представяне в медиите, пълни трбуни и … да печели титли.

Всяка фирма също иска да печели. Пари, стоки, пазари, влияние. Служителите да имат добър стандарт на живот и да дават всичко от себе си в бизнеса, мениджърите да са умни и находчиви, клиентите и партньорите доволни.

Баскетболният отбор на Черно море не е печелил титла или купа от февруари 2000 г. Безкрайно дълго време. През това време ръководството се бие в гърдите, че голяма част от българските национални баскетболисти са излезли от школата на клуба. Печелим 90% от юношестките първенства. Какъв е смисълът, щом нямаме успехите, които феновете и спонсорите очакват?

Черно море Шампион 2007 г.

Няма фирма, чиято основна дейност е да отглежда и обучава талантливи служители за своите конкуренти. Ако има, то тя едва ли може да съществува дълго.

В последните дни чета, че Сашо Янев 100% отива в чужбина след края на сезона, Васко Кьосев си поставил цел да играе в по-силен Бг отбор и после в чужбина. И другите млади момчета се надяват да си тръгнат.

Защо?

За да станат по-добри баскетболисти? Вероятно. Да печелят повече пари – разбира се. Да печелят титли и купи – най-вече за това. Те знаят, че в сегашната ситуация няма как да се борят за златните медали при положение, че поне 4 отбора имат по-силна селекция с качествени чужденци. Обяснимо е, че нямат
търпението да стоят години наред в Черно море, в очакване на шампионския сезон.

Всъщност този шампионски сезон ще го дочакат малко хора от сегашните баскет фенове във Варна. Поне ако нещо не се промени радикално.

Ако аз работя във фирма, която няма идея как да върви нагоре, да разширява пазарите си, да увеличава печалбата си, да печели награди в своята област… да реализира интересни проекти – какво би ме задържало там? Възможността да науча тънкостите на бизнеса и след това да отида при някой, който знае как се постигат големите неща. Разбира се ще дам всичко от себе си, за да постигна желаните резултати в настоящата фирма. Но като виждаш, че си в задънена улица – много по-лесно е просто да си потърсиш щастието на друго място.

За това не мога да обвиня никой от баскетболистите или футболистите на Черно море, който решава да търси златото другаде. Да, добрите спортистите търсят първо златото, а след това големите премии и заплати.

Поколението на Близнаците бе на няколко минути от купата в Русе и можеше да си тръгне от Варна след като е стигнало върха. Уви, не успяха. Ако бяха останали още един сезон, вероятно щяха да спечелят – но нямаше какво (кой) да ги задържи. Поколението на Тодор Стойков (вярно в друга ситуация) успя, взе 5 златни
медала и тогава всеки тръгна да доказва себе си в чужбина или в други клубове.

Черно море с Купата на България - 2000 г.

Сега Сашо Янев и връстниците му ще си тръгнат, като оставят след себе си няколко титли при юношите. Не е малко, но всъщност е нищо. Нищо, спрямо надеждите възлагани на тези момчета.

Сигурен съм, че ако в клуба се създаде шампионска организация за догодина, поставят се високи цели, купят се 2-3 много добри чужденци, тези момчета ще останат. Сигурен съм, че искат да станат шампиони с Черно море, преди да тръгнат да се доказват по света.

Черно море шампион 2009 г.

Ако аз работех във фирма, която притежава изключителни служители, но няма високи цели и следователно няма резултати – щях да преобърна света, но да се случат нещата. Така, както го прави Тити. Силно се надявам, както и всички баскет фенове във Варна, да се намери вече човекът, който да преобърне нещата. Ще му помагаме с каквото е нужно

Преди няколко години си помислих, че това ще е Асен Христов. Все още имам мъничко вяра в това.

Нали знаете, надеждата…

Черно море Шампион 2010

Снимки: gong.bg и личен архив