Аспарухово, Варна

Изкушавам се да започна и да завърша всичко по темата „Аспарухово“ с отговора на един въпрос – #Кой е виновен? Убеден съм, че го знам, но не е нито времето, нито мястото за това…сега е време за работа. По тази причина вчера след обяд тръгнахме от София за Варна с единствената мисъл да бъдем полезни. На Варна, на Аспарухово и на пострадалите от катастрофата.

v2

Няма да Ви заливам със снимки от трагедията. Не е красиво, не обичам да снимам, а и вече сте видели достатъчно. Искам да акцентирам върху три основни неща:

Имаше много доброволци – млади, активни, загрижени хора. Футболни фенове, аматьорски спортни клубове, младежки организации, фирми… Разнообразни, но водени от една мисъл хора – трябва да вземем нещата в свои ръце!

– Организацията на доброволците можеше да бъде по-добра. Всъщност до обяд се бяхме самоорганизирали и свършихме много повече работа. След обяд решихме да се включим в по-централизираната спасителна операция, разпределиха ни къде точно да отидем да помагаме…но на място нямаше кой да ни „поеме“. Рискът да се мотаеш като муха без глава беше голям. Все пак работата е толкова много, че все се намира какво да правиш 🙂

– Действията и държанието на публичните личности във Варна през последните 2-3 дни отлично отразява реалностите във Варна. На кого може да се разчита, кой може да бъде реално полезен, кой обича да е предимно на раздумка и покрай медиите. Ситуацията не ми позволява да ползвам имена, но скоро ще опиша какво видях и на какви умности се наслушах.

v3

Ще завърша с една обезпокоителна и логична тенденция. Вече живеем в неофициален апъртейд. Доброволците съвсем съзнателно и аргументирано искаха да помагат да българи, а не на цигани. Това не е расизъм, не е дискриминация…това е естествена развръзка на това, в което живеем вече 25 години. И този процес трудно ще бъде спрян.

На опашката за помощи от Червения кръст имаше 98% цигани, много от тях дори не бяха с изкаляни обувки, не желаеха да се включат в работата и дори да си покажат документите, че действително са от Аспарухово. Напрежение избухна дори помежду им на опашката. Сами се „разкриваха“, че са се събрали от други цигански махали на града.

v5

Благодаря на Дони, че бяхме единодушни в идеята да тръгнем при първа възможност за Варна.  Благодаря на колегите в офиса, че ме подкрепиха в тази ми спонтанна мисия. Благодаря на всички приятели във Варна, с които хванахме лопатите рамо до рамо. Специално благодаря на Валери Колев, за информационния поток от мястото на събитието в петък, за отличната екипировка, която ми осигури, за това че в цялата кал намери време да ми направи една снимка и най-вече за това, че заразява околните с усмивка и оптимизъм. Между дните си на доброволец Валката работи нощна смяна във ВиК и продължава да се справя с кризисни ситуации. Надявам се като се наспи да разкаже неговата гледна точка за Аспарухово.

+ Няма как да не отбележа респект към работата на Роси и  целия екип на ВарнаУтре по време на цялото бедствие. Ако в България съществува стойностна награда за журналистика – трябва да им я дадат при първа възможност! Уникални репортажи!

++ Дано тази нощ да не вали над Аспарухово, защото може да стане страшно 🙁

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

юни 21st, 2014 by

.