Category: Остросоциални

декември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Случаят с метрото в Берлин го знаете. Някакъв получовек рита жена по стълбите надолу. Оказа се наш циганин. Намериха се много хора, които едва ли не се радват, че престъпникът е българин. И защо се радват? Защото някой си патриотично бил набедил за това бежанците, пък видиш ли, не били те виновни. Спокойно – няма да обвиняват бежанците, ние ще си се срамим – патриотичната част от нас поне.

BER1

Прясноремонтиран подлез във Враца. Един чичка влиза и с рутинната лекота на добре отработено движение се изпикава в обновения подлез. Във Враца няма бежанци (за съжаление на патриотите). Поне 20% от коментиращите темата малко или много го оправдават…защото нямало хубава обществена тоалетна наоколо…

Сега да си представим един далечен град в една още по-далечна държава. Някой изнасилва жена. Обществото разгорещено анализира случая:

а/Защо нито един бизнесмен не е направил бардак в района, та мъжете си имат потребности!?

б/ Защо кметът бездейства, а не е направила общински бардак със субсидирани от общинския бюджет компаньонки на достъпни за гражданите цени?

в/ Жената е виновна! Вместо да се съгласи – поставила човека в неудобната ситуация да му се налага да я изнасилва

Добре, че във Враца няма метро!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Остросоциални, Политика

октомври 27th, 2016 by Денислав Георгиев

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 13th, 2016 by Денислав Георгиев

Тази статия ще бъде от полза на поне три групи мои приятели и познати, така че я споделям с радост и отговорност.

logo-te

На 15 септември отваря врати ново частно основно училище в София. Ако се открива нов мол или кръчма се прави наситена рекламна кампания, но при учебните заведения е малко по-различно. Тъй като каузата си струва реших да я подкрепя с малко публичност. Написаното е насочено основно към хора, които ме познават и ми имат доверие. Не е открита или скрита реклама – просто приятелско предложение.

Училището е естественото продължение на Частна детска градина „101 Защо“, където през последните 4 години Кати получи наистина най-доброто. И тъй като родителите сме масово доволни, а ръководството на градината пределно вдъхновено и мотивирано, стигнахме до тази смела стъпка. Ново училище!

kids

Нужно ли е ново училище в държава, където демографската картина е трагична и масово се закриват учебни заведения?

Абсолютно ДА, щом то е готово да предложи качествена промяна. Различен подход към децата, много математика, науки, финансова култура, творчески занимания, езици и спорт. Най-важното, което лично мен ме спечели, е че тук никой не акцентира върху покриване на образователни стандарти, оценки, матури и т.н. Говорим си за практически знания и най-вече придобиване на умения. Който знае и умее, няма как да има проблеми с оценките, нали?

И един конкретен пример за различния начин на мислене в това училище – при подбора на учителите за първата учебна година един от важните фактори бе артистичността. За деца в първи, втори и трети клас не са нужни най-сложните думи на света и най-академичния начин на поднасяне на материала. Разбира се човек трябва да си разбира от материала, но също толкова важно е да може да зарази децата с темата си. Да създаде връзка с тях.

За родителите, които сме се доверили от години на екипа на „101 Защо“, е твърде лесно да повярваме и в новото училище.

gotvene
Тази статия е насочена, както споменах, към други три групи хора.

1. Ако имате първокласник и все още не сте убедени, къде искате да започне училище. Зная, че този процес по избор на училище и учител в София се случва повече от година предварително. Ако все пак имате желание и възможност за нещо по-добро и по-вълнуващо – проучте основно училище „Томас Едисън“.

2. Ако детето Ви ще бъде 2 или 3 клас и не сте доволни от образованието, което получава до този момент.

3. Ако следващата година ще имате първокласник и вече търсите добро решение.

Знам, че не отговарям на основните Ви въпроси – къде е, колко струва, има ли осигурен транспорт, какви са формите на обучение, кои са учителите и т.н.

Ако реално имате интерес – http://edisonschool.eu. Мога и да Ви свържа с директора за подробности 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Цветни Tagged with: , , , , , ,

юни 8th, 2016 by Денислав Георгиев

Какъв отговор търсим в резултатите от матурите? Популисткото – колко са неграмотни децата ни? Или обвинителното – колко са слаби учителите?

матури

Средните оценки училище по училище или град по град са интересни в границите на популярната социология. Ако мога да перифразирам класика „Оценките ни, са много по-добри от оценките ви“

Кое е най-интересно според мен, но все още не намирам като цифри и анализ?

Да вземем един град – да кажем Враца.

Преглеждаме всички гимназии и сравняваме. Какви са били баловете при приема на сега завършващият випуск 2016. Как са били подредени училищата тогава и има ли разместване на резултатите им сега?

Ако има училище, където децата са влезли с по-нисък бал при приемните изпити, но са изпреварили „по-елитните“ училища за 5 години, значи там се работи добре. И заслужават поощрение. И обратно, ако някое училище има самочувствието, че приема само най-добрите ученици с високи балове на приемните изпити след 7-8 клас, но след матурите има отстъпление…значи някъде грешат.

В крайна сметка не винаги отборът с по-добри треньори побеждава този, с по-добри футболисти. Въпрос на изследователски интерес е да се проследи развитието на футболистите и така да се оцени работата на треньорите им. Същото е и с учителите.

Аз ще се постарая да направим такъв анализ за Враца. Всяка община трябва да го направи, ако иска да е наясно с текущото състояние на образователната система. Не е толкова важно в кои училища са най-високите резултати, а къде учениците търпят най-голям прогрес.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Младежки политики, Остросоциални

февруари 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Една от най-глупавите български поговорки гласи: „Не ща акъл, пари ми дай“. За съжаление много организации у нас са достатъчно арогантни, за да следват тази максима. На границата между безотчетния социализъм и войнстващия популизъм. И логиката им е желязна:

„Нашият продукт е толкова гениален, че малцина го разбират и се възползват от него. Той е твърде елитарен, за да бъде масов и следователно е твърде скъп, за да могат ценителите му да си позволят реалната му цена. И за да има какво да оценяват ценителите, цялото общество трябва да плаща…ама не пряко с пари от джоба си за билет, а непряко чрез общинския или национален бюджет.“

ivta_350x260.gif

Тук идва и най-логичният довод: „Обществото не може без култура, изкуства, спорт, граждански сектор и т.н. Някой трябва да се занимава с нещата, от които не се печелят пряко пари, но които са важни за развитието ни и за възпитанието на децата.“ И все пак някой трябва да плати за тази благородна работа, защото все пак тези, които я работят трябва да живеят достойно.“

Възможностите са няколко – преките потребители да си плащат, частен инвеститор да вложи средства, някой меценат да си достави удоволствие като вземе под крилото си дадена организация или… данъкоплатците, които не ползват продукта/услугата но солидарно харчат за нейното съществуване.

С годините се е доказало, че истината е някъде там. Трябва да се намери компромисно решение. Преките потребители да се ангажират, обществото малко да помогне и да се намери меценат или фирма, които също да участват в проекта. Звучи ясно, но тук се появява дебелата червена линия. Тя дели организациите, които работят от тези, които ги мързи. Първите намират начин да увеличават собствените си приходи, а други намират извинение да не го правят. Обикновено, защото са твърде заети да бъдат елитарни.

Разбира се при повдигане на въпроса за собствените приходи, най-често следва стандартен отговор: „Няма пазар, хората нямат пари, стигнали сме максимума на своите клиенти и цените към тях. Всяка допълнителна стотинка е свръх усилие.“

Тук си задавам смятам логичните въпроси:

1. Ако първата група – преки потребители – е много малка?

Къде е границата между популярното или виртуозно изкуство (което лесно се продава, защото е създадено според пазарното търсене или наистина е уникално качествено) и бутиковото изкуство, което се създава за твърде отбрана аудитория? Къде между двете крайности е това, което хем няма достатъчно публика, хем е достатъчно значимо и заслужава обществото да го финансира дори и без да го ползва пряко?

2. Ако първата група – преки потребители – е твърде бедна?

Да приемем, че културният продукт се произвежда във Враца. Най-бедният регион на ЕС. Да кажем, че хората, колкото и да имат желание, не могат да си позволят да харчат малкото си пари, за да гледат опера или балет всеки месец? Не е ли логично да си помислим, че при толкова слабо платежоспособни преки клеинти следва да приемем, че и обществото (т.е. бюджетът на общината) също е малък и не може да си позволи да отделя много средства за този продукт?

3. Ако все пак е важно?!?

Разбира се има вариант, в който хората са много бедни, бюджетът е малък…но все пак обществото много обича балета. Тогава то само намира начин, да го финансира. Намира спонсор извън общността, убеждава най-заможните си членове да подпомогнат начинанието допълнително и т.н.

4. Или може би има и друго решение?

Общността цени балета, но не може да си позволи да ходи всяка седмица на представления. Има ресурс за 3-4 постановки в годината. Тогава или се организира и посещава балетен спектакъл на друго място, или кани добри балетни постановки няколко пъти в годината. Докато забогатее.

AF_Eng_RGB_LARGE

5. Какъв е реалният проблем?

Когато една общност много държи да придобие нещо, то тя намира начин да го получи. Реалният проблем, е когато няма общност, която реално стои зад дадения продукт, но има общност, която много държи да го създава.

Да кажем, аз и моите приятели много държим да играем балет. Но освен това държим да сме професионални балетисти. Да си имаме зала, сценографи, декори, хореогрфи, озвучители, осветители, гримьори, чистачки…че даже и директор. И да сме си професионалисти. Пазарната реалност не ни интересува. Ние искаме да се издържаме от балетното си майсторсво и освен това някой да издържа семействата на изредените в предното изречение хора.

Аз лично стигам до един твърде логичен извод. Този, който създава продаваем продукт – печели и живее добре. Този, който създава добър продукт, старае се, но не намира достатъчно публика – получава малко помощ от общността. Този, който твори за себе си и единствената му публика е приятелският му кръг, а пазарът не го припознава, има цели два избора пред себе си.

Или започва да прави нещо, което е ценно за повече хора.

Или продължава да се забавлява за собствена сметка.

Няма да е професионалист, а ще е доброволец/аматьор/самодеец. Ще печели парите си от друг бизнес, а ще репетира и ще поставя балетните си спектакли като хоби. Приходите от билети ще покриват преките разходи и евентуално ще остават пари за почерпка с колектива. Икономиката печели двойно. От една страна този явно талантлив човек ще влага енергията си в нещо продуктивно и ще печели добре от него. А допълнително ще бъде и артист, който ще радва своята публика и ще си изкарва допълнителен доход под формата на скромни хонорари. Без обществото да има непреки разходи за това.

Май звучи твърде разумно?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

октомври 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Калин Каменов трябва да стане кмет на Враца. Не защото свършихме много работа по време на кампанията, не защото е млад и енергичен, дори не защото е по-добрият кандидат.

mb1

Калин Каменов е представител на новото поколение политици, които доказват своята висока ефективност през последните години. Родените през 80-те, които нямат обвързаности със старата система и гледат на света, като към отворено пространство, в което всеки може да се конкурира навсякъдв и във всичко.

Нашето поколение вече дава своите първи представители във високите нива на политиката. Евродепутатите Ева Паунова и Андрей Новаков, кметът на Стара Загора Живко Тодоров, самият Калин като Заместник-министър и т.н.

Решението на ГЕРБ да заложи именно на човек от поколението родени през 80-те в битката за Враца е умно. Даже иновативно, защото градът се нуждае именно от това. Енергия, емоция, различност…нещо хубаво да се случи. Врачани да се зарадват и гордеят с нещо. А Калин може да ги зареди положително.

bfj

Сигурен съм, че Враца ще се гордее с избора си още утре вечер. И промяната ще се усети по-скоро от очакваното. Време е нашето поколение да излезе на терена и да промени България. Това е единственият път – другата възможност е изходът…

Да останем или да си ходим? Много от нас вече си отидоха…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

септември 11th, 2015 by Денислав Георгиев

Представям ви Мая Донева. Един от онези младежи, които правят разликата. Познаваме се от доста години – даже наскоро установих, че е доста по-отдавна, отколкото си мислех. Та Мая е един от основните хора, които направиха Варна Европейска Младежка Столица. Тя е обучител и смело представя Варна и България по всевъзможни младежки форуми. Тя е и предприемач. Социален предприемач и именно това й начинание ме провокира да й дам думата тук. Ще ни разкаже какво е това Социална чайна и защо се появява точно във Варна. Ще ви хареса 🙂

chaina2

Да започнем от Чайната – защо точно чайна?

Защото свързвам чайната с билките, хармонията, природата и спокойствието. Ние работим с млади хора, които като всички млади хора са всичко друго, но не и спокойни. За нас чайната е метафора на това, което ни липсва във Варна- спокойно, балансирано място с връзка към хората, природата и преди всичкото човешкото.

Какви цели сте си поставили с този проект?

Целите ни в дългосрочен план са да провокираме българите да започнат да мислят за себе си като общност- децата от домове са хора, с равни права- граждански,социални, избирателни, икономически и т.н. Както и с отговорности- но много малко се работи и по двете теми. Децата и младежите от домовете са една част от обществото, за която не мислим и не припознаваме като „наша“. Проектът ни цели да помогне адаптацията на младежите, когато трябва да напуснат социалните домове- това е много труден период за тях и с помощта на менторската ни програма и предоставената работа в чайната вярваме, че този период ще бъде много по-лесен за тях.

Какво ви пречи?

Имаме нужда от сериозен първоначален капитал за да оборудваме чайната- кухненски пособия, конвектори,хладилници, посуда, мебели; нужен е и ремонт на сградата, както и средства за административни разходи и разрешения, счетоводител и най-вече нужни са ни средства за стартиране на менторската програма, която тази година ще обхване 17 младежи между 14 и 19 години и с всяка изминала година ще включваме по още 10 младежи.

ch1

Все пак вероятно намирате и все повече партньори?

От самото начало този проект е общностен проект, ръководен от разпознаваема и видима обществена „нужда“. Партньорите ни идваха още от самото начало- ферми, които предложиха да ни помогнат с билки, пчелар, които ни дари мед, доброволци, които се включват в дейностите с децата, една езикова школа, която ни дари част от таксите за един месец за да отидем с децата на лагер. Страшно много добри хора има! На ниво фирми също сме стартирали партньорства, но там нещата вървят малко по-бавно- от една страна, защото още чайната не е отворила, а от друга страна, защото нашият екип е много малък все още и ни е трудно да движим много неща едновременно. Всички в екипа ни са доброволци и не знам дали реалния мащаб на свършената работа може да бъде остойностен, но за една година сме успели да: договорим сграда от Община Варна , да напишем 3 –годишна менторска програма, да разработим бизнес план, да изчистим дизайнан и визуалното си присъствие, да стартираме комуникационна капания в социалните медии и да се представим на над 10 изложения, конференции и фестивала. И това е пак казвам нещо, което правим доброволно 4-ма души.

Един фундаментален въпрос – къде е границата между социална и младежка политика?

В очите на питащият. Ако имаш работа с младежи от домове- това е социална и младежка работа едновременно, както и образователна, така и обществена. Младежката работа още няма ясни граници в България- към спорта ли отива повече, към социалната работа ли, към образованието ли? Не е ясно…За мащабите на Европа нашият проект е по-скоро в сферата на младежките иновации и социалните иновации.

Ако ти разпределяше парите, които държавата дава за младежки дейности, къде щеше да насочиш основните ресурси?

Задължително бих инвестирала в дългосрочни стратегически цели. Първо бих направила едно мащабно изследване за младите хора и младежки организации в България- но лелитимно, а не такова „за доклад“. Не мисля, че някой реално знае какви са младите хора на България, колко от тях са неграмотни, колко от тях са зависими, колко от тях са конкуретни за пазара на труда, колко от тях са учили в чужбина и са се върнали. Имаме нужда от тези факти и данни за да си направим смислена младежка политика. И непременно, задължително и категорично бих инвестирала в устойчивостта на чадърна младежка структура. Защото гражданския сектор в младежката сфера има легитимен представител- Национален Младежки форум, но той към момента получава само морална подкрепа от държавата. Практиката на Европейско ниво е, че този тип чадърна организации получават финансова подкрепа от държавата минимум за административни разходи и развитие на капацитет на организациите-членки.

mayadoneva1

Няма как да не те питам и за Варна 2017 – ще стане ли града достатъчно „youth friendly“до 2017 г.?

Трябва да стане. Всички знаем, че Варна не е Ротердам, нито Лондон, нито Париж. Но, това не е лошо. Варна има свой чар и свои предимства и трябва да заложи на тях. Да си youth-friendly град не е титла, а е избор, който се отразява в цялостната политика и вид на града. Тръгнали сме натам и съм уверена, че ще стигнем и преди 2017-та.

Къде е пресечната точка между ЕМС2017 и социалната чайна?

Социалните иновации- това да гледаш на проблемите не като задънена улица, а като въпросителен знак с много потенциални отговори. Чайната и Варна 2017 са с пресечна точка в социалното предприемачество- или т.нар бизнес с кауза.

Знам, че не обичаш политиката (или поне с такова впечатление съм останал), но според теб има ли начин младите хора да станат много по-активни, запознати и информирано изискващи в тази сфера?

maya-doneva1

Обожавам политиката, но не харесвам повечето политици, може би това те е заблудило. Политиката е като музицирането- изкуство е, ако се прави от талантливи и умни хора. Ако се прави нескопосано става какафония…Според мен повечето политици не държат младите хора да са изискващи и информирани, камо ли активни. Все още младите хора се приемат като неопитни и незнаещи, а политиката се представя като нещо „твърде сложно“. А не е така- политиката се прави от хора за хора, ако ненужно я усложняваме това е наше решение и само губим обществен потенциал- в случая на младите хора.

Има ли хапче срещу апатията?

Четенето и пътуването. Сигурно всеки има период от живота си, в който е преуморен или апатичен. Но прочетените книги и изпътуваните места няма да оставят мозъка ти да спи.

Според теб как българските младежи и предприемачи (или да ги обобщим в млади предприемачи) ще станат по-успешни на междунаросната сцена?

Млади успешни предприемачи от България има и то доста успешни. Може би трябва да поработим върху това да ги покажем вътре в Бълагрия, да им кажем браво, така че те да решат да споделят и окуражават други млади хора, които сега започват.

Кажи нещо важно за себе си, което трябва да се знае, но не се сетих да те попитам?

Във всичките си постъпки се опитвам да се ръководя от това, че дължа на хората уважение и очаквам такова от тях. Вярвам в хората и искам повече хора да се научат да вярват в другите. Не знам дали е важно, но ми помага, когато съм разочарована или демотивирана за нещо.

Ти имаш ли да ме питаш нещо?

Защо ни помагаш за чайната;)?

… е как защо? Защото си струва! Пък и ощене съм се разпомагал чак толкова, колкото ми се ще.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Младежки политики, Остросоциални, Политика

май 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Запознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

_AP11907

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Реших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. 🙂 И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

martin-mehandjiev

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Спортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

ot-lubov-kam-igrata

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. „официален баскетбол“. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Смяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

– Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме „спорт“ от „просто отбиване на номера“. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

nalb-team1

За да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

– Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

nalb-zala

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Младежки политики, Остросоциални, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,