Контрол

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

октомври 5th, 2015 by

.