Списание Мениджър – брой 154

Докато стигна до този текст вече излезе новия 155-ти брой на Мениджър. Все пак си бях решил да споделя трите най-интересни за мен статии от брой 154 по две причини. Първо, защото го прочетох на шезлонга до басейна, а не както обикновено пътувайки от някъде за другаде. И второ, защото открих няколко теми, над които в последните месеци и аз разсъждавам често.

Та ето ги моите топ 3 (5) статии от списание Мениджър през август. Подредени са по реда си в изданието, не в някаква класация.




1. „Доверието движи икономиката“ на проф. Христо Пирински. Той обяснява що е Социален капитал, дава пример с изследване за развитието на Северна и Южна Италия и какви са причините за изоставането на юга. Общо взето абсолютно същата съпоставка можем да направим за бизнеса и живота между Варна и София. Във Варна хората са много по-мнителни, доверяват се и помага за обществени каузи много по-трудно и не на последно място – страхуват се да гледат нагоре. Така наречения синдром на стъкления покрив.

2. „Учене пред компютъра“ на Евгения Пеева – за Сал Кан и неговите уроци по всевъзможни теми в YouTube.

3. „Има ли място за дискаунтъри“ на д-р Боян Кутевски и изобщо цялата тема за настоящето и бъдещето на консултантския бизнес, коучинга и дали отделящите се от големите консултантски компании специалисти, могат да ни свършат добра работа за малко пари. Тази тема е актуална и в света на рекламата, маркетинга, уеб дизайн, HR услугите и къде ли още не. Моето мнение е, че пазарът определя дали някой ще оцелее или не. Но по-важно е да растем, а не да оцеляваме.

4. „Нашето време е нашите пари“ на Йохан Карлсон – с думи прости и примери ясни, отговаря на въпроса що е то ефективна администрация и умно замислена система в полза на обществото. Всички кандидат кметове трябва да наизустят този материал и да работят за осъществяване на част от описаните услуги. Ако искат и до Стокхолм да отидат.

5. „Места за поезия“ на Стефан Иванов – да, сигурно имаше и по-важни текстове и по-интересни и по-ценни. Примерно нестандартните рекламни площадки в развитите страни, мобилния маркетинг на Сашо Бойчев или марковите дрехи на пропагандата. Все теми, които са ми по-близки професионално. Избрах местата за поезия, защото с колегите в www.kafene.bg работим по тази тема от 2 години и вярваме в нея. Вярваме, че можем да откриваме и създаваме места за изкуство. Не може всичко да е импресии и стратегии все пак.

И нещото, което не успях да схвана. Как в едно издание мирно и кротко съжителстват advertorial за голф клуб и кампания на WWF за спасяване на Суяка. Но, пазар…

Надявам се да прочета и 155-ти брой преди края на отпуската 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

септември 1st, 2011 by

.