Когато нормалното е твърде скучно…

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

октомври 27th, 2016 by

.