Възможната реформа на детско-юношеския футбол

Нямам амбиции да ставам шеф на БФС. Това не е предизборна платформа, с модерните ключови думи „промяна“, „иновации“, „прозрачност“ и „инвестиции в младите“. Става дума за няколко дребни промени, които според мен ще се отразят положително на футбола в България.

Подготвям дисертация по темата за развитие на талнта в различни области на социално-икономическия живот и тъй като познавам доста добре системата на детско-юношеския футбол си позволявам да започна тази дискусия.

Преди да преминем към идеите, първо да дефинираме проблемите, които искаме да разрешим.

  1. Младежите твърде късно стигат до мъжкия футбол.
  2. Развитието на младите футболисти твърдя рязко спира на 18-19 години
  3. Повече деца трябва да играят мачове на национално ниво.

В разрешаването на тези проблеми няма да има нито един икономически неизгоден аргумент. Любимият на много деятели израз „наливане на пари“ не е алтернатива. Предлагаме само модели, които чрез промяна на мисленето могат да доведат до подобряване на средата.

  1. Нека футболисти между 16 и 21/23 години да могат да играят в Трета лига, дори и да имат професионални договори. Никой няма да бъде ощетен от това. Със сигурност колкото по-бързо се сблъскат талантите ни с мъжкия футбол, толкова по-добре за всички.
  2. Нека клубовете, които искат да имат дублиращи отбори в Трета лига изградени от професионални играчи между 16 и 21/23 години, да получат това право при това с директно влизане в съответната група. Със сигурност всеки тим би направил такъв отбор, за да развива играчи, а не да влияе върху класирането в групата. А и да повлияе – кое е по-важно в крайна сметка? Развитието на топ футболните ни таланти или боричканията в аматьорския футбол?
  3. Нека момчетата между 16 и 19 години да могат да имат двойна картотека – да играят юношески футбол за един клуб и мъжки за друг.  Без значение дали един клуб има елитен U19 отбор или играе в зонална група, със сигурност ще има момчета, които паралено могат да правят първи стъпки и в мъжкия футбол. Защо това да не става едновременно? Дори младежът да няма договор с клуба, чийто юноша е. Така ще има едновременно възможност да играе повече мачове и в същото време основния му клуб няма да губи правото на компенсация за развитие.
  4. Повече мачове на национално ниво за децата. Създаването на елитната U15 е добро решение, но със сигурност има още клубове, които искаха да бъдат част от нея. На тази възраст не бива да се търси елитарност, а по-скоро всеки можещ да отговори на организационните изисквания да има право да се включи. Според броя заявки ще се реши дали ще има А и Б група, дали ще има някакви квалификации или друг модел на работа. Ако 25 клуба в България могат да си позволят да имат отбор, който да пътува из страната, имат добър терен и боеспособен отбор, то нека имат право да играят максимално много мачове срещу други такива тимове.
  5. Нека школите да могат да се регистрират като отделни юридически лица от професионалните клубове и това да не влияе върху лицензирането на професионалните клубове. Така ще са много по-гъвкави, ще има много по-голямо доверие от страна на спонсорите искащи да дават пари специално за детски футбол и не на последно място много по-лесно ще кандидатстват по различни програми. За целта единственото необходимо нещо е при лицензирането да отпадне изискването колко и какви юношески формации трябва да има един клуб с представителен отбор в Първа, Втора или Трета лига. Единствено да каже колко деца на каква възраст са част от Академията му и данни на юридическото лице, което развива тази дейност.
  6. Треньорите, които са вкарали отбора си в Елитна група, за която се изисква по-висок лиценз да попадат автоматично в курс, която се обучава за този лиценз. Същото е и с поканените в U15 наставници, които имат лиценз UEFA B, а им трябва UEFA A.
  7. Компенсационните такси за развитие на млад футболист да се заплащат при самото преминаване в друг клуб, а не някога във времето, ако детето подпише договор. Ако едно момче е било 3 години в една школа, компенсацията е да кажем 10 000 лв. и идва друг клуб, който много го иска – да плати натрупаните до момента 10 000 лв. Така рязко ще намалеят много от лъжите и фалшивите обещания в детския футбол. Ако смяташ, че този играч е много перспективен и ще ти свърши много добра работа – плати си. Така стимулираш клуба, който го е създал, да работи още. Стимулираш треньора му да работи още. Стимулираш собствените си треньори да работят по-добре с наличните кадри. Завръщането у дома не бива да се таксува. Да се регламентира, че при получаване на такава сума, поне 30% отива като директен стимул за треньорите, които са работили с него.
  8. Категоризиране на школите! Според базата, инвестициите, организацията, качеството на персонала, реализацията на децата и младежите и представянето на отборите. Нека има 2 или 3 нива школи. Ако има държавна политика – да подпомага всеки тип по различен начин. Топ 6/8 школи да им се помага да участват на международни турнири. Следващите 10-20 добри школи да получават методическа и логистическа помощ за подобряване на качеството. Третата група – масов футбол да получава подкепа основно за пособия и материали.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

август 26th, 2018 by

.