Глупаво би било да определя „Полунощ в Париж“ като продължение на „Вики, Кристина, Барселона“. Обаче Уди Алън така усърдно се е заел да представя на масовата публика най-невероятните градове в Европа, че няма как да не правим връзка между филмите. Пък и доколкото разбрах новият му шедьовър ще е на тема Рим. Интересно кой ли ще е следващият град, който ще ни представи и чиято туристическа индустрия ще зарадва. Да се надяваме Варна…

Сега сериозно.

Филмът е много добър (според мен по-добър от този за Барселона). Самата история не е нещо особено и удивително, но атмосферата която предава го прави задължителен за гледане. Разбира се всеки си има вкус, но ако Ви се гледа нещо интелигентно, ненатрапчиво и в същото време обсебващо – това е филмът.

Предполагам за франкофоните ще е малко изтъркан и комерсиален. Ще ми се да чуя мнения.

Какво прави този филм обсебващ? Дава ти добавена стойност, която в случая се изразява в последващо слушане на Кол Портър, купуване на бутилка вино от Бордо, зачитане на Емил Зола и няколкочасово търсене из Wikipedia на тема  Бел Епок.

Веднъж съм бил в Париж и като си тръгвах бях убеден, че пак ще ида. След като гледах филма се чудя – защо още се мотая