Мястото на патриотизма и национализма в българската политиката

От доста време разсъждавам нужно ли е патриотичните чувства и намерения на всеки активен българин да се затварят в рамките на тясно профилирани партии и партийки. Защо е нужно хората, които желаят да поставят България и българските интереси на преден план да се изолират в политически кръжоци? Сами ли си го правят или така се налага?

nqma-druga-bg

Клишето е категорично – национализмът е страшен, защото плаши чуждестранните ни партньори. Патриотизмът пък е старомоден и безкрайно изхабен като реторика. Тези партии обаче имат успех, че и претенции за светло бъдеще? Основна причина за това, е че вселената не търпи празни пространства и веднага се намират желаещи да заемат всяка свободна ниша.

Уж „нормалните“ партии се дънят редовно и въобще не им е приоритет да бранят някакъв национален интерес. Камо ли пък да го създадат. Тази безотговорност дразни хората. Като добавим и изключително големият брой крайно отчаяни българи, съвсем нормално е революционната реторика да има почитатели…и гласоподаватели.

Всеки българин, без значение с какво се занимава, трябва да бъде патриот в това, което прави. В съществуването си като част от това общество. Не бива българщината да се изразява само с гръмки приказки по време на партийни събрания и мачове.

В главите на мнозина държавата е апарат, който партиите упрвляват и поддържат чрез излъчваните от структурите си чиновници. Според мен държавата трябва да бъде платформа. Среда в която живеем, развиваме се и работим. Съвсем нормално е да се грижим за тази среда, да я облагородяваме и да инвестираме в нея. А партиите би трябвало да са лабораториите, в които се раждат идеите за това развитие. Вероятно и да развиват хората, които да реализират тези идеи и политики.

Имат ли патриотизмът и национализмът място в българската политика днес?

Разбира се, имат място в политиката на всяка нормална държава. Но не изолирани в отделни партийки, които много лесно биват неутрализирани с етикетите „ксенофобски“ или „популистки“. Така лесно могат да монетаризират присъствието си в политиката, но не и  да участват в нея. Ако националистите и патриотите искат да правят политика в България, те трябва да са част от „нормалните“ партии. Да са крила, фракции или каквото и да е в тях. Ако трябва дори да са вътрешен коректив при писането на закони и стратегии. Докато се самоизолират няма да стигнат до никъде…или поне не и до там, където твърдят че искат да стигнат.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

септември 4th, 2013 by

.