Между вярата и религиите

Някой много умен и вероятно добронамерен човек е измислил религиите. След него друг, по-комерсиално настроен, пък е създал църквите. В следствие имаме машина за пари, манипулация и пари прим. Къде е вярата ли? Със сигурност не сред кардинали, митрополити и попове.

Аз съм вярващ човек, но в моята вяра не се нуждая от посредници или предмети (свещи, икони, кръстчета, килимчета и т.н.). Въпросът, който от известно време ме тормози е – пречат ли религиите на вярата? Ясно е, че не помагат.

faith2

Както обикновено, когато изпадна в разсъждение по важен въпрос без специална покана и сякаш от нищото около мен се появяват точните книги, ситуации и хора. За тях друг път ще стане дума.

Да се върнем на противопоставянето вяра – религия, което на първи прочит звучи чисто провокативно. Обаче е логично и ще се опитам да подкрепя тази си теза с факти. Тръгвам от там, че в главата на всеки (без значение от религията му) Бог е един. Неговият! За това няма две мнения.

Обаче религиите противопоставят и разделят хората, което само по себе си противоречи на горното твърдение.

Религиите и църквите търгуват с вярата ни, което надали е било в замисъла на който и да е Бог.

И не на последно място църковните чиновници се самоназначават и самоиздигат в тяхна си йерархия, с което определят кой колко близо стои до Бог… нелеп, но определено принуждаващ хората да делегират вярата си на свещениците похват.

Какво следва? Да горим икони или да събаряме църкви и джамии? Не, по-скоро да си повярваме, че вярата ни е вътре в нас и не се нуждаем от символи и посредници, за да я развиваме.

С какво това ще ни помогне?

Ще ни накара да се сближим с вярата си, да я търсим и ползваме по-често и непринудено и да получим реална полза от нея. Защото вярата е енергия. Добра и правилно насочена енергия, с помощта на която можем да ставаме по-добри и да живеем по-добре.

Ще изчезнат ли църквите?

Едва ли. Повечето хора предпочитат да вярват в нещо, което виждат и за което някой им е написал „свещенни книги“. Много време ще е нужно, за да се освободим от свещоливниците, иконописците и търговците на опрощение. Първата стъпка е вяра – не сляпа принадлежност към измислени религии, цървки и попове.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

февруари 27th, 2014 by

.