Category: Гости

ноември 18th, 2016 by Денислав Георгиев

Вече трета година следя и споделям най-интересното от международният форум за иновации Innovation Explorer ! Следващото издание ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организатори са Innovation Starter и Капитал. Получих чудесната възможност да направя кратко интервю с един от лекторите на събитието – Мариана Тодорова. Тя е футуролог и би следвало да е един от най-интересните събеседници на тема иновации. Междувременно разбрах, че е активен депутат от АБВ, но за политика може да стане дума следващия път. Сега да се фокусираме върху иновациите 🙂

mariana-todorova

Да си футуролог звучи твърде интересно. Доколко е вълнуващо за такъв човек да живее в настоящето? Не е ли малко скучно да се занимаваш с текущи задачи, които изглеждат незначителни на фона на голямата картина

Футуролозите не просто очакват или наблюдават бъдещето, те могат да създават визии и стратегии, с които да го променят. Затова е много важно внимателно да се изследват всички явни и скрити ракурси на настоящето, които биха могли да се превърнат в основа на тенденции и трендове в бъдещето. Тогава, би могъл да сработи феноменът на самоосъществяващите се или самоотричащи се прогнози.

Когато има силен стремеж към реализирането на дадено събитие, биха могли да се изработят стратегии, които да доведат до това. Обратното – идентифицирането на възможни и вероятни рискове и опасности подпомага планове за превенция и в такъв случай прогнозите се превръщат в самоотричащи се. В този смисъл, настоящето е пулсът на бъдещето, а да си футуролог не значи да бъдещ просто мечтател или утопист, а да прилагаш познанията си, за да се придвижи света към „голямата картина”.

В какъв период от време напред гледа и анализира един футуролог? Как ще остареем ние? С какво ще се занимават днешните млади? Как ще живеят децата ни? Или за поколенията, които все още не са родени?

Прогнозите, които ние футуролозите правим, имат различен хоризонт. Те биват краткосрочни – 5-10 години, средносрочни – 15-30 години и дългосрочни – над 50 години. По-лесно е да се уловят глобални тенденции, отколкото да се прогнозират единични събития. По-удачно е да се изготвят множество алтернативни сценарии, които колкото повече на брой са, действат като гъста мрежа, която може да „улови” неочакваното събитие.

Вече има твърдения, че скоро ще настъпи смъртта на смъртта. Тоест, поколението на нашите родители – „60+” ще е последното, което борави с традиционните представи за стареенето и смъртта. Благодарение на 3Д и 4Д принтерите ще могат да се изработват почти всички органи, тъкани и стави, с които тялото да се възобновява. Същевременно, опитите показват, че с промяна на 4 гени на нервните клетки, се постигат стволови клетки, от които на практика също могат да бъдат „отгледани” всякакви тъкани и органи. Това е огромен напредък с отражение в медицината. Човешкият геном вече е разчетен. Сега подобно изследване струва около 1000 долара. Предвижда се в близко бъдеще цената да падне до 10 долара и тестът да бъде разработен на принципа на тестовете за бременност. Така, ще се отвори кутията на Пандора с възможността за т. нар. дизайн–бебета. Бебета ще могат да се проектират не само съобразно предпазването от генетично наследени заболявания, но и спрямо желанията на родителите за цвят на очите, пол и пр. Ще бъде възможно и да се роди дете, което носи гените на повече от двама родители. Това не само тотално ще обърне концепцията за родителство, но и за  естествените биологични процеси. Паралелно с това, ще има множество научни пробиви в био, нано и когнитивните технологии. Науката вече е създала изкуствени вирус и бактерия. В едно недалечно бъдеще може да бъдем в хипотеза на изкуствен интелект, които твори нови форми на живот…

Тук стои фундаменталният въпрос с какво ще се занимават хората? Понятието за виртуална реалност вече е старомодно. Появи се концепцията за augmented reality, която обозначава смесена реалност между действителната и виртуалната. Играта “Pokemon Go” e само първият пример за това. Дали хората ще се изживяват като творци в тази нова реалност и спрямо нея ли ще се калибрира начинът ни на живот и новите професии, предстои да видим.

Технологиите или хората ще движат бъдещето? Въпросът не е много оригинален, но е все по-актуален. Ако приемем, че машините и изкуствения интелект ще вършат все повече работа, то с какво ще се занимават хората? И особено нискоквалифицираните, чиито работни места вече изчезват? Няма ли да имат притеснително много свободно време?

Въпросът за изкуственият интелект вече не е дали ще се случи, а кога. В страни като САЩ, Южна Корея и Япония вече властва технологичният абсолютизъм-вяра, че тези открития са следващата еволюционна фаза на развитие на човечеството. Обезпокоително е, че се загърбват всички етични и дори религиозни аспекти. С вярата в изкуствения интелект ние все повече схващаме човека като биология, биохимия, а не като съзнание и душа.

Оптимистичните теории за изкуствения интелект  го обвързват с отменянето на тежкия и обременяващ труд. Някои футуролози категоризират видове изкуствен интелект – от наши своеобразни лични асистенти, които ще ни препоръчат занимания и компания за деня до мега интелект, който всячески ще ни превъзхожда. Фундаменталният въпрос е дали създаденият или самосъздал се изкуствен интелект ще бъде антропоцентричен. Тоест, дали ще се съизмерва с човешкостта или ще бъде нещо напълно различно с друга етика и естетика, несъвместима с нашата.

Илън Мъск, който е не само основател на „Tesla” и „SpaceX”,  а и визионер, предлага изкуственият интелект да бъде с отворен код, за да  може той да отразява човешкото развитие – лошото ще се неутрализира от доброто. Мъск смята и че човешкото съществуване трябва да бъде обезпечено с въвеждането на минимален базов доход, в случай, че доходите от труд намалеят или изчезнат.

Бремето на многото свободно време може да бъде снето с изграждането на ново ниво на съзнание, което да зададе нови измерения на човешките занимания.

 Доколко футурологията може да дава надеждни прогнози за развитието на микрообщества? Да кажем един град като Враца

Прогнозите за микрообществата са по-точни в сравнение с глобалните или регионалните, тъй като могат да се идентифицират краен брой фактори, влияещи върху тези общности. Когато се прави прогноза за Враца би било необходимо да се види: ще има ли действаща стратегия за развитие на Северозапада; ще има ли опит за привличане на инвеститорски интерес; ако „да”, ще може ли да се намери работна сила с необходимия трудов профил; ще се преформатират ли местните професионални училища към т. нар. дуална система, за да се възроди професионалното образование по места; как ще се финансират регионалните болници, за да предоставят качествено здравеопазване и др.

Доколко влияе за развитието на един град или на общностите в него непрестанното негативно говорене. Като започнем от медии, минем през политически опозиционери и стигнем до недоволни от собствения си живот и собствените си постижения хора? Може ли в среда наситена с негативизъм да се гради добро бъдеще

От доста дълго време се опитвам да разбера защо сме толкова свързани с предразсъдъците за негативност, които водят до песимизъм в личен план и нихилизъм в обществен, което е желанието да накажем „лошата държава”. Негативността е архаична и много автентична черта на човечеството, свързана с оцеляването му. Страхът е пусков механизъм за предпазливостта и справянето с трудностите. Въпросът е защо в някои общества това преобладава?

Вече споменах за самоосъществяващите се прогнози. Те генерират и мултиплицират в по-голяма степен доминиращия тренд, всеобщата нагласа. Погледнато по този начин, това намалява шанса за оптимистична възможност за българския народ.

Когато всяка година се публикуват изследвания за индекса за човешко щастие, много по-бедни нации от България са много по-щастливи. Тоест, макар щастието да е пряко свързано с благоденствието и качеството на живот, имено медийната и обществена среда са ключови за светоусещането. Не считам, че в момента стандартът на живот в  съседни за нас страни като Гърция, Сърбия е по-висок, но хората живеят с друга нагласа. Там има жив национален проект, а гражданите им изпитват солидарност към една споделена общност. Нужна ни е нова обща национална цел или доктрина, преизобретяване на идеята за национализма и патриотизма, която да стане спойка на обществото, тъй като сега то е в полуразпад.

В каква посока очаквате да се развиват иновациите в публичния сектор? И кой трябва да е водещ в тези процеси – администрацията, НПО или образователните институции?

Това зависи до голяма от традициите в отделните общества, но глобалните трендове сочат, че иновациите идват както от научните институции, така и все повече от частни предприемачески инициативи. Проектите за колонизиране на космоса и заселването на Марс, които с в по-напреднала фаза, са на Илън Мъск и Боб Ричърдс, а не на НАСА.

Как ще се променя дефиницията за добър живот и благосъстояние в бъдещето? Консуматорското или духовното ще вземе превес?

Много нации, които живеят според критерии за благосъстоянието, са затормозени от стрес, много работа, удължено работно време. За тях едни от най-ценните неща са свободното време, почивката, социалният живот, биопроизводството и екологичната среда. Едни от най-успешните социални проекти в САЩ за тази година са и бизнес проекти. Те са на Кимбъл Мъск за създаване на пространства за биозеленчукови градини в училищата и на Уейн Пейсел, председател на фондацията „Хуманното общество на Съединените щати”, за убеждаване на стотици кампании да не изкупуват месо, мляко и яйца от несвободни животни, изключване на животинския репертоар от цирковете, забрана на тестване на продукти върху животни, както и отказ на авиокомпании да превозват ловни трофеи.

Обществото на футуролозите, като лидер на мнението, налага все повече хуманни и духовни трендове. Доколко това би станало по-масово възприятие засега е трудно да се прогнозира.

Занимавате се и с политика – какво е бъдещето в тази сфера? Професионални политици, които се подготвят целенасочено за кметове, депутати и министри или убедителни оратори с повече харизма

Световно събитие от последните дни е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Деконструкцията на това явление може да се обясни в желание да се накажат традиционнните политически елити, тъй като пропастта между тях и гражданите нараства. Тоест, налице е криза на представителството и се търси някаква нова негова форма. Изобщо, необходима е промяна в парадигмата и е трудно да се каже дали това ще бъде връщането на политиката към старата школа – повече идеи и програми, по-малко ПР или обратно все по-мащабното й медиатизиране и триумф до самоцелност на ПР-а.

В света на бизнеса в момента топ тема е предприемачеството, особено в областта на технологиите? Хората ще рискуват ли все повече да започват собствен бизнес и в други сектори или ще се върнат към сигурността на големите компании? От какво зависят тези процеси?

Склонна съм да застана зад прогнозата на първото твърдение – започване на собствен бизнес. Ако приемем, че много от глобалните трендове започват от  САЩ, то е показателно, че вече около 1/3 от активно работещите са самонаети, а идеята за споделена икономика и „уберизация” също е във възходящ тренд. Ако корпорациите не се развиват по посока на социално отговорна политика, все повече хора ще предпочитат самонаетия труд, като форма на повече свобода и възможности.

За финал оставих най-важният според мен въпрос. Какво се случва в българското образование днес и как то кореспондира на това, което ще се търси и предлага по света утре? Готови ли са децата ни да бъдат пълноценни участници в собственото си бъдеще?

Навсякъде по света образованието е сред най-консервативните системи и това до много скоро бе за добро. Днес реалностите вече не изискват заучаване на набор от информация, фактология, а възпитаване в способността за критично мислене, анализ и интерпретация. Това ще бъде все по-голямо предизвикателство, защото сме стигнали нивото, в което за един ден се генерира информация колкото преди за цели столетия. Инфомираността по дадена тема става все по-повърхностна и едностранчива, липсва задълбочаване именно заради обемите. Източниците на информация са смартфоните, които предлагат краткия жанр-акценти в заглавия, къси статии. Университетското образование все повече се маркетизира и „произвежда” едно осреднено ниво, пригодно за възходящата посредственост. Преосмислянето на образованието, адаптирането на учебното съдържание към настоящето, подобно на финландския модел в средното образование е изход от ситуацията в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Политика, Предприемачество

октомври 20th, 2016 by Денислав Георгиев

За трета поредна година Ви каня на международният форум за иновации Innovation Explorer !

Той ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организирана от Innovation Starter и Капитал, ежегодната конференция изследва променящото се знание за иновациите в света и представя най-новото в методите за иновиране, най-иновационните компании и техните добри практики, организира и майсторски класове, в които участниците да добият реални знания и умения.

innov2017

Форматът на Innovation Explorer 2017 е променен и на сцената лекторите ще  дебатират в 15-минутни сесии по двойки в три ключови категории: космос, образование, бизнес.

Консултанти на Innovation Explorer 2017 по темата космос са астронавтът Жан-Франсоа Клервоа от ESA, участвал в три полета с космически совалки „Space Shuttle“ Atlantis и Discovery, автор на книгата „Histoire d’Espace“ и Емилин Паат-Даалстрьом, Chief Impact Officer, Singularity University NASA Research Park.

Участниците в Innovation Explorer 2017 ще имат възможността да видят на сцена и да се запознаят със специалния гост на форума: Шелдън Браун, който е директор на Центъра за изследване на човешкото въображение „Артър Кларк“, специален общ проект на Калифорнийския университет и фондация “Артък Кларк”, наречена по името на британския писател-фантаст, автор на “Одисея в космоса”. Инсталации на Шелдън Браун, които комбинират изкуство и технологии, са изложени в музеи за съвременно изкуство по цял свят, той е популярен футоролог, гост на много събития  за иновации и консултант на ключови съвременни проекти за дизайн на бъдещето.

Лекторите на Innovation Explorer 2017 ще коментират три основни теми по време на  конференцията: космосът и как надпреварата кой ще достигне и колонизира пръв планетите започва да измества важните дебати за бъдещето на Земята, където с коментар ще се включат представители на Европейската и Американската космически агенции.

Втората голяма тема на форума е образованието: как се променя нагласата за учене, колко остарели са човешките знания, адекватна ли е и скоростта на преподаване, технологии и други компенсаторни механизми. Сред лекторите по темата ще бъдат Ерез Цалик, Директор за регион Азия и Пасифик от Sistematic Inventive Thinking, който преподава в London Business School и други водещи университети, Линус Бил, основател на шведската агенция за иновации Eicorn и завършил Saïd Business School University of Oxford и д-р Константин Кирицис от PwC, завършил University of Surrey (UK).

Третата голяма тема е бизнесът и способността му да се адаптира (иновирайки) пред предизвикателствата на първите две промени. Сред лекторите ще бъде Джеймз Стикледър, водещ футоролог и бивш директор иновации в Dell.

В двата майсторски класа, които ще се проведат в рамките на Innovation Explorer 2017, Марияна Тодорова, един от световно признатите български футоролози, ще демонстрира методологията Forward Future Thinking и как този метод е в полза на бизнеса през три радикални изследователски сценария. Вторият майсторски клас е поверен на Боян Шанов от Visteon, който ще покаже нагледно и интерактивно Agile Development.

Традиционни партньори и лектори на Innovation Explorer, за трета поредна година, са представители на UniCredit Bulbank и Empower Capital, съответно Филип Генов и Елвин Гури ще се изправят пред предизвикателството за дебат със своите колеги. Най-младият лектор и партньор на събитието – Елеонора Карнаса ще проведе интерактивна и динамична сесия по импровизация.

Креативната концепция на Innovation Explorer 2017 е поверена на агенция Нитрам.

Събитието се организира с генералната подкрепа на UniCredit Bulbank, Telenor, Microsoft, Superhosting, в партньорство с BMW, Empower Capital, LauncHub, Cleantech Bulgaria и Nemetchek Bulgaria. Innovation Explorer се реализира още в партньорство с над 20 български асоциации като БАИТ, БАСКОМ, БАКА, БАР, Американска търговска камара, Холандска търговска камара, Джуниър Ачийвмънт България, Асоциация на жените в IT, Фондация Старт ЪП и др.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Предприемачество, Управление - mngmnt

май 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Запознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

_AP11907

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Реших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. 🙂 И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

martin-mehandjiev

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Спортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

ot-lubov-kam-igrata

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. „официален баскетбол“. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Смяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

– Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме „спорт“ от „просто отбиване на номера“. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

nalb-team1

За да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

– Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

nalb-zala

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Младежки политики, Остросоциални, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,

декември 22nd, 2014 by Денислав Георгиев

В последно време живея с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Все нещо не ми е както трябва. И реших да си разгледам дневничето (блога де) и да видя какво толкова не ми харесва през последната година. Цъках-цъках…

rd-kati

Успях да дефинирам Какво е победа.

С Пенчо и Стефан направихме нещо уникално за Черно море и варненския баскетбол

Жюстин и нейните съмишленици основаха партия #ДЕОС. Идват ми твърде либерални, но уважавам и подкрепям начинанието им да променят нещата. И приятелите ми от MOVE.BG се опитват да раздвижат България.

Кати вече е редовен читател на детски отдел на Столична библиотека! Благодарение упорството на Дони извършва извънредно количество творчески труд 🙂

Благо прави уникални снимки и видео от въздуха с Джентълмен пикчърс. Чак от bTV го намериха през блога 🙂

Регатат Тол Шипс промени усещането за Варна! Браво на кмета Иван Портних и  екипът зад събитието!

Виктор ме запозна  с Кръстьо Ангелов, който ми помогна много в темата Бог, вяра и религии.

Случи се Аспарухово. Бях доброволец с Валката, Коцето, Митака и още десетки приятели от Варна. Аспарухов оосвен доброволците бе и един изключителен тест за журналистите. И тук няма как да не изведа на първо място Роси и екипът на varnautre.bg. Те бяха там. Бяха първи. Бяха навсякъде.

Като част от екипа наWalltopia имах изключителната част да бъда в журито на наградите на Junior Achievement Bulgaria. Като стана дума за Walltopia – открих най-бързо развиващият се спорт в света – катеренето.

Писаха за мен и Юначе в списание Grazia.

Докато Коцето се бори да регистрира ПП Възраждане, „патриотите“ в политиката стигнаха до безпрецедентна коалиция и даже влязоха във властта….

От време на време в медиите се появяваше една грозна снимка на обществото ни. И плюем по нея, все едно не сме именно ние на фотоса…. И точно за това имаме нужда от повече хора като д-р Петър Москов. И оптимисти с аргументи като Росен.

_AP11154

Запознах се с един невероятен човек – Калин Каменов. Повече за него – скоро. И с други почти толкова невероятни хора 🙂

Бях част от екипа на Светлето, който направи Варна Младежка столица на Европа.

Водих обучения, правихме избори, участвах в Служебния кабинет, върнах се професионално към дигиталния маркетинг..запознах се с готини и талантливи хора…няма да ги изброявам. Бяхме сватбари, поканиха ни за кумове…

Загубихме и приятел по пътя…още не мога да приема, че Живко го няма 🙁

не изписах много тетрадки до край. Но имам смелостта да си призная немалко грешки. Спрях да чакам и #продължаваменапред

Животът е изключително просто уравнение. От ляво са енергията, творчеството и постоянството, които влагаш. В дясната страна са резултатите и удовлетворението, които заслужаваш според случващото се  в ляво. Няма какво да му объркаш. Създаваш – получаваш.

Невидимата ръка на щастието 🙂

Steve Jobs quote

Започнах с това, че в последно време се боря с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Оптимистът в мен си го обяснява с факта, че мога повече 🙂 Благодарение на Мама и Татко го знам.

Остава да го направя.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Вкусни вкусове, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Книги, Медии, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt, Фенски, Цветни

май 29th, 2014 by Денислав Георгиев

Джентълмен пикчърс подкрепя кандидатурата на Варна за Младежка столица на Европа през 2017 г. Вижте уникални кадри от регатата Varna Chanel Cup 2014. Автор е основателя на Джентълмен пикчърс Благой Иванов, който от скоро се посвети на въздушната фотография и видео с квадрокоптер.

thumb6_varna_ORIG

 

Ако имате нужда от подобно видео за своята кауза или бизнес цели във Варна, сигурен съм Благо ще ви свърши чудесна работа. Ако се чудите как това ефектно изкуство може да реши маркетингови задачи на фирмата Ви, може да Ви подскажем с най-голямо удоволствие. И не на последно място, съвсем скоро Спортен клуб „Юначе“ ще се възползва от услугите на Джентълмен пикчърс и ще направим едно уникално представяне на тренировките ни за деца.

 

Само да уточня, че Благо снима отлично и от земята. Доказателство е този кадър на Дядо Митко. Снимката е наградена с 3-та награда в конкурса „Човекът до мен“  и е избрана да участва във финалната селекция на „Международен фотографски салон Варна “

blago-snimka

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Гости, Дигитален бизнес Tagged with: , , , , , , , , ,

декември 17th, 2013 by Денислав Георгиев

Един от най-стойностните хора, с които се запознах през 2013 г. – Станислав Стилянов също се включи в темата за борбата с апатията. Много се радвам, че мога да публикувам и неговата гледна точка по темата. Очаквам още включвания до края на годината.

taf1

На първо място искам да изразя благодарностите си към Денис, който отправи поканата си за участие съм мен. Чест е да бъда гост блогър на един от изявените хуманисти в България.

Щракам клавишите на компютъра, размишлявайки върху темата за апатията, в момент в който света се сбогува с Нелсън Мандела. Мисля си, не е ли това символика? Отива си може би най- светлия пример, антипод на налегналото ни безверие не само в България, но и в Европа. Отива си един велик идеал, вдъхновение за много хоро, низвергнати от болната система, работеща на принципа “разделяй и владей”. Моментът е тъжен, да, но не бива да му позволяваме да стане и отчайващ. Отчаянието, апатията, празния поглед и чалгазирането са бактерии, които събрани на едно място са способни да сломят и най- силния организъм.

Тъй като колегите преди мен са дефинирали достатъчно добре и аргументирано проблема с апатията и са посочили неговите последствия, то аз ще си позволя да направя няколко предложения за това, как бихме могли да върнем живеца в себе си, да бъдем Прометей, палещ огъня на борбеността и вярата.

Обществото и Ти.

Наскоро мярнах коментар из социалните мрежи, който твърдеше, че българите сме останали бедни, глупави и неуки, въпреки влизането на страната ни в Европейския съюз. Подобно изказване ме накара за пореден път да мисля, че ние сме странна порода. Приличаме на котки сиямки – с аристократична осанка, с красиви сини очи и с леко превзето поведение. Но когато дойде ред да си “хванем мишката”, предпочитаме да мъркаме и да се отъркваме в краката на стопанина си, който е длъжен да ни нахрани. Да, примерът е прост и може би лековат, но е обективен. До момента в който не спрем да търсим месията, който ще дойде и ще ни избави от мъките ни, положението няма да стане по- добро. Всеки от нас трябва да повярва на първо място в себе си и в собствените си способности. Ако не ми вярвате, помислете върху това, склонни ли сме ние като общество да помагаме на другите да “станат хора”?!? Ако не сме, защо очакваме другите да го направят за нас?

taf2

Обществото и неправителствените организации.

Зная че неправителствените организации в България не се ползват с голямо уважение сред обществото. Зная също, че има достатъчно обективни причини това да бъде така. Но от друга страна зная, че тази форма на обществена активност е работеща и не бива да се пренебрегва.

Чрез НПО структурите, обществото би могло да се бори със собствените си недъзи. Практиката на други места по света показва, че организациите с нестопанска цел са способни да въвличат голяма маса хора в каузи, които са от общосоциално значение – в борбата за чиста природа, в борбата за човешки права, в борбата срещу затлъстяването и вредните навици и ред други.

С други думи казано, социалното предприемачество би могло да бъде добро лекарство срещу апатията насадила се сред нас и сред голяма част от политическата ни класа. Факт е, че именно неправителствените организации, сдруженията на младите и образовани хора алтруисти, са основен двигател в борбата срещу безхаберието, безпардонността и авторитаризма в българския държавен апарат.

Обществото и политическите организации.

Може би сега ще си кажете, че си противореча, като първо съм се обявил против политическите организации, а сега се опитвам да ги възхвалявам. Не, не е така. Идеята ми е да покажа, че системата на политически плурализъм не е неизлечимо болна и заразна, а напротив. Тя е опасно отровна, а единствения антидот сме ние – активните хора. С други думи, на всяко накърняващо действие е необходимо да има положително противодействие, иначе се губи балансът. Именно това се случва и в момента. Нашето положение като нация не е плод на някой друг, а на нас самите – на нашата апатия и безверие. Сигурен съм, че сред политическите организации има и такива, които са добре работещи в полза на обществото. Но те имат нужда от нашата подкрепа, от нашата енергия. От жизнено значение е да бъдем активен коректив, а не пасивен наблюдател.

Не твърдя че съм специалист или велик антрополог, който познава в детайли обществените характеристки. Напротив, предложенията ми лежат само и единствено на база на житейския опит, който съм придобил. Може би са пречупени през призмата на собствените ми възприятия и ценностна система. Всъщност, не може би, а е така. Поради тази причина, ще се радвам ако казаното от мен предизвика ответна реакция. Все пак монологът носи субективен заряд, докато обективните заключения се раждат в диалога.

 Деян Герчев

Инес Субашка

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости Tagged with: , , ,

ноември 20th, 2013 by Денислав Георгиев

Вече познавате спортният психолог и мой добър приятел Румен Колев. Онзи ден той ни разказа за това как да изберем спорт за нашето дете. Днес следва темата за болните родителски амбиции в областа на спорта.rumen-kolev-poland-e1384384631858

Идеите по-долу в известна степен са провокирани от действителни лица и събития, отнесени към тренировка на детски футболен отбор, чийто мъжки тим е със слава на амбиции и инвестиции в детско-юношеската си школа. Повече бях чувал и чел, отколкото пряко наблюдавал родители в контекста на спортуващите им деца. Тази тренировка, все пак, бе еманация на доста слухове, които витаят. Родителските принципи (ако дори са принципи), които прозряха в нея, смятам, са някак противоестествени. В общи линии обстановката бе следната:

Публика от двайсетина родителски тела, може би и други близки и роднини бяха насядали на не повече от три метра от игрището, обръщайки и нареждайки симетрично в редове пластмасовите столовете от близкото кафене към терена, изцяло в стил театрално представление. Беше напълно тихо и стерилно сред родителите, усмивки липсваха, без преувеличение, липсваше грам детски глъч и на игрището при деца родени 2007 година, сякаш оперирани от емоции, дори не говореха.

Тази свръх дисциплинираност във всичко излъчваше страхотно напрежение във въздуха, отразяващо се в лицата на родителите, но най-вече на децата и треньора, който ръководеше заниманието. Родителите не комуникираха изобщо помежду си, вероятно изживявайки конкурентна среда или чувството за неприкосновеност и церемониалност на ситуацията, а младият треньор видимо бе напрегнат и сякаш усещаше себе си като на изпит, може би с право. 6-7-годишни деца тренираха като роботи, без жар и тръпка. Някои биха го нарекли професионализъм, аз по-скоро не. Изплуваха фиксидеята за болезнените амбиции по отношение фантазиите за оста кариера-пари-слава и т.н. И не само те.

Ако мога да си позволя да давам съвети, които всъщност под различна форма обединяват мнения на различни експерти в този тип проблематика, те биха се изразявали в долуизброените универсални простички правила, към чието придържане, (ако сте родители на спортуващо дете), имате шанс да допуснете, нека го кажем така – по-малко грешки. Опитах да ги приобщя, допълня и модифицирам за родните стандарти и разбирания, тъй като за някои от тях, макар и със западен привкус, ми се стори леко обидно да се поднасят изобщо или по този начин на родители – самостойни индивиди. Обособени са в + (плюс, ако ги „спазвате”) и – (минус, ако не ги „спазвате”) и касаят всеки от веригата дете, треньор, родител. В последователността на изброяванията им не е заложена и целена строга логическа взаимовръзка.

ДЕТЕТО

+
• Давате насоки на детето си, но не го ПРИТИСКАТЕ или насилвате как да прави нещата. Подчертавате важността на това да се забавлява, учи нови умения и развиват стари. Такива като „упорита работа, самодисциплина, работа в екип, ангажираност”, както и тяхното приложение В ЖИВОТА
• Асистирате му в поставянето на РЕАЛИСТИЧНИ цели в спорта
• Помагате му да разбере смисъла на това да успее и това да се провали в дадена спортна изява, както и да извлече ползите и поуките си от това ЗАНАПРЕД
• Намесвате се, ако поведението на детето ви е неприемливо по време на тренировка или състезание
• Подчертавате и възнаграждавате (вербално, материално, както прецените) УСИЛИЕТО, а не резултата
• Наясно сте, че детето ви от време на време може да има нужда от това да не спортува и да си почине. Нима вие нямате?
• Показвате интерес относно неговата въвлеченост в спорта, задавайки въпроси, съдействайки да ходи на тренировки, да посещава мачове и състезания
• Давате пространство на детето когато е необходимо и не контролирате всичко. Позволявате му да разбере и „оправи” то САМО нещата, някои от спортовете изискват именно това
• Имате чувство за хумор. Ако вие се шегувате и усмихвате, по всяка вероятност и детето ще го прави.
• Давате БЕЗУСЛОВНА любов и подкрепа на детето, без значение от резултата на съответното състезание/мач, в който е участвало, без значение дали е загубило или спечелило


• Очаквате, спортувайки, детето да вземе нещо повече от добре прекарано време, известна физическа подготовка, любов към спорта и занапред в живота си. Очаквате нещо друго, освен това да полага тези усилия, на които е способно
• Карате детето си да се чувства ВИНОВНО за времето, енергията и парите, които сте вложили и жертвите, които сте направили за това да спортува. Спортът може просто да не е неговата страна…
• Мислите за участието на детето си в спорта като инвестиция, за която вие се очаква да получите обратно невъобразими възмездия, отвъд моралните
• Живеете своите собствени мечти през участието на детето ви в спорта
• Насърчавате детето си да се състезава и конкурира НА ВСЯКА ЦЕНА
• Игнорирате лошото поведение на детето си по време на тренировка или състезание
• Карате детето си да говори с вас ВЕДНАГА след приключването на дадено състезание/тренировка. Има редица логични причини да не иска да го прави
• Показвате негативни или напълно безразлични емоции докато наблюдавате неговите спортни изяви
• Сравнявате представянето и прогреса му с този на останалите деца
• Поставяте ултиматуми, използвате сарказъм или всявате страх, за да мотивирате детето си да спортува или да побеждава в спорта. Така само го унижавате и го ПРЕДИЗВИКВАТЕ да ви намрази
• Правите нещо, което може да накара детето ви да се срамува. Преценката за такива действия, едва ли е чак толкова трудна
• Чувствате се така сякаш НЕПРЕКЪСНАТО трябва да мотивирате детето си. Това е отговорност на самото дете и на неговия треньор

ТРЕНЬОРИТЕ

+
• Оставяте треньорството на треньорите, малко вероятно е да сте по-компетентни от тях
• Давате им всичката подкрепа, от която се нуждаят, за да им помогнете да вършат работата си още по-добре
• Разговаряте с тях относно детето си, със сигурност можете да научете нещо НОВО за него от всеки един човек
• Информирате го за ВАЖНИ И АКТУАЛНИ теми във връзка с детето си, които могат да повлияят на представянето му
• Питате го за напредъка на детето си, това е нещо, което имате право да знаете
• Правите треньорите свои съюзници в изграждането характера на детето ви


• Съветвате, насочвате, намесвате (де факто пречите) се на треньорите по време на тренировка или състезание. Само си представете как това би изглеждало отстрани и за самите вас…
• Работите с треньори, които очевидно имат крайно различни виждания, подходи и цели за спорта от вашите. В крайна сметка това е вашето собствено дете и вие решавате и избирате начина, по който спортът му влияв и това, което то може да „вземе” от него

ВИЕ

+
• Демонстрирате удовлетворение от участието на детето, но не залитате твърде много в това, тъй като това може да се възприеме като зависима променлива и единствен критерий за НЕГОВОТО удовлетворение и преживяване за успех
• Забавлявате се по време на състезание/тренировка на детето. Вашето „нещастие” може да накара детето да се чувства виновно
• Общувате с родители на други деца, създавате си приятелства. Социализирайки се, и за вас събитията ще се превърнат в по-приятни. Опитайте, доколкото е възможно, да се консолидирате с другите родители в едно и също поведение и отношение спрямо децата в спорта – на тренировки и състезания. Да, хората са различни, но по някои теми могат често да намерят допирни точки.
• Спокоен сте и позитивен, когато наблюдавате спортните изяви на детето си. Знаете, че ВАШЕТО поведение и отношение оказва СЕРИОЗНО влияние върху представянето, ефективността на детето ви и това как се чувства. В крайна сметка вие сте неговият ОСНОВЕН ролеви модел в живота
• По възможност, опитвате и вие да вкарате спорта като част от живота си, отделяйки време да спортувате. Не забравяйте историята за личния пример, предимствата да съществува и недостатъците да отсъства


• Свързвате собственото си самочувствие и его с успеха/неуспеха на детето ви в спорта. Както и да се погледне, това почти няма пряка връзка
• Безпокоите се (и го показвате ) твърде много за това как детето ви се представя спортно-технически
• Губите гледната си точка за значението от участето в спорта върху вашето дете, без значение от резултатите му
• Създавате си вражда с родители на други спортуващи деца или с треньора, това не е от полза за никого
• Коментирате други хора в спортната общност, още повече с негативен оттенък. Няма как да знаете как това ще се възприеме и повлияе, но едва ли по ценен начин

Успех!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

ноември 14th, 2013 by Денислав Георгиев

Работя с Румен по няколко проекта. Той е един от малкото хора у нас, който държи да си заслужи „титлата“ спортен психолог. Има богат опит в работата с подрастващи, хора в рискови групи и разбира се спортисти. Именно той ще бъде й консултант в детски спортен клуб Юначе, когато родителите потърсят съвет по темата. А въпросите към един спортен психолог започват да валят още преди детето да е започнало да спортува.

rumen-kolev-sporten-psiholog

 

КАК ДА ИЗБЕРЕМ СПОРТ ЗА ДЕТЕТО СИ?

Патетични постановки от типа на „здрав дух в здраво тяло и „спортът за един мирен свят” са излишни. Колко важен е спортът и упражняването му, неговоте разнопосочно и многопластово влияние, както и ползите са отдавна проучени и доказани. Приемаме, че просто се чудите откъде и как да започнете, решени да „запишете” детето си да спортува.

Нека започна с реална случка от реалното ми ежедневие, на която, както се казва, станах неволен свидетел, бидейки в съблекалнята на софийски басейн. Баща и неговия син (очевидно, викаше му „тате”) на около 4-5 годишна възраст. Бащата помага на детето да се екипира плувно със завидна любов и старателност и най-завидния трепет в гласа, който помагаше диалогът между тях да върви като на филм. Детето бе позитивно и внимателно асистираше на татко си във връзка с „екипировката”. След като бяха готови, бащата хвана сина си за ръка и се понесоха със заряд към басейна.

Наистина буквално 3 минути по-късно се разминахме, аз на път за басейна, те обратно. Детето – рев, бащата – млъквай, лигльо гаден. Детето – продължи да се дави от рев, бащата продължи с гневната груба тирада и обяснението, че никога повече кракът му няма да стъпи на басейн с него, почти привлачвайки го обратно към съблекалнята, явно като част от пътя обратно към вкъщи.

Нещата се бяха обърнали гръмко на 180 градуса, просто така, без причина, дали? Защо отделям толкова занимателност на тази случка?

В крайна сметка, колкото е значимо, какво и как да правим, действително не по-малко значение има и това какво и как да НЕ правим. И без значение от предисторията на бащата и сина, без значение какво точно се е случило, макар да имам хипотеза, съдейки по съвършено ненамокреното тяло на детето… без претенции за абсолютна меродавност, в крайна сметка такова родителско поведение и отношение едва ли може да очаква да е полезно под каквато и да е форма. Просто казано – не правете така, а спрете и помислете, явно нещо се е объркало по оста – детето ми започва да спортува и явно има реален проблем това да се случва, отвъд „така му е кефнало на малкия”.

Румен с Отбора на Надеждата на Световното първенство в Полша

Мислех си, че целейки се в идеалния вариант за спорт, може би е ОК да си зададем повече въпроси, съответни на родните схеми и стандарти, отколкото да търсим готови отговори, някои, от които, далеч от ежедневните ни потребности. Можем ли да дадем отговори на питанията:

По-важно е аз как виждам нещата и правилния спорт или интуицията на детето?

Съответно: Склонни ли сме да „рискуваме”, доверявайки се на неговия избор?

И все пак: Добре е да подкрепим детето, ако има интерес в конкретен спорт, като имаме предвид огромната важност на баланса между желанията и възможностите му. От една страна да успее да се удовлетвори вътрешния му порив, от друга – същият този порив да не доведе до психическо сгромолясване, ако не срещне съответност с потенциала на детето. В този ред на мисли, ако има равносилни колебания за различни спортове, по-скоро да подкрепим този избор, за който сме запознати, че в него детето чисто практически се справя по добре

Индивидуален или колективен спорт?

Съответно: Как се чувства по-добре детето ни, само или в група? Ако отговорът е „само”, ако е по-интровертно и вглъбено, желаем ли да го конфронтираме с тази му характеристика, като насърчаваме избора за колективен спорт, като опитаме да го „социализираме” повече, да моделираме повече умения за екипност?
Или пък желаем да запазим комфорта му и чувството за сигурност и по-голяма доза спокойствие, тласкайки го към индивидуален спорт? Възможно ли е така да развиваме егоистична природа в детето и възможно ли е това да му даде отражение в развитието му като личност?

И все пак: Чрез участието си в колективен спорт детето неминуемо среща различни поведенчески модели в лицето на съотборниците си (и не само), което по принцип е ценно и дава възможност самото то да допълва и развива подобни роли и модели, формирайки себе си много по-широкоспектърно. Отделно, прословутата „работа в екип”, все по-основополагаща за динамичното време и взаимоотношения, в които живеем и без наличието, на което качество всеки работодател очевидно няма намерение да ни вземе на работа, ако съдим по самите обяви за работа.

Относно индивидуалния спорт – безспорно и той носи активи към характера на детето, помагайки му да управлява стреса и да се старае да дава най-доброто от себе си под напрежение. Да затвърди и развие своята упоритост и всеотдайност ( като се има предвид, че в играта ще разчита само на себе си), увереност (като се има предвид, че при успешни изяви ще вярва, че то и само то ги е предизвикало), самочувствие (като се има предвид, че индивидуализмът сам по себе си загатва за „оправност” и липса на зависимост).

В съблекалнята преди мач по футзал на Танг Ра

Съобразяваме ли физическите данни на детето си?

Съответно: Как те биха му помогнали или ще му пречат в избрания спорт, възможно ли е това?
И все пак: Всички знаем, че съществуват спортове, в които физическите ти параметри могат да бъдат твой огромен плюс, респективно – сериозен минус. Наивно би било да се подцени този факт, макар успешни изключения на алогични за даден спорт фигури да съществуват. Добре би било да съобразим все пак обстоятелството, че дете с по-фини данни изначално е по-малко подходящо за боен спорт, просто като пример. А освен чисто спортния му неуспех, съвсем не е за изключване евентуалното последствие от намразване на спорта като цяло и себевъзприемането си като аутсайдер в тази среда, а и не само в нея. Консултация с личния лекар на детето изобщо не е излишна, ако спортът и активността в него е по-специфична, имайки предвид възможни рискове за противопоказна за текущото физическото състояние на детето дейност или също така хронични здравословни проблеми.

Мислим ли още от началото, преди да е започнало, да тласкаме детето да гони професионален път в спорта?

Съответно: Даваме ли си сметка как поведението ни през тази призма би могло да повлияе на детето?
И все пак: „Болни амбиции” е най-популярното и често срещано определение в публичното пространство, отразяващо нагласите, поведението и отношението на определен кръг от родители, чиято явна или скрита цел е да направят от децата си перфектните професионалисти. Такива, които да печелят много пари, да се радват на блестяща кариера с огромна слава, и нека си го кажем – такива, които да поуспокоят неудовлетворението им от нереализирани лични цели през годините. Вярата и подкрепата в стремежите на детето за „високо спортно майсторство” са много важни, но в крайна сметка треньорите (поне по презумпция), които се занимават с него, притежават набито око и усет за специалния талант и знанието какъв да е пътят на развитието му. Нека оставим те, в комбинация с трудолюбието на детето и времето да решат ребуса с кариерата и да предотвратим влошаване взаимоотношенията на всички участници.

Какви са опциите на района/селото/квартала/града, в който живеем, какви са нашите опции?

Съответно: Съществува ли риск любовта към дадения спорт да се окаже не по-голяма от дистанцията до мястото, на което се практикува спортът и това да откаже детето?
Възможно ли е свенливостта, свитостта на детето и транспортните канали да му попречи то да се добере до стадиона/залата? А после да се върне? Имаме ли възможност да отделяме от своето време, за да помагаме в това и готови ли сме да го правим?
И все пак: Знам за немотивирани родители да се въвличат по този начин с техните деца, които имат огромно желание да спортуват. Дефицитът на това детето да е „отракано” и да шари из пространството безпроблемно и нетравматично често бива пренебрегнат и незаслужено подценен. Вменявайки отговорност и дори вина за това, че децата им не са в състояние да организират изцяло логистиката около спортуването си, немалко родители ги лишават изобщо от възможността да почнат да спортуват или да продължат, ако вече са започнали. Едва ли това е справедливо към тях.

Доколко избраният спорт е популярен в страната ни, тя инвестира ли в него и виждат ли се перспективи за развитието на детето ви? (може би твърде претенциозен въпрос)
Съответно: Ако детето притежава безспорно доказуеми, огромни качества и заложби в даден спорт и има реални изгледи и препоръки от специалисти то да се концентрира сериозно в него, а пък въпросният спорт се споменава в спортните новини веднъж на високосна година…? Ако за практикуването му няма дори елементарни традиции и условия?
И все пак: Няма как – преценете сами, на място, според ситуацията.

По конкретно: Може и да не звучи като новост, но успешно канализиране на агресията в децата под формата на циливизационно занимание (сублимация) би било именно избора на спорт, който предполага стълкновения, облечени по един нормален и обществено приет начин. Изборът в това отношение е голям – многобройните бойни изкуства, бокс, борба и т.н. Масово сме свикнали да го наричаме – „да си изразходва негативната енергия”.

В допълнение: Едва ли би се нарекло погрешно, ако се поинтересуваме как в родословното ни дърво и преките ни родственици стоят нещата със спорта и как спортът стои с тях. Съществуват изследвания в подкрепа силата на генетичния фактор в тази посока, а и в реалния про- и непрофесионален спорт доста често сме свидетели на успешна приемственост между родител и дете в един и същ спорт.
И още: Добър вариант е преди да се закупи екипировка за съответния спорт да се убедим, че има изгледи или вече трайно е събудил интерес в детето. Често не е толкова трудно да се тества как детето се увлича и дали действително се увлича в спортове, които не изискват специални обстоятелства – винаги можем да го заведем на басейн, да поритаме топка с него в двора/зад блока или да постреляме в коша на баскетболно игрище, преди официално да се вземе решение за записването му в дадения спорт.

Финал: Със сигурност темата за избор на даден спорт за детето в огромен процент касае и финансовия капацитет на родителя и си давам сметка, че този аспект съвсем не е от маловажните. Дискусия и „съвети” в тази посока ми се струват несъстоятелни, най-малкото поради акцента на темата и най-много поради строго индивидуалната ситуация при различните родители. Бих призовал обаче, замисляйки се за смисъла, и по-скоро приоритетността да запишеш детето си да спортува, всеки попаднал в тази дилема да помисли най-вече за трайната инвестиция в здравето – безспорно най-ценното благо. Благо, което едва ли отстъпва на предимството от притежанието на скъп мобилен телефон или друг писък на технологичната мода, „фешън” дрехи или дори известен компромис за сметка на лично удоволствие на самите родители. Бъдете сигурни, че спортът дава структура и среда, трансформираща се в любов – два базови стълба, които да държат детето ви в неговото развитие и да му служат като патерици в прехода през трудните пубертетски и юношески години. Без значение колко успешен спортист ще е то. Огледайте се и ще го забележите.
Накрая – и нека не забравяме, че категорията „спорт” обединява под шапката си, както карате и футбол, така и авиомоделизъм и шахмат…:).Дайте шанс на детето си да бъде себе си. Нека то само усети, преди всичко спортната посока, в която да се развива – вкарвайки в употреба тялото си по един или друг начин.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

октомври 21st, 2013 by Денислав Георгиев

Ето го и Ривър. Появи се точно преди годинка, а сякаш винаги е бил част от семейството. С Дони сме единодушни, че това е най-позитивното и добронамерено същество на планетата. Виждате какви са щетите от ранния му период – все още не смеем да ги поправим 🙂

river

 

 

Та, Ривър е голям добряк. Любимата играчка на Катето (в началото)  и най-добрият й приятел (след това). Той не е куче, макар че много прилича. Има агресията на овца, сръчността на слон и съобразителността на пеперуда. Знае три команди, които изпълнява много избирателно. Но компенсира всичко с безкрайна готовност да е част от семейството. Какво повече можеш да искаш от едно жълто куче 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости Tagged with: , ,

октомври 18th, 2013 by Денислав Георгиев

Найл е психолог от Ирландия. Живял е и е практикувал в различни държави. Най-често се задържа в Ливърпул и Ню Йорк. Докато един ден любовта го отвежда в България. Пазарджик. По странно стечение на обстоятелствата у нас открива, че притежава свръх сили. Може да зарежда хората с енергия. И да ги лекува. Усещам, че днешната ми история отива в посока паранормални фантасмагории и за това преминавам директно към фактите. Преди да съм загубил трезвомислещата аудитория.

niall

Преди 3 седмици се запознах с Найл Джерард покрай отбора ни по футзал Танг Ра. Виктор Кирков ми го представи като новия доктор на отбора (не че имахме стар). Обясни ми с няколко думи какво практикува (нещо като рейки) и се похвали, че резултатите му са фантастични – лично се убедил след като за минути му възстановява скъсан мускул.

Разбира се не повярвах. По душа съм скептичен към всякакви подобни мистерии. Все пак миналата седмица ме убедиха да опитам услугите на Найл.

Преди 5 години претърпяхме тежка катастрофа в следствие на която се разминах леко – само със счупен крак. Отказах да ме оперират, стоях 1 месец с гипс но така и глезенът ми не се възстанови като хората. От тогава не съм играл футбол. Всякакви физически натоварвания ми се отразяваха доста болезнено. Естествено и понадебелях.

Тук вече започва историята. С помощта на 2 магнита и ръцете си за 20 минути Найл направи някакво чудо с глезена ми. Тичах, усуквах го, ритах топка – никаква болка. Каза да направим още една сесия в удобно за мен време, защото травмата е стара и е добре да й се повлияе още поне веднъж. Преди малко направихме втория сеанс – 15 минути.

Който иска да ми вярва, но ми мина.

Бях обещал на Найл ако ме излекува да го представя в блога ми. Може да го възприемете като реклама, може и като безценна услуга от моя страна 🙂 Представям Ви Найл Джерард:

Какво лекува?

Контузии и травми всякакви лекува. Обикновено е достатъчен един сеанс. При по-сложните до три пъти. При болестите е по-различно. Всеки случай е индивидуален. Моментно подобрение може да има почти при всеки, но някои заболявания се поддават много трудно на въздействие от неговия метод. Дава примери с хора с паркинсон или претърпели
инсулт. Там резултатите се постигат изключително бавно. Има стомашни проблеми, мигрени и други заболявания, които пък се повлияват бързо. Преди всеки сеанс първо прави консултация с пациента и така преценяват дали да действат. Самата процедура е напълно безболезнена.

Колко сесии са нужни?

Обикновено един път е достатъчен, при по-стари травми до 3 пъти. При заболяванията е по-сложно и всеки случай е индивидуален.

Защо предпочита да работи със спортисти?

Спортистите не могат да живеят с травмите, защото пречат на професията им. За това те са склонни много по-смело да приемат процедурите докато травмата е прясна. Така най-лесно може да й се повлияе. Обикновените хора са склонни да влачат с години разни травми без да им обръщат внимание и от страх привикват с тях. Освен това спортистите оценяват бързите резултати, защото следващото състезание или мач чукат на вратата. В интерес на истината Найл е възстановил един футболист на ЦСКА преди дербито с Левски този уикенд. Да видим как ще се представи.

Не на последн място Найл може да влияе на мускулите и ставите като ги зарежда с енергия. Има тестове как футболисти ритат по-силно топката, бейзболисти я хвърлят по-добре, а лекоатлети бягат по-бързо след сеанси с него.

Какво прави с недоволните пациенти?

За 5 години има 3-4 недоволни. Такива, които са очаквали повече от сесиите с него. На недоволните просто връща парите.

 

Колко струва услугата?

Един сеанс струва 55 лв.

 

За какво мечтае Найл?

Иска му се да работи с повече професионални спортисти и отбори. Да вижда как с неговата помощ подобряват постиженията си. Също така му се ще да получи възможност да проведе повече изследвания в България съвместно с медицинските университети и болници. Сигурен е, че неговите сеанси ще помогнат на много хора и това може да се констатира и от лекарите. Специално в областта на мозъчните тумори.

Защо в България?

Най-резонният въпрос е – защо човек с такива феноменални способности практикува в България, вместо да прави милиони в чужбина. Разбира се и аз му го зададох. Отговорът…най-добри резултати постига у нас. Енергията му в България е в пъти по-силна, отколкото в Ливърпул или Ню Йорк.

Лъжицата катран в кацата с мед

Какво разочарова Найл? Не може да помага на себе си. Наскоро си изкълчил крака но по никакъв начин не успял да си повлияе. Оказва се, че хората на които помага са много по-убедени в способностите му, отколкото е той самия. За това всеки облекчен пациент му носи огромна радост.

Бях длъжен да Ви споделя тази информация и този си опит. Всеки сам да преценява дали да вярва и дали да търси услугите на Найл. В моемента е в София, другата седмица планираме един тур до Варна. Склонен е да пътува и да се среща с хора из цяла България.

niall.gerrard.bg@gmail.com

 

Детски спортен куб „Юначе“

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , ,