Category: Варна

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

януари 31st, 2016 by Денислав Георгиев

Дълго време не бях следил спортната преса. Откакто се занимавам с маркетинга и развитието на Ботев Враца отделям време на спортните вестници. И тъй като не съм ориентиран към определено издание – чета и трите. Особено след мач.

В спортните вестници се появяват много странни мнения. Ще споделя и ще се опитам да потърся логика в две, които ме впечатиха най-много вчера.

Първо в интервю с Ферарио Спасов за ситуацията в ЦСКА и Литекс, той съвсем чистосърдечно твърди, че не вижда от къде на къде трябва да се спазват правилата. И се обосновава – толкова пъти БФС не взема коректни решения, защо точно сега трябваше да спази собствените си нормативни документи. Един вид, спазването на правилата няма как да бъде нещо добро, защото се случва рядко. То по тази логика може съвсем да настъпи анархия…и вместо да се стремим към спазване на правилата ВИНАГИ…ние си търсим извинения ДА НЕ ГИ СПАЗВАМЕ И ТОЗИ ПЪТ…тъжно разсъждение.

papazov-basket

Другото необяснимо твърдение дойде от ръководството на ПОРТ ВАРНА, които смятат да спрат издръжката на баскетболния Черно море поради….две причини. От една страна не били доволни как се харчат парите им, а от друга решили да подкрепят морските спортове и по-конкретно ветроходството. Пристанището да спонсорира ветроходството е хубаво, даже задължително. Но след като си спонсорирал баскетбола 3 година, при които имаше и доста успехи, и да се появи ръководител на спонсора, който в прав тект да каже, че не вижда логика в това, да се помага на баскетбола…е абсурдно. ОК – може да има поне 10 причини да не искат да подновят спонсорския си ангажимент. Нормално е. Но да обясняваш, че три години си давал нелогично пари за най-успешния спорт в града си е не особено адекватно изказване.

И понеже не сме чак толкова късопаметни,преди 3 месеца се проведоха местни избори. В тях бившия изпълнителен директор на пристанището и президент на клуба участва като независим кандидат. Подкрепи го инициативен комитет, в който личаха много спортни и баскетболни имена. Е, проектът „Живот за Варна“ вкара едва трима общински съветници, а уважаваният от мен г-н Папазов не успя да стане кмет. Дали от порта не са доволни от политическия резултат или пък смятат, че са си изпълнили ангажимента и са взели каквото им е било нужно за мен е все едно. Важното е, че решението да помагат помник кога и защо го взеха. Видяхме какво се опитаха да извадят като дивидент и сега е глупаво да зявяват, че подкрепата за баскетбола е нелогична.

По-скоро е нелогично да участваш в управлението на един клуб и да твърдиш, че няма прозрачност как се харчат парите в него. Нелогично е да правиш политическа кампания през спорта. И не е логично да се изказваш толкова несериозно и некомпетентно, когато оглвяваш такова голямо и за радост печелившо предприятие

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

септември 11th, 2015 by Денислав Георгиев

Представям ви Мая Донева. Един от онези младежи, които правят разликата. Познаваме се от доста години – даже наскоро установих, че е доста по-отдавна, отколкото си мислех. Та Мая е един от основните хора, които направиха Варна Европейска Младежка Столица. Тя е обучител и смело представя Варна и България по всевъзможни младежки форуми. Тя е и предприемач. Социален предприемач и именно това й начинание ме провокира да й дам думата тук. Ще ни разкаже какво е това Социална чайна и защо се появява точно във Варна. Ще ви хареса 🙂

chaina2

Да започнем от Чайната – защо точно чайна?

Защото свързвам чайната с билките, хармонията, природата и спокойствието. Ние работим с млади хора, които като всички млади хора са всичко друго, но не и спокойни. За нас чайната е метафора на това, което ни липсва във Варна- спокойно, балансирано място с връзка към хората, природата и преди всичкото човешкото.

Какви цели сте си поставили с този проект?

Целите ни в дългосрочен план са да провокираме българите да започнат да мислят за себе си като общност- децата от домове са хора, с равни права- граждански,социални, избирателни, икономически и т.н. Както и с отговорности- но много малко се работи и по двете теми. Децата и младежите от домовете са една част от обществото, за която не мислим и не припознаваме като „наша“. Проектът ни цели да помогне адаптацията на младежите, когато трябва да напуснат социалните домове- това е много труден период за тях и с помощта на менторската ни програма и предоставената работа в чайната вярваме, че този период ще бъде много по-лесен за тях.

Какво ви пречи?

Имаме нужда от сериозен първоначален капитал за да оборудваме чайната- кухненски пособия, конвектори,хладилници, посуда, мебели; нужен е и ремонт на сградата, както и средства за административни разходи и разрешения, счетоводител и най-вече нужни са ни средства за стартиране на менторската програма, която тази година ще обхване 17 младежи между 14 и 19 години и с всяка изминала година ще включваме по още 10 младежи.

ch1

Все пак вероятно намирате и все повече партньори?

От самото начало този проект е общностен проект, ръководен от разпознаваема и видима обществена „нужда“. Партньорите ни идваха още от самото начало- ферми, които предложиха да ни помогнат с билки, пчелар, които ни дари мед, доброволци, които се включват в дейностите с децата, една езикова школа, която ни дари част от таксите за един месец за да отидем с децата на лагер. Страшно много добри хора има! На ниво фирми също сме стартирали партньорства, но там нещата вървят малко по-бавно- от една страна, защото още чайната не е отворила, а от друга страна, защото нашият екип е много малък все още и ни е трудно да движим много неща едновременно. Всички в екипа ни са доброволци и не знам дали реалния мащаб на свършената работа може да бъде остойностен, но за една година сме успели да: договорим сграда от Община Варна , да напишем 3 –годишна менторска програма, да разработим бизнес план, да изчистим дизайнан и визуалното си присъствие, да стартираме комуникационна капания в социалните медии и да се представим на над 10 изложения, конференции и фестивала. И това е пак казвам нещо, което правим доброволно 4-ма души.

Един фундаментален въпрос – къде е границата между социална и младежка политика?

В очите на питащият. Ако имаш работа с младежи от домове- това е социална и младежка работа едновременно, както и образователна, така и обществена. Младежката работа още няма ясни граници в България- към спорта ли отива повече, към социалната работа ли, към образованието ли? Не е ясно…За мащабите на Европа нашият проект е по-скоро в сферата на младежките иновации и социалните иновации.

Ако ти разпределяше парите, които държавата дава за младежки дейности, къде щеше да насочиш основните ресурси?

Задължително бих инвестирала в дългосрочни стратегически цели. Първо бих направила едно мащабно изследване за младите хора и младежки организации в България- но лелитимно, а не такова „за доклад“. Не мисля, че някой реално знае какви са младите хора на България, колко от тях са неграмотни, колко от тях са зависими, колко от тях са конкуретни за пазара на труда, колко от тях са учили в чужбина и са се върнали. Имаме нужда от тези факти и данни за да си направим смислена младежка политика. И непременно, задължително и категорично бих инвестирала в устойчивостта на чадърна младежка структура. Защото гражданския сектор в младежката сфера има легитимен представител- Национален Младежки форум, но той към момента получава само морална подкрепа от държавата. Практиката на Европейско ниво е, че този тип чадърна организации получават финансова подкрепа от държавата минимум за административни разходи и развитие на капацитет на организациите-членки.

mayadoneva1

Няма как да не те питам и за Варна 2017 – ще стане ли града достатъчно „youth friendly“до 2017 г.?

Трябва да стане. Всички знаем, че Варна не е Ротердам, нито Лондон, нито Париж. Но, това не е лошо. Варна има свой чар и свои предимства и трябва да заложи на тях. Да си youth-friendly град не е титла, а е избор, който се отразява в цялостната политика и вид на града. Тръгнали сме натам и съм уверена, че ще стигнем и преди 2017-та.

Къде е пресечната точка между ЕМС2017 и социалната чайна?

Социалните иновации- това да гледаш на проблемите не като задънена улица, а като въпросителен знак с много потенциални отговори. Чайната и Варна 2017 са с пресечна точка в социалното предприемачество- или т.нар бизнес с кауза.

Знам, че не обичаш политиката (или поне с такова впечатление съм останал), но според теб има ли начин младите хора да станат много по-активни, запознати и информирано изискващи в тази сфера?

maya-doneva1

Обожавам политиката, но не харесвам повечето политици, може би това те е заблудило. Политиката е като музицирането- изкуство е, ако се прави от талантливи и умни хора. Ако се прави нескопосано става какафония…Според мен повечето политици не държат младите хора да са изискващи и информирани, камо ли активни. Все още младите хора се приемат като неопитни и незнаещи, а политиката се представя като нещо „твърде сложно“. А не е така- политиката се прави от хора за хора, ако ненужно я усложняваме това е наше решение и само губим обществен потенциал- в случая на младите хора.

Има ли хапче срещу апатията?

Четенето и пътуването. Сигурно всеки има период от живота си, в който е преуморен или апатичен. Но прочетените книги и изпътуваните места няма да оставят мозъка ти да спи.

Според теб как българските младежи и предприемачи (или да ги обобщим в млади предприемачи) ще станат по-успешни на междунаросната сцена?

Млади успешни предприемачи от България има и то доста успешни. Може би трябва да поработим върху това да ги покажем вътре в Бълагрия, да им кажем браво, така че те да решат да споделят и окуражават други млади хора, които сега започват.

Кажи нещо важно за себе си, което трябва да се знае, но не се сетих да те попитам?

Във всичките си постъпки се опитвам да се ръководя от това, че дължа на хората уважение и очаквам такова от тях. Вярвам в хората и искам повече хора да се научат да вярват в другите. Не знам дали е важно, но ми помага, когато съм разочарована или демотивирана за нещо.

Ти имаш ли да ме питаш нещо?

Защо ни помагаш за чайната;)?

… е как защо? Защото си струва! Пък и ощене съм се разпомагал чак толкова, колкото ми се ще.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Младежки политики, Остросоциални, Политика

септември 7th, 2015 by Денислав Георгиев

Ако внимателно ме следите във Facebook, то със сигурност знаете че си прекарвам страхотно във Враца. Ако някой има предразсъдъци към това прекрасно място, то бързо да се поправи 🙂

Правим разни добрини из Враца и все повече се убеждавам, че това ще бъде вторият български град – Европейска младежка столица. Разбира се ще се случи след 3-4-5 години, но има страхотен потенциал. И съм решен да помогна на тази кауза със същия ентусиазъм, с който го направих за #Varna2017!

Докато си върша добрини се натъкнах на една не толкова иновативна, но със сигурност страшно полезна младежка инициатива в града. Амбициозни младежи поставят рафтчета за книги по улиците и създават „библиотека“ на открито.

daritel-na-knigi

Обичам да чета и да си купувам книги и реших да се включа в начинанието като дарител. При това избрах една специална за мен книга – „Събирачът на светове“ на Илия Троянов. Специална е, защото преди време ми я беше подарил Калин Каменов и с негово разрешение сега пък аз я подарих на Враца. Има и специално художествено оформление от Кати 🙂 

kniga-kalin

Докато оставях книгата се заговорих с един възрастен човек, който се похвали, че всеки ден чете поне 20 страници…респект!  Младежът, който отговаря за рафтчето с книги пък не записва дарителите, а ги запомня!?! 🙂

И не на последно място – същият паметлив младеж беше доста запознат с #Varna2017. Сигурно доказателство, че Варна влияе върху младежките политики в цялата страна и гостуването на екипа на ЕМС, което планираме за близките дни ще се радва на сериозен интерес от местните активисти!

Варна и Враца – вечна дружба!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Враца, Книги, Младежки политики Tagged with: , , , , ,

юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Вече трети ден пиша тази статия и още не знам как да започна…

Не съм фен на високите скорости. Дори не обичам да шофирам. Няма как да напиша тези редове в минало време.

ts1

Фен съм на Тодор Славов. Човекът с уникалното спокойствие (който обикновено закъснява).Спортистът, който подкрепя обществени каузи (не за да си прави реклама). Състезателят, който печели много повече, отколкото който и да е друг (с неговия ресурс).

Трудно е да си приятел с някого и да твърдиш, че си му фен. Аз познавам Тошко от 5-6 срещи през последните 3 години и от едно возене. Не мога да твърдя, че сме приятели, но за това пък уверено се числя към хилядите му фенове.

Когато реших да се занимавам със спортен маркетинг, един от първите хора, които поиска да се запознаем, беше мениджърът на Тошко – Владимир Гатев. Търсеха спонсори, за да вземат хубава кола, да имат отбор на топ ниво и да се целят в международни успехи. Винги съм вярвал, че толкова подготвен и мотивиран екип няма как да не успее…

ts2

Не успях да допринеса с нищо за проекта им. Спорили сме и верятно пак ще спорим, че с ресурса за един състезателен сезон на високо ниво могат да се решат много по-важни проблеми в детския и масовия спорт. Разбира се спонсорите, които най-често мълчаливо ни отказваха не пренасочваха средствата към децата…но това е друга тема.

Не искам да задавам въпроси – какво щеше да стане, ако бяхме направили голям и силен отбор, ако бяхме осигурили възможност на Тошко да разгърне потенциала си…да, винаги има риск. Способноста да го поемеш отличава големите шампиони от участниците.

Тъй като все още отказвам да пиша за Тодор Славов в минало време искам да споделя моя извод от цялата ситуация. Отвъд катастрофата, болката, трагедията…

Тошко е Шампионът на Варна. Твърде рано и още по-твърде болезнено превърнал се в легенда. За мен най-вече той е урок. Урокът, че трябва да подкрепяме по-талантливите, по-можещите и по-смелите от нас в техните начинания. Да не се делим, да не се пестим….защото няма за кога. Да работим по-умно, по-упорито и по-ентусиазирано. Да не се примиряваме дори и след стотния отказ.

ts3

Както казва един приятел – проблемът, е че най-често хората умират от страх.

Единствено смелите оставят следа и стават легенди. Ние останалите  сме само разказвачи и нашата работа е да поддържаме легендите живи.

P.S.

Сигурен съм, че там горе Тошко вече е направил няколко състезания със Сена и Колин Макрей. И няма начин да не е спечелил уважението им!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Младежки политики, Фенски Tagged with: , , , , , , ,

май 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Вчера писах, че само с вяра можем да стигнем до купата. Така и стана. В големи периоди от мача Левски ни надигра, съдията също се погрижи за численото неравенство на терена.  Все пак „сините“ имаха достатъчно футболни аргументи, за да се поздравят с победата.

kupata

Но купата е във Варна. Благодарение на духа, сърцатата игра и дори спортната злоба. Купата е във Варна – едно непознато чувство за този град. Вече знаем какво е – остава апетитът да дойде с яденето. Като гледам как се вълнуват от това събитие мои приятели във Facebook, които никога не съм свързвал с Черно море и ходенето по мачове, явно еуфорията е най-голямата сила на фенството. Нека!

И нещо по-важно. Вече сме на футболната карта. Защото историята помни само победителите. Моралните успехи, квази победите и достойните представяния са утеха само на крайните фенове. Останалите помнят само победителите – е, вече и ние се наредихме в тази златна компания. Дано да се задържим 🙂

kupa2

И една бележка под линия. Вероятно е обяснимо, че около мен в ложата имаше основно левскари. Повечето вече доволно потриваха ръце, когато от нищото дойде гола на Бакари. В момента, когато видях топката да влиза във вратата инстинктивно се изстрелях във въздуха. Oказахме се само двама души на крака …аз и кмета Иван Портних 🙂 За победния гол нямам ясен спомен, но едва ли е било по-различно.

Не казвам това, за да правя реклама на кмета (все пак няколко пъти е заявявал, че е фен на Черно море), а по-скоро да призова повече варненски политици и публични фигури да започнат да се интересуват от спорт. Не става само с ядене и пиене…. Единственият представител на Общинския съвет, който видях със зелена тениска бе Костадин Костадинов. Може и други да е имало, но със сигурност са били единици.

Сега за европейските мачове ще има доста желаещи да са около отбора. Ложи, чартъри…и с купата ще се снимат сигурно. Дано да не е само плосък PR.

Винаги съм знаел, че все някога ще вземем футболно отличие. Но не съм и предполагал, че ще имам честта да бъда толкова близо до отбора на Черно море при връчването на първата купа в историята на клуба. Благодаря на екипа в Министерството на младежта и спорта – Калин Каменов, Гошо Гинчев и разбира се Красен Кралев, че ме поканиха да съм толкова близо в най-точния момент от историята на любимия отбор.

И наистина последно – снощи бе най-щастливия миг във фенския живот на няколко поколения варненци. Няма да си позволя да сравнявам купата снощи с тази на баскетболистите от Плевен преди няколко месеца или дори с шампионската титла спечелена в ДКС през 1999 г. (пак срещу Левски). Само ще напомня, че баскетболната ни хегемония в края на ’90-те започна с една спечелена Купа на България….в Бургас 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски

май 30th, 2015 by Денислав Георгиев

Кати чака този ден от 100 години 🙂 Защото от толкова не сме печелили купата на България по футбол. Не сме я печелили никога в този формат на турнира. Но все някога ще я спечелим… и днес е подходящ момент за това. Днес е финалът!

kati-final

От сутринта се е загрижила кой каква фланелка ще облече довечера. Това е смисълът от футбола – емоцията преди мача, приятното напрежение и разбира се вярата, че точно днес нашия отбор ще вземе купата!

Иначе реално погледнато шансовете са 80:20 в полза на Левски. Но това никога не ни е било проблем. В последните седмици ревахме за билети, ревахме от съдиите, ревахме за стадиона…и в същото време освободихме няколко важни футболисти преди решителния мач. Като цяло няма много разумни доводи, че точно днес, точно в Бургас ще вземем купата.

Но най-яркият ми спомен от този стадион е мачът ни със Сампдория. Италианските „моряци“ бяха фаворит на книга, съдиятаги побутна също, но нашите играха толкова мъжки и сърцато, че никой не им се сърдеше за крайното 0:1. Даже изпуснахме победата. А публиката ни наистина беше на ниво.

Левски не е по-силен от онази Сампдория, ние не сме по-слаби от онзи Черно море, Никола Спасов е много по-опитен тренер от тогава….абсолютно е възможно да се съберем и в рамките на 2 часа да учудим света! Вярвам, че имаме шанс.

Но най-вече се надявам, че ще играем мъжки и със сърце! Това винаги е било най-важното за феновете на Черно море. Купи и медали нямаме навика да броим 🙂 Но битката е задължителна!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

февруари 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

Малко преди спортният министър Красен Кралев да повери баскетболната купата на България в ръцете на капитана на Черно море Асен Великов хиляди хора въздъхнаха с облекчение. Същият този Асен Великов, с когото бяхме в агитката на Черно море при първия от загубени финали през 2001 г. …пак в Плевен. Сещам се за поне стотина мои познати, които чакаха този момент от твърде дълго време. И това чакане си струваше.

kupa-cherno-more

An Tagen wie diesen, wünscht man sich Unendlichkeit
An Tagen wie diesen, haben wir noch ewig Zeit
Wünsch ich mir Unendlichkeit

Час преди финала с Кати се надъхвахме с тази песен. Тя много я харесва. За първи път по-детайлно и разказах за какво точно става дума. Обяснявах й, че в живота има моменти, които определят бъдещето ти. Трябва да учиш, да се трудиш много, да бъдеш постоянен, да обичаш това, което правиш…отдадено и без да те мързи. И колкото и добре да се справяш идват тези моменти, когато трябва да верифицираш (естестено не ползвах тази дума) уменията и знанията си и да направиш разликата с останалите. Да вземеш купата!

Нарича се конкуренция и спортът е само илюстрация на този процес, който се случва постоянно в живота на всички хора.

Целият този урок щеше да отиде по дяволите, ако моряците не бяха показали характер, огромни сърца и пълно себераздаване. Кати не разбира кой знае колко от баскетбол. Знае, че топката е оранжева, трябва да се вкарва в коша и както във всеки друг спорт Черно море трябва да победи. За 5 годишно момиченце й е предостатъчно 🙂

Много приятели ме питаха дали съжалявам, че не бях в залата. Въобще. Няма по-голямо удоволствие да гледаш последните стотина секунди от финала, докато детето ти се е вкопчило в теб и пита също стотина пъти – свърши ли? Бихме ли? А тези секунди в баскетбола могат да изглеждат безкрайно дълги.

И в края на цялото петнайсетгодишно очакване, малко преди Асен Великов да направи най-простото движение в баскетболната си кариера и да вдигне купата над главата си, аз със същата тази лекота вдигнах моята купа. Щастливото дете, което вярвам научи един хубав и много ценен урок в живота си.

Не знам за Асен. Не знам за Пламен и другите момчета в отбора, но аз въздъхнах с облекчение. И въобще не ми пукаше, че съм си в хола, а не в зала Балканстрой. Купата си е купа – тя просто е материално изражение на много положен труд, много тренировки и много, много вяра. Тя е на идеята Черно море и хилядите хора, които стоим зад нея.

Както казах и на Кати, спортът е отражение на живота. Ако искаш да вдигаш купата трябва да се стараеш много. Да тренираш, да не те е страх да се състезаваш и безкрайно много да вярваш. Да живееш за моментите, когато получаваш възможност да се докажеш. И да вдигнеш своята си купа.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски Tagged with: , , , , ,

януари 20th, 2015 by Денислав Георгиев

Те си знаят.

Тези, за които разказвам тази кратка история.

luck

Един от генералите на Наполеон починал. Веднага трябвало да му намерят заместник. Подготвили списък с кандидатите и в него имало изявен фаворит. Представили го на Наполеон като отличен военен стратег и умел лидер.

Наполеон изслушал внимателно своите хора и задал само един въпрос – Късметлия ли е?

Когато отиваш на война (каквато и да е война) трябва да си подготвен. Да знаеш много, да можеш много и да си готов да стигнеш до края. И дори всичко да е в твоя полза, винаги ще се наложи да разчиташ поне малко на късмета си.

А вие късметлии ли сте?

lucky1

Аз си подбирам битките. А войни започвам, само когато мотивацията ми е по-висока от предполагаемата доза късмет, която евентуално би ми трябвала, за да спечеля.

Както казваха в кеч мания – винаги има риск. Не правете това у дома си….

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Книги, Политика, Управление - mngmnt Tagged with: , , ,

януари 19th, 2015 by Денислав Георгиев

Малцина сигурно знаят, че съм фен на хандбала. Може би защото във Варна има сериозни традиции в този спорт. Даже два пъти съм играл. Не знам защо само два пъти 🙂 Е, фенството ми в този спорт не е така активно както да кажем в баскетбола, но пък винаги съм се дразнел колко недооценена е тази игра у нас.  И като имам възможност – гледам.

qatar-handbal

Получих уникалната възможност да бъда гост на Световното първенство по хандбал, което започна миналия петък в Катар. По принцип винаги съм мечтал да присъствам на такъв голям спортен форум и когато получих поканата супер много се зарадвах. За съжаление ми се размина 🙁 Не успях да си оправя нужните документи, а и щях да пропусна твърде много служебни дела в София, Варна, че и в Брюксел.

Няма пълно щастие, но като гледах церемонията по откриването с това уникално 3D шоу направено по катарски с много мисъл и още повече пари…малко ми стана кофти. За това поне реших да го споделя да го видите и Вие 🙂 И ако никога не сте гледали хандбал през живота си – възползвайте се от Световното. Само погледнете участниците – половин Източна Европа и почти целите Западни Балкани са там. Ние – не. Естествено.

Много ми се иска да се развие този спорт у нас и скоро да играем поне на Европейско. А хандбалът трябва да се развива ръка за ръка с другия ми любим спорт – футзал. Използва се една инфраструктура и има безкрайно голям потенциал.

Аз продължавам да мечтая да посетя голям спортен форум. И Катар 🙂

#LiveitWinit

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , ,