Парите трябва да следват ученика, а не да издържат училището. И всеки родител си избира къде да учат децата му. Тези неща са ясни и много се радвам, че Деси Бошнакова се е активизирала да популяризира тезата.

Мен ме вълнуват обаче детските градини. Дали ще живеем във Варна или в София, проблем има и е доста вероятно да не се класираме от първия път. Като цяло самата класация е малко обидна, но…явно няма по-работещ механизъм за разпределение на това така ценно благо – място в ОДЗ

И смятам е справедливо държавата да помисли как да компенсира своите деца, на които не може да осигури това благо. В стил Бойко Борисов някой ще каже – като искате всички да сте софиянци/варненци, така ще е. Това го беше казал и Кирил Йорданов и даже стигна до изчислението, че във Варна живеят поне 900 000 души…и за това няма места в детските градини. Всеки има право да живее където си иска и това не бива да е оправдание.

Даже при частните училища е въпрос на избор – дали да платиш повече и да получиш повече екстри. Т.е. логично е детето да получи сумата определена от държавата и да си я инвестира в което лицензирано учебно заведение реши. При детските градини и яслите обаче ситуацията е плащаш или не работиш. Доста грубо. Няма избор, няма опции, няма капризи.

След като си плащаш данъците, държавата ощетява детето ти и не му дава място при другите деца (които са по-заслужили според класацията), а освен това отнема и правото на работа на майките…които трябва да си гледат детето …докато стане 1 клас.

За това моето предложение е не само парите да следват учениците, но дори държавата да поема 100% от цената за престой на всяко дете в частна детска градина или ясла. След като не могат да осигурят място в държавна, редно е да платят те за частна. Може би това ще ги мотивира да направят още няколко градини и въпросът да се разреши доста бързо.