Category: АрТ

март 13th, 2016 by Денислав Георгиев

Може и да не сте чули, но врачанският театър има финансови трудности. Из медиите тръгнаха интерпретации, че едва ли не ще го закриват. Не ми се вярва това да се случи, но все пак  съм съпричастен. Минавайки покрай театъра видяхме, че има премиера на „Отблизо“ и спонтанно влязохме. Макар няколко часа преди представлението – билети имаше предостатъчно. Разбира се това не прави хубаво впечатление, защото премиерата е в камерната зала. И все пак вероятно си има обективни причини. А и влязохме да си купим изкуство…забавление…приятно прекарване. А не да анализираме управлението на театъра във Враца.

otblizo

 

За добро или не бяхме решили да отидем на театър с деца 🙂 Логичният въпрос беше, тази постановка подходяща ли е? Никъде не видяхме по плакатите възрастови рестрикции, но все пак като отговорни родители сме длъжни да питаме. Касиерката любезно ни обясни, че това е премиера, все още не е гледала постановката и не може да се ангажира с мнение по темата.

Решихме да проверим в сайта на театъра – добър сайт. Но уви и там липсва информацията, която ни интересуваше. Разбрахме, че авторът е на 52 години, но не и колко продължава пиесата и какво е възрастовото ограничение. Все пак видяхме, че в анотацията споменават “ секс, предателство, любов, самоанализ, самота“ и преценихме да не рискуваме. Касиерката се опита да се свърже с нейни колеги за повече информация но нямаше успех.

Размина ни се спонтанната идея за културна вечер, но на 16-ти март отново ще имаме шанс да видим „Отблизо“ във Враца. Дано до тогава и служителите на театъра да са по-наясно с програмата си. И ако тази постановка не е подходяща, то да ни продадат (в пряк и преносен смисъл) някоя друга.

Нали това e маркетинг? Помага ти да продаваш без излишни усилия 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Враца Tagged with: , , ,

февруари 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Една от най-глупавите български поговорки гласи: „Не ща акъл, пари ми дай“. За съжаление много организации у нас са достатъчно арогантни, за да следват тази максима. На границата между безотчетния социализъм и войнстващия популизъм. И логиката им е желязна:

„Нашият продукт е толкова гениален, че малцина го разбират и се възползват от него. Той е твърде елитарен, за да бъде масов и следователно е твърде скъп, за да могат ценителите му да си позволят реалната му цена. И за да има какво да оценяват ценителите, цялото общество трябва да плаща…ама не пряко с пари от джоба си за билет, а непряко чрез общинския или национален бюджет.“

ivta_350x260.gif

Тук идва и най-логичният довод: „Обществото не може без култура, изкуства, спорт, граждански сектор и т.н. Някой трябва да се занимава с нещата, от които не се печелят пряко пари, но които са важни за развитието ни и за възпитанието на децата.“ И все пак някой трябва да плати за тази благородна работа, защото все пак тези, които я работят трябва да живеят достойно.“

Възможностите са няколко – преките потребители да си плащат, частен инвеститор да вложи средства, някой меценат да си достави удоволствие като вземе под крилото си дадена организация или… данъкоплатците, които не ползват продукта/услугата но солидарно харчат за нейното съществуване.

С годините се е доказало, че истината е някъде там. Трябва да се намери компромисно решение. Преките потребители да се ангажират, обществото малко да помогне и да се намери меценат или фирма, които също да участват в проекта. Звучи ясно, но тук се появява дебелата червена линия. Тя дели организациите, които работят от тези, които ги мързи. Първите намират начин да увеличават собствените си приходи, а други намират извинение да не го правят. Обикновено, защото са твърде заети да бъдат елитарни.

Разбира се при повдигане на въпроса за собствените приходи, най-често следва стандартен отговор: „Няма пазар, хората нямат пари, стигнали сме максимума на своите клиенти и цените към тях. Всяка допълнителна стотинка е свръх усилие.“

Тук си задавам смятам логичните въпроси:

1. Ако първата група – преки потребители – е много малка?

Къде е границата между популярното или виртуозно изкуство (което лесно се продава, защото е създадено според пазарното търсене или наистина е уникално качествено) и бутиковото изкуство, което се създава за твърде отбрана аудитория? Къде между двете крайности е това, което хем няма достатъчно публика, хем е достатъчно значимо и заслужава обществото да го финансира дори и без да го ползва пряко?

2. Ако първата група – преки потребители – е твърде бедна?

Да приемем, че културният продукт се произвежда във Враца. Най-бедният регион на ЕС. Да кажем, че хората, колкото и да имат желание, не могат да си позволят да харчат малкото си пари, за да гледат опера или балет всеки месец? Не е ли логично да си помислим, че при толкова слабо платежоспособни преки клеинти следва да приемем, че и обществото (т.е. бюджетът на общината) също е малък и не може да си позволи да отделя много средства за този продукт?

3. Ако все пак е важно?!?

Разбира се има вариант, в който хората са много бедни, бюджетът е малък…но все пак обществото много обича балета. Тогава то само намира начин, да го финансира. Намира спонсор извън общността, убеждава най-заможните си членове да подпомогнат начинанието допълнително и т.н.

4. Или може би има и друго решение?

Общността цени балета, но не може да си позволи да ходи всяка седмица на представления. Има ресурс за 3-4 постановки в годината. Тогава или се организира и посещава балетен спектакъл на друго място, или кани добри балетни постановки няколко пъти в годината. Докато забогатее.

AF_Eng_RGB_LARGE

5. Какъв е реалният проблем?

Когато една общност много държи да придобие нещо, то тя намира начин да го получи. Реалният проблем, е когато няма общност, която реално стои зад дадения продукт, но има общност, която много държи да го създава.

Да кажем, аз и моите приятели много държим да играем балет. Но освен това държим да сме професионални балетисти. Да си имаме зала, сценографи, декори, хореогрфи, озвучители, осветители, гримьори, чистачки…че даже и директор. И да сме си професионалисти. Пазарната реалност не ни интересува. Ние искаме да се издържаме от балетното си майсторсво и освен това някой да издържа семействата на изредените в предното изречение хора.

Аз лично стигам до един твърде логичен извод. Този, който създава продаваем продукт – печели и живее добре. Този, който създава добър продукт, старае се, но не намира достатъчно публика – получава малко помощ от общността. Този, който твори за себе си и единствената му публика е приятелският му кръг, а пазарът не го припознава, има цели два избора пред себе си.

Или започва да прави нещо, което е ценно за повече хора.

Или продължава да се забавлява за собствена сметка.

Няма да е професионалист, а ще е доброволец/аматьор/самодеец. Ще печели парите си от друг бизнес, а ще репетира и ще поставя балетните си спектакли като хоби. Приходите от билети ще покриват преките разходи и евентуално ще остават пари за почерпка с колектива. Икономиката печели двойно. От една страна този явно талантлив човек ще влага енергията си в нещо продуктивно и ще печели добре от него. А допълнително ще бъде и артист, който ще радва своята публика и ще си изкарва допълнителен доход под формата на скромни хонорари. Без обществото да има непреки разходи за това.

Май звучи твърде разумно?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

ноември 24th, 2015 by Денислав Георгиев

Много приятели ме питат какво ще правя във Враца. И какво толкова намирам в това място, че го предпочетох пред Варна и София. Та даже и пред възможностите за емиграция.

marketing-rapid-city2

На първо място харесвам града, селата наоколо и природата. Харесвам и хората, които имат изключително силен дух и потенциал. Това разбира се не са рационалните доводи.

Може би най-смисленият аргумент, е че като част от екипа на кмета Калин Каменов ще имам възможност да участвам пряко и да допринасям за развитието на града.

15142786-marketing-strategy-word-speech-bubble-illustration-on-white-background

Имам си и една малко егоистична причина да се преместя заедно с цялото си семейство. Ще мога да правя това, което мога и обичам. Да, мога да правя маркетинг кампании където и да отида, но само във Враца ще мога да се занимавам едновременно с градски и спортен маркетинг.

Какво е градски маркетинг?

Няма да ползвам научни обяснения и дефиниции. Става дума за изграждане и реализиране на концепции, чрез които един град да развие отличителните си предимства. Да стане по-привлекателен и гостоприемен първо за своите жители. Да очертае своя образ и да заяви ценностите си. Казано максимално просто – различните организации и администрацията да заработят по общ маркетингов план и да постигнат желаните резултати.

Критериите за успешен сити брандинг и маркетинг са ясни и лесно измерими. Градът функционира, ако успява да привлича туристи, събития, инвеститори и мозъци. Ако дава възможност на гражданите да живеят добре, да печелят, да се развиват, да се забавляват…и гордо да пропагандират бранда. Враца може да стане пример за всичко това. И възможността да бъда част от този процес ме привлече. Направо си ме вдъхновява!

И пак за моя любим спортен маркетинг!

Спортът ще бъде важна градивна част от бранда Враца. В момента тук няма професионален спорт. Няма многофункционална спортна зала. Няма дори изкуствен футболен терен за Ботев Враца. Но има много таланти, много ентусиазирани фенове, огромна спортна база…традиции и енергия. Това са предпоставки за успех и наистина вярвам, че управлявайки умно креативо и решително тези фактори ще имаме много поводи за радост и победи.

inbound-strategy

Задавайки коректни цели и следвайки уверено пътя към тях, без да се разсейваме и изкушаваме от измамния блясък на бързите успехи, ще достигнем точно там, където искаме. Във всяка сфера – икономика, образование, социално предприемачесто, археология и т.н.. И брандът Враца ще увеличава всекидневно своята стойост. С всяко родено дете, с всеки спечелен мислещ човек, с всеки привлечен инвеститор или турист.

Това ще бъде Враца! И аз имам честта и удоволствието да участвам☺ Сега е моментът да се присъедините!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Враца, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , ,

септември 11th, 2015 by Денислав Георгиев

Представям ви Мая Донева. Един от онези младежи, които правят разликата. Познаваме се от доста години – даже наскоро установих, че е доста по-отдавна, отколкото си мислех. Та Мая е един от основните хора, които направиха Варна Европейска Младежка Столица. Тя е обучител и смело представя Варна и България по всевъзможни младежки форуми. Тя е и предприемач. Социален предприемач и именно това й начинание ме провокира да й дам думата тук. Ще ни разкаже какво е това Социална чайна и защо се появява точно във Варна. Ще ви хареса 🙂

chaina2

Да започнем от Чайната – защо точно чайна?

Защото свързвам чайната с билките, хармонията, природата и спокойствието. Ние работим с млади хора, които като всички млади хора са всичко друго, но не и спокойни. За нас чайната е метафора на това, което ни липсва във Варна- спокойно, балансирано място с връзка към хората, природата и преди всичкото човешкото.

Какви цели сте си поставили с този проект?

Целите ни в дългосрочен план са да провокираме българите да започнат да мислят за себе си като общност- децата от домове са хора, с равни права- граждански,социални, избирателни, икономически и т.н. Както и с отговорности- но много малко се работи и по двете теми. Децата и младежите от домовете са една част от обществото, за която не мислим и не припознаваме като „наша“. Проектът ни цели да помогне адаптацията на младежите, когато трябва да напуснат социалните домове- това е много труден период за тях и с помощта на менторската ни програма и предоставената работа в чайната вярваме, че този период ще бъде много по-лесен за тях.

Какво ви пречи?

Имаме нужда от сериозен първоначален капитал за да оборудваме чайната- кухненски пособия, конвектори,хладилници, посуда, мебели; нужен е и ремонт на сградата, както и средства за административни разходи и разрешения, счетоводител и най-вече нужни са ни средства за стартиране на менторската програма, която тази година ще обхване 17 младежи между 14 и 19 години и с всяка изминала година ще включваме по още 10 младежи.

ch1

Все пак вероятно намирате и все повече партньори?

От самото начало този проект е общностен проект, ръководен от разпознаваема и видима обществена „нужда“. Партньорите ни идваха още от самото начало- ферми, които предложиха да ни помогнат с билки, пчелар, които ни дари мед, доброволци, които се включват в дейностите с децата, една езикова школа, която ни дари част от таксите за един месец за да отидем с децата на лагер. Страшно много добри хора има! На ниво фирми също сме стартирали партньорства, но там нещата вървят малко по-бавно- от една страна, защото още чайната не е отворила, а от друга страна, защото нашият екип е много малък все още и ни е трудно да движим много неща едновременно. Всички в екипа ни са доброволци и не знам дали реалния мащаб на свършената работа може да бъде остойностен, но за една година сме успели да: договорим сграда от Община Варна , да напишем 3 –годишна менторска програма, да разработим бизнес план, да изчистим дизайнан и визуалното си присъствие, да стартираме комуникационна капания в социалните медии и да се представим на над 10 изложения, конференции и фестивала. И това е пак казвам нещо, което правим доброволно 4-ма души.

Един фундаментален въпрос – къде е границата между социална и младежка политика?

В очите на питащият. Ако имаш работа с младежи от домове- това е социална и младежка работа едновременно, както и образователна, така и обществена. Младежката работа още няма ясни граници в България- към спорта ли отива повече, към социалната работа ли, към образованието ли? Не е ясно…За мащабите на Европа нашият проект е по-скоро в сферата на младежките иновации и социалните иновации.

Ако ти разпределяше парите, които държавата дава за младежки дейности, къде щеше да насочиш основните ресурси?

Задължително бих инвестирала в дългосрочни стратегически цели. Първо бих направила едно мащабно изследване за младите хора и младежки организации в България- но лелитимно, а не такова „за доклад“. Не мисля, че някой реално знае какви са младите хора на България, колко от тях са неграмотни, колко от тях са зависими, колко от тях са конкуретни за пазара на труда, колко от тях са учили в чужбина и са се върнали. Имаме нужда от тези факти и данни за да си направим смислена младежка политика. И непременно, задължително и категорично бих инвестирала в устойчивостта на чадърна младежка структура. Защото гражданския сектор в младежката сфера има легитимен представител- Национален Младежки форум, но той към момента получава само морална подкрепа от държавата. Практиката на Европейско ниво е, че този тип чадърна организации получават финансова подкрепа от държавата минимум за административни разходи и развитие на капацитет на организациите-членки.

mayadoneva1

Няма как да не те питам и за Варна 2017 – ще стане ли града достатъчно „youth friendly“до 2017 г.?

Трябва да стане. Всички знаем, че Варна не е Ротердам, нито Лондон, нито Париж. Но, това не е лошо. Варна има свой чар и свои предимства и трябва да заложи на тях. Да си youth-friendly град не е титла, а е избор, който се отразява в цялостната политика и вид на града. Тръгнали сме натам и съм уверена, че ще стигнем и преди 2017-та.

Къде е пресечната точка между ЕМС2017 и социалната чайна?

Социалните иновации- това да гледаш на проблемите не като задънена улица, а като въпросителен знак с много потенциални отговори. Чайната и Варна 2017 са с пресечна точка в социалното предприемачество- или т.нар бизнес с кауза.

Знам, че не обичаш политиката (или поне с такова впечатление съм останал), но според теб има ли начин младите хора да станат много по-активни, запознати и информирано изискващи в тази сфера?

maya-doneva1

Обожавам политиката, но не харесвам повечето политици, може би това те е заблудило. Политиката е като музицирането- изкуство е, ако се прави от талантливи и умни хора. Ако се прави нескопосано става какафония…Според мен повечето политици не държат младите хора да са изискващи и информирани, камо ли активни. Все още младите хора се приемат като неопитни и незнаещи, а политиката се представя като нещо „твърде сложно“. А не е така- политиката се прави от хора за хора, ако ненужно я усложняваме това е наше решение и само губим обществен потенциал- в случая на младите хора.

Има ли хапче срещу апатията?

Четенето и пътуването. Сигурно всеки има период от живота си, в който е преуморен или апатичен. Но прочетените книги и изпътуваните места няма да оставят мозъка ти да спи.

Според теб как българските младежи и предприемачи (или да ги обобщим в млади предприемачи) ще станат по-успешни на междунаросната сцена?

Млади успешни предприемачи от България има и то доста успешни. Може би трябва да поработим върху това да ги покажем вътре в Бълагрия, да им кажем браво, така че те да решат да споделят и окуражават други млади хора, които сега започват.

Кажи нещо важно за себе си, което трябва да се знае, но не се сетих да те попитам?

Във всичките си постъпки се опитвам да се ръководя от това, че дължа на хората уважение и очаквам такова от тях. Вярвам в хората и искам повече хора да се научат да вярват в другите. Не знам дали е важно, но ми помага, когато съм разочарована или демотивирана за нещо.

Ти имаш ли да ме питаш нещо?

Защо ни помагаш за чайната;)?

… е как защо? Защото си струва! Пък и ощене съм се разпомагал чак толкова, колкото ми се ще.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Младежки политики, Остросоциални, Политика

юли 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Българският рок е длъжник в последните години.  „Тежката“ музика съществува в някаква си нейна „лека“ вселена, която можем най-приятелски да определим като бутикова. И все пак темата не е за стиловете в музиката, а за мястото за политически послания и протест в лириката на нашите творци. Може би бяха твърде ангажирани в началото с песни по митинги и после им омръзна?

mp

Да се върнем във времето преди 1989 г., когато е имало цензура и забрани, но за това пък е имало и истински рок. Причината – тези, които са имали смелост да го правят са имали какво да кажат. Именно в рока от края на 80-те срещаме първите макар и доста метафорични закачки с чичовците във властта.

„В стая, скрита от закона чиновник благ реди цветя. Шепи, тръпнещи в наслада, пълнят вазата с боза. И всичко без да разбере,  че по-добре е да умре.“

И още малко от Ревю по това време: „А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? – Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави.“

Големият Тодор Колев през 1989 г. се оказа доста лош пророк:

На ляво да тръгна, на дясно ли?
Вече не знам на къде.
На където погледнат очите ми
всичко краде и краде.

Как ще ги стигнем американците?
Че и затминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: „А мъгла“.

През 1991 г. се ражда една от най-култовите песни – протест – Не’ам нерви на Милена: „Всеки разправя: „Другари, другарки“, а в душата е скрил хилядарки. „Няма два лева в народната банка“, лъже мръсника – преяжда с луканка!“

Пак по това време – доста по-чиста пропаганда:

И малко кънтри 🙂

За мен най-мрачната, тъжна и честна ретроспекция на прехода прави великият Георги Минчев: Какви времена, комунизмът си отива без чувство за вина, а България загива.

Тодор Колев също споделя автобиографична история с политически нотки:

1963 лето хептен я оплескахме
и кючека забраниха
джазът пък съвсем затриха
оказахме се в Белене.

Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият
мъртвите вода не пият
а тече си Дунава.

Хиподил възпяват кризата по свой си начин.

Контрол имат интересна гледна точка към комунизма, която си заслужава да споменем в този списък. За съжаление тук приключва приноса на българския рок към борбата за социална справедливост. Ще се радвам ако ми подскажете линкове от последните 15-тина години.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани –
Тигри, зайци, кокошки, коне
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие

С началото на прехода, масовото съзнание на хората се промиваше с телевизионна политическа сатира. Социално-забавни предавания, които си намираха път до ефира на двете телевизии. Не знам колко хора са гледали Панорама или Отзвук по това време, но помня, че всички гледаха Ку-Ку, Каналето, НЛО и т.н. Ето каква представа за политиката се създаваше от екрана:

Жълтите джуджета дружно ни управляват…в Жанжоржия

През последните години Ъпсурт и Слави Трифонов единствени май влагат някаква емоция срещу политическата система. Всеки със своята мотивация, но все пак да отчетем:

Колега: „И ти и аз знаеме кои са шефове“, „Оставам, ама ми се заминава“, „Господин депутатът гледа девствено – естествено не шмърка нищо евтино“, „Белото им показа тъмната страна“.

Няма такава държава:

Стигаме и до последните две ярки парчета :

Хиляди политици крадат от мене къси кариерки

балета „жълти павета“ иска яко да пика по мен.

За главите ви трябват двеста и неколко барабанисти.

Познати са ми ебати депутатите – стадо гадове.

Оставете ме, поне да емигрирам, деба, чувате! На нож! Нося плетен кош с бостански пацули да гримирам всичките депутатски муцуни. Слаби, боси и напсувани желая да видя Със въже около вашата шия. Народа е в ерекция, гледайки вашите тлъсти дупета ще има инфекция!

И да завършим с това, с което започнахме – темата за чичовците….не по Вазов:

Помогнете, за да ви направя евала, чичовци, изгорете заедно с хероина в Кремиковци!

И да обобщим 45 години комунизъм + 25 години „Кака Демокрация“ с песента на Бат Венци feat. GOODSLAV, Буч и 100 Кила – Кради, кради

Ще се радвам да ми подскажете още музикални протести срещу системата. Сигурен съм, че пропускам доста – особено от пънка и некомерсиалния бг рап. С удоволствие ще направя и втора част на тази публикация.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Медии, Политика Tagged with: , , , , , , , , , , , , , ,

март 13th, 2015 by Денислав Георгиев

Вече е официално – Дисни обявиха, че ще има продължение на Замръзналото кралство. За сега не е изтекла много информация около сюжета на Frozen 2. Според „вътрешни“ източници – родителите на Елза и Ана ще се завърнат в новата история…

frozen2

Важното е, че зимата ще стане още по-специална за децата и особено за младите дами. Надявам се да има пак хубави песнички 🙂 Очакваме подробности.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ Tagged with: , ,

януари 7th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма какво особено да се каже. Тъпо е да кажа – нали ви казах! Добре че в такива моменти се проявява талантът на художниците. Все пак една картинка може да каже повече от стотици думи.

lastlaugh

Каквото и да става, вече Европа не може да бъде толкова беззащитна срещу злото. На Западния свят трябва да му стане ясно, че опасността не идва от търсещите по-добра работа и реализация източноевропейци, а от тези с брадите и чалмите. Те не са тук, за да допринасят за развитието на нашата цивилизация. Те искат да я разрушат. Сигурен съм, че няма да успеят…но Европа допусна много грешки и за това ще даде доста жертви в този процес.

JeSuisCharlie

Кое е най-тъжното? Най-тъжното, е че милиони нелоши…даже да кажа добри мюсюлмани в Европа ще страдат най-много. Защото не всички са терористи и изроди. Но за тях и техните деца ще остане етикетът – терористи….убийци…паразити. Важно е Европа да реагира. И да постави ясни условия за съжителството си с чужденците. Дори да ги асимилира.

Или те нас или ние тях…явно двете цивилизации не могат да живеят в хармония. По-добре ние тях, нали?

Още карикатури след атентата в редакцията на Charlie Hebdo.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Медии Tagged with: , , , , , ,

декември 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Като чуете уличен спорт вероятно първо се сещате за стрийтбол … или скейтборд? При градски спорт – паркур, BMX, пак скейтборд. Малко в страни остава уличният футбол – нещото, което всички играехме по цял ден на улицата допреди десетина години. Отдавна не съм виждал деца да овладяват странни пространства, за да ритат топка. Причините за това са много.

Човечеството наскоро премина точката, в която градското население на планетата стана повече от селското. Урбанизацията завладява дори Африка. С това се променят и спортовете, които вълнуват младежите. От една страна градската култура ги привлича към по-свободни спортове, където няма съдии, треньори и правила – само чисто удоволствие от осъвършенстването. Конкуренция с приятелите и приятно прекарване на времето. Тук няма олимпийски надежди, но пък участниците са в отлична физическа форма

Сещате ли се за Слаклайнинг – една ластична лента опъната между две дървета в парка и по нея разни овладели до маниакалност баланса си младежи правят разни фигури и скокове.

Паркурът от своя страна си е бягане с препятствия съчетано със спортна гимнастика. Изглежда все едно искаш да избягаш от някого, не толкова да стигнеш до нещо. Има доста филми, където той е вплетен в сюжета. Безспорно се изисква много добра физическа подготовка, за да си добър в това. Има състезания и звезди.

За скейтборд, велосипеди и ролери няма смисъл да говорим. Те отдавна са се вписали в градската среда. Много бавно се появява и нужната инфраструктура.

За градски спортове се определят тези, които използват урбанизираната среда и се вписват в нея. Помагат за съществуване, придвижване и себедоказване в нея. Свързват се с бунтът срещу тесният и задръстен град. От тук следва и плавното преминаване от градски към екстремни спортове.

Уличните и плажни разновидности на „традиционните“ спортове са отделна категория. Те по-скоро дават алтернатива на спортуващите да се наслаждават на любимата игра без кой знае каква налична инфраструктура и отбори в пълен състав.

Стрийтоболът, който FIBA комерсиализира в 3×3 баскет и даже иска да го включи в олимпийската програма. Плажният волейбол вече е олимпийски и може да се похвали, че е най-развит от себеподобните си у нас благодарение турнирите на Mtel. Това лято набра популярност плажен тенис, уличният/американски хандбал и уличен хокей все още са далеч от нас – но пък дано скоро ги видим и в нашите паркове и междублокови пространства. Може би тук трябва да отбележим и зимните кънки за удоволствие, ски и сноуборд свободен стил в планината. Рафтинг и т.н.

За бизнесът е доста примамливо да достигне до активните градски младежи. Но рисковете да се инвестира в градски или улични спортове са сериозно препятствие. Какъв е проблемът? В повечето случаи няма изградена организационна структура, деликатно е да влезеш директно в пространството на градските тийнеджъри и не на последно място – няма и медийно покритие. Колкото и далечен пример да са X-games в САЩ, те са доказателство, че в уличните, градски и екстремни спортове има много възможности за бизнеса.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Зелено и Устойчиво, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

декември 22nd, 2014 by Денислав Георгиев

В последно време живея с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Все нещо не ми е както трябва. И реших да си разгледам дневничето (блога де) и да видя какво толкова не ми харесва през последната година. Цъках-цъках…

rd-kati

Успях да дефинирам Какво е победа.

С Пенчо и Стефан направихме нещо уникално за Черно море и варненския баскетбол

Жюстин и нейните съмишленици основаха партия #ДЕОС. Идват ми твърде либерални, но уважавам и подкрепям начинанието им да променят нещата. И приятелите ми от MOVE.BG се опитват да раздвижат България.

Кати вече е редовен читател на детски отдел на Столична библиотека! Благодарение упорството на Дони извършва извънредно количество творчески труд 🙂

Благо прави уникални снимки и видео от въздуха с Джентълмен пикчърс. Чак от bTV го намериха през блога 🙂

Регатат Тол Шипс промени усещането за Варна! Браво на кмета Иван Портних и  екипът зад събитието!

Виктор ме запозна  с Кръстьо Ангелов, който ми помогна много в темата Бог, вяра и религии.

Случи се Аспарухово. Бях доброволец с Валката, Коцето, Митака и още десетки приятели от Варна. Аспарухов оосвен доброволците бе и един изключителен тест за журналистите. И тук няма как да не изведа на първо място Роси и екипът на varnautre.bg. Те бяха там. Бяха първи. Бяха навсякъде.

Като част от екипа наWalltopia имах изключителната част да бъда в журито на наградите на Junior Achievement Bulgaria. Като стана дума за Walltopia – открих най-бързо развиващият се спорт в света – катеренето.

Писаха за мен и Юначе в списание Grazia.

Докато Коцето се бори да регистрира ПП Възраждане, „патриотите“ в политиката стигнаха до безпрецедентна коалиция и даже влязоха във властта….

От време на време в медиите се появяваше една грозна снимка на обществото ни. И плюем по нея, все едно не сме именно ние на фотоса…. И точно за това имаме нужда от повече хора като д-р Петър Москов. И оптимисти с аргументи като Росен.

_AP11154

Запознах се с един невероятен човек – Калин Каменов. Повече за него – скоро. И с други почти толкова невероятни хора 🙂

Бях част от екипа на Светлето, който направи Варна Младежка столица на Европа.

Водих обучения, правихме избори, участвах в Служебния кабинет, върнах се професионално към дигиталния маркетинг..запознах се с готини и талантливи хора…няма да ги изброявам. Бяхме сватбари, поканиха ни за кумове…

Загубихме и приятел по пътя…още не мога да приема, че Живко го няма 🙁

не изписах много тетрадки до край. Но имам смелостта да си призная немалко грешки. Спрях да чакам и #продължаваменапред

Животът е изключително просто уравнение. От ляво са енергията, творчеството и постоянството, които влагаш. В дясната страна са резултатите и удовлетворението, които заслужаваш според случващото се  в ляво. Няма какво да му объркаш. Създаваш – получаваш.

Невидимата ръка на щастието 🙂

Steve Jobs quote

Започнах с това, че в последно време се боря с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Оптимистът в мен си го обяснява с факта, че мога повече 🙂 Благодарение на Мама и Татко го знам.

Остава да го направя.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Вкусни вкусове, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Книги, Медии, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt, Фенски, Цветни

ноември 30th, 2014 by Денислав Георгиев

Онзи ден попаднах на новината, че най-голямата българска надежда в плуването Георгия Кадоглу се отказва от участие на световното първенство, макар да е покрила норматив. Не била готова да постигне нещо значимо и за това подготовката й била насочена към други две големи състезания през идната година. Когато един 16 годишен спортист проявява мъдрост и съобразителност можем само да го аплодираме.

georgia

Любопитно е, но ще аплодираме Георгия и на 10 декември…но в театър „Възраждане“ в София. Не, там няма да се проведе церемония за награждаване на успели млади спортисти. Тя ще изнесе благотворителен моноспектакъл „Неточка Незванова“ по Достоевски. Постановката е дело на Сия Папазова – художествен ръководител и драматург в детско – юношески театър „Златното ключе“ към Общински детски комплекс – Варна.

Събраните средства ще бъдат дарени за лечението на Любомир Еленков от София. Онзи ден изразих личната си негативна позиция относно всички подобни кампании за набиране на средства. Но тъй като няма изгледи държавата да поеме това си задължение, явно хора като Георгия и нейните фенове ще трябва да помагат отново и отново.

Та, ако не е станало ясно – Георгия е най-голямата надежда на българското плуване, на 16 години вече е спечелила стотици медали и държи десетки национални рекорди.  Учи във варненското Спортно училище “Георги Бенковски” и обича да се изявява на театралната сцена в свободното си време 🙂 Уникален талант. Уникален човек!

Подготовката на Георгия Кадоглу е финансирана от българския букмейкър „Еврофутбол”. Не мислех да го споменавам, защото „Еврофутбол“ не е рекламодател в www.denislavgeorgiev.eu 🙂 Но все пак компаниите, които подкрепят изключителните хора, трябва да получават и малко публичност за това…

Ще се видим на 10 декември от 20 часа в театър „Възраждане“!

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,