Бяха времена, когато животът ни беше „Спорт и музика“ Основният тийн период при мен е между 1996-1999 г.  Той разбира се си има подпериоди, но това не е важно. Достъпът до Интернет беше силно ограничен и основните медийни канали бяха току що появилата се кабелна телевизия, вестниците и списанията (все пак в тази възраст лъскавите неща имат малко по-различна стойност).

Вчера ми подариха автобиографията на Дейвид Бекъм и докато пътувах към Варна почти я изчетох. За самата книга мога да кажа само, че е много добър PR продукт, написана от доста подходящ „ghostwriter“.  Твърде изчистена, да не кажа стерилна на моменти.

Тъй като основният фокус (до където стигнах поне) е върху периода 1996-1999 си припомних някои „забележителности“ от втората половина на ’90-те.

1. Точно тогава футболът започна да се превръща в поп култура. Но все още бе територия на играчи като Кантона, Тони Адамс и Трифон Иванов. Гелът по терените ставаше все повече. Големите футболни първенства (Европейското по футбол 1996 и Световното през 1998) все още имаха по-голяма стойност от Шампионската лига. Пък и България беше редовен участник.

2. Поп културата пък бе доминирана от Spice Girls Естествено и доста други boy и girl банди. И братята Хенсън…разбира се Чалгата набираше сила! Във Варна имаше Гумени Глави.

3. Медиите – още нямаше bTV, Диема и т.н. и гледането на футбол по телевизията все още си беше ритуал. Все пак седмично не можеше да избираш измежду 60 мача. Тези със сателитните антени бяха привилегировани.

4. Изпращахме писма по пощата до футболни клубове в Европа. Обяснявахме колко големи фенове сме и оставяхме вътре празен плик – с надеждата да ни изпратят някакви снимки, картички, рекламни материали. Да имаш адреси на клубове беше голям капитал. Най-добри и „щедри“ бяха английските отбори. За това вероятно сега имат и толкова много фенове у нас – въпрос на маркетинг.

5. Пишехме си писма по пощата с хора от други градове и държави…

6. Имаше мутри И обикновени квартални бандитчета, които можеше да ти вземат я джобните пари, я маратонките на връщане от училище.

7. Любовта беше нещо съвсем различно. Направо трудно! Както пеят Ъпсурт – „Немаше ни gsm-и, ни Интернет“ …

Какво знаят сегашните тийнейджъри…

8. Музиката все още се разпространяваше с касети. Появяваха се тъкмо и CD-та де.

9. Слави Трифонов и Хъшове още бяха герои. Какво са ’90-те без Освалдо Риос, Касандра, Вдовицата в бяло и цялата латино култура, която ни заля заедно с кабелната телевизия?

10. Българският футбол бе повече национален отбор, отколкото А група. Все пак това е най-черният етап от историята на Черно море Но пък бяхме шампиони на баскетбол.