Милиони хора си отдъхнаха след като Уилям и Кейт се ожениха. Тази сватба беше завзела всички информационни канали и ни се натрапваха всевъзможни подробности за това събитие, без да имаме каквато и да е нужда от тях. Вече знаем повече за Кейт, отколкото за съседката от горния етаж. Но това си е наш проблем – щом имаме повече време за телевизия, отколкото за междусъседската дружба.

Последва беатификацията на Йоан Павел II – хиляди хора на площада във Ватикана, зрители по ТВ, полски знамена като на мач…и вече си имаме съвременник почти светец. Църквата търсела още едно сторено от него чудо, за да го провъзгласи за цял светец. На бас, че скоро ще открият…

Първомайските бунтове в Германия, протести в България и обикновенни манифестации в Русия и Китай дадоха допълнително медийно присъствие на лявата идея. Не знам кои бяха по-нелепи – убедените, че нямат да връщат нито евро на ЕС гърци или организиращия „ден на гнева“ Станишев. Все пак му се роди дете и е нормално да  е малко превъзбуден. И това ако не е PR – да му се роди дете на червения лидер точно на 1 май.

Точно преди година на тази дата имахме събитие на az-deteto.bg в Борисовата градина – благотворителен базар за родители. Спомням си как въпреки разрешението от общината  озверелите червени активисти ни пометоха, защото сме им били заели мястото…Та същите тези хора днес вместо ден на труда и трудещите се говорят за гняв. И аз съм разгневен срещу мързеливите и вечно мрънкащи сънародници …

Тъжно е, че толкова евтино продаваме вниманието и времето си. Позволяваме да ни втълпяват, колко важно и интересно за нас е да сме наясно с гримьорите на Кейт, беатификации и всякакви други манипулации.

R.I.P – Иван Славков – поне един човек, който винаги имаше какво да каже и го правеше по интересен начин. Без значение какви тези  и хора защитваше, винаги го правеше достатъчно умело, за да го чуеш и разбереш. Без гняв! Човек отделил достатъчно сили и енергия за развитието на спорта и медиите в България.