Category: Враца

юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

Дайте ми една причина да продължа да се занимавам с това!?

С огромно желание работя за школата на Ботев Враца вече година и половина. Нямаме велики резултати, но нещата са доста по-добре от състоянието, в което ги заварихме. Окомплектовахме отборите, подредихме треньорите и начертахме път за развитие. Обърнахме поглед към базата – нови пособия, напоителна система за тренировъчния терен и дори чаканото с десетилетия изкуствено игрище започва да се строи тази есен. И докато си действаме без да пречим на никого, започнаха да ни дърпат децата. Пладнешки грабеж! Само вчера три деца от набор 2004 ни напуснаха в посока Лудогорец.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

bliznaci

Има отбори, които се държат като партизани в мандра. Грабят алчно и ненаситно с пълни шепи. В дивата природа на българския футбол явно е съвсем нормално богатите клубове да правят каквото си искат. Включително да съблазняват 12-13 годишни деца.

Не че има значение, но все пак има и морална страна на този казус. Защо правилата позволяват един клуб да обезкърви друг клуб като му вземе трима много добри играчи от един набор? Кой печели от това?

Сигурно Лудогорец ще спечелят титлата при U15 идната година – и какво от това? Сигурно обирайки децата от цяла България ще направят дрийм тим, който да спечели младежката Шампионска лига – надали!

Със сигурност вредят на много клубове като Ботев Враца. Със сигурност част от така щедро селектираните сега деца ще бъдат изхвърлени съвсем скоро и от лидери в своите отбори до вчера, рано-рано ще загубят страстта си към играта. Със сигурност през следващия трансферен прозорец скаутите пак ще изкушават деца и родители от цяла България и ще им обещават бляскаво бъдеще в Разград. Същото важи с пълна сила и за Левски.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

Пожелавам успех на близнаците Йотови и Ванктата. Сигурен съм, че ще се възползват максимално добре от шанса, който получават. Ще тренират при по-добри условия, ще играят в по-силни турнири и ще имат шанс да бъдат забелязани от националните селекционери.

За нас остава да си направим равносметката, дали си струва да инвестираме в отбори, треньори и база, като по всяко време всяко дете може да бъде отмъкнато без никаква компенсация. Това не е бизнес. Това е обикновена дивотия.

Не виждам нито една причина да продължда да се занимавам с това…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца Tagged with: , , , , , ,

юни 30th, 2017 by Денислав Георгиев

Благодарности за БФС и ММС, че подкрепят младите футболисти. Организирането на безплатни подготвителни лагери за няколко юношески отбора е добра идея. Обаче  малко е сбъркана методологията, по която определят кой да отиде.

viasport19

Специално за U17 и U19 има национални елитни групи. Не може да толерираш клубове, които не играят в тези първенства като пращаш отборите им на безплатен лагер, а членове на тези групи да остават в страни.

Ние в Ботев Враца по ред причини все още нямаме тим в елитната U17 и за това ще коментирам само ситуацията в U19.

На лагер ще ходят:

Изпадналия от мъжката Първа лига и нямащ елитни юноши до 19 години Локо ГО. Влезлия в А група, но нямащ представител в елитната дивизия Етър. Изпадналия от Елитната група през миналия сезон Верея. Изпадналите от Първа лига и едва спасили се от изпадане от елитната Нефтохимик.

Общо взето който е имал нещо общо с мъжката Първа лига получва лагер за своите юноши. Всички миналогодишни участници и влезлите тази пролет. Липсва само Витоша Бистрица.

В същото време от текущите представители в Елитната група на подготовка няма да ходят новолезлите Марек и Черноморец Бургас. Eдинственият непоканен тим, който игра миналия сезон в групата и ще играе и тази година e Ботев Враца.

Защо това е проблем за нашия клуб?

1. Поставя ни в неизгодна ситуация срещу преки съперници. Ако едно момче се колебае дали да играе в Ботев Враца или Монтана, с този лагер то по-скоро ще предпочете Монтана. Преките ни съперници ще са по-добре подготвени (поне на книга) без да имат никаква заслуга за това.

2. Няма разумна причина децата от Враца  да заслужават по-малко да отидат на такава подготовка от тези във Велико Търново или Горна Оряховица. Или пък завършилите след нас в класирането Верея и Нефтохимик? Или тези с равни на нас точки и мъжки тим на нашето ниво – Монтана?

Каква е целта на тези лагери в крайна сметка? БФС да развива школите на най-богатите клубове? Тогава нека елитните групи са само за юношите на тимове от Първа лига и да не си правим илюзии, че ще играем като равни с равни. Защото явно Монтана, Локо Го, Етър, Верея и Нефтохимик са по-равни от Ботев Враца.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

декември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Случаят с метрото в Берлин го знаете. Някакъв получовек рита жена по стълбите надолу. Оказа се наш циганин. Намериха се много хора, които едва ли не се радват, че престъпникът е българин. И защо се радват? Защото някой си патриотично бил набедил за това бежанците, пък видиш ли, не били те виновни. Спокойно – няма да обвиняват бежанците, ние ще си се срамим – патриотичната част от нас поне.

BER1

Прясноремонтиран подлез във Враца. Един чичка влиза и с рутинната лекота на добре отработено движение се изпикава в обновения подлез. Във Враца няма бежанци (за съжаление на патриотите). Поне 20% от коментиращите темата малко или много го оправдават…защото нямало хубава обществена тоалетна наоколо…

Сега да си представим един далечен град в една още по-далечна държава. Някой изнасилва жена. Обществото разгорещено анализира случая:

а/Защо нито един бизнесмен не е направил бардак в района, та мъжете си имат потребности!?

б/ Защо кметът бездейства, а не е направила общински бардак със субсидирани от общинския бюджет компаньонки на достъпни за гражданите цени?

в/ Жената е виновна! Вместо да се съгласи – поставила човека в неудобната ситуация да му се налага да я изнасилва

Добре, че във Враца няма метро!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Остросоциални, Политика

ноември 18th, 2016 by Денислав Георгиев

Вече трета година следя и споделям най-интересното от международният форум за иновации Innovation Explorer ! Следващото издание ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организатори са Innovation Starter и Капитал. Получих чудесната възможност да направя кратко интервю с един от лекторите на събитието – Мариана Тодорова. Тя е футуролог и би следвало да е един от най-интересните събеседници на тема иновации. Междувременно разбрах, че е активен депутат от АБВ, но за политика може да стане дума следващия път. Сега да се фокусираме върху иновациите 🙂

mariana-todorova

Да си футуролог звучи твърде интересно. Доколко е вълнуващо за такъв човек да живее в настоящето? Не е ли малко скучно да се занимаваш с текущи задачи, които изглеждат незначителни на фона на голямата картина

Футуролозите не просто очакват или наблюдават бъдещето, те могат да създават визии и стратегии, с които да го променят. Затова е много важно внимателно да се изследват всички явни и скрити ракурси на настоящето, които биха могли да се превърнат в основа на тенденции и трендове в бъдещето. Тогава, би могъл да сработи феноменът на самоосъществяващите се или самоотричащи се прогнози.

Когато има силен стремеж към реализирането на дадено събитие, биха могли да се изработят стратегии, които да доведат до това. Обратното – идентифицирането на възможни и вероятни рискове и опасности подпомага планове за превенция и в такъв случай прогнозите се превръщат в самоотричащи се. В този смисъл, настоящето е пулсът на бъдещето, а да си футуролог не значи да бъдещ просто мечтател или утопист, а да прилагаш познанията си, за да се придвижи света към „голямата картина”.

В какъв период от време напред гледа и анализира един футуролог? Как ще остареем ние? С какво ще се занимават днешните млади? Как ще живеят децата ни? Или за поколенията, които все още не са родени?

Прогнозите, които ние футуролозите правим, имат различен хоризонт. Те биват краткосрочни – 5-10 години, средносрочни – 15-30 години и дългосрочни – над 50 години. По-лесно е да се уловят глобални тенденции, отколкото да се прогнозират единични събития. По-удачно е да се изготвят множество алтернативни сценарии, които колкото повече на брой са, действат като гъста мрежа, която може да „улови” неочакваното събитие.

Вече има твърдения, че скоро ще настъпи смъртта на смъртта. Тоест, поколението на нашите родители – „60+” ще е последното, което борави с традиционните представи за стареенето и смъртта. Благодарение на 3Д и 4Д принтерите ще могат да се изработват почти всички органи, тъкани и стави, с които тялото да се възобновява. Същевременно, опитите показват, че с промяна на 4 гени на нервните клетки, се постигат стволови клетки, от които на практика също могат да бъдат „отгледани” всякакви тъкани и органи. Това е огромен напредък с отражение в медицината. Човешкият геном вече е разчетен. Сега подобно изследване струва около 1000 долара. Предвижда се в близко бъдеще цената да падне до 10 долара и тестът да бъде разработен на принципа на тестовете за бременност. Така, ще се отвори кутията на Пандора с възможността за т. нар. дизайн–бебета. Бебета ще могат да се проектират не само съобразно предпазването от генетично наследени заболявания, но и спрямо желанията на родителите за цвят на очите, пол и пр. Ще бъде възможно и да се роди дете, което носи гените на повече от двама родители. Това не само тотално ще обърне концепцията за родителство, но и за  естествените биологични процеси. Паралелно с това, ще има множество научни пробиви в био, нано и когнитивните технологии. Науката вече е създала изкуствени вирус и бактерия. В едно недалечно бъдеще може да бъдем в хипотеза на изкуствен интелект, които твори нови форми на живот…

Тук стои фундаменталният въпрос с какво ще се занимават хората? Понятието за виртуална реалност вече е старомодно. Появи се концепцията за augmented reality, която обозначава смесена реалност между действителната и виртуалната. Играта “Pokemon Go” e само първият пример за това. Дали хората ще се изживяват като творци в тази нова реалност и спрямо нея ли ще се калибрира начинът ни на живот и новите професии, предстои да видим.

Технологиите или хората ще движат бъдещето? Въпросът не е много оригинален, но е все по-актуален. Ако приемем, че машините и изкуствения интелект ще вършат все повече работа, то с какво ще се занимават хората? И особено нискоквалифицираните, чиито работни места вече изчезват? Няма ли да имат притеснително много свободно време?

Въпросът за изкуственият интелект вече не е дали ще се случи, а кога. В страни като САЩ, Южна Корея и Япония вече властва технологичният абсолютизъм-вяра, че тези открития са следващата еволюционна фаза на развитие на човечеството. Обезпокоително е, че се загърбват всички етични и дори религиозни аспекти. С вярата в изкуствения интелект ние все повече схващаме човека като биология, биохимия, а не като съзнание и душа.

Оптимистичните теории за изкуствения интелект  го обвързват с отменянето на тежкия и обременяващ труд. Някои футуролози категоризират видове изкуствен интелект – от наши своеобразни лични асистенти, които ще ни препоръчат занимания и компания за деня до мега интелект, който всячески ще ни превъзхожда. Фундаменталният въпрос е дали създаденият или самосъздал се изкуствен интелект ще бъде антропоцентричен. Тоест, дали ще се съизмерва с човешкостта или ще бъде нещо напълно различно с друга етика и естетика, несъвместима с нашата.

Илън Мъск, който е не само основател на „Tesla” и „SpaceX”,  а и визионер, предлага изкуственият интелект да бъде с отворен код, за да  може той да отразява човешкото развитие – лошото ще се неутрализира от доброто. Мъск смята и че човешкото съществуване трябва да бъде обезпечено с въвеждането на минимален базов доход, в случай, че доходите от труд намалеят или изчезнат.

Бремето на многото свободно време може да бъде снето с изграждането на ново ниво на съзнание, което да зададе нови измерения на човешките занимания.

 Доколко футурологията може да дава надеждни прогнози за развитието на микрообщества? Да кажем един град като Враца

Прогнозите за микрообществата са по-точни в сравнение с глобалните или регионалните, тъй като могат да се идентифицират краен брой фактори, влияещи върху тези общности. Когато се прави прогноза за Враца би било необходимо да се види: ще има ли действаща стратегия за развитие на Северозапада; ще има ли опит за привличане на инвеститорски интерес; ако „да”, ще може ли да се намери работна сила с необходимия трудов профил; ще се преформатират ли местните професионални училища към т. нар. дуална система, за да се възроди професионалното образование по места; как ще се финансират регионалните болници, за да предоставят качествено здравеопазване и др.

Доколко влияе за развитието на един град или на общностите в него непрестанното негативно говорене. Като започнем от медии, минем през политически опозиционери и стигнем до недоволни от собствения си живот и собствените си постижения хора? Може ли в среда наситена с негативизъм да се гради добро бъдеще

От доста дълго време се опитвам да разбера защо сме толкова свързани с предразсъдъците за негативност, които водят до песимизъм в личен план и нихилизъм в обществен, което е желанието да накажем „лошата държава”. Негативността е архаична и много автентична черта на човечеството, свързана с оцеляването му. Страхът е пусков механизъм за предпазливостта и справянето с трудностите. Въпросът е защо в някои общества това преобладава?

Вече споменах за самоосъществяващите се прогнози. Те генерират и мултиплицират в по-голяма степен доминиращия тренд, всеобщата нагласа. Погледнато по този начин, това намалява шанса за оптимистична възможност за българския народ.

Когато всяка година се публикуват изследвания за индекса за човешко щастие, много по-бедни нации от България са много по-щастливи. Тоест, макар щастието да е пряко свързано с благоденствието и качеството на живот, имено медийната и обществена среда са ключови за светоусещането. Не считам, че в момента стандартът на живот в  съседни за нас страни като Гърция, Сърбия е по-висок, но хората живеят с друга нагласа. Там има жив национален проект, а гражданите им изпитват солидарност към една споделена общност. Нужна ни е нова обща национална цел или доктрина, преизобретяване на идеята за национализма и патриотизма, която да стане спойка на обществото, тъй като сега то е в полуразпад.

В каква посока очаквате да се развиват иновациите в публичния сектор? И кой трябва да е водещ в тези процеси – администрацията, НПО или образователните институции?

Това зависи до голяма от традициите в отделните общества, но глобалните трендове сочат, че иновациите идват както от научните институции, така и все повече от частни предприемачески инициативи. Проектите за колонизиране на космоса и заселването на Марс, които с в по-напреднала фаза, са на Илън Мъск и Боб Ричърдс, а не на НАСА.

Как ще се променя дефиницията за добър живот и благосъстояние в бъдещето? Консуматорското или духовното ще вземе превес?

Много нации, които живеят според критерии за благосъстоянието, са затормозени от стрес, много работа, удължено работно време. За тях едни от най-ценните неща са свободното време, почивката, социалният живот, биопроизводството и екологичната среда. Едни от най-успешните социални проекти в САЩ за тази година са и бизнес проекти. Те са на Кимбъл Мъск за създаване на пространства за биозеленчукови градини в училищата и на Уейн Пейсел, председател на фондацията „Хуманното общество на Съединените щати”, за убеждаване на стотици кампании да не изкупуват месо, мляко и яйца от несвободни животни, изключване на животинския репертоар от цирковете, забрана на тестване на продукти върху животни, както и отказ на авиокомпании да превозват ловни трофеи.

Обществото на футуролозите, като лидер на мнението, налага все повече хуманни и духовни трендове. Доколко това би станало по-масово възприятие засега е трудно да се прогнозира.

Занимавате се и с политика – какво е бъдещето в тази сфера? Професионални политици, които се подготвят целенасочено за кметове, депутати и министри или убедителни оратори с повече харизма

Световно събитие от последните дни е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Деконструкцията на това явление може да се обясни в желание да се накажат традиционнните политически елити, тъй като пропастта между тях и гражданите нараства. Тоест, налице е криза на представителството и се търси някаква нова негова форма. Изобщо, необходима е промяна в парадигмата и е трудно да се каже дали това ще бъде връщането на политиката към старата школа – повече идеи и програми, по-малко ПР или обратно все по-мащабното й медиатизиране и триумф до самоцелност на ПР-а.

В света на бизнеса в момента топ тема е предприемачеството, особено в областта на технологиите? Хората ще рискуват ли все повече да започват собствен бизнес и в други сектори или ще се върнат към сигурността на големите компании? От какво зависят тези процеси?

Склонна съм да застана зад прогнозата на първото твърдение – започване на собствен бизнес. Ако приемем, че много от глобалните трендове започват от  САЩ, то е показателно, че вече около 1/3 от активно работещите са самонаети, а идеята за споделена икономика и „уберизация” също е във възходящ тренд. Ако корпорациите не се развиват по посока на социално отговорна политика, все повече хора ще предпочитат самонаетия труд, като форма на повече свобода и възможности.

За финал оставих най-важният според мен въпрос. Какво се случва в българското образование днес и как то кореспондира на това, което ще се търси и предлага по света утре? Готови ли са децата ни да бъдат пълноценни участници в собственото си бъдеще?

Навсякъде по света образованието е сред най-консервативните системи и това до много скоро бе за добро. Днес реалностите вече не изискват заучаване на набор от информация, фактология, а възпитаване в способността за критично мислене, анализ и интерпретация. Това ще бъде все по-голямо предизвикателство, защото сме стигнали нивото, в което за един ден се генерира информация колкото преди за цели столетия. Инфомираността по дадена тема става все по-повърхностна и едностранчива, липсва задълбочаване именно заради обемите. Източниците на информация са смартфоните, които предлагат краткия жанр-акценти в заглавия, къси статии. Университетското образование все повече се маркетизира и „произвежда” едно осреднено ниво, пригодно за възходящата посредственост. Преосмислянето на образованието, адаптирането на учебното съдържание към настоящето, подобно на финландския модел в средното образование е изход от ситуацията в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Политика, Предприемачество

ноември 5th, 2016 by Денислав Георгиев

Много хора ме караха през последната седмица да направя равносметка на първата си година във Враца. Всъщност аз съм свързан с Враца вече година и половина, а работата ми в Ботев Враца ще навърши година през декември. А и няма как да давам коментари и оценки на първата година от кметуването на Калин Каменов.

ve0

Днес искам да разкажа една кратка история за промяната. По време на предизборната кампания миналата година живях няколко месеца на улица „Вестителят“. Едно от най-хубавите места в града. С ужасяваща пътна инфраструктура. Воден цикъл, десетилетия безхаберие…много причини и видим резултат 🙂

Случвало се е таксиметровите шофьори да ми отказват курсове до там. В обичайния случаи приемаха с видимо раздразнение. Улица „Вестителят“ е една от разбитите улици във Враца. Не мога да кажа дали е по или най разбитата, а и няма смисъл да ги степенуваме.

Преди година в началото на ноември се изнесох от там и се върнах в София. Сигурен, че Враца е в добри ръце. После нещата се промениха и работата ми отново се свърза с града. Не се занимавам с инфраструктура, не разбирам от строителство и  Воден цикъл. Не следя графика кой-кога-как ще оправя улиците. Имах „Вестителят“ за лакмус – ако я асфалтират, значи сме на прав път. Всъщност става дума за много повече от няколко камиона асфалт, но няма да влизам в детайли.

ve4 ve1

Днес получих мило обаждане да се разходя до въпросната улица. Както казва един приятел – миришеше на избори 🙂 Или поне на част от уханието на избори – това на асфалт. Разбира се във Враца нещата не стоят точно така, защото има толкова много да се асфалтира, че няма да ни стигнат изборите векове напред 🙂 Просто днес, макар в неработен ден, работата по Водния цикъл продължава и е дошъл реда на „Вестителят“!

vex

Следващия ми лакмус е перпендикулярната улица „Йолковица“. Когато и тя е готова, значи Враца наистина е променена! Аз съм сигурен, че ще стане.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца Tagged with: , , ,

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

юни 8th, 2016 by Денислав Георгиев

Какъв отговор търсим в резултатите от матурите? Популисткото – колко са неграмотни децата ни? Или обвинителното – колко са слаби учителите?

матури

Средните оценки училище по училище или град по град са интересни в границите на популярната социология. Ако мога да перифразирам класика „Оценките ни, са много по-добри от оценките ви“

Кое е най-интересно според мен, но все още не намирам като цифри и анализ?

Да вземем един град – да кажем Враца.

Преглеждаме всички гимназии и сравняваме. Какви са били баловете при приема на сега завършващият випуск 2016. Как са били подредени училищата тогава и има ли разместване на резултатите им сега?

Ако има училище, където децата са влезли с по-нисък бал при приемните изпити, но са изпреварили „по-елитните“ училища за 5 години, значи там се работи добре. И заслужават поощрение. И обратно, ако някое училище има самочувствието, че приема само най-добрите ученици с високи балове на приемните изпити след 7-8 клас, но след матурите има отстъпление…значи някъде грешат.

В крайна сметка не винаги отборът с по-добри треньори побеждава този, с по-добри футболисти. Въпрос на изследователски интерес е да се проследи развитието на футболистите и така да се оцени работата на треньорите им. Същото е и с учителите.

Аз ще се постарая да направим такъв анализ за Враца. Всяка община трябва да го направи, ако иска да е наясно с текущото състояние на образователната система. Не е толкова важно в кои училища са най-високите резултати, а къде учениците търпят най-голям прогрес.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Младежки политики, Остросоциални

юни 4th, 2016 by Денислав Георгиев

Докато някои клубове са на финалната права на изминаващия футболен сезон, в Ботев Враца започваме новата футболна година днес. Завършихме предната с детския турнир на 1 юни и след двудневна пауза тази сутрин стартираме с кастинг за попълване на ДЮШ с деца, родени през 2003, 2004, 2005 и 2006 г.

aa

Не очакваме да намерим новия Меси или Марадона, но ни се ще да срещнем момчета с характер. Момчета, които обичат да се състезават и да дават най-доброто от себе си. В един идеален свят малките ботевисти обичат да четат, справят се с лекота в училище и са много любопитни. И искат да постигнат поне успехите на Мартин Петров 🙂

Трите компонента, които треньорите ни днес трябва да оценяват са физически качества, технически умения и психологически профил. Последното става най-трудно в рамките на час и половина, но правилната преценка на този компонент предопределя доколко могат да се развият другите два.

И все пак най-важното е децата да се забавляват, да стъпят с нетърпение на официалния терен и да пожелаят това да бъде тяхната сцена в живота. Да открият във футбола и в клуба своето място, своята страст и своята мечта. Останалото ще го осигурим ние 🙂

Ще бъде вълнуващ ден!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 2nd, 2016 by Денислав Георгиев

Защо футболът и скандалите в България трябва да вървят ръка за ръка? На този въпрос може да отговори всеки, който поне веднъж е ходил на детски мач с участието на ЦСКА или Левски. Нямам афинитет към нито един от двата тима. Цял живот съм бил фен на Черно море, а от началото на годината работя с огромно желание като маркетинг директор в Ботев Враца. Така че имам претенции да гледам максимално обективно на ситуацията.

turnir-2016

Нашият клуб, заедно с Община Враца и Фен клуба на Ботев, организирахме детски футболен турнир по повод „Ботевите дни“. Наред с научните, културните и забавните събития около празника на града, решихме да сложим акцент и на детския спорт. Поканихме 5 клуба, които според нас представляват сериозна част от елита на българския футбол в тази възраст – Левски, ЦСКА, Берое, Национал и ДИТ. Проведохме оспорван и интересен турнир, благодарение на всички участници. В награждаването изненадващо за децата се включи и най-големият врачански футболист Мартин Петров.

Всичко вървше прекрасно, докато „грандовете“ не започнаха да губят. Първо Левски внесоха излишно напрежение след неочакваното поражение от „Ботев“ Враца на старта, а в края на първия ден ЦСКА направо втрещиха с решението си да напуснат турнира…защото съдията ги бил ощетил! Да уточня, че ЦСКА отпаднаха след като получиха гол от фаул няколко минути преди края на втория си мач. И със сигурност нямаше да си тръгнат за София, ако се бяха класирани за директните елиминации на втория ден.

3

На полуфиналите ДИТ и Национал победиха сравнително трудно „Ботев“ и „Левски“, а във финала ДИТ категорично взе купата. Оказа се, че частните школи доминират, което ще бъде тема на отделна статия.

В сайта viasport.bg  се появи материал за турнира, където неприятно ме изненадаха два цитата от Атанас Борносузов – треньор на ЦСКА в тази възраст:
„ЦСКА 2004 няма да участва повече на такива селски турнири“,

„Фенове на домакините псуваха и обиждаха децата и родителите“

Ако случайно съществува класификация на селски и градски турнири, то опрделено не е Борносузов човекът, който да я прави. Въпреки, че виждаме пропуски в организацията, които следващата година ще отстраним, категорично нито един тим не е ощетен или провокиран. И след като ЦСКА решиха да си тръгнат и да развалят програмата на турнира, смятам беше редно да си платят поне сметката за вечерята, която изконсумираха след като напуснаха турнира (но не и ресторанта на хотела).

Категорично мога да кажа, че фенове на „Ботев“ не са псували децата на нито един от гостуващите отбори. Местните ултраси може и да се славят с малко по-лют нрав, но не ядат, не бият и дори не псуват деца. Що се отнася до родителите, действиетелно имаше спречкване. И тъй като се случи на по-малко от 10 метра от мен, отговорно защитавам позицията, че провокацията дойде от „червените“. Вярно, че феновете на „Ботев“ не им останаха длъжни, но нека бъдем обективни. И със сигурност една размяна на остри реплики не може да е причина да се напусне турнир.

Какво последва от напускането на ЦСКА? На първо място разочароваха много врачани, които им симпатизират. На мен лично това не ми е проблем, жалкото е, че и за ЦСКА не е проблем. По-неприятно, е че разочароваха изключително възпитаните деца на Берое, които след като останаха 3-ти в своята група се утешаваха, че поне ще мерят сили с „червените“ в мача за 5-то място. Уви, трябваше по спешност да им осигурим спаринг с друга формация на „Ботев“ – за да си изпълнят планирания брой мачове за това сериозно пътуване. И може би най-лошото, за да оправдае емоционалното си решение, треньорът на ЦСКА даде изключително лош сигнал към своите играчи. Предствям си всички квалификации, които е изсипал срещу Враца, „Ботев“, организаторите и целият световен заговор срещу „армейците“, само и само да защити решението си пред деца, родители, ръководство, че и медиите. Публикацията по-горе го доказва.

2turnir

Тук е мястото да уточним и ситуацията с Левски – техният наставник Владислав Вутов си позволи невъздържано поведение след първия мач и също опита да класифицира хората на селски и градски, което за щастие се размина без сериозни инциденти. В резултат на това организаторите на турнира бяха решили да дисквалифицират отбора за нарушаване на точката за феърплей, която изришно бе разписана в правилата на турнира. Тук лично поех отговорност да не се стигне до подобен сценарий и за моя радост поведнието на „сините“ и техния наставник във втория ден бяха перфектни. Да, в мача за третото място Левски ни победиха убедително, но това не е повод да не признаем тяхното превъзходство в този мач или пък доброто им поведение преди и след срещата.

В заключение искам да кажа, че благодарение основно на един човек – Александър Алеков, турнирът се получи на много добро ниво. За следващото му издание ще направим няколко промени и със сигурност отново ще поканим и Левски и ЦСКА. Разбира се г-н Борносузов не е добре дошъл и ръководството на „армейците“ ще преценява коя формация да изпрати като му дойде времето. Ще има и международно участие. И може би най-важното, не бива децата и техния футболен празник да страдат заради неадекватното поведение на техните наставници. Говорим за 11-12 годишни деца все пак. И да не забравяме, че турнирът в чест на 140 години от подвига на Христо Ботев. Но явно и последното няма значение…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг

март 13th, 2016 by Денислав Георгиев

Може и да не сте чули, но врачанският театър има финансови трудности. Из медиите тръгнаха интерпретации, че едва ли не ще го закриват. Не ми се вярва това да се случи, но все пак  съм съпричастен. Минавайки покрай театъра видяхме, че има премиера на „Отблизо“ и спонтанно влязохме. Макар няколко часа преди представлението – билети имаше предостатъчно. Разбира се това не прави хубаво впечатление, защото премиерата е в камерната зала. И все пак вероятно си има обективни причини. А и влязохме да си купим изкуство…забавление…приятно прекарване. А не да анализираме управлението на театъра във Враца.

otblizo

 

За добро или не бяхме решили да отидем на театър с деца 🙂 Логичният въпрос беше, тази постановка подходяща ли е? Никъде не видяхме по плакатите възрастови рестрикции, но все пак като отговорни родители сме длъжни да питаме. Касиерката любезно ни обясни, че това е премиера, все още не е гледала постановката и не може да се ангажира с мнение по темата.

Решихме да проверим в сайта на театъра – добър сайт. Но уви и там липсва информацията, която ни интересуваше. Разбрахме, че авторът е на 52 години, но не и колко продължава пиесата и какво е възрастовото ограничение. Все пак видяхме, че в анотацията споменават “ секс, предателство, любов, самоанализ, самота“ и преценихме да не рискуваме. Касиерката се опита да се свърже с нейни колеги за повече информация но нямаше успех.

Размина ни се спонтанната идея за културна вечер, но на 16-ти март отново ще имаме шанс да видим „Отблизо“ във Враца. Дано до тогава и служителите на театъра да са по-наясно с програмата си. И ако тази постановка не е подходяща, то да ни продадат (в пряк и преносен смисъл) някоя друга.

Нали това e маркетинг? Помага ти да продаваш без излишни усилия 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Враца Tagged with: , , ,