Category: City Marketing & Branding

ноември 18th, 2016 by Денислав Георгиев

Вече трета година следя и споделям най-интересното от международният форум за иновации Innovation Explorer ! Следващото издание ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организатори са Innovation Starter и Капитал. Получих чудесната възможност да направя кратко интервю с един от лекторите на събитието – Мариана Тодорова. Тя е футуролог и би следвало да е един от най-интересните събеседници на тема иновации. Междувременно разбрах, че е активен депутат от АБВ, но за политика може да стане дума следващия път. Сега да се фокусираме върху иновациите 🙂

mariana-todorova

Да си футуролог звучи твърде интересно. Доколко е вълнуващо за такъв човек да живее в настоящето? Не е ли малко скучно да се занимаваш с текущи задачи, които изглеждат незначителни на фона на голямата картина

Футуролозите не просто очакват или наблюдават бъдещето, те могат да създават визии и стратегии, с които да го променят. Затова е много важно внимателно да се изследват всички явни и скрити ракурси на настоящето, които биха могли да се превърнат в основа на тенденции и трендове в бъдещето. Тогава, би могъл да сработи феноменът на самоосъществяващите се или самоотричащи се прогнози.

Когато има силен стремеж към реализирането на дадено събитие, биха могли да се изработят стратегии, които да доведат до това. Обратното – идентифицирането на възможни и вероятни рискове и опасности подпомага планове за превенция и в такъв случай прогнозите се превръщат в самоотричащи се. В този смисъл, настоящето е пулсът на бъдещето, а да си футуролог не значи да бъдещ просто мечтател или утопист, а да прилагаш познанията си, за да се придвижи света към „голямата картина”.

В какъв период от време напред гледа и анализира един футуролог? Как ще остареем ние? С какво ще се занимават днешните млади? Как ще живеят децата ни? Или за поколенията, които все още не са родени?

Прогнозите, които ние футуролозите правим, имат различен хоризонт. Те биват краткосрочни – 5-10 години, средносрочни – 15-30 години и дългосрочни – над 50 години. По-лесно е да се уловят глобални тенденции, отколкото да се прогнозират единични събития. По-удачно е да се изготвят множество алтернативни сценарии, които колкото повече на брой са, действат като гъста мрежа, която може да „улови” неочакваното събитие.

Вече има твърдения, че скоро ще настъпи смъртта на смъртта. Тоест, поколението на нашите родители – „60+” ще е последното, което борави с традиционните представи за стареенето и смъртта. Благодарение на 3Д и 4Д принтерите ще могат да се изработват почти всички органи, тъкани и стави, с които тялото да се възобновява. Същевременно, опитите показват, че с промяна на 4 гени на нервните клетки, се постигат стволови клетки, от които на практика също могат да бъдат „отгледани” всякакви тъкани и органи. Това е огромен напредък с отражение в медицината. Човешкият геном вече е разчетен. Сега подобно изследване струва около 1000 долара. Предвижда се в близко бъдеще цената да падне до 10 долара и тестът да бъде разработен на принципа на тестовете за бременност. Така, ще се отвори кутията на Пандора с възможността за т. нар. дизайн–бебета. Бебета ще могат да се проектират не само съобразно предпазването от генетично наследени заболявания, но и спрямо желанията на родителите за цвят на очите, пол и пр. Ще бъде възможно и да се роди дете, което носи гените на повече от двама родители. Това не само тотално ще обърне концепцията за родителство, но и за  естествените биологични процеси. Паралелно с това, ще има множество научни пробиви в био, нано и когнитивните технологии. Науката вече е създала изкуствени вирус и бактерия. В едно недалечно бъдеще може да бъдем в хипотеза на изкуствен интелект, които твори нови форми на живот…

Тук стои фундаменталният въпрос с какво ще се занимават хората? Понятието за виртуална реалност вече е старомодно. Появи се концепцията за augmented reality, която обозначава смесена реалност между действителната и виртуалната. Играта “Pokemon Go” e само първият пример за това. Дали хората ще се изживяват като творци в тази нова реалност и спрямо нея ли ще се калибрира начинът ни на живот и новите професии, предстои да видим.

Технологиите или хората ще движат бъдещето? Въпросът не е много оригинален, но е все по-актуален. Ако приемем, че машините и изкуствения интелект ще вършат все повече работа, то с какво ще се занимават хората? И особено нискоквалифицираните, чиито работни места вече изчезват? Няма ли да имат притеснително много свободно време?

Въпросът за изкуственият интелект вече не е дали ще се случи, а кога. В страни като САЩ, Южна Корея и Япония вече властва технологичният абсолютизъм-вяра, че тези открития са следващата еволюционна фаза на развитие на човечеството. Обезпокоително е, че се загърбват всички етични и дори религиозни аспекти. С вярата в изкуствения интелект ние все повече схващаме човека като биология, биохимия, а не като съзнание и душа.

Оптимистичните теории за изкуствения интелект  го обвързват с отменянето на тежкия и обременяващ труд. Някои футуролози категоризират видове изкуствен интелект – от наши своеобразни лични асистенти, които ще ни препоръчат занимания и компания за деня до мега интелект, който всячески ще ни превъзхожда. Фундаменталният въпрос е дали създаденият или самосъздал се изкуствен интелект ще бъде антропоцентричен. Тоест, дали ще се съизмерва с човешкостта или ще бъде нещо напълно различно с друга етика и естетика, несъвместима с нашата.

Илън Мъск, който е не само основател на „Tesla” и „SpaceX”,  а и визионер, предлага изкуственият интелект да бъде с отворен код, за да  може той да отразява човешкото развитие – лошото ще се неутрализира от доброто. Мъск смята и че човешкото съществуване трябва да бъде обезпечено с въвеждането на минимален базов доход, в случай, че доходите от труд намалеят или изчезнат.

Бремето на многото свободно време може да бъде снето с изграждането на ново ниво на съзнание, което да зададе нови измерения на човешките занимания.

 Доколко футурологията може да дава надеждни прогнози за развитието на микрообщества? Да кажем един град като Враца

Прогнозите за микрообществата са по-точни в сравнение с глобалните или регионалните, тъй като могат да се идентифицират краен брой фактори, влияещи върху тези общности. Когато се прави прогноза за Враца би било необходимо да се види: ще има ли действаща стратегия за развитие на Северозапада; ще има ли опит за привличане на инвеститорски интерес; ако „да”, ще може ли да се намери работна сила с необходимия трудов профил; ще се преформатират ли местните професионални училища към т. нар. дуална система, за да се възроди професионалното образование по места; как ще се финансират регионалните болници, за да предоставят качествено здравеопазване и др.

Доколко влияе за развитието на един град или на общностите в него непрестанното негативно говорене. Като започнем от медии, минем през политически опозиционери и стигнем до недоволни от собствения си живот и собствените си постижения хора? Може ли в среда наситена с негативизъм да се гради добро бъдеще

От доста дълго време се опитвам да разбера защо сме толкова свързани с предразсъдъците за негативност, които водят до песимизъм в личен план и нихилизъм в обществен, което е желанието да накажем „лошата държава”. Негативността е архаична и много автентична черта на човечеството, свързана с оцеляването му. Страхът е пусков механизъм за предпазливостта и справянето с трудностите. Въпросът е защо в някои общества това преобладава?

Вече споменах за самоосъществяващите се прогнози. Те генерират и мултиплицират в по-голяма степен доминиращия тренд, всеобщата нагласа. Погледнато по този начин, това намалява шанса за оптимистична възможност за българския народ.

Когато всяка година се публикуват изследвания за индекса за човешко щастие, много по-бедни нации от България са много по-щастливи. Тоест, макар щастието да е пряко свързано с благоденствието и качеството на живот, имено медийната и обществена среда са ключови за светоусещането. Не считам, че в момента стандартът на живот в  съседни за нас страни като Гърция, Сърбия е по-висок, но хората живеят с друга нагласа. Там има жив национален проект, а гражданите им изпитват солидарност към една споделена общност. Нужна ни е нова обща национална цел или доктрина, преизобретяване на идеята за национализма и патриотизма, която да стане спойка на обществото, тъй като сега то е в полуразпад.

В каква посока очаквате да се развиват иновациите в публичния сектор? И кой трябва да е водещ в тези процеси – администрацията, НПО или образователните институции?

Това зависи до голяма от традициите в отделните общества, но глобалните трендове сочат, че иновациите идват както от научните институции, така и все повече от частни предприемачески инициативи. Проектите за колонизиране на космоса и заселването на Марс, които с в по-напреднала фаза, са на Илън Мъск и Боб Ричърдс, а не на НАСА.

Как ще се променя дефиницията за добър живот и благосъстояние в бъдещето? Консуматорското или духовното ще вземе превес?

Много нации, които живеят според критерии за благосъстоянието, са затормозени от стрес, много работа, удължено работно време. За тях едни от най-ценните неща са свободното време, почивката, социалният живот, биопроизводството и екологичната среда. Едни от най-успешните социални проекти в САЩ за тази година са и бизнес проекти. Те са на Кимбъл Мъск за създаване на пространства за биозеленчукови градини в училищата и на Уейн Пейсел, председател на фондацията „Хуманното общество на Съединените щати”, за убеждаване на стотици кампании да не изкупуват месо, мляко и яйца от несвободни животни, изключване на животинския репертоар от цирковете, забрана на тестване на продукти върху животни, както и отказ на авиокомпании да превозват ловни трофеи.

Обществото на футуролозите, като лидер на мнението, налага все повече хуманни и духовни трендове. Доколко това би станало по-масово възприятие засега е трудно да се прогнозира.

Занимавате се и с политика – какво е бъдещето в тази сфера? Професионални политици, които се подготвят целенасочено за кметове, депутати и министри или убедителни оратори с повече харизма

Световно събитие от последните дни е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Деконструкцията на това явление може да се обясни в желание да се накажат традиционнните политически елити, тъй като пропастта между тях и гражданите нараства. Тоест, налице е криза на представителството и се търси някаква нова негова форма. Изобщо, необходима е промяна в парадигмата и е трудно да се каже дали това ще бъде връщането на политиката към старата школа – повече идеи и програми, по-малко ПР или обратно все по-мащабното й медиатизиране и триумф до самоцелност на ПР-а.

В света на бизнеса в момента топ тема е предприемачеството, особено в областта на технологиите? Хората ще рискуват ли все повече да започват собствен бизнес и в други сектори или ще се върнат към сигурността на големите компании? От какво зависят тези процеси?

Склонна съм да застана зад прогнозата на първото твърдение – започване на собствен бизнес. Ако приемем, че много от глобалните трендове започват от  САЩ, то е показателно, че вече около 1/3 от активно работещите са самонаети, а идеята за споделена икономика и „уберизация” също е във възходящ тренд. Ако корпорациите не се развиват по посока на социално отговорна политика, все повече хора ще предпочитат самонаетия труд, като форма на повече свобода и възможности.

За финал оставих най-важният според мен въпрос. Какво се случва в българското образование днес и как то кореспондира на това, което ще се търси и предлага по света утре? Готови ли са децата ни да бъдат пълноценни участници в собственото си бъдеще?

Навсякъде по света образованието е сред най-консервативните системи и това до много скоро бе за добро. Днес реалностите вече не изискват заучаване на набор от информация, фактология, а възпитаване в способността за критично мислене, анализ и интерпретация. Това ще бъде все по-голямо предизвикателство, защото сме стигнали нивото, в което за един ден се генерира информация колкото преди за цели столетия. Инфомираността по дадена тема става все по-повърхностна и едностранчива, липсва задълбочаване именно заради обемите. Източниците на информация са смартфоните, които предлагат краткия жанр-акценти в заглавия, къси статии. Университетското образование все повече се маркетизира и „произвежда” едно осреднено ниво, пригодно за възходящата посредственост. Преосмислянето на образованието, адаптирането на учебното съдържание към настоящето, подобно на финландския модел в средното образование е изход от ситуацията в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Политика, Предприемачество

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

февруари 10th, 2016 by Денислав Георгиев

Тази година община Враца ще бъде достойно представена на най-големият форум за иновации в България. Като официален блогър на събитието ще имам възможност да бъда гост на събитието, заедно с поне още един представител на Общината. Ще слушаме, ще записваме, ще създаваме контакти с умни и можещи хора. Нямам търпение да дойде 25-ти февруари. 

А тази седмица екипът на Innovation Starter заедно с колегите от Microsoft ще гостуват във Враца за среща с ученици, които искат да са новите иноватори в България

inno-fin

400 души вече използваха възможността за ранна „Early Bird“ регистрация за второто издание на международния форум за иновации Innovation Explorer Day, организиран от първата в страната агенцията за иновации Innovation Starter в партньорство с „Капитал“, и под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова.

На 25 февруари в Sofia Tech Park 20 представители на водещи международни компании, сред които Intel, Google, Pixar, McCann, Sab Labs и други, ще споделят опит и знания по темата “Кратка история на иновациите“.

Форумът е единственият по рода си в България и предлага уникалната възможност да видите и чуете някои от световните лидери в областта на иновациите. Организаторите от Innovation Starter от години работят в областта и предлагат услуги без аналог в страната ни – иновиране и ре-новиране на продукти, услуги, процеси, пространства. Организираните от тях обучения и семинари са на световно ниво, а основната им цел – ръст на бизнеса чрез иновации във всеки негов аспект.

inn-f2

Innovation Explorer е събитие, посветено на това как се правят иновации и събира опита на глобалните лидери, креативните агенции, консултантите по иновации и представители на публичната сфера. На 25 февруари ще можете да чуете едновременно Paul Jeremaes, директор на Лабораториите за иновации на Хюлет Пакърд за цял свят, Nir Refuah, Главен изпълнителен директор иновации на глобалната рекламна агенция McCann, Anthony Christov, Криейтив директор в Pixar, така и Анна-Мари Виламовска, секретар по иновации на президента Росен Плевнелиев, Ивелина Пенева, Директор дирекция Еврофондове по конкурентоспособност, кметът на София – г-жа Йорданка Фандъкова.

Повече за агенцията Innovation Starter, за форума Innovation Explorer Day и как да гарантирате присъствието си на него, докато все още има места, можете да прочетете на innovationstarterbox.bg и на innovationexplorer.bg.

Генерални партньори на Innovation Explorer Day са: UniCredit Bulbank, за втора поредна година и Telenor България. Събитието подкрепят и Hewlett Packard Enterprise, Empower Capital, Cleantech Bulgaria, Jacobs, Red Devil и др.

Innovation Starter е това е първата българска агенция за иновации, която реализира бизнес, публични и образователни проекти с цел промяна на средата и на културата на иновации у нас. Innovation Starter организира практически обучения и консултации, чрез които да запознава студенти по маркетинг, реклама и бизнес развитие, търговски компании, нестопански предприятия, държавни институции и start-up компании с принципите на: изграждане на дългосрочна култура на иновации в една среда; последователното изобретателско мислене и неговите методологии; инструментите за генериране на иновативни идеи; работа с конкретни казуси за иновиране и ре-новиране на продукти, услуги и процеси;  консултации и анализ на портфолио от продукти и услуги, бизнес развитие; прилагане на принципите на изобретателското мислене в интернет проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Дигитален бизнес, Предприемачество, Управление - mngmnt

януари 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Миналата година имах честта да стана част от първия мега семинар и мега събитие свързано с иновациите у нас. Тогава воден от вълнението към младежките политики се бях концентрирал върху социалните иновации. Тази година отново ще съм там 🙂 Този път ще гледам нещата през призмата на градския маркетинг и брандинг. Как да въведем иновации в административното обслужване, услугите към гражданите, комуникацията към отделни важни за нас аудитории. С две думи как с инструментите на иновациите да доведем повече инвеститори, туристи и интересни хора във Враца! Тези дни ще публикувам и интервю с един изключителен експерт по темата, който ще бъде и лектор на събитието.

IE-590x800px-RGB-v3

На 25 февруари 2016 г. в София Тех Парк ще се проведе второто издание на Innovation Explorer Day – първото бизнес събитие в България с фокус върху иновациите и глобалните методологии в тази област. Тази година организираният от Innovation Starter и Капитал форум ще покаже иновациите не като илюзорни проекти и продукти от бъдещето, а като резултат от човешкия прогрес, усилия и грешки. Затова и лекторите ще споделят опит и истории от практиката за дългия път до иновациите, минаващ през възходи и падения.
Форумът ще засегне пет основни теми – креативност, отворени иновации, подривни иновации, социални иновации и развитие на нови продукти и услуги. Гостите са от компании, които са доказали своята иновативност и които променят бизнес средата и методите на работа. Сред тях са Юрген Бенинг от Intel, Ким Уайли от Google, Филип Флоетото от Pixar, Нир Рефуа от McCann Erickson, Пол Джеремая от HPE , Елвин Гури от Емпауър Кепитал и други.

Освен лекции, са предвидени и четири семинара – „Дизайн мислене: Как да създадеш перфектното мобилно приложение“, воден от 7 човека от екипа по Дизайн мислене на SAP Labs Bulgaria, „Креативният процес“, воден от Антони Христов и Филип Флоетото от Pixar, и „Продуктови иновации“, воден от Феликс вон Хелд от немския Институт за методологии за иновации и променящи се методологии, “Подривни иновации”, воден от екип на Виенски университет.

Таксата за присъствие на форума е между 180 и 400 лв. (Early Bird пропуските са между 130 и 300 лв.).
Домакин на събитието, което се провежда под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, като част от стратегията за интелигентен растеж на столицата,  е Столична община.
Innovation Starter е първата българска агенция за иновации, която реализира бизнес, публични и образователни проекти с цел промяна на средата и на културата на иновации у нас. Innovation Starter организира практически обучения и консултации, чрез които да запознава студенти по маркетинг, реклама и бизнес развитие, търговски компании, нестопански предприятия, държавни институции и start-up компании с принципите на: изграждане на дългосрочна култура на иновации в една среда; последователното изобретателско мислене и неговите методологии; инструментите за генериране на иновативни идеи;  работа с конкретни казуси за иновиране и ре-новиране на продукти, услуги и процеси;  консултации и анализ на портфолио от продукти и услуги, бизнес развитие; прилагане на принципите на изобретателското мислене в интернет проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Дигитален бизнес, Предприемачество, Управление - mngmnt

декември 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Разни богати и определено спортни градове казват НЕ на възможността да се борят за домакинство на Олимпийски игри. Малко е странно, но всъщност е чудесно. Властите не се притесняват да правят референдуми, резултатите от които са неясни и дори може да са им неизгодни. Мнозина съжаляват, че гражданите на Хамбург не се навиха да участват в битката за игрите през 2024. Същото стана и в Бостън. Преди това пък Мюнхен отхвърли опцията да се бори за Зимните игри през 2022 година.

Boston 2024 Olympics

Значи решенията в един град се вземат след като си зададем поне 3 въпроса и сме готови да получим негативни отговори.

1. Искате ли да изхарчим едни сериозни пари за нещо, от което може би ще спечелим…а може би не?

2. Искате ли да се замесваме в това? В случая изборен процес, който се води от доказано корумпираните управленци на световния спорт?

3. Искате ли да рискуваме сигурността си, за да сме в центъра на събитията и да приемем шоуто?

И разумните общества претеглят рисковете, преценяват дали с парите по кандидатстването няма да могат да решат по-належащи свои проблеми. И не на последно място – водят публичен дебат.

nolympics1

Разбира се ние не сме дорасли да отхвърляме такива престижни и лъскави възможности. Но за нашите си мащаби първо трябва да се научим да правим упражнението локален референдум редовно и без напрежение. С риск резултатите да не ни харесат. И междувременно да се учим да си подреждаме приоритетите.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,