Моите 10 победи

Провокиран съм да напиша това по две причини. На първо място победата на Цвети Пиронкова в Сидни, която прикова вниманието на цялото ни общество (съдейки по фийда си във Facebook в петък). Втората причина е Томислав Русев и неговата „минутка на водещия“ в спортно шоу Гонг на Дарик -пак тогава.

Pironkova_Sydney-Trophy

Във въпросния коментар Томислав Русев каза следното:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Томислав Русев не говори за спорт. През последните години спортистите ни не са спрели да ни радват. Няма изобилие от спортни победи, но все се намира по една Екатерина Дафовска, Матей Казийски, Димитър Бербатов, Станка Златева, Ивет Лалова и десетки още шампиони. Дори не споменавам имена като Стоичков, Стефка Костадинова или Валентин Йорданов. Имаме десетки шампиони – олимпийски, световни и европейски. Томислав Русев говори за нас като общество, което е обезверено – вероятно излъгано, вероятно разочаровано, в немалка степен смачкано и разкъсано от бедност и емиграция. Общество, което е забравило вкуса на победата – колкото и клиширано да звучи.

Да се върнем пак на цитата:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Какво е победата? В спорта е ясно – има класиране и то определя победителя. В други сфера също има някакви класации и оценки. Но кога човек побеждава? Кога печели едно общество? Една нация?

Имаме нещастието да сме част от общество, чиито критерии за успех се измерват преди всичко в богатство. Не че не е важно, но не може да изпитваш удоволствие само от нещата, които си купуваш. Не може победата ти за деня да се изразява в пълна торба от Карфур или още по-лошо  – в платената сметка за парно. Ако малката ни победа веднъж месечно е да си получим заплатата, а тя пък от своя страна не е достатъчна, за да живее добре семейството ни, то явно не сме на прав път.

Какво е победа за България?

За мен всяка прочетена книга в България е победа. Без значение кой я е прочел.

Победа е всяко родено и растящо в семейството си българско дете.

Победа е всеки печеливш бизнес, който прави животът на хората по-добър. Ако има чуждестранни пазари – още по-добре.

Победа е всяко откриване на офис на българска компания в чужбина.

Победа е всяко парченце култура създадено тук, което се разпространява по света.

Победа е всеки консенсус между политиците в полза на България.

Победа е, когато доброто побеждава – престъпникът попада в затвора, държавният служител е на твоя страна и не иска подкуп, никой не живее с чувство за безнаказаност.

Победа е всяко завръщане у дома на българин, който е получил образованието си или е натрупал професионален опит в чужбина.

Победа е, когато приятелите и партньорите ти намират връзка между твоите положителни качества и това, че си българин.

Победа е, когато много хората намират смисъл да действат заедно. Ако щете, дори когато ходят да гласуват масово. Когато намираме сили да не се разделим по някоя тема, въпреки че има предпоставки за това. Когато предпочетем да останем единни, защото сме българи.

Какво е победата за теб?

И междувременно да стискаме палци на Цвети Пиронкова днес в първото й изпитание на Austrelian Open тази година 🙂

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

януари 13th, 2014 by

.