Синдромът на отличниците се оказа провокативно четиво. Едни го отхвърлиха, друго го прегърнаха. Покрай абитуриенските страсти, когато всеки е хукнал да дава оценки на образователната система и младите българи това е нормално. Не е толкова важно на какво ни учи училището, а как ще съумеем да се реализираме в истинския живот.
Тоалетите, колите, прическите, бижутата, клаксоните и чалгата са само за фон на фотосесията на зрелостниците. По-важно е какво ще получи икономиката ни от тези млади хора в близките 30-40 години. И дали има някаква опция страната да се възползва от техните умове и таланти.
Проблемът не е оценяването, а преподаването и метода на изпитване.
Един срещу всички. Сам.
Както се досещаш, това на практика не работи в офиса, дето първото умение е да се сработваш с хората, да респектираш познанията им и да допускаш другомислие.
Или
цялата система на бг образование и хората, която са я завършили с отличие или без имат особено тежък проблем да участват в проектни екипи и по кроскултурни задания. Загубили са си времето.
Да си отличник срещу всички и всичко не е трудно. Сложното е да си част от нещо.