Category: Зелено и Устойчиво

ноември 18th, 2016 by Денислав Георгиев

Вече трета година следя и споделям най-интересното от международният форум за иновации Innovation Explorer ! Следващото издание ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организатори са Innovation Starter и Капитал. Получих чудесната възможност да направя кратко интервю с един от лекторите на събитието – Мариана Тодорова. Тя е футуролог и би следвало да е един от най-интересните събеседници на тема иновации. Междувременно разбрах, че е активен депутат от АБВ, но за политика може да стане дума следващия път. Сега да се фокусираме върху иновациите 🙂

mariana-todorova

Да си футуролог звучи твърде интересно. Доколко е вълнуващо за такъв човек да живее в настоящето? Не е ли малко скучно да се занимаваш с текущи задачи, които изглеждат незначителни на фона на голямата картина

Футуролозите не просто очакват или наблюдават бъдещето, те могат да създават визии и стратегии, с които да го променят. Затова е много важно внимателно да се изследват всички явни и скрити ракурси на настоящето, които биха могли да се превърнат в основа на тенденции и трендове в бъдещето. Тогава, би могъл да сработи феноменът на самоосъществяващите се или самоотричащи се прогнози.

Когато има силен стремеж към реализирането на дадено събитие, биха могли да се изработят стратегии, които да доведат до това. Обратното – идентифицирането на възможни и вероятни рискове и опасности подпомага планове за превенция и в такъв случай прогнозите се превръщат в самоотричащи се. В този смисъл, настоящето е пулсът на бъдещето, а да си футуролог не значи да бъдещ просто мечтател или утопист, а да прилагаш познанията си, за да се придвижи света към „голямата картина”.

В какъв период от време напред гледа и анализира един футуролог? Как ще остареем ние? С какво ще се занимават днешните млади? Как ще живеят децата ни? Или за поколенията, които все още не са родени?

Прогнозите, които ние футуролозите правим, имат различен хоризонт. Те биват краткосрочни – 5-10 години, средносрочни – 15-30 години и дългосрочни – над 50 години. По-лесно е да се уловят глобални тенденции, отколкото да се прогнозират единични събития. По-удачно е да се изготвят множество алтернативни сценарии, които колкото повече на брой са, действат като гъста мрежа, която може да „улови” неочакваното събитие.

Вече има твърдения, че скоро ще настъпи смъртта на смъртта. Тоест, поколението на нашите родители – „60+” ще е последното, което борави с традиционните представи за стареенето и смъртта. Благодарение на 3Д и 4Д принтерите ще могат да се изработват почти всички органи, тъкани и стави, с които тялото да се възобновява. Същевременно, опитите показват, че с промяна на 4 гени на нервните клетки, се постигат стволови клетки, от които на практика също могат да бъдат „отгледани” всякакви тъкани и органи. Това е огромен напредък с отражение в медицината. Човешкият геном вече е разчетен. Сега подобно изследване струва около 1000 долара. Предвижда се в близко бъдеще цената да падне до 10 долара и тестът да бъде разработен на принципа на тестовете за бременност. Така, ще се отвори кутията на Пандора с възможността за т. нар. дизайн–бебета. Бебета ще могат да се проектират не само съобразно предпазването от генетично наследени заболявания, но и спрямо желанията на родителите за цвят на очите, пол и пр. Ще бъде възможно и да се роди дете, което носи гените на повече от двама родители. Това не само тотално ще обърне концепцията за родителство, но и за  естествените биологични процеси. Паралелно с това, ще има множество научни пробиви в био, нано и когнитивните технологии. Науката вече е създала изкуствени вирус и бактерия. В едно недалечно бъдеще може да бъдем в хипотеза на изкуствен интелект, които твори нови форми на живот…

Тук стои фундаменталният въпрос с какво ще се занимават хората? Понятието за виртуална реалност вече е старомодно. Появи се концепцията за augmented reality, която обозначава смесена реалност между действителната и виртуалната. Играта “Pokemon Go” e само първият пример за това. Дали хората ще се изживяват като творци в тази нова реалност и спрямо нея ли ще се калибрира начинът ни на живот и новите професии, предстои да видим.

Технологиите или хората ще движат бъдещето? Въпросът не е много оригинален, но е все по-актуален. Ако приемем, че машините и изкуствения интелект ще вършат все повече работа, то с какво ще се занимават хората? И особено нискоквалифицираните, чиито работни места вече изчезват? Няма ли да имат притеснително много свободно време?

Въпросът за изкуственият интелект вече не е дали ще се случи, а кога. В страни като САЩ, Южна Корея и Япония вече властва технологичният абсолютизъм-вяра, че тези открития са следващата еволюционна фаза на развитие на човечеството. Обезпокоително е, че се загърбват всички етични и дори религиозни аспекти. С вярата в изкуствения интелект ние все повече схващаме човека като биология, биохимия, а не като съзнание и душа.

Оптимистичните теории за изкуствения интелект  го обвързват с отменянето на тежкия и обременяващ труд. Някои футуролози категоризират видове изкуствен интелект – от наши своеобразни лични асистенти, които ще ни препоръчат занимания и компания за деня до мега интелект, който всячески ще ни превъзхожда. Фундаменталният въпрос е дали създаденият или самосъздал се изкуствен интелект ще бъде антропоцентричен. Тоест, дали ще се съизмерва с човешкостта или ще бъде нещо напълно различно с друга етика и естетика, несъвместима с нашата.

Илън Мъск, който е не само основател на „Tesla” и „SpaceX”,  а и визионер, предлага изкуственият интелект да бъде с отворен код, за да  може той да отразява човешкото развитие – лошото ще се неутрализира от доброто. Мъск смята и че човешкото съществуване трябва да бъде обезпечено с въвеждането на минимален базов доход, в случай, че доходите от труд намалеят или изчезнат.

Бремето на многото свободно време може да бъде снето с изграждането на ново ниво на съзнание, което да зададе нови измерения на човешките занимания.

 Доколко футурологията може да дава надеждни прогнози за развитието на микрообщества? Да кажем един град като Враца

Прогнозите за микрообществата са по-точни в сравнение с глобалните или регионалните, тъй като могат да се идентифицират краен брой фактори, влияещи върху тези общности. Когато се прави прогноза за Враца би било необходимо да се види: ще има ли действаща стратегия за развитие на Северозапада; ще има ли опит за привличане на инвеститорски интерес; ако „да”, ще може ли да се намери работна сила с необходимия трудов профил; ще се преформатират ли местните професионални училища към т. нар. дуална система, за да се възроди професионалното образование по места; как ще се финансират регионалните болници, за да предоставят качествено здравеопазване и др.

Доколко влияе за развитието на един град или на общностите в него непрестанното негативно говорене. Като започнем от медии, минем през политически опозиционери и стигнем до недоволни от собствения си живот и собствените си постижения хора? Може ли в среда наситена с негативизъм да се гради добро бъдеще

От доста дълго време се опитвам да разбера защо сме толкова свързани с предразсъдъците за негативност, които водят до песимизъм в личен план и нихилизъм в обществен, което е желанието да накажем „лошата държава”. Негативността е архаична и много автентична черта на човечеството, свързана с оцеляването му. Страхът е пусков механизъм за предпазливостта и справянето с трудностите. Въпросът е защо в някои общества това преобладава?

Вече споменах за самоосъществяващите се прогнози. Те генерират и мултиплицират в по-голяма степен доминиращия тренд, всеобщата нагласа. Погледнато по този начин, това намалява шанса за оптимистична възможност за българския народ.

Когато всяка година се публикуват изследвания за индекса за човешко щастие, много по-бедни нации от България са много по-щастливи. Тоест, макар щастието да е пряко свързано с благоденствието и качеството на живот, имено медийната и обществена среда са ключови за светоусещането. Не считам, че в момента стандартът на живот в  съседни за нас страни като Гърция, Сърбия е по-висок, но хората живеят с друга нагласа. Там има жив национален проект, а гражданите им изпитват солидарност към една споделена общност. Нужна ни е нова обща национална цел или доктрина, преизобретяване на идеята за национализма и патриотизма, която да стане спойка на обществото, тъй като сега то е в полуразпад.

В каква посока очаквате да се развиват иновациите в публичния сектор? И кой трябва да е водещ в тези процеси – администрацията, НПО или образователните институции?

Това зависи до голяма от традициите в отделните общества, но глобалните трендове сочат, че иновациите идват както от научните институции, така и все повече от частни предприемачески инициативи. Проектите за колонизиране на космоса и заселването на Марс, които с в по-напреднала фаза, са на Илън Мъск и Боб Ричърдс, а не на НАСА.

Как ще се променя дефиницията за добър живот и благосъстояние в бъдещето? Консуматорското или духовното ще вземе превес?

Много нации, които живеят според критерии за благосъстоянието, са затормозени от стрес, много работа, удължено работно време. За тях едни от най-ценните неща са свободното време, почивката, социалният живот, биопроизводството и екологичната среда. Едни от най-успешните социални проекти в САЩ за тази година са и бизнес проекти. Те са на Кимбъл Мъск за създаване на пространства за биозеленчукови градини в училищата и на Уейн Пейсел, председател на фондацията „Хуманното общество на Съединените щати”, за убеждаване на стотици кампании да не изкупуват месо, мляко и яйца от несвободни животни, изключване на животинския репертоар от цирковете, забрана на тестване на продукти върху животни, както и отказ на авиокомпании да превозват ловни трофеи.

Обществото на футуролозите, като лидер на мнението, налага все повече хуманни и духовни трендове. Доколко това би станало по-масово възприятие засега е трудно да се прогнозира.

Занимавате се и с политика – какво е бъдещето в тази сфера? Професионални политици, които се подготвят целенасочено за кметове, депутати и министри или убедителни оратори с повече харизма

Световно събитие от последните дни е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Деконструкцията на това явление може да се обясни в желание да се накажат традиционнните политически елити, тъй като пропастта между тях и гражданите нараства. Тоест, налице е криза на представителството и се търси някаква нова негова форма. Изобщо, необходима е промяна в парадигмата и е трудно да се каже дали това ще бъде връщането на политиката към старата школа – повече идеи и програми, по-малко ПР или обратно все по-мащабното й медиатизиране и триумф до самоцелност на ПР-а.

В света на бизнеса в момента топ тема е предприемачеството, особено в областта на технологиите? Хората ще рискуват ли все повече да започват собствен бизнес и в други сектори или ще се върнат към сигурността на големите компании? От какво зависят тези процеси?

Склонна съм да застана зад прогнозата на първото твърдение – започване на собствен бизнес. Ако приемем, че много от глобалните трендове започват от  САЩ, то е показателно, че вече около 1/3 от активно работещите са самонаети, а идеята за споделена икономика и „уберизация” също е във възходящ тренд. Ако корпорациите не се развиват по посока на социално отговорна политика, все повече хора ще предпочитат самонаетия труд, като форма на повече свобода и възможности.

За финал оставих най-важният според мен въпрос. Какво се случва в българското образование днес и как то кореспондира на това, което ще се търси и предлага по света утре? Готови ли са децата ни да бъдат пълноценни участници в собственото си бъдеще?

Навсякъде по света образованието е сред най-консервативните системи и това до много скоро бе за добро. Днес реалностите вече не изискват заучаване на набор от информация, фактология, а възпитаване в способността за критично мислене, анализ и интерпретация. Това ще бъде все по-голямо предизвикателство, защото сме стигнали нивото, в което за един ден се генерира информация колкото преди за цели столетия. Инфомираността по дадена тема става все по-повърхностна и едностранчива, липсва задълбочаване именно заради обемите. Източниците на информация са смартфоните, които предлагат краткия жанр-акценти в заглавия, къси статии. Университетското образование все повече се маркетизира и „произвежда” едно осреднено ниво, пригодно за възходящата посредственост. Преосмислянето на образованието, адаптирането на учебното съдържание към настоящето, подобно на финландския модел в средното образование е изход от ситуацията в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Политика, Предприемачество

октомври 20th, 2016 by Денислав Георгиев

За трета поредна година Ви каня на международният форум за иновации Innovation Explorer !

Той ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организирана от Innovation Starter и Капитал, ежегодната конференция изследва променящото се знание за иновациите в света и представя най-новото в методите за иновиране, най-иновационните компании и техните добри практики, организира и майсторски класове, в които участниците да добият реални знания и умения.

innov2017

Форматът на Innovation Explorer 2017 е променен и на сцената лекторите ще  дебатират в 15-минутни сесии по двойки в три ключови категории: космос, образование, бизнес.

Консултанти на Innovation Explorer 2017 по темата космос са астронавтът Жан-Франсоа Клервоа от ESA, участвал в три полета с космически совалки „Space Shuttle“ Atlantis и Discovery, автор на книгата „Histoire d’Espace“ и Емилин Паат-Даалстрьом, Chief Impact Officer, Singularity University NASA Research Park.

Участниците в Innovation Explorer 2017 ще имат възможността да видят на сцена и да се запознаят със специалния гост на форума: Шелдън Браун, който е директор на Центъра за изследване на човешкото въображение „Артър Кларк“, специален общ проект на Калифорнийския университет и фондация “Артък Кларк”, наречена по името на британския писател-фантаст, автор на “Одисея в космоса”. Инсталации на Шелдън Браун, които комбинират изкуство и технологии, са изложени в музеи за съвременно изкуство по цял свят, той е популярен футоролог, гост на много събития  за иновации и консултант на ключови съвременни проекти за дизайн на бъдещето.

Лекторите на Innovation Explorer 2017 ще коментират три основни теми по време на  конференцията: космосът и как надпреварата кой ще достигне и колонизира пръв планетите започва да измества важните дебати за бъдещето на Земята, където с коментар ще се включат представители на Европейската и Американската космически агенции.

Втората голяма тема на форума е образованието: как се променя нагласата за учене, колко остарели са човешките знания, адекватна ли е и скоростта на преподаване, технологии и други компенсаторни механизми. Сред лекторите по темата ще бъдат Ерез Цалик, Директор за регион Азия и Пасифик от Sistematic Inventive Thinking, който преподава в London Business School и други водещи университети, Линус Бил, основател на шведската агенция за иновации Eicorn и завършил Saïd Business School University of Oxford и д-р Константин Кирицис от PwC, завършил University of Surrey (UK).

Третата голяма тема е бизнесът и способността му да се адаптира (иновирайки) пред предизвикателствата на първите две промени. Сред лекторите ще бъде Джеймз Стикледър, водещ футоролог и бивш директор иновации в Dell.

В двата майсторски класа, които ще се проведат в рамките на Innovation Explorer 2017, Марияна Тодорова, един от световно признатите български футоролози, ще демонстрира методологията Forward Future Thinking и как този метод е в полза на бизнеса през три радикални изследователски сценария. Вторият майсторски клас е поверен на Боян Шанов от Visteon, който ще покаже нагледно и интерактивно Agile Development.

Традиционни партньори и лектори на Innovation Explorer, за трета поредна година, са представители на UniCredit Bulbank и Empower Capital, съответно Филип Генов и Елвин Гури ще се изправят пред предизвикателството за дебат със своите колеги. Най-младият лектор и партньор на събитието – Елеонора Карнаса ще проведе интерактивна и динамична сесия по импровизация.

Креативната концепция на Innovation Explorer 2017 е поверена на агенция Нитрам.

Събитието се организира с генералната подкрепа на UniCredit Bulbank, Telenor, Microsoft, Superhosting, в партньорство с BMW, Empower Capital, LauncHub, Cleantech Bulgaria и Nemetchek Bulgaria. Innovation Explorer се реализира още в партньорство с над 20 български асоциации като БАИТ, БАСКОМ, БАКА, БАР, Американска търговска камара, Холандска търговска камара, Джуниър Ачийвмънт България, Асоциация на жените в IT, Фондация Старт ЪП и др.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Предприемачество, Управление - mngmnt

август 17th, 2015 by Денислав Георгиев

Повечето хора причисляват Talent Management & Development (TMD) към инструментите на Human Resources (HR). В общия случай става дума за отговорна и умна  корпоративна политика, която има за цел да развива кадрите си. Това е част от по-голямото стратегическо планиране на ресурсите, с които една организация разполага и иска да постигне своите цели.

talent-manager

В бизнес литературата е казано достатъчно за Управление и развитие на талантите. Има програми, има обучения, правят се различни таблички, графици и т.н. Но Управление и развитие на талантите може да се ползва и извън корпоративния свят. Защо едно училище да не прилага този модел на работа при кариерното ориентиране на своите възпитаници? Защо един град да не инвестира в развитието на талантите на своите граждани? И като става дума за таланти не говоря да се раздават пари на калпак в сферите на изкуствата, спорта или дори науката. Става дума за цялостна стратегия за откриване, развитие и насочване на този практически неизчерпаем ресурс – човешкия талант. Реализираните хора в комбинация с доверие и взаимовръзки в обществото са фундамент на социалния капитал.

tm2

В семейството, в микро обществата, в училище, на работното място…абсолютно във всеки един момент проявяваме своите таланти и ако има ясна идея какво искаме да постигнем – то без никакво съмнение ще успеем. Мнозина не харесват думата „управление“ до талант. Същит тези хора смятат за оксиморон длъжността Творчески директор в рекламните агенции. По-анархично настроените свързват креативността и таланта със свобода, но пък имаме безброй примери за свръх талантиливи и почти гениални хора, които са се проваляли, само защото не са били дисциплинирани, устремени, насърчавани и насочвани правилно…или просто са разчитали само на таланта си.

tm3

Много спортни хора твърдят, че 1% талант се нуждае от 99% труд, за да има резултат. Аз съм сигурен, че наоколо има много талант. Но само ако се управлява и развива, може да донесе плодове. В противен случай знаете кой ще го изяде.

Да, точно така – мързелът е най-големият враг на таланта.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Зелено и Устойчиво, Книги, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,

март 6th, 2015 by Денислав Георгиев

Радвам се, че имах честта да бъда в блогърския екип на Innovation Explorer. За съжаление не успях да се потопя изцяло в атмосферата на събитието и пропуснах част от него. Най-важното, което искам да кажа, е че хората бяха впечатление. Имам познати и приятели,с които още говорим за случилото се миналата седмица. Или конференцията беше много смислена или темите ми бяха точно по мярка – т.е. максимално са ми актуални.

growth

И все пак от чутото в SEC най-голямо впечатление ми направи човешкото лице на иновациите. Отвъд клишето, че винаги иноваторите трябва да са поне математици…но най-добре ядрени физици. Иновацията обаче е процес, който може да бъде приложен във всяка сфера. За да съществува той трябва да се случи първо в организационната среда – т.е. в корпоративната култура. Там, където се моделират цели, ценности, правила и разбира се взаимовръзките между членовете на екипа и между екипите в една организация.

Управлението на процесите трябва да бъде подложено на непрекъснати иновативни атаки. Целият мениджмънт се нуждае от иновационен натиск. Продуктите и услугите трябва да стават по-добри. И под по-добри имам предвид по-полезни.

И най-важното. Иновациите са за хората. Те улесняват работата и живота ни. Струват скъпо понякога, трудни са за приемане в началото и често са неуспешни. Но са единственият път към конкурентоспособност.

Задачата е да създадем конкурентоспособна среда в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

януари 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

INNOVATION EXPLORER DAY, SOFIA 25-02-2015, Sofia Event Center

На 25 февруари 2015 г. в София ще видим как промяната в глобалната представа за образованието и развитието на обществото на бъдещето ражда футуристични проекти. Защо компаниите считат иновациите за сфера, в която приоритетно трябва да инвестират и кои са тенденциите и глобалните лидери в света на иновациите. Не пропускайте да се акредитирате с ранна регистрация за конференцията за иновации INNOVATION EXPLORER, организирана от Капитал и Иновейшън Стартър Бокс тук: регистрация

ix2015

Към международните лектори, освен потвърдените вече гости от PIXAR, HPI school of Design Thinking, CITRIX, SIT, IICM и Geppetto Avatars, се присъединяват:

  1. 1.      Austria,Patrick Studener, Head of Expansion at Uber for Central & Easter Europe,

Патрик ще говори по темата Disruptive Innovation, свързана с Uber – компания, която драматично навлезе в регулиран пазар, който преобърна и има големи планове за България. Той е завършил University of North Carolina at Chapel Hill и Kenan-Flagler Business School.

Sergey Volojin, Nestle

  1. Russia, Сергей Воложин, Бизнес мениджър “Напитки” в Нестле, който преди това е бил консултант на бранда Nestle, заемал е позиции, свързани с бизнес развитие в L’Oreal Group, Reckitt Benckiser, Janssen-Cilag в Русия. Завършил е икономика и мениджмънт в Lomonosov Moscow State University.

Сергей ще сподели опита си от ре-новирането на продукти в FMCG сектора, тенденции и стратегии за Lean management. Не пропускайте да си запазите и място за workshop, защото свободните акредитации за двата курса бързо се изчерпват, а местата са силно ограничени!

Партньори на INNOVATION EXPLORER станаха браншови асоциации, които засвиделстват силната подкрепа и грижа на бизнеса за развитието на здравословна, динамична и иновативна икономическа среда в България. Сред тях са:

БАР, Българската асоциация на рекламодателите, създадена през 2008 г., една от асоциациите, активно работещи за регулиран, прозрачен и етичен рекламен пазар.

БАКА, Българската асоциация на комуникационните агенции, една от най-старите браншови организации в бизнеса, създадена 1995 г., която обединява интересите на рекламните агенции, комуникационните и медиа агенции, пълноправен член на международната Асоциация на комуникационните агенции (EACA).

БАСКОМ, Българска асоциация на софтуерните компании, браншовата организация, на най-бързо развиващият се икономически отрасъл, която въведе стандарт и качество в индустрията, заради които България стана ICT дестинация в Европа.

Събитието се осъществява още с генералната подкрепа на Unicredit Bulbank и в партньорство с Empower Capital и Nestle Bulgaria.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Управление - mngmnt Tagged with: ,

декември 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Като чуете уличен спорт вероятно първо се сещате за стрийтбол … или скейтборд? При градски спорт – паркур, BMX, пак скейтборд. Малко в страни остава уличният футбол – нещото, което всички играехме по цял ден на улицата допреди десетина години. Отдавна не съм виждал деца да овладяват странни пространства, за да ритат топка. Причините за това са много.

Човечеството наскоро премина точката, в която градското население на планетата стана повече от селското. Урбанизацията завладява дори Африка. С това се променят и спортовете, които вълнуват младежите. От една страна градската култура ги привлича към по-свободни спортове, където няма съдии, треньори и правила – само чисто удоволствие от осъвършенстването. Конкуренция с приятелите и приятно прекарване на времето. Тук няма олимпийски надежди, но пък участниците са в отлична физическа форма

Сещате ли се за Слаклайнинг – една ластична лента опъната между две дървета в парка и по нея разни овладели до маниакалност баланса си младежи правят разни фигури и скокове.

Паркурът от своя страна си е бягане с препятствия съчетано със спортна гимнастика. Изглежда все едно искаш да избягаш от някого, не толкова да стигнеш до нещо. Има доста филми, където той е вплетен в сюжета. Безспорно се изисква много добра физическа подготовка, за да си добър в това. Има състезания и звезди.

За скейтборд, велосипеди и ролери няма смисъл да говорим. Те отдавна са се вписали в градската среда. Много бавно се появява и нужната инфраструктура.

За градски спортове се определят тези, които използват урбанизираната среда и се вписват в нея. Помагат за съществуване, придвижване и себедоказване в нея. Свързват се с бунтът срещу тесният и задръстен град. От тук следва и плавното преминаване от градски към екстремни спортове.

Уличните и плажни разновидности на „традиционните“ спортове са отделна категория. Те по-скоро дават алтернатива на спортуващите да се наслаждават на любимата игра без кой знае каква налична инфраструктура и отбори в пълен състав.

Стрийтоболът, който FIBA комерсиализира в 3×3 баскет и даже иска да го включи в олимпийската програма. Плажният волейбол вече е олимпийски и може да се похвали, че е най-развит от себеподобните си у нас благодарение турнирите на Mtel. Това лято набра популярност плажен тенис, уличният/американски хандбал и уличен хокей все още са далеч от нас – но пък дано скоро ги видим и в нашите паркове и междублокови пространства. Може би тук трябва да отбележим и зимните кънки за удоволствие, ски и сноуборд свободен стил в планината. Рафтинг и т.н.

За бизнесът е доста примамливо да достигне до активните градски младежи. Но рисковете да се инвестира в градски или улични спортове са сериозно препятствие. Какъв е проблемът? В повечето случаи няма изградена организационна структура, деликатно е да влезеш директно в пространството на градските тийнеджъри и не на последно място – няма и медийно покритие. Колкото и далечен пример да са X-games в САЩ, те са доказателство, че в уличните, градски и екстремни спортове има много възможности за бизнеса.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Зелено и Устойчиво, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

декември 22nd, 2014 by Денислав Георгиев

В последно време живея с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Все нещо не ми е както трябва. И реших да си разгледам дневничето (блога де) и да видя какво толкова не ми харесва през последната година. Цъках-цъках…

rd-kati

Успях да дефинирам Какво е победа.

С Пенчо и Стефан направихме нещо уникално за Черно море и варненския баскетбол

Жюстин и нейните съмишленици основаха партия #ДЕОС. Идват ми твърде либерални, но уважавам и подкрепям начинанието им да променят нещата. И приятелите ми от MOVE.BG се опитват да раздвижат България.

Кати вече е редовен читател на детски отдел на Столична библиотека! Благодарение упорството на Дони извършва извънредно количество творчески труд 🙂

Благо прави уникални снимки и видео от въздуха с Джентълмен пикчърс. Чак от bTV го намериха през блога 🙂

Регатат Тол Шипс промени усещането за Варна! Браво на кмета Иван Портних и  екипът зад събитието!

Виктор ме запозна  с Кръстьо Ангелов, който ми помогна много в темата Бог, вяра и религии.

Случи се Аспарухово. Бях доброволец с Валката, Коцето, Митака и още десетки приятели от Варна. Аспарухов оосвен доброволците бе и един изключителен тест за журналистите. И тук няма как да не изведа на първо място Роси и екипът на varnautre.bg. Те бяха там. Бяха първи. Бяха навсякъде.

Като част от екипа наWalltopia имах изключителната част да бъда в журито на наградите на Junior Achievement Bulgaria. Като стана дума за Walltopia – открих най-бързо развиващият се спорт в света – катеренето.

Писаха за мен и Юначе в списание Grazia.

Докато Коцето се бори да регистрира ПП Възраждане, „патриотите“ в политиката стигнаха до безпрецедентна коалиция и даже влязоха във властта….

От време на време в медиите се появяваше една грозна снимка на обществото ни. И плюем по нея, все едно не сме именно ние на фотоса…. И точно за това имаме нужда от повече хора като д-р Петър Москов. И оптимисти с аргументи като Росен.

_AP11154

Запознах се с един невероятен човек – Калин Каменов. Повече за него – скоро. И с други почти толкова невероятни хора 🙂

Бях част от екипа на Светлето, който направи Варна Младежка столица на Европа.

Водих обучения, правихме избори, участвах в Служебния кабинет, върнах се професионално към дигиталния маркетинг..запознах се с готини и талантливи хора…няма да ги изброявам. Бяхме сватбари, поканиха ни за кумове…

Загубихме и приятел по пътя…още не мога да приема, че Живко го няма 🙁

не изписах много тетрадки до край. Но имам смелостта да си призная немалко грешки. Спрях да чакам и #продължаваменапред

Животът е изключително просто уравнение. От ляво са енергията, творчеството и постоянството, които влагаш. В дясната страна са резултатите и удовлетворението, които заслужаваш според случващото се  в ляво. Няма какво да му объркаш. Създаваш – получаваш.

Невидимата ръка на щастието 🙂

Steve Jobs quote

Започнах с това, че в последно време се боря с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Оптимистът в мен си го обяснява с факта, че мога повече 🙂 Благодарение на Мама и Татко го знам.

Остава да го направя.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Вкусни вкусове, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Книги, Медии, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt, Фенски, Цветни

декември 5th, 2014 by Денислав Георгиев

Днес е международният ден на доброволчеството.

Тази година за жалост основният синоним на доброволчество е бедствия. А не бива.

Все пак честит празник и дано ставаме все повече и повече.

И като стана дума за добри дела – препоръчвам тази книжка на Котлър!

Print

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Зелено и Устойчиво Tagged with: , , ,

юни 7th, 2014 by Денислав Георгиев

Впечатлен съм от вчерашното си участие като член на журито в конкурса за млади предприемачи на Junior Achievement Bulgaria –  Младежки бизнес форум „Изгряващи звезди“. Впечатлен от участващите ученици и студенти, впечатлен от предприемаческия дух в залата и най-вече впечатлен от излъчването на тези млади хора. Ако искате вярвайте, но повечето от тях излъчваха свръх увереност в това, което правят. Все едно са обречени да успяват във всичко с което се захванат.Уникално!

IMAG0327

Наградите очакват своите нови притежатели 🙂

В категорията за ученици спечелиха три девойки от Ракитово, които са изобретили и произвеждат пчелни кошери от рециклирана хартия, а при студентите – Учебна компания КСЕН Козметикс – екип биотехнолози от СУ, които произвеждат био козметика от щраусова мас. Тези две компании си бях харесал най-много и аз лично като представител на Walltopia в журито и собственикът на компанията Ивайло Пенчев ги награди с по още една награда за „Предприемачески дух“.

0606

Hyundai връчиха своя специална награда на Parking Sector – учебна компания, която разработва мобилно приложение за предварително запазване на места за паркиране в София. А съвсем скоро и в Лондон. Екип с огромен потенциал.

Специални награди връчиха и други от спонсорите – Nestle, Coca Cola, Samsung, Sofia Tech Park, SAP, Nemetsch, Integral и т.н. Лично аз дори съм малко изненадан, че представителите на тези фирми в журито бяха изключително въвлечени в процеса по оценяването, отделиха време, намираха начин да говорят и насърчат всеки от участниците. Чак леко да завидиш на участниците, че имат толкова много енергия и възможности около себе си. Само да поискат да правят нещо смислено.

По мое проучване на място 75% от учениците отиват да учат в чужбина, което може да звучи апокалиптично, но пък си има и предимства.Ако приемем, че това са 75% от топ елита на нацията, добавим към това новите неща, които ще научат и видят по света, отчетем важността на контактите, които там ще създадат, за държавата България остава само една задача – да им създаде среда, в която биха искали да се върнат след 4-5 години.

Простичко, нали?

Няма да съм аз, ако не намеря за какво да се изкажа критично. Ден след събитието не намирам нищо по темата в медиите. Специализирани бизнес медии, неспециализирани, информационни агенции – надявам се, че аз не правя правилен рисърч. Но не намирам нищо, какво остава пък случайно да попадна на информация за това.

А трябва! Защото само медиите могат да ускорят и мултиплицират ефекта от тази свръх важна и полезна инициатива. И само те могат да осмислят начинанието, като го разпространят сред повече хора – повече ученици, студенти, родители, учители…че и фирми.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Медии, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , , ,

януари 29th, 2014 by Денислав Георгиев

Дълго съм се чудил с какво големите търговски вериги са ни полезни. Обикновено ми идват на ум отрицателните им въздействия – унищожават малките квартални магазинчета, извиват ръцете на производителите, продават продукти със съмнително качество и не на последно място все излиза, че нямат печалба, която да бъде обложена с данъци в България.

opakovane-na-svezhi-produkti_14

Постарах се да потърся какви са все пак ползите  от тях?

1. Промениха модела на пазаруване – ако се абстрахираме, че са чуждестранни и понякога ни продават продукти със съмнително качество, те все пак създадоха една различна и модерна инфраструктура. Не си спомням големи магазини с достатъчно паркоместа преди Метро. Не си спомням и магазини, в които като влезеш можеш да си намериш нужните предмети от различни сфери – за ядене, за градината, за ремонт…

2. Пестят време – често се ядосвам, че като попадна в магазина губя твърде много време. Но всъщност ако трябва да обиколя 5-6 магазина за нещата от списъка ми, със сигурност ще се забавя повече.

3. Нещо невидимо за обикновените клиенти – търговските вериги са основният двигател на еволюцията и внедряване на нови продуктови категории, стандарти, опаковки или услуги. Получавайки от своите централи нови изисквания за качество, те успяват да наложат почти неусетно за клиента нововъведения, които са от полза за всички. Дори и за производителите, които така стават по-конкурентоспособни в чужбина (ако искат да продават в чужбина).

Продължавам да не съм фен на политиката им, но пък за което имат принос – имат.

Ето и подробности за това, как търговските вериги ще влияят върху развитието на опаковките през 2014 г.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Зелено и Устойчиво, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,