Проблемът е, че става дума за бейзбол. А аз от тази игра не разбирам нищо. И въпреки това вече втори филм на тази тематика ми харесва. Даже Кешбол / Moneyball ми хареса доста повече от Момиче за един сезон /Fever Pitch (което пък си футболна история, адаптирана за бейзбол от американците). И все признавам, че го гледах през призмата на футболен/баскетболен фен на Черно море.

Хареса ми защото разказва за една философия в комерсиалния спорт, която като човек интересуващ се от спортен мениджмънт би трябвало да отричам. В същото време обаче й вярвам (даже може да звучи нелепо, но политиката на Черно море (футбол и баскетбол) доста напомня тази на Оклахома A’s). Разликата е, че тук си нямаме решителен генерален мениджър, но това е друга тема.

Филмът ще се хареса на всеки, който се вълнува от спорт или от бизнес. Има и достатъчно житейска философия – за тези, които ще го гледат само заради Брад Пит. Според мен си струва, дори да не сте посветени в малките детайли и смешки на тема MLB. Саундтракът също е приятен.

И да се върнем на Черно море – не знам защо направих асоциация между героя на Брад Пит и току що отказалият се от професионалния футбол Станислав Стоянов. Безспортно един от любимците ми на „Тича“. Човек като него трябва да получи шанс да управлява процесите в Черно море. Да получи власт, бюджет и доверие. Дано някой, от който зависи нещо в българският спорт гледа филма, запознае се с историята и потърси мениджърско решение.