Category: Фенски

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

април 6th, 2016 by Денислав Георгиев

Няма нищо по-хубаво за футбола ни от това, да разширява географията си всяка година. Все повече деца да играят, все повече родители да са ангажирани, треньорите да повишават квалификацията си и клубовете да имат отлични стадиони. Звучи малко наивно, но е достатъчно амбициозно. Разбира се и интересът на бизнеса към този процес е важен. Но той е следствие от вече създадения продукт.

bgclubs

Кои са трите най-важни неща, които чух на срещата по повод създаването на нова А група (Висша лига) или каквото име получи проектът?

1. Най-важна е базата – да е удобно на публиката и телевизиите.

2. Втори по важност са футболистите и треньорите – да си получават редовно заплатите.

3. Също много важно е ЦСКА да участва в новия формат. Тук радващо, е че БФС държи да действа принципно, а не с обичайните компромиси. Тази развръзка на  мен лично не ми е толкова интересна и за това няма да акцентирам върху нея.

Какво не стана ясно, а трябваше?

1. В предложените модели за нова А група ще се ползва сериозен международен опит. По-важното обаче, е да се реши кой ще управлява процесите в новия формат на футбола?

2. Не стана ясно как ще се вземе окончателното решение кой модел да се въведе. Даде се пример – да кажем 75% от участващите в обсъждането клубове да го подкрепят.

3. В „изобретяването“ на по-атрактивни и конкурентни формати винаги е от полза да се чуе мнението на феновете. Тяхното мнение трябва да се ползва смело, защото хем са заинтересовани, хем се очаква да припознаят и „потребяват“ редовно новия „продукт“

И три теми, които за сега са пълно табу…а не трябва да се притесняваме да ги обсъдим:

1. Не се обсъди вариант А група да стане полупрофесионална. Текущите разходи да се намалят значително за сметка на инвестициите в инфраструктура, обучения и т.н. Това в комплект с нов по-атрактивен формат и реален гратисен период от 2 години, може да даде основа за развитие на поне 5-6 нови елитни клуба.

2. В лицензионните правила клубовете се задължават да имат назначени служители като изпълнителен директор, финансов директор, PR, човек за връзка с феновете, човек по сигурността, човек за обслужване на хора с увреждания дошли на мач и т.н. В същото време очевидно важната длъжност на маркетинг/търговски директор се пропуска. Именно този човек би трябвало да измисли и приложи конкретните мерки за развитие на клуба като бранд и като организация.

3. Не стана дума как ще изглежда А група след 3 години. Бърза се до юни да се реши какъв формат ще играем през юли. Такава спешност и неотложност на решението няма как да не доведе и до гешки. А по-правилно е да се направи тригодишна програма, чиято цел е през сеозон 2018/19.

За мен най-правилно е днес да започнем проект с крайна дата след 3 години, да се мине през полупрофесионален етап, да се изградят модерни и управлявани по прозрачен и законен начин клубове, школи и стадиони и тогава да започнем да говорим за пари, банкови гаранции, тв права и т.н.

Това, което започнахме като действия в Ботев Враца смятам е правилно и ще донесе резултат. Ако тези клубове, които искаме да играем по правилата и да си плащаме дълговете ни приемат да мерим сили с най-добрите, то със сигурност и ние ще се развием по-бързо…и футболът ще спечели от това.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски

декември 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Разни богати и определено спортни градове казват НЕ на възможността да се борят за домакинство на Олимпийски игри. Малко е странно, но всъщност е чудесно. Властите не се притесняват да правят референдуми, резултатите от които са неясни и дори може да са им неизгодни. Мнозина съжаляват, че гражданите на Хамбург не се навиха да участват в битката за игрите през 2024. Същото стана и в Бостън. Преди това пък Мюнхен отхвърли опцията да се бори за Зимните игри през 2022 година.

Boston 2024 Olympics

Значи решенията в един град се вземат след като си зададем поне 3 въпроса и сме готови да получим негативни отговори.

1. Искате ли да изхарчим едни сериозни пари за нещо, от което може би ще спечелим…а може би не?

2. Искате ли да се замесваме в това? В случая изборен процес, който се води от доказано корумпираните управленци на световния спорт?

3. Искате ли да рискуваме сигурността си, за да сме в центъра на събитията и да приемем шоуто?

И разумните общества претеглят рисковете, преценяват дали с парите по кандидатстването няма да могат да решат по-належащи свои проблеми. И не на последно място – водят публичен дебат.

nolympics1

Разбира се ние не сме дорасли да отхвърляме такива престижни и лъскави възможности. Но за нашите си мащаби първо трябва да се научим да правим упражнението локален референдум редовно и без напрежение. С риск резултатите да не ни харесат. И междувременно да се учим да си подреждаме приоритетите.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

август 26th, 2015 by Денислав Георгиев

Звучи малко гръмко, но е съвсем вярно. Хората, които обичаме баскетбола, трябва да правим нещо за него. Играчите на терена, ръководителите около него, а любителите – където могат. И всички заедно да създаваме условия все повече деца да се палят по тази игра.

bg-basket

Преди години като част от екипа на ABC Design & Communication направихме страхотна инициатива „Места за игра“ за Белла България. Създадохме условия за игри и забавления на хиляди деца в цялата страна. Но баскетболът си е друго предизвикателство. Явно играещите не са особено интересни на корпорациите и рядко някоя фирма дава пари за изграждане на баскет игрище. Докато пътувам из страната постоянно се изкушавам да снимам разнебитени и изкормени баскет площадки. Нещо като илюстрация защо няма баскетбол в България. Има де, ама не на желаното от нас феновете ниво.

Както и да е – решихме да запретнем ръкави и да направим нещо по въпроса. Малка стъпка към голямата цел – повече деца да играят баскетбол. Дали ще ни се получи ще разберем до края на седмицата. Събрали сме се все читави юнаци и най-вероятно всичко ще стане както сме го намислили.

Съвсем скоро ще покажа резултатите във Враца 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Фенски Tagged with: , , ,

юли 4th, 2015 by Денислав Георгиев

Преди много се нервирах, когато при всеки неуспех на Григор Димитров се появяваха мега специалисти на тема тенис и обясняваха, че няма да стане нищо от него. Други се чувстваха национално предадени от загубите му. А в същото време всяка победа на Гришо водеше до тенис треска и целият ми фийд във Фейсбук говореше за това.

grigor-dimitrov

 

Горе-долу така са нещата и при другите ни големи спортисти – като заапочнем от волей националите и стигнем до футболистите. Последните отдавна не са печелили голям мач, но дори и равенство с Италия събужда зверски апетит у феновете….при равен с Малта е ясно.

Да се върнем на Григор, който очевидно е най-популярният ни спортист в момента. Какъв ни е проблемът с него?

Някои съвсем сериозно претендират да оценяват тенис уменията му…аз не бих се наел, защото не съм хващал ракета през живота си.

Други се нервират, защото смятат че си пилее таланта – все едно са му родители или мениджъри.

Трети наистина виждат в спортните успехи начин да се прослави България и съответно неуспехите носят … да го кажем пропуснати ползи от национална гордост.

Според мен проблемът ни, е че не вярваме в българския спорт. Не вярваме, че имаме изградена система в тениса и на всеки 5 години можем да вадим по един претендент за попадане в топ 50 на света. Ние не вярваме (и с пълно основание), че имаме школа в ските, тениса, баскетбола…футбола ако щете. И когато Григор не оправдае възложените му фенски надежди спокойно да изчакаме следващия Григор. Следващият Бербатов. Следващият Попангелов (добре, че по негово време е нямало Фейсбук). Сега под светлините на нашите очаквания са Александър Везенков, Божидар Краев и още няколко младеи лъвчета. И тях ще ги подхвърляме от върха до дъното и обратно при всеки прилив и отлив в кариерата им. Ще възлагаме всичките си фенски очаквания върху няколко спортисти, които обявяваме за гении предварително, само защото сме убедени че от нашето блато само гений може да стигне световната сцена. Дали последното е с основание не знам – но така се получава.

Ако в най-популярните спортове имаме школи, които да изкарват потенциални шампиони с темпото на борците, щангистите, гимнастичките или дори волейболистите нямаше да има Синдромът Бербатов или Случаяйт Гришо. Щяхме да се радваме на успехите им и да приемаме по-мъдро провалите. Защото ще знаем, че идва следващият спортен герой. Той расте някъде наоколо и скоро ще му дойде времето да атакува световния връх. И няма нужда да е чак гений…просто да е талантлив и упорит.

На „гениите“ в спорта възлагаме твърде големи „национални“ очаквания и за съжаление така създаваме твърде сериозни предпоставки за разочарование. А все пак спортът е преди всичко индустрия за забавление, нали?

Приоритетите в българския спорт

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

юли 3rd, 2015 by Денислав Георгиев

Едва ли много хора са вярвали, че след Христо Стоичков друг българин ще защитава цветовете на Барселона. Особено пък в баскетбола. Всъщност преди няколко години имаше такава възможност, но за съжаление се разминаха работите. След Филип Виденов в Реал Мадрид, сега имаме Александър Везенков  в Барселона! Да му пожелаем успех! Много здраве и колкото се може повече минути на игрището.

barca-basket

 

Преди няколко седмици, когато Везенков се оттегли от драфта на НБА, написах горе-долу същото:

Решението ще се улесни, ако получи покана от силен отбор, в който има съотборници от които да се учи на всяка тренировка, играе в Евролигата и получава достатъчно минути, за да се чувства значим и да се развива. Лично според мен ако напусне Гърция ще направи голяма крачка напред, защото ще докаже на скаутите в НБА, че е достатъчно адаптивен към нова среда и умее да поема професионални предизвикателства.

Сега предстои един много вълнуващ сезон и дано Диема Екстра успее да вземе правата на ACB лигата или поне Евролигата 🙂

А ето я и сцената, където Александър Везенков ще се изявява от тази есен 🙂

barca-hall

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , ,

юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Вече трети ден пиша тази статия и още не знам как да започна…

Не съм фен на високите скорости. Дори не обичам да шофирам. Няма как да напиша тези редове в минало време.

ts1

Фен съм на Тодор Славов. Човекът с уникалното спокойствие (който обикновено закъснява).Спортистът, който подкрепя обществени каузи (не за да си прави реклама). Състезателят, който печели много повече, отколкото който и да е друг (с неговия ресурс).

Трудно е да си приятел с някого и да твърдиш, че си му фен. Аз познавам Тошко от 5-6 срещи през последните 3 години и от едно возене. Не мога да твърдя, че сме приятели, но за това пък уверено се числя към хилядите му фенове.

Когато реших да се занимавам със спортен маркетинг, един от първите хора, които поиска да се запознаем, беше мениджърът на Тошко – Владимир Гатев. Търсеха спонсори, за да вземат хубава кола, да имат отбор на топ ниво и да се целят в международни успехи. Винги съм вярвал, че толкова подготвен и мотивиран екип няма как да не успее…

ts2

Не успях да допринеса с нищо за проекта им. Спорили сме и верятно пак ще спорим, че с ресурса за един състезателен сезон на високо ниво могат да се решат много по-важни проблеми в детския и масовия спорт. Разбира се спонсорите, които най-често мълчаливо ни отказваха не пренасочваха средствата към децата…но това е друга тема.

Не искам да задавам въпроси – какво щеше да стане, ако бяхме направили голям и силен отбор, ако бяхме осигурили възможност на Тошко да разгърне потенциала си…да, винаги има риск. Способноста да го поемеш отличава големите шампиони от участниците.

Тъй като все още отказвам да пиша за Тодор Славов в минало време искам да споделя моя извод от цялата ситуация. Отвъд катастрофата, болката, трагедията…

Тошко е Шампионът на Варна. Твърде рано и още по-твърде болезнено превърнал се в легенда. За мен най-вече той е урок. Урокът, че трябва да подкрепяме по-талантливите, по-можещите и по-смелите от нас в техните начинания. Да не се делим, да не се пестим….защото няма за кога. Да работим по-умно, по-упорито и по-ентусиазирано. Да не се примиряваме дори и след стотния отказ.

ts3

Както казва един приятел – проблемът, е че най-често хората умират от страх.

Единствено смелите оставят следа и стават легенди. Ние останалите  сме само разказвачи и нашата работа е да поддържаме легендите живи.

P.S.

Сигурен съм, че там горе Тошко вече е направил няколко състезания със Сена и Колин Макрей. И няма начин да не е спечелил уважението им!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Младежки политики, Фенски Tagged with: , , , , , , ,

юни 30th, 2015 by Денислав Георгиев

В последните седмици се позанимавах да събера и анализирам доста статистическа информация за европейския футбол. За сега моделът ми разглежда петте топ първенства – Англия, Испания, Германия, Италия и Франция. В разширения вариант, който подготвям са включени още Португалия, Холандия и Белгия. Ако трябва да стигна до топ 10 – най-вероятно ще разровя Турция и Русия, но честно казано не са ми интересни. До сега съм анализирал бизнеса в спорта, но този път искам да погледнем и малко цифри от случващото се на терена. Естествено има връзка пари – успехи-маркетинг-още пари…

hsv-clock

Това мини изследване започна докато гледах борбата за оцеляване и класиране в Първа Бундеслига. Най-вече драмата, след която Хамбургер остана неизпадал в своята история. След това изваждането на ЦСКА и Локо Сф от А група у нас промени малко идеята ми – през новия сезон в нашето първенство само Левски и Славия ще са тимовете, запазили местата си четвърт век. Оказва се, че 24 футболни сезона са доста сериозен и динамичен за футболната история период.

Да започнем от по-далеч. Знаете ли кой е най-динамичното от петте топ футболни първенства? Франция!

За 24 сезона от 1991/92 до сега титлата са печелили цели 10 различни тима. В същото време неизменни участници в най-високото ниво на френския футбол са едва 2 – ПСЖ и Олимпик Лион. За този период Франция има само един успех в Шампионската лига през далечната 1993 г. Изглежда спорно доколко Лига 1 изобщо е топ първенство, но пък французите станаха Световни и Европейски шампиони, което говори за качествено свършена работа. Интересно е, че дори и двата неизпадали тима са били на ръба да стигнат дъното в определени моменти.

За тези 24 сезона в Германия и Англия се сменят по 6 шампиона, а в Италия и Испания по 5. Общо 20 от 24 титли в Шампионската лига остават във витрините именно на тези клубове. Само Порто и Аякс развалят хегемонията на топ 5 първенствата.

Направих още по-любопитен разрез на европейския футбол.Знаете ли колко са тимовете, които са непрекъснато в елита на своите страни и това лято ще започнат минимум 25-тото си поредно участие сред най-добрите? 24!

Тук липсват няколко големи имена, които по-скоро по административни причини не са в най-висшата лига – Олимпик Марсилия, Атлетико Мадрид и разбира се Ювентус. Можем да добавим и Манчестър Сити, Севиля и Наполи като сериозни отсъстващи.

24topclubs

Сред 24-те неизпадали през последния четвърт век клубове има няколко, които не са печелили нищо през този период. Супер стабилните средняци на европейския футбол. Тъй като не изпадат, нямат дори шанса да спечелят титлата във втора дивизия на път към връщането си в елита

В Германия това е Хамбургер, макар че Байер Леверкузен ги следва плътно по-петите. „Аспирините“ имат една Купа на страната за 24 сезона… и няколко калъфки.

В Испания Атлетик Билбао има едно второ място, няколко загубени финала и отървания на косъм от изпадане. И абсолютно нищо във витрината. Едва ли това е проблем за баските фенове, но все пак е малко демотивиращо.

В Англия е по-специално – Тотнъм и Астън Вила нямат титли, купа на ФА или успехи в Европа. Купата на Лигата е третият по значимост трофей в страната и няма аналог в другите четири първенства, но все пак си е радост за феновете. И двата тима имат по две в последните 24 сезона. Евертън се отсрамва с една Купа на ФА, а Ливърпул има 3, както и две международни отличия.

Любопитно е, че 6 от тези 24 най-постоянни клуба не са класирани в топ 30 на годишното проучване за богатството на клубовете в Европа на Deloitte. Тук виждаме Атлетик Билбао, Байер Леверкузен, Валенсия, Вердер Бремен, Лацио, Олимпик Лион и Щутгарт.

В следващите две публикации, които съм подготвил, ще Ви покажа ранглиста на отборите за този период в Европа по моята формула. И лично според мен по-интересното – анализ на вероятностите влезлите в първа лига отбори да оцелеят в първия си сезон при „майсторите“. За 24 сезона в 5 топ първенства има случай новобранците да станат шампиони. Единици са обаче примерите за нов отбор, който се утвърждава сериозно в елитния футбол.

Предлагам и няколко възможности за Betfair футболни залози (минутки за реклама).
1. Кой от „стабилните средняци“ пръв ще спечели някакво отличие?
2. Дали пролетта на 2016 няма да е фатална за някой от тях?
3. От коя страна ще бъде следващият победител в Шампионската лига, който не идва от топ 5 първенства?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

юни 16th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма български баскетболен фен, който да не е разочарован от решението на Александър Везенков да се оттегли от предстоящия драфт в НБА. Всички бяхме убедени, че той има място в лигата и ако не в първото, то със сигурност при второто теглене ще получи договор с някой извънземен отбор.

vezenkov-draft

Разбира се фенщината е едно, рационалното мислене съвсем друго. Ходът на Везенков е добър по няколко причини. От една страна си дава още една година да стане още по-добър и живот и здраве да е сигурен, че догодина ще бъде нечий първи избор.

За младеж на неговата възраст е доста зряло решение не просто да се хвърли с надеждата да го вземат, а да отиде достатъчно подготвен, за да играе и да остане десетина сезона 🙂

Дава си шанс да се докаже на по-високо ниво от Арис и все пак няколко нива под НБА. Дано заиграе в голям европейски отбор или дори да не е толкова голям, но да е в Евролигата. С неговия талант и упоритост ще накара скаутите от НБА да се облизват още повече. Стига да играе редовно на високо ниво.

При Александър Везенков пътищата са няколко, като само той и мениджърът му имат пълната картина в главите си. Ние като фенове можем да се надяваме да го видим на по-високо ниво от Арис.

nbadraft2015

Решението ще се улесни, ако получи покана от силен отбор, в който има съотборници от които да се учи на всяка тренировка, играе в Евролигата и получава достатъчно минути, за да се чувства значим и да се развива. Лично според мен ако напусне Гърция ще направи голяма крачка напред, защото ще докаже на скауте в НБА, че е достатъчно адаптивен към нова среда и умее да поема професионални предизвикателства.

И много, много, много силно стискаме палци да сътвори чудесен сезон и догодина по това време да е първи избор на Бостън Селтикс или Чикаго Булс 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

юни 15th, 2015 by Денислав Георгиев

Вярвам, че Валери Божинов ще успее в Партизан. Ще докаже, че си е струвал всяка сръбска пара платена за него. Единствено му е нужно едно силно начало, а след това феновете ще свършат останалото. Божинов умее да общува с публиката и всяка негова силна изява ще бъде подобаващо оценена. А според мен той е играч, който много държи именно на това – да бъде оценяван.

bojinov-partizan

Ако беше останал в Левски, 100% щеше да им донесе купата (и без това основно на Черно море вкарваше по време на престоя си на „Герена“. Ето ги моите 5 аргумента в подкрепа на Валери Божинов.

1. Чисто статистически погледнато толкова талант няма как да бъде съпроводен само с провали. Все някога трябва да се вдигне – това е отличен шанс.

2. Атмосферата в и около отбор като Партизан няма да му позволи да се скатава, да се лигави и да лежи на стари лаври. Според мен именно тази атмосфера ще го нахъса да се докаже именно на сърбите, че го бива.

3. Каквото и да си говорим е добър футболист и ако наистина е излязъл от чалгаджийския си цикъл ще има поводи за радост. Чувал съм, че когато тренира го прави с пълно себераздаване – и това ще му донесе радост 🙂

4. Чисто футболно сръбското първенство е най-слабото в което той е играл до момента, така че и това ми дава увереност, че ще се справи.

5. И не на последно място – Валери Божинов е на 28 години и има време за поне още един трансфер в топ първенство. Само малко да се позасили – успехи в Европа + шампионска титла ще са добра засилка!

Само да е здрав!

Успех!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Фенски Tagged with: , , , ,