Темата е ужасно тежка. Но е редно да задам плахо този въпрос. Трябва ли медиите да ни запознават в детайли със смъртта на всяко българско дете? Кога е дошла линейката, кога са пили кафе лекарките, кой с какво го е ударил, защо се е катерило по улука, от глад или от студ е починало, живо или мъртво се е родило…и така. На ум ми идват десетки истории, при положение че съзнателно отбягвам тези новини.
Под претекст, че искат да решат проблема (с докторска небрежност, проблеми в бърза помощ или чисто битови драми), медиите грозно експлоатират човешкото нещастие, пълнят страниците и емисиите си с детайли и дори интервюта с опечалените. Не целят и не постигат нищо, освен вниманието на аудиторията. Тя пък хипнотизирано гледа, чукайки на дърво това зло да не я достигне.
Може би българинът вярва, че проблемът му по-лесно ще бъде решен ако се покаже по телевизията, отколкото ако сезира компетентните органи. Дотолкова нямаме доверие в полиция, прокуратура и съд – да не говорим за докторските организации, че предпочитаме да си кажем мъката на репортерите. И така се завърта колелото.
Аз лично се чувствам безпомощен, като видя началнат страница на онлайн новинарските сайтове – починало дете, катастрофа, СЕРЕ СЕ, чалга звезда с нов имидж… При телевизиите е същото, само с повече подробности и видео.
Вярно, че личните истории (основно трагичните) се поднасят най-лесно на публиката, но не трябва ли медиите да съхранят малко тази публика? Толкова ли нямат обществени теми и проблеми, че акцентират на личните трагедии? Аз лично не искам да знам имената на всички починали през деня.
„Не целят и не постигат нищо, освен вниманието на аудиторията.“
Всъщност е точно обратното.
– НЕ постигат вниманието на аудиторията, тъй като моментално разкарвам отвратителният канал, който ме занимава с гадости и трупове
- Постигат следното: окончателно смазване на нещастния зрител, изпълването му с негативизъм и неприязъм (да не говорим за апетит или оптимизъм) и убиването на желанието му за каквото и да е, освен отвратен да прасне една ракия.
Същевременно постигат изчерпване на добротата и състраданието му (ако на някой му е останало нещо такова) и го правят бездушен робот, който не реагира на нищо около него (ей с това са пълни градовете)
И според теб това е „нищо“ ???
Или изобщо не осъзнаваш какво виждаш и какво става около теб?
Въпросният цитат „Не целят и не постигат нищо, освен вниманието на аудиторията.“ е насочен към предното изречение – че не се решават проблемите, за които се правят на загрижени.
Масово хората не превключват канала, защото са заети да чукат на дърво.
За смазването на аудиторията и надеждите й съм съгласен.
Аз също смятам, че е ненужно медиите да ни занимават с тези неща. Кой малоумник се е качвал по улука до втория етаж на сградата или коя циганка се е напила и пребила децата си.
Някак се сетих за една песен от една срамно не-популярна рок опера на Trans-Siberian Orchestra:
http://www.darklyrics.com/lyrics/transsiberianorchestra/beethovenslastnight.html#21
Няма нищо общи с поста, само със заглавието
Отговорът е, че това е много по-лесно, а тооам и евтино. Така елевизията не може да засегне нечии интереси отразявайки неща отвъд тъпи битовизми (iPad-и за депутати = 20 минути новини). Иначе току виж настъпили някой по мазола и после трябва да му се извиняват.
А и като така е по-лесно за отразяване, можем да не се напъваме да наемаме журналисти, защото нито правим кой знае какви разследвания, нито задаваме сериозни въпроси.
Но все пак има час за запълване и криминалната хроника е благодатна тема – слухтиш полицейската честота и тичаш след линейките. И ето ти за минимум инвестиция и риск – новини.