Category: Остросоциални

януари 23rd, 2019 by Денислав Георгиев

В едно интервю Леброн Джеймс разказва, че преди всеки мач си повтаря пасаж от реч на Теодор Рузвелт, която той е произнесъл преди повече от век. Тя се нарича „Гражданството в Републиката“ и става дума за конкретните няколко реда, известни като „The Man in the Arena“:

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena…“

Защо му е на Краля да се занимава с политическа пропаганда? Или пък това съвсем не е политическа реч, а реакция на можещия и правещия човек срещу влиянието на тълпата всезнайковци, които …. умеят единствено да критикуват?

Списанието за бизнес и предприемачество Inc. често се занимава именно с тази тема. Как работещият и създаващ човек да остане мотивиран и фокусиран въпреки прекомерното напрежение и преса, която „обществото“ генерира. Защото скучае и търси риалити?

Всеки в тълпата иска пот, кръв и сълзи от гладиаторите на арената (спортна площадка, сцена или зала за пресконференции). Това го забавлява и разсейва от личните му драми и неуспехи. Разбрал го е Рузвелт преди 110 години, повтаря си го Леброн Джеймс всяка вечер, трябва да го знае и всеки, чиято работа по някакъв начин е публична и бива ежеминутно обсъждана от критици – професионални, лаици или фейсбук тролове.

Съветите са доста прости и ефективни. Вслушвайте се във всяко мнение, но ограничете хората, които ви влияят. Обградете се с хора, които са в подобна на вашата позиция. Създайте си ритуали, с помощта на които да се „изключвате“ преди да вземете важно решение.

И понеже Теодор Рузвелт не е особено популярен в България да кажем и няколко думи за него. Той е най-младият президент на САЩ по онова време. Изключително активен, последователен, новатор. С лекота печели втори мандат, но след него решава да се отдаде на изследователска работа, вярвайки че предава властта на човек, който ще продължи делата му. Оказва се, че е сгрешил. След това отново се кандидатира, но неговата партия (Републиканците) го бламира и се налага да бъде издигнат от друга малка партия. Все пак побеждава кандидатът на Републиканците, но така техния вот се разделя и в крайна сметка президент става номинираният от Демократите.

Не е критикът този, който да брои; не е той този, който да посочва как се препъва силният човек, или където извършителят на делата би могъл да ги направи по-добре.

Доверието принадлежи на човека, който всъщност е на арената, чието лице е покрито с прах, пот и кръв; който се стреми храбро;

Който греши, който веднага опитва отново и отново, защото няма усилия без грешка и недостатък; но който всъщност се стреми да върши делата; който познава великата сила на ентусиазма, който е предан; който залага себе си в достойна кауза; който познава триумфа на високите постижения и който в най-лошия случай, ако се провали, поне се проваля, догато смее да мечтае за нещо голямо.

Така че мястото му никога няма да бъде редом до онези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални, Политика, Предприемачество Tagged with: , , , , ,

януари 22nd, 2019 by Денислав Георгиев

Безкрайно съм щастлив, че все още си имам своята трибуна – висока, колкото мечтите и значима, колкото самоуважението ми. Място, от където мога да кажа каквото си искам.

Твърде лесно е да приемеш нещо за даденост или да обвиняваш другите за собствените си дефицити. Да си неблагодарен е състояние на духа. Това е да си утайка!

Аз не съм утайка. Mога да говоря в първо лице, единствено число, сегашно време. С много глаголи. Защото правя много неща. Интересни. Смислени. Важни.

Утайката се храни с таланта, който първо е отрекла, после смачкала и накрая забравила. Талантът, който нито разбира, нито заслужава. Утайката мрази!

Под утайката сте всички вие, на които безглаголно, безропотно, безумно не ви пука.

Да, твърде лесно, даже еснафско е да генерализирам. Но го правя без притеснение, защото не съм утайка. Защото съм от онези, които почистват нечистотията. И го правя с удоволствие всеки ден. Не ме е страх да се изцапам и не парадирам с това.

Пиша тези редове, не за да се похваля или още по-малко да моля за подкрепа. Пиша, за да знаете, че ако решите да почиствате мухлясалата среда, която обитавате няма да сте сами. Някой вече го прави.

Нали знаете с какво се хранят индивидите в дъното на социално-културната и моралната йерархия на едно общество? Хранят се с вас – времето ви, страховете ви, съмненията и колебанията ви. Това прави утайката по-мръсна, по-гадна и по-дебела.

Използвайте глаголи. Действайте. Вярвайте. Бъдете добри. Само това помага!

И не се страхувайте да се изцапате!

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални

декември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Случаят с метрото в Берлин го знаете. Някакъв получовек рита жена по стълбите надолу. Оказа се наш циганин. Намериха се много хора, които едва ли не се радват, че престъпникът е българин. И защо се радват? Защото някой си патриотично бил набедил за това бежанците, пък видиш ли, не били те виновни. Спокойно – няма да обвиняват бежанците, ние ще си се срамим – патриотичната част от нас поне.

BER1

Прясноремонтиран подлез във Враца. Един чичка влиза и с рутинната лекота на добре отработено движение се изпикава в обновения подлез. Във Враца няма бежанци (за съжаление на патриотите). Поне 20% от коментиращите темата малко или много го оправдават…защото нямало хубава обществена тоалетна наоколо…

Сега да си представим един далечен град в една още по-далечна държава. Някой изнасилва жена. Обществото разгорещено анализира случая:

а/Защо нито един бизнесмен не е направил бардак в района, та мъжете си имат потребности!?

б/ Защо кметът бездейства, а не е направила общински бардак със субсидирани от общинския бюджет компаньонки на достъпни за гражданите цени?

в/ Жената е виновна! Вместо да се съгласи – поставила човека в неудобната ситуация да му се налага да я изнасилва

Добре, че във Враца няма метро!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Враца, Остросоциални, Политика

октомври 27th, 2016 by Денислав Георгиев

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 13th, 2016 by Денислав Георгиев

Тази статия ще бъде от полза на поне три групи мои приятели и познати, така че я споделям с радост и отговорност.

logo-te

На 15 септември отваря врати ново частно основно училище в София. Ако се открива нов мол или кръчма се прави наситена рекламна кампания, но при учебните заведения е малко по-различно. Тъй като каузата си струва реших да я подкрепя с малко публичност. Написаното е насочено основно към хора, които ме познават и ми имат доверие. Не е открита или скрита реклама – просто приятелско предложение.

Училището е естественото продължение на Частна детска градина „101 Защо“, където през последните 4 години Кати получи наистина най-доброто. И тъй като родителите сме масово доволни, а ръководството на градината пределно вдъхновено и мотивирано, стигнахме до тази смела стъпка. Ново училище!

kids

Нужно ли е ново училище в държава, където демографската картина е трагична и масово се закриват учебни заведения?

Абсолютно ДА, щом то е готово да предложи качествена промяна. Различен подход към децата, много математика, науки, финансова култура, творчески занимания, езици и спорт. Най-важното, което лично мен ме спечели, е че тук никой не акцентира върху покриване на образователни стандарти, оценки, матури и т.н. Говорим си за практически знания и най-вече придобиване на умения. Който знае и умее, няма как да има проблеми с оценките, нали?

И един конкретен пример за различния начин на мислене в това училище – при подбора на учителите за първата учебна година един от важните фактори бе артистичността. За деца в първи, втори и трети клас не са нужни най-сложните думи на света и най-академичния начин на поднасяне на материала. Разбира се човек трябва да си разбира от материала, но също толкова важно е да може да зарази децата с темата си. Да създаде връзка с тях.

За родителите, които сме се доверили от години на екипа на „101 Защо“, е твърде лесно да повярваме и в новото училище.

gotvene
Тази статия е насочена, както споменах, към други три групи хора.

1. Ако имате първокласник и все още не сте убедени, къде искате да започне училище. Зная, че този процес по избор на училище и учител в София се случва повече от година предварително. Ако все пак имате желание и възможност за нещо по-добро и по-вълнуващо – проучте основно училище „Томас Едисън“.

2. Ако детето Ви ще бъде 2 или 3 клас и не сте доволни от образованието, което получава до този момент.

3. Ако следващата година ще имате първокласник и вече търсите добро решение.

Знам, че не отговарям на основните Ви въпроси – къде е, колко струва, има ли осигурен транспорт, какви са формите на обучение, кои са учителите и т.н.

Ако реално имате интерес – http://edisonschool.eu. Мога и да Ви свържа с директора за подробности 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални, Цветни Tagged with: , , , , , ,

юни 8th, 2016 by Денислав Георгиев

Какъв отговор търсим в резултатите от матурите? Популисткото – колко са неграмотни децата ни? Или обвинителното – колко са слаби учителите?

матури

Средните оценки училище по училище или град по град са интересни в границите на популярната социология. Ако мога да перифразирам класика „Оценките ни, са много по-добри от оценките ви“

Кое е най-интересно според мен, но все още не намирам като цифри и анализ?

Да вземем един град – да кажем Враца.

Преглеждаме всички гимназии и сравняваме. Какви са били баловете при приема на сега завършващият випуск 2016. Как са били подредени училищата тогава и има ли разместване на резултатите им сега?

Ако има училище, където децата са влезли с по-нисък бал при приемните изпити, но са изпреварили „по-елитните“ училища за 5 години, значи там се работи добре. И заслужават поощрение. И обратно, ако някое училище има самочувствието, че приема само най-добрите ученици с високи балове на приемните изпити след 7-8 клас, но след матурите има отстъпление…значи някъде грешат.

В крайна сметка не винаги отборът с по-добри треньори побеждава този, с по-добри футболисти. Въпрос на изследователски интерес е да се проследи развитието на футболистите и така да се оцени работата на треньорите им. Същото е и с учителите.

Аз ще се постарая да направим такъв анализ за Враца. Всяка община трябва да го направи, ако иска да е наясно с текущото състояние на образователната система. Не е толкова важно в кои училища са най-високите резултати, а къде учениците търпят най-голям прогрес.

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Враца, Младежки политики, Остросоциални

февруари 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Една от най-глупавите български поговорки гласи: „Не ща акъл, пари ми дай“. За съжаление много организации у нас са достатъчно арогантни, за да следват тази максима. На границата между безотчетния социализъм и войнстващия популизъм. И логиката им е желязна:

„Нашият продукт е толкова гениален, че малцина го разбират и се възползват от него. Той е твърде елитарен, за да бъде масов и следователно е твърде скъп, за да могат ценителите му да си позволят реалната му цена. И за да има какво да оценяват ценителите, цялото общество трябва да плаща…ама не пряко с пари от джоба си за билет, а непряко чрез общинския или национален бюджет.“

ivta_350x260.gif

Тук идва и най-логичният довод: „Обществото не може без култура, изкуства, спорт, граждански сектор и т.н. Някой трябва да се занимава с нещата, от които не се печелят пряко пари, но които са важни за развитието ни и за възпитанието на децата.“ И все пак някой трябва да плати за тази благородна работа, защото все пак тези, които я работят трябва да живеят достойно.“

Възможностите са няколко – преките потребители да си плащат, частен инвеститор да вложи средства, някой меценат да си достави удоволствие като вземе под крилото си дадена организация или… данъкоплатците, които не ползват продукта/услугата но солидарно харчат за нейното съществуване.

С годините се е доказало, че истината е някъде там. Трябва да се намери компромисно решение. Преките потребители да се ангажират, обществото малко да помогне и да се намери меценат или фирма, които също да участват в проекта. Звучи ясно, но тук се появява дебелата червена линия. Тя дели организациите, които работят от тези, които ги мързи. Първите намират начин да увеличават собствените си приходи, а други намират извинение да не го правят. Обикновено, защото са твърде заети да бъдат елитарни.

Разбира се при повдигане на въпроса за собствените приходи, най-често следва стандартен отговор: „Няма пазар, хората нямат пари, стигнали сме максимума на своите клиенти и цените към тях. Всяка допълнителна стотинка е свръх усилие.“

Тук си задавам смятам логичните въпроси:

1. Ако първата група – преки потребители – е много малка?

Къде е границата между популярното или виртуозно изкуство (което лесно се продава, защото е създадено според пазарното търсене или наистина е уникално качествено) и бутиковото изкуство, което се създава за твърде отбрана аудитория? Къде между двете крайности е това, което хем няма достатъчно публика, хем е достатъчно значимо и заслужава обществото да го финансира дори и без да го ползва пряко?

2. Ако първата група – преки потребители – е твърде бедна?

Да приемем, че културният продукт се произвежда във Враца. Най-бедният регион на ЕС. Да кажем, че хората, колкото и да имат желание, не могат да си позволят да харчат малкото си пари, за да гледат опера или балет всеки месец? Не е ли логично да си помислим, че при толкова слабо платежоспособни преки клеинти следва да приемем, че и обществото (т.е. бюджетът на общината) също е малък и не може да си позволи да отделя много средства за този продукт?

3. Ако все пак е важно?!?

Разбира се има вариант, в който хората са много бедни, бюджетът е малък…но все пак обществото много обича балета. Тогава то само намира начин, да го финансира. Намира спонсор извън общността, убеждава най-заможните си членове да подпомогнат начинанието допълнително и т.н.

4. Или може би има и друго решение?

Общността цени балета, но не може да си позволи да ходи всяка седмица на представления. Има ресурс за 3-4 постановки в годината. Тогава или се организира и посещава балетен спектакъл на друго място, или кани добри балетни постановки няколко пъти в годината. Докато забогатее.

AF_Eng_RGB_LARGE

5. Какъв е реалният проблем?

Когато една общност много държи да придобие нещо, то тя намира начин да го получи. Реалният проблем, е когато няма общност, която реално стои зад дадения продукт, но има общност, която много държи да го създава.

Да кажем, аз и моите приятели много държим да играем балет. Но освен това държим да сме професионални балетисти. Да си имаме зала, сценографи, декори, хореогрфи, озвучители, осветители, гримьори, чистачки…че даже и директор. И да сме си професионалисти. Пазарната реалност не ни интересува. Ние искаме да се издържаме от балетното си майсторсво и освен това някой да издържа семействата на изредените в предното изречение хора.

Аз лично стигам до един твърде логичен извод. Този, който създава продаваем продукт – печели и живее добре. Този, който създава добър продукт, старае се, но не намира достатъчно публика – получава малко помощ от общността. Този, който твори за себе си и единствената му публика е приятелският му кръг, а пазарът не го припознава, има цели два избора пред себе си.

Или започва да прави нещо, което е ценно за повече хора.

Или продължава да се забавлява за собствена сметка.

Няма да е професионалист, а ще е доброволец/аматьор/самодеец. Ще печели парите си от друг бизнес, а ще репетира и ще поставя балетните си спектакли като хоби. Приходите от билети ще покриват преките разходи и евентуално ще остават пари за почерпка с колектива. Икономиката печели двойно. От една страна този явно талантлив човек ще влага енергията си в нещо продуктивно и ще печели добре от него. А допълнително ще бъде и артист, който ще радва своята публика и ще си изкарва допълнителен доход под формата на скромни хонорари. Без обществото да има непреки разходи за това.

Май звучи твърде разумно?

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

октомври 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Калин Каменов трябва да стане кмет на Враца. Не защото свършихме много работа по време на кампанията, не защото е млад и енергичен, дори не защото е по-добрият кандидат.

mb1

Калин Каменов е представител на новото поколение политици, които доказват своята висока ефективност през последните години. Родените през 80-те, които нямат обвързаности със старата система и гледат на света, като към отворено пространство, в което всеки може да се конкурира навсякъдв и във всичко.

Нашето поколение вече дава своите първи представители във високите нива на политиката. Евродепутатите Ева Паунова и Андрей Новаков, кметът на Стара Загора Живко Тодоров, самият Калин като Заместник-министър и т.н.

Решението на ГЕРБ да заложи именно на човек от поколението родени през 80-те в битката за Враца е умно. Даже иновативно, защото градът се нуждае именно от това. Енергия, емоция, различност…нещо хубаво да се случи. Врачани да се зарадват и гордеят с нещо. А Калин може да ги зареди положително.

bfj

Сигурен съм, че Враца ще се гордее с избора си още утре вечер. И промяната ще се усети по-скоро от очакваното. Време е нашето поколение да излезе на терена и да промени България. Това е единственият път – другата възможност е изходът…

Да останем или да си ходим? Много от нас вече си отидоха…

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Враца, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,