Квазипобеда – измерения на успеха

Днес отчетохме успешен старт на Европейското по баскетбол за мъже в Литва. България загуби с под 10 точки от фаворита Словения, като само 3 минути преди края на мача водеше в резултата. Всъщност самото ни присъствие на Евро 2011 е успех за българския баскетбол.

Така звучи стандартната спортна новина от последния час.  Но всъщност успех е когато спечелиш. Или поне да загубиш с резултат, който те класира напред. Такива квазипобеди не водят до никъде.


Правим нещата, ама не съвсем. И всъщност тези „успехи“ ни правят по-малки и по-слаби. Сещам се за десетина полупобеди за баскет националите ни в последните години, като всички от тях си приличат по едно – бяха си съвсем истински загуби. Играли сме добре, нямали сме шанс/опит.

Самото ни класиране на Европейското също не е някакъв успех, защото все пак участваме там единствено заради разширяване на формата на турнира в последния момент. Един път и ние да се класираме по административен път 🙂

Истината от днес е, че трябваше да спечелим. Мачът до последната серия 16:2 за Словения си вървеше добре. Ние играхме без център, съперникът ни имаше 5% успеваемост от тройката. 5%!!! Надали до края на шампионата ще получим такъв шанс. Утре идват озверелите белгийци, които ядоха доста бой днес. Ние два поредни силни мача рядко правим, така че доста трудно мога да прогнозирам успех. Но пък това ни е последният шанс за класиране във втората фаза. Или поне за първа победа на голям баскетболен форум от … двайсетина години насам.

Темата обаче не са баскет националите, а способността ни да виждаме победи в загубите. Да се самозалъгваме, че успяваме. А всъщност губим. Това го има и в бизнеса, и във външната ни политика, и в другите спортове и в най-простото ни ежедневие. Трябва да се научим да приемаме нещата такива, каквито са. И да изхождаме от тази реалност, когато подготвяме следващите си стратегически стъпки.

Абсолютно същите квазипобеди наблюдаваме и при Григор Димитров, който губи спечелени мачове, а от феновете се очаква да ги приемат почти като победи. Може би само при волейболните национали се гледа реално на нещата. Там успехът си е успех, поражението – поражение. Дори се драматизира малко повече при загубите. Причината – един отбор трябва да навакса емоциите от всички квазипобеди на баскетболисти, футболисти, политици и т.н.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

август 31st, 2011 by

.