Category: Остросоциални

септември 11th, 2015 by Денислав Георгиев

Представям ви Мая Донева. Един от онези младежи, които правят разликата. Познаваме се от доста години – даже наскоро установих, че е доста по-отдавна, отколкото си мислех. Та Мая е един от основните хора, които направиха Варна Европейска Младежка Столица. Тя е обучител и смело представя Варна и България по всевъзможни младежки форуми. Тя е и предприемач. Социален предприемач и именно това й начинание ме провокира да й дам думата тук. Ще ни разкаже какво е това Социална чайна и защо се появява точно във Варна. Ще ви хареса 🙂

chaina2

Да започнем от Чайната – защо точно чайна?

Защото свързвам чайната с билките, хармонията, природата и спокойствието. Ние работим с млади хора, които като всички млади хора са всичко друго, но не и спокойни. За нас чайната е метафора на това, което ни липсва във Варна- спокойно, балансирано място с връзка към хората, природата и преди всичкото човешкото.

Какви цели сте си поставили с този проект?

Целите ни в дългосрочен план са да провокираме българите да започнат да мислят за себе си като общност- децата от домове са хора, с равни права- граждански,социални, избирателни, икономически и т.н. Както и с отговорности- но много малко се работи и по двете теми. Децата и младежите от домовете са една част от обществото, за която не мислим и не припознаваме като „наша“. Проектът ни цели да помогне адаптацията на младежите, когато трябва да напуснат социалните домове- това е много труден период за тях и с помощта на менторската ни програма и предоставената работа в чайната вярваме, че този период ще бъде много по-лесен за тях.

Какво ви пречи?

Имаме нужда от сериозен първоначален капитал за да оборудваме чайната- кухненски пособия, конвектори,хладилници, посуда, мебели; нужен е и ремонт на сградата, както и средства за административни разходи и разрешения, счетоводител и най-вече нужни са ни средства за стартиране на менторската програма, която тази година ще обхване 17 младежи между 14 и 19 години и с всяка изминала година ще включваме по още 10 младежи.

ch1

Все пак вероятно намирате и все повече партньори?

От самото начало този проект е общностен проект, ръководен от разпознаваема и видима обществена „нужда“. Партньорите ни идваха още от самото начало- ферми, които предложиха да ни помогнат с билки, пчелар, които ни дари мед, доброволци, които се включват в дейностите с децата, една езикова школа, която ни дари част от таксите за един месец за да отидем с децата на лагер. Страшно много добри хора има! На ниво фирми също сме стартирали партньорства, но там нещата вървят малко по-бавно- от една страна, защото още чайната не е отворила, а от друга страна, защото нашият екип е много малък все още и ни е трудно да движим много неща едновременно. Всички в екипа ни са доброволци и не знам дали реалния мащаб на свършената работа може да бъде остойностен, но за една година сме успели да: договорим сграда от Община Варна , да напишем 3 –годишна менторска програма, да разработим бизнес план, да изчистим дизайнан и визуалното си присъствие, да стартираме комуникационна капания в социалните медии и да се представим на над 10 изложения, конференции и фестивала. И това е пак казвам нещо, което правим доброволно 4-ма души.

Един фундаментален въпрос – къде е границата между социална и младежка политика?

В очите на питащият. Ако имаш работа с младежи от домове- това е социална и младежка работа едновременно, както и образователна, така и обществена. Младежката работа още няма ясни граници в България- към спорта ли отива повече, към социалната работа ли, към образованието ли? Не е ясно…За мащабите на Европа нашият проект е по-скоро в сферата на младежките иновации и социалните иновации.

Ако ти разпределяше парите, които държавата дава за младежки дейности, къде щеше да насочиш основните ресурси?

Задължително бих инвестирала в дългосрочни стратегически цели. Първо бих направила едно мащабно изследване за младите хора и младежки организации в България- но лелитимно, а не такова „за доклад“. Не мисля, че някой реално знае какви са младите хора на България, колко от тях са неграмотни, колко от тях са зависими, колко от тях са конкуретни за пазара на труда, колко от тях са учили в чужбина и са се върнали. Имаме нужда от тези факти и данни за да си направим смислена младежка политика. И непременно, задължително и категорично бих инвестирала в устойчивостта на чадърна младежка структура. Защото гражданския сектор в младежката сфера има легитимен представител- Национален Младежки форум, но той към момента получава само морална подкрепа от държавата. Практиката на Европейско ниво е, че този тип чадърна организации получават финансова подкрепа от държавата минимум за административни разходи и развитие на капацитет на организациите-членки.

mayadoneva1

Няма как да не те питам и за Варна 2017 – ще стане ли града достатъчно „youth friendly“до 2017 г.?

Трябва да стане. Всички знаем, че Варна не е Ротердам, нито Лондон, нито Париж. Но, това не е лошо. Варна има свой чар и свои предимства и трябва да заложи на тях. Да си youth-friendly град не е титла, а е избор, който се отразява в цялостната политика и вид на града. Тръгнали сме натам и съм уверена, че ще стигнем и преди 2017-та.

Къде е пресечната точка между ЕМС2017 и социалната чайна?

Социалните иновации- това да гледаш на проблемите не като задънена улица, а като въпросителен знак с много потенциални отговори. Чайната и Варна 2017 са с пресечна точка в социалното предприемачество- или т.нар бизнес с кауза.

Знам, че не обичаш политиката (или поне с такова впечатление съм останал), но според теб има ли начин младите хора да станат много по-активни, запознати и информирано изискващи в тази сфера?

maya-doneva1

Обожавам политиката, но не харесвам повечето политици, може би това те е заблудило. Политиката е като музицирането- изкуство е, ако се прави от талантливи и умни хора. Ако се прави нескопосано става какафония…Според мен повечето политици не държат младите хора да са изискващи и информирани, камо ли активни. Все още младите хора се приемат като неопитни и незнаещи, а политиката се представя като нещо „твърде сложно“. А не е така- политиката се прави от хора за хора, ако ненужно я усложняваме това е наше решение и само губим обществен потенциал- в случая на младите хора.

Има ли хапче срещу апатията?

Четенето и пътуването. Сигурно всеки има период от живота си, в който е преуморен или апатичен. Но прочетените книги и изпътуваните места няма да оставят мозъка ти да спи.

Според теб как българските младежи и предприемачи (или да ги обобщим в млади предприемачи) ще станат по-успешни на междунаросната сцена?

Млади успешни предприемачи от България има и то доста успешни. Може би трябва да поработим върху това да ги покажем вътре в Бълагрия, да им кажем браво, така че те да решат да споделят и окуражават други млади хора, които сега започват.

Кажи нещо важно за себе си, което трябва да се знае, но не се сетих да те попитам?

Във всичките си постъпки се опитвам да се ръководя от това, че дължа на хората уважение и очаквам такова от тях. Вярвам в хората и искам повече хора да се научат да вярват в другите. Не знам дали е важно, но ми помага, когато съм разочарована или демотивирана за нещо.

Ти имаш ли да ме питаш нещо?

Защо ни помагаш за чайната;)?

… е как защо? Защото си струва! Пък и ощене съм се разпомагал чак толкова, колкото ми се ще.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Варна, Младежки политики, Остросоциални, Политика

май 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Запознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

_AP11907

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Реших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. 🙂 И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

martin-mehandjiev

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Спортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

ot-lubov-kam-igrata

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. „официален баскетбол“. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Смяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

– Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме „спорт“ от „просто отбиване на номера“. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

nalb-team1

За да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

– Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

nalb-zala

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Гости, Младежки политики, Остросоциални, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,

май 24th, 2015 by Денислав Георгиев

24 май днес свърши доста рано за мен. Това е любимият ми празник, като все гледам да го посрещна във Варна. Тази сутрин се събудих с чудесен текст по повод празника в блога на Калин Каменов – даже оптимистичен ми прозвуча. Оправих се и тръгнах за манифестацията пред президентството.

-24 май

След това имах други задачи и не взех Кати с мен. И добре че така стана.

Наближавайки фонтана пред президентстото се разминах с една жена, която водеше две деца със себе си. Едното разглеждаше книжка докато вървяха. Майка му нещо бързаше…. Тъкмо ги подминах и чух крилатата фраза от заглавието. За секунди през главата ми мина сценария в който се обръщам, хващам я за ухото и поне 3 от десетките полицаи в района ми се нахвърлят.

Учудващо никой от тях не реагира на случката и още по-учудващо и аз запазих спокойствие и продължих по пътя си.

Сегаме е яд, даже ме е срам. От моята постъпка…иначе за майката нямам какво да кажа.

Само мога да се надявам, че детето ще продължи да чете въпреки подобни идиотски изречения….но не съм оптимист!

След това дарих книга за новата читалня пред Народния театър, поздравих се с доста познати и приятели излязли да почетат светлата дата, отидох на детския спортен турнир около Националния стадион….и т.н. Но наистина няма никакъв смисъл…да му ебеш майката направо 🙁

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Остросоциални

април 3rd, 2015 by Денислав Георгиев

Както казах онзи ден – следете Синята топка. Тя тепърва ще попътува 🙂

_AP11557

Не знам колко от политиците са пипали баскетболна топка през последните десетина години, но вчера се случи. При това за добра кауза. По време на Световния ден за информираност относно аутизма Синята топка попадна в ръцете на много известни българи и те се подписаха върху нея. С този автограф, те засвидетелстваха своята ангажираност към децата с аутизъм и техните семейства.

_AP11734

След като сградата на президентството бе осветена в синьо (което се случи и с много знакови сгради по света вчера) топката продължи своето пътуване. Посоката й определи Калин Каменов – един от посланицитете на децата с аутизъм в България.

_AP11907

Попадна в ръцете на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол. Нейният председател Мартин Механджиев и екипът му са посветени на каузата от известно време и смятам са най-достойните й стопани. Какво ше правят с нея тепърва ще разберем, но съм сигурен че ще се случи най-важното. Покрай нея стотици хора ще разберат какво е аутизъм, защо трябва да сме информираме и как можем да помагаме на тези хора.

Сигурен съм, че пътуването продължава. Всъщност едва сега започва… 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Остросоциални Tagged with: , , , ,

март 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Миналата седмица бях в Рига. Имаше Младежка конференция, а след това и среща на директорите в сферата на младежките политики. Аз не съм младеж, нито пък директор, но имах честта да представя България на този форум и да обменя мнения и идеи с колегите, които работят в тази сфера във всяка от страните членки на ЕС.

family-pic-riga

Първо бях впечатлен от младежите. Много надъхани, много търсещи и знаещи млади хора от цяла Европа. Една част се виждат като бъдещи политици, други в ролята на новото НПО поколение, а трети просто като активни граждани. И тук да подчертая, че българската делегация излъчена от Националния младежки форум бе на много високо ниво.

Директорката среща започна с темата за насилието и проблемите за младежите в Интернет. Заплахи, крадене на информация и идентичност, изнудвания, нелегален софтуер, хакерски атаки, набиране на младежи за ислямистки военни формирования и т.н.

Дигиталната тема ми е много близка, особено безопасността на децата и младежите онлайн. Подчертах, че България има много силен IT сектор и единственият начин да се справим с проблема е комуникация между обучените кадри и НПО сектора. Доколко младежките организации са подготвени да помагат при такива кризисни случаи е спорно. По-скоро никой не е съвсем готов…освен може би Естония 🙂

Вторият ден от конференцията бе посветен на следващия план за развитие на младежта в ЕС. Кои ще са темите и приоритетите. За радост домакините и настоящи председатели на ЕС – Латвия и следващото председателство – Люксембург търсят по-дългосрочна визия за сектора. Обикновено председателствата са по тройки – три страни по 6 месеца и в период от година и половина се фокусираме върху нещо. Идеята на Люксембург е следващите две тройки (в това число и България) да имаме обща визия и план за действие до края на 2018. Този период съвпада и с края на текущата Европейската стратегия за младежта. Така че, ние ще имаме уникалния шанс да работим в един по-голям и можеш екип и в същото време при нашето председателство най-вероятно ще се приеме и новата Европейска стратегия.

Темите, които настоях да се включат в приоритетите на ЕС в младежката политика са свързани с мерки спрямо демографската криза на Стария континент (кой друг, ако не младежите могат да я решат)? Промоция на здравето. Използването по-активно на спорта, като инструмент при социализацията и при неформалното образование на младежите в риск. създаване на пространства (креативни, а не молско-кръчмарски) където младите хора да се събират, общуват и развиват. Разбира се и дигиталната тема – като възможности и заплахи, но тя е не само наш приоритет. Споменаха я и други делегации, което вероятно означава, че ще се случи.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , ,

март 8th, 2015 by Денислав Георгиев

При решаването на проблема със затлъстяването в семейството има място за идеи от сферата на спорта, маркетинга и даже психологията. Но преди всичко е нужно осъзнато желание за промяна. Затлъстяването е една от най-тежките зависимости. Да си дебел води само до лоши неща. И е наивно да вярваш, че това не ти пречи.

Акцентът който поставям е свързан със семейството, а не с училището или условията за масов спорт. Причината е, че неволно в семейството се допускат най-много грешки, които костват излищни килограми, ниско самочувствие, непълноценен живот и здравослвни проблеми.

Професионалните отбори и градските политики участват заедно в кампании за спорт в семейството.

Да започнем с маркетинга. Самата идея за живот без излишни килограми би трябвало да е достатъчно примамлива и да не се нуждае нито от реклама, нито от PR. Но от маркетинг се нуждае. Вече споменахме, че всеки трябва да бъде убеден, колко яко, нужо, полезно и важно за цялото семейство е то да бъде във форма. Как жената ще изглежда по-млада, мъжът ще е по-работоспособен, тийнейджърът ще бъде по-харесван, а по-малкото дете ще попадне в отбора на училището по любимия си спорт.

На първо място е личният пример на родителите. Ако те са пълни няма как да стимулират детето им да отслабва. Ако искате да спасите детето си от затлъстяване, първо помогнете на себе си. Дайте му пример. Ако отслабнете устойчиво пред очите му, то ще повярва че има решение.

Отслабващото семейство трябва да обича спорта. Не да се строи с бира и чипс пред телевизора и да гледа мач. Да търси активно възможности за физическо натоварване. Да опознава нови спортове и игри, да тренира пълноценно, да се възползва от всички богатства на движението.

Може да изглежда банално, но това е единствения начин 🙂

Отслабващото семейство трябва да се храни умно. Всеки около масата трябва да е наясно защо е сервирано точно това ястие, какви са ползите от него и защо то е по-добро от стотиците вредни изкушения. Няма нужда от мании. Ако редовно се спортува и се гори енергия, може да ядете почти всичко в разумни количества. Една пица няма да ви обърка плана.

Отслабващото семейство може да се довери на специалист. За далеч по-прости неща като преинсталиране на Windows, смяна на масло или монтиране на нова пералня разчитаме на майстори. Влизането във форма и поддържането й е доста по-сложен процес и е нормално поне да се посъветваме с треньор.

Отслабващото семейство трябва да бъде единно. В един сложен и дълъг процес има много препятствия, които могат да разколебаят участниците. Изкушенията са твърде много и всеки път, когато някой се поддаде, страда целият екип. За това здравословният начин на живот трябва да бъде нещо като семеен идеал. Над моментните желания и настроения на членовете на семейството.

Отслабващото семейство трябва да има цел. Групова. Най-елементарното – ще се самовъзнаградим с нещо, ако успеем да постигнем конкретен напредък през този месец. Да кажем в рамките на 60 секунди всички общо ще направим поне 100 бърпита/лицеви опори/коремни преси.

Темата за добрата физическа форма, ползите от здравото тяло, спортния дух, борбата срещу излишните килограми и затлъстяването ще бъде често обсъждана тук. От една страна защото е много важен обществен въпрос, а от друга е безкрайна ниша за бизнес проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

февруари 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Впечатлен съм от активността на русофилите и американофилите в България и по темата за убийството на Борис Немцов. Едните убедени, че е провокация на ЦРУ, другите пък безрезервно вярват, че едва ли не Путин собственоръчно го е убил. Толкова са надъхани, все едно те лично са част от тези геополитически процеси. Странно, нали? Вече повече от година…

Вероятно държавите в сиво....нямат право да останат в сиво.

Вероятно държавите в сиво….нямат право да останат в сиво.

И двата сценария са възможни. Кой всъщност е реализиран в конкретният случай няма значение. Живеем в свят управляван абсолютно нерационално и изцяло във вреда на нормалните хора. Дали в момента лошите са Русия, САЩ, Китай или Иран е все едно.  Очевидно пластовете се разместват и явно някой много държи България да е въвлечена в това.

Тъпо е да защитаваш разпалено която и да е от вредните доктрини на американската и руската мания за величие. Отделен въпрос пък е доколко в момента тези политически игри влияят пряко върху живота ни. И отговорът е по-скоро отрицателен, ако се занимаваш с нещо смислено – бизнес, наука, изкуство, здравеопазване, образование… Защо тогава им се отделя такова внимание? Защо сме толкова нерационални? Кой иска това да е общественият ни дневен ред?

Все по-често виждам онлайн мнения на българи…не само тролове…които говорят за война. Най-вероятно е обикновено перчене в опит да се защити някаква американска/руска теза. Но е опасно и не на последно място идиотско дори да споменаваш думите война и България в едно изречение. Знаем, че и на двете империи не им пука да измират хора във всевъзможни дизайнерски конфликти на чужда територия. В същото време обожаващите Русия или САЩ от няколко месеца правят всичко възможно да свикнем с мисълта, че войната е неизбежна. Говори се за война на наша територия, в която никой не вярва, че има добър сценарий за нас.

Не знам кой ги ръководи, кой им плаща и честно казано се надявам да са водени по-скоро от собствената си глупост, отколкото да са организирана. Защото ако някой целенасочено подготвя общественото мнение за война в името на някакви чужди интереси е най-обикновен  предател.

И трябва да бъде идентифициран, преследван и съден за държавна измяна.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални Tagged with: , , , , ,

февруари 9th, 2015 by Денислав Георгиев

Вчера публикувах статия „За народната и личната просвета“ в която обясних защо според мен държавата трябва да плаща за образованието на всички деца в България. Дори на тези, които учат в частни училища. Естествено на всички по равно – който иска частно ще си доплаща.

3D макети по темата "Космос"

3D макети по темата „Космос“ в ЧДГ „101 Защо“

Изумен съм колко критици на предложението се появиха. Без особено ясна мисъл и с единствената логика – богаташите имат пари да си плащат. Е, аз не се чувствам богаташ, макар детето ми да е в частна детска градина. Изборът е следствие на много фактори – от една страна нямаше място в държавна, от друга услугата се оказа много качествена, и от трета нямам никакво желание да сменят средата на детето си на 5 годишна възраст,само  защото евентуално се е отворило местенце за него в „системата“.

Та, до този момент държавата България не е дала 1 стотинка за образованието на детето ми. Кати може да чете, пише, смята и даже поназнайва английски без властта в страната да има каквато и да е заслуга за това. Но да не бъдем черногледи.

Финанисрането, което бюджетът трябва да е предвидил за образованието на всяко дете у нас, няма да покрие толкова голяма част от месечната ни такса. Даже звучи безумно, как едва ли не ще се нароят частни училища и градини, които ще смучат държавната пара. Това са пълни глупости. Било лобизъм….пак глупости.

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви...

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви…

Има елементарна икономическа логика. Да приемем, че в частните учебни заведения качеството е по-добро и децата постигат по-добри резултати. Има достатъчно статистика за това. Ако приемем, че цената на месец е 700 лв. и могат да я плащат X семейства след промяната на закона децата ще получат нещо като ваучер да кажем за 200 лв. на месец. Така таксата реално ще падне на 500 лв. Т.е. достъп до по-добро образование ще имат повече семейства X+Y. В същото време държавата ще изпълнява ангажимента си към всички свои граждани и разбира се данъкоплатци.

Има и много загрижени за народната просвета люде, които в това решение виждат нейната смърт. Децата ще избягат от държавните училища…и те ще умрат. А не се замислят, че ако повече деца излязат от тази система ще се отворят повече частни училища…които ще наемат най-добрите учители за повече пари. Т.е. ще се създаде конкуренция. За да отговорят на това, държавните/общинските училища ще са принудени да вдигнат нивото, дисциплината и да си попроменят отношението. Т.е. още една полза за хората.

franklin

Парите трябва да следват ученика и да отиват към качествени, а не псевдо образователни институции. Контролът за това естествено ще бъде в държавата. Ако тя няма ресурс да го осъществи – ще има много измами. Но ако има много измами, вината няма да е в родителите, които и сега плащаме много. Трябва да има ред!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

декември 22nd, 2014 by Денислав Георгиев

В последно време живея с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Все нещо не ми е както трябва. И реших да си разгледам дневничето (блога де) и да видя какво толкова не ми харесва през последната година. Цъках-цъках…

rd-kati

Успях да дефинирам Какво е победа.

С Пенчо и Стефан направихме нещо уникално за Черно море и варненския баскетбол

Жюстин и нейните съмишленици основаха партия #ДЕОС. Идват ми твърде либерални, но уважавам и подкрепям начинанието им да променят нещата. И приятелите ми от MOVE.BG се опитват да раздвижат България.

Кати вече е редовен читател на детски отдел на Столична библиотека! Благодарение упорството на Дони извършва извънредно количество творчески труд 🙂

Благо прави уникални снимки и видео от въздуха с Джентълмен пикчърс. Чак от bTV го намериха през блога 🙂

Регатат Тол Шипс промени усещането за Варна! Браво на кмета Иван Портних и  екипът зад събитието!

Виктор ме запозна  с Кръстьо Ангелов, който ми помогна много в темата Бог, вяра и религии.

Случи се Аспарухово. Бях доброволец с Валката, Коцето, Митака и още десетки приятели от Варна. Аспарухов оосвен доброволците бе и един изключителен тест за журналистите. И тук няма как да не изведа на първо място Роси и екипът на varnautre.bg. Те бяха там. Бяха първи. Бяха навсякъде.

Като част от екипа наWalltopia имах изключителната част да бъда в журито на наградите на Junior Achievement Bulgaria. Като стана дума за Walltopia – открих най-бързо развиващият се спорт в света – катеренето.

Писаха за мен и Юначе в списание Grazia.

Докато Коцето се бори да регистрира ПП Възраждане, „патриотите“ в политиката стигнаха до безпрецедентна коалиция и даже влязоха във властта….

От време на време в медиите се появяваше една грозна снимка на обществото ни. И плюем по нея, все едно не сме именно ние на фотоса…. И точно за това имаме нужда от повече хора като д-р Петър Москов. И оптимисти с аргументи като Росен.

_AP11154

Запознах се с един невероятен човек – Калин Каменов. Повече за него – скоро. И с други почти толкова невероятни хора 🙂

Бях част от екипа на Светлето, който направи Варна Младежка столица на Европа.

Водих обучения, правихме избори, участвах в Служебния кабинет, върнах се професионално към дигиталния маркетинг..запознах се с готини и талантливи хора…няма да ги изброявам. Бяхме сватбари, поканиха ни за кумове…

Загубихме и приятел по пътя…още не мога да приема, че Живко го няма 🙁

не изписах много тетрадки до край. Но имам смелостта да си призная немалко грешки. Спрях да чакам и #продължаваменапред

Животът е изключително просто уравнение. От ляво са енергията, творчеството и постоянството, които влагаш. В дясната страна са резултатите и удовлетворението, които заслужаваш според случващото се  в ляво. Няма какво да му объркаш. Създаваш – получаваш.

Невидимата ръка на щастието 🙂

Steve Jobs quote

Започнах с това, че в последно време се боря с дразнещото чувство на неудовлетвореност. Оптимистът в мен си го обяснява с факта, че мога повече 🙂 Благодарение на Мама и Татко го знам.

Остава да го направя.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Варна, Вкусни вкусове, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Книги, Медии, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt, Фенски, Цветни

декември 7th, 2014 by Денислав Георгиев

Най-лесното е да обвините министър Петър Москов, че е много лош човек. Хомофоб!  Дискриминист, расист, фашист….както искате.

Фото: dnes.bg

Фото: dnes.bg

Обаче няма да сте прави, защото на д-р Москов не му остана нищо, освен да бие тъпана. С всичка сила! И той го направи доста добре, щом цял следобед фийда ми във Facebook е препълнен с коментари по темата за циганите и линейките. Можеше да пропусне опцията за преговори с ромските лидери и щеше да е перфектен. Но все пак беше добре.

Сигурен съм, че линейките няма да спрат да обслужват гетата. Сигурен съм, че да ги ескортират патрулки до там също не е решение. А и честно казано #нямадаплатим.

Единственото решение на случая е съдът много бързо да осъди абсолютно всички, които са нападнали медицинско лице през последните години. Бързо и безкомпромисно. Както обича да прави с футболните хулигани….които явно са по-голям враг на обществото.

И санкциите да са люти и ясни – стотици часове обществено полезен труд, лишаване от социални помощи…ако щете и от право на глас.

В цялата патардия днес либералните човеколюбци отново успяха да поставят глупавите си празнодумни лозунги над предложенията за работещи решения на тежкия проблем. Много гласоподавателите на Реформаторския блок бяха потресени от изказа, ултралибералите  нехаресващи РБ пък опитаха да извлекат политически дивиденти с псеведо загриженост за правата на етноса. А самите цигани предпочетоха да се вайкат, вместо да предложат нещо смислено.

Все едно сме им длъжни. И искаме да ги лишим от изконното право на техния етнос да бие български доктори….

Всъщност искаме решения!

 

 Още нещо на тема здравеопазване

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , ,