Моята купа

Малко преди спортният министър Красен Кралев да повери баскетболната купата на България в ръцете на капитана на Черно море Асен Великов хиляди хора въздъхнаха с облекчение. Същият този Асен Великов, с когото бяхме в агитката на Черно море при първия от загубени финали през 2001 г. …пак в Плевен. Сещам се за поне стотина мои познати, които чакаха този момент от твърде дълго време. И това чакане си струваше.

kupa-cherno-more

An Tagen wie diesen, wünscht man sich Unendlichkeit
An Tagen wie diesen, haben wir noch ewig Zeit
Wünsch ich mir Unendlichkeit

Час преди финала с Кати се надъхвахме с тази песен. Тя много я харесва. За първи път по-детайлно и разказах за какво точно става дума. Обяснявах й, че в живота има моменти, които определят бъдещето ти. Трябва да учиш, да се трудиш много, да бъдеш постоянен, да обичаш това, което правиш…отдадено и без да те мързи. И колкото и добре да се справяш идват тези моменти, когато трябва да верифицираш (естестено не ползвах тази дума) уменията и знанията си и да направиш разликата с останалите. Да вземеш купата!

Нарича се конкуренция и спортът е само илюстрация на този процес, който се случва постоянно в живота на всички хора.

Целият този урок щеше да отиде по дяволите, ако моряците не бяха показали характер, огромни сърца и пълно себераздаване. Кати не разбира кой знае колко от баскетбол. Знае, че топката е оранжева, трябва да се вкарва в коша и както във всеки друг спорт Черно море трябва да победи. За 5 годишно момиченце й е предостатъчно 🙂

Много приятели ме питаха дали съжалявам, че не бях в залата. Въобще. Няма по-голямо удоволствие да гледаш последните стотина секунди от финала, докато детето ти се е вкопчило в теб и пита също стотина пъти – свърши ли? Бихме ли? А тези секунди в баскетбола могат да изглеждат безкрайно дълги.

И в края на цялото петнайсетгодишно очакване, малко преди Асен Великов да направи най-простото движение в баскетболната си кариера и да вдигне купата над главата си, аз със същата тази лекота вдигнах моята купа. Щастливото дете, което вярвам научи един хубав и много ценен урок в живота си.

Не знам за Асен. Не знам за Пламен и другите момчета в отбора, но аз въздъхнах с облекчение. И въобще не ми пукаше, че съм си в хола, а не в зала Балканстрой. Купата си е купа – тя просто е материално изражение на много положен труд, много тренировки и много, много вяра. Тя е на идеята Черно море и хилядите хора, които стоим зад нея.

Както казах и на Кати, спортът е отражение на живота. Ако искаш да вдигаш купата трябва да се стараеш много. Да тренираш, да не те е страх да се състезаваш и безкрайно много да вярваш. Да живееш за моментите, когато получаваш възможност да се докажеш. И да вдигнеш своята си купа.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

февруари 23rd, 2015 by

.