Category: Политика

март 22nd, 2017 by Денислав Георгиев

Пиша тази статия воден изцяло от изследователски интерес и чисто любопитство.

Социологическите проучвания предсказват в следващия парламент да влязат ГЕРБ, БСП, Патриотите, ДПС, ВОЛЯ и евентуално Реформаторите. По-смелите дават място и на АБВ.  Във Враца всяка от тези партии се старае да прави предизборна кампания, срещи, реклами и т.н. Без една.

Дали е добре планиран трик или реакция от недаването на пари за реклама в медиите, но публикациите за Веселин Марешки са най-негативни и най-четени от всички предизборни статии. ВОЛЯ не рекламира, но за Марешки се говори постоянно. Предимно лоши неща, но се говори. Дали е безплатно и кой плаща е друга тема.

Но ако на 26-ти вечерта се окаже, че ВОЛЯ има депутатско място от 6 МИР ще бъде шокиращо. Кандидат, който никой не познава, без концерти, агитационни събрания и рекламни банери. Даже без откриване на бензионостанция. Ако Марешки вкара депутат от Враца, то това означава, че показването по националните телевизии и плюенето в жълтите сайтове е достатъчно, за да събереш нужните ти гласове.

В поп-фолк средите и в големия шоубизнес отдавна са се уверили, че това работи. Важното е да си в новинарския поток с нещо запомнящо се. Какво запомнихме от тази кампания за Марешки?

  1. Че бензинът/дизалът му е лош, а и не плаща акцизи….но никой не го доказа и не последва нищо. Значи някой не харесва Марешки и гледа да го очерни.
  2. Разбрахме, че е направил много злоупотреби през годините с лекарства – държавата да е предприела нещо? Не! Значи само очернят човека.
  3. Има втора незаконна/полузаконна партия. Случайно никой не го е забелязал до сега, но излиза 4 дни преди вота…веднага правим асоциация с Костинброд.
  4. Разбрахме, че е наредил служители, роднини и любовници на челни места в листите на ВОЛЯ. Сигурно е така – но май не е незаконно.

Ето само 4 теми, заради които напълно безплатно брандът на Марешки и ВОЛЯ е стигнал до милиони хора. Без да загуби нито един глас подкрепа, защото хората не гласуват ЗА него, а виждат в него инструмент СРЕЩУ лошите. А най-вероятно точно ЛОШИТЕ пускат всички тези статии срещу него.

Вече го съжалявате и дори ви става малко симпатичен, нали?

Като видим резултатите другата седмица ще стане ясно дали кампанията ще влезе в учебниците по политически PR. И ако влезе дали ще е сред добрите примери?

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Политика, Реклами Tagged with: , ,

януари 21st, 2017 by Денислав Георгиев

Да те изтрият от Facebook е една от най-големите съвременни обиди. Актът на късане на отношенията в мрежата е почти сакрален. Шамар, отпечатъкът от който ще носиш завинаги. Абе, голям проблем.

Unfriend-Yourself

Няколко приятели са ме трили през годините, които не ми е навредило особено. Дано поне е допринесло за тяхното благополучие. 

Често ънфрендването се възприема като мярка за подобряване  на хигиената. По-често обаче означава, че си пращал и приемал покани за приятелство без много да се замисляш. Което е същинска липса на хигиена. 

Отдавна Friends във Facebook не съдържа приятелите ти, а хората с които се налага по някаква причина да общуваш. Хора, с които имаме сходни интереси, сходни позиции… имаме допирни точки.

Ако в даден момент усетите, че повечко хора се държат неадекватно на стената ви, означава, че имате допирни точки с твърде много хора, които не ви уважават. Т.е. нещо в средата ви е объркано.

Защо не трябва да ги трием, а да ги траем тези дразнители?

Щом си избрал да се занимаваш с това, с което се занимаваш – значи трябва да понесеш и негативите, които обитателите на тази среда носят. Кафяви медии, мотивирани общественици или обикновени кибици. Не можеш да ги изтриеш и да останеш в тази среда. Процесът е обратен. Първо променяш нещата в реалния живот и след това прочистваш виртуалния.

Виртуалното е продължение на реалното, а не обратното. Това е основно правило в дигиталните комуникации. Много трудно ще си решиш реалните проблеми стоейки и триейки пред компютъра. Да, има тролове, които можеш да обезвредиш като ги убиеш с мълчание. Но реалните хора, колкото и неадекватно да се държат, са си реални и няма как да ги изтриеш. Освен ако не си Сталин 🙂

За това не трийте от приятелите си във Facebook хората, които по някаква причина участват в реалния ви живот. И не си губете времето с такива, които търсят значимост онлайн и по никакъв начин не са част от живота ви. Да се псуваш с непознати за футбол или политика е безсмислено. Ако има дебат между уважаващи се събеседници – да. 

Какво съм писал по темата преди 4 години?

Хрумна ми една много сериозна ругатня, която може да използвате към крайно неадекватни хора – ънфрендни се сам 🙂 Нещо като Митьо Пищова, който не бил гласувал за себе си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Политика Tagged with: , , , ,

декември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Случаят с метрото в Берлин го знаете. Някакъв получовек рита жена по стълбите надолу. Оказа се наш циганин. Намериха се много хора, които едва ли не се радват, че престъпникът е българин. И защо се радват? Защото някой си патриотично бил набедил за това бежанците, пък видиш ли, не били те виновни. Спокойно – няма да обвиняват бежанците, ние ще си се срамим – патриотичната част от нас поне.

BER1

Прясноремонтиран подлез във Враца. Един чичка влиза и с рутинната лекота на добре отработено движение се изпикава в обновения подлез. Във Враца няма бежанци (за съжаление на патриотите). Поне 20% от коментиращите темата малко или много го оправдават…защото нямало хубава обществена тоалетна наоколо…

Сега да си представим един далечен град в една още по-далечна държава. Някой изнасилва жена. Обществото разгорещено анализира случая:

а/Защо нито един бизнесмен не е направил бардак в района, та мъжете си имат потребности!?

б/ Защо кметът бездейства, а не е направила общински бардак със субсидирани от общинския бюджет компаньонки на достъпни за гражданите цени?

в/ Жената е виновна! Вместо да се съгласи – поставила човека в неудобната ситуация да му се налага да я изнасилва

Добре, че във Враца няма метро!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Остросоциални, Политика

ноември 18th, 2016 by Денислав Георгиев

Вече трета година следя и споделям най-интересното от международният форум за иновации Innovation Explorer ! Следващото издание ще се проведе на 23 февруари, 2017 г. в Sofia Event Center. Организатори са Innovation Starter и Капитал. Получих чудесната възможност да направя кратко интервю с един от лекторите на събитието – Мариана Тодорова. Тя е футуролог и би следвало да е един от най-интересните събеседници на тема иновации. Междувременно разбрах, че е активен депутат от АБВ, но за политика може да стане дума следващия път. Сега да се фокусираме върху иновациите 🙂

mariana-todorova

Да си футуролог звучи твърде интересно. Доколко е вълнуващо за такъв човек да живее в настоящето? Не е ли малко скучно да се занимаваш с текущи задачи, които изглеждат незначителни на фона на голямата картина

Футуролозите не просто очакват или наблюдават бъдещето, те могат да създават визии и стратегии, с които да го променят. Затова е много важно внимателно да се изследват всички явни и скрити ракурси на настоящето, които биха могли да се превърнат в основа на тенденции и трендове в бъдещето. Тогава, би могъл да сработи феноменът на самоосъществяващите се или самоотричащи се прогнози.

Когато има силен стремеж към реализирането на дадено събитие, биха могли да се изработят стратегии, които да доведат до това. Обратното – идентифицирането на възможни и вероятни рискове и опасности подпомага планове за превенция и в такъв случай прогнозите се превръщат в самоотричащи се. В този смисъл, настоящето е пулсът на бъдещето, а да си футуролог не значи да бъдещ просто мечтател или утопист, а да прилагаш познанията си, за да се придвижи света към „голямата картина”.

В какъв период от време напред гледа и анализира един футуролог? Как ще остареем ние? С какво ще се занимават днешните млади? Как ще живеят децата ни? Или за поколенията, които все още не са родени?

Прогнозите, които ние футуролозите правим, имат различен хоризонт. Те биват краткосрочни – 5-10 години, средносрочни – 15-30 години и дългосрочни – над 50 години. По-лесно е да се уловят глобални тенденции, отколкото да се прогнозират единични събития. По-удачно е да се изготвят множество алтернативни сценарии, които колкото повече на брой са, действат като гъста мрежа, която може да „улови” неочакваното събитие.

Вече има твърдения, че скоро ще настъпи смъртта на смъртта. Тоест, поколението на нашите родители – „60+” ще е последното, което борави с традиционните представи за стареенето и смъртта. Благодарение на 3Д и 4Д принтерите ще могат да се изработват почти всички органи, тъкани и стави, с които тялото да се възобновява. Същевременно, опитите показват, че с промяна на 4 гени на нервните клетки, се постигат стволови клетки, от които на практика също могат да бъдат „отгледани” всякакви тъкани и органи. Това е огромен напредък с отражение в медицината. Човешкият геном вече е разчетен. Сега подобно изследване струва около 1000 долара. Предвижда се в близко бъдеще цената да падне до 10 долара и тестът да бъде разработен на принципа на тестовете за бременност. Така, ще се отвори кутията на Пандора с възможността за т. нар. дизайн–бебета. Бебета ще могат да се проектират не само съобразно предпазването от генетично наследени заболявания, но и спрямо желанията на родителите за цвят на очите, пол и пр. Ще бъде възможно и да се роди дете, което носи гените на повече от двама родители. Това не само тотално ще обърне концепцията за родителство, но и за  естествените биологични процеси. Паралелно с това, ще има множество научни пробиви в био, нано и когнитивните технологии. Науката вече е създала изкуствени вирус и бактерия. В едно недалечно бъдеще може да бъдем в хипотеза на изкуствен интелект, които твори нови форми на живот…

Тук стои фундаменталният въпрос с какво ще се занимават хората? Понятието за виртуална реалност вече е старомодно. Появи се концепцията за augmented reality, която обозначава смесена реалност между действителната и виртуалната. Играта “Pokemon Go” e само първият пример за това. Дали хората ще се изживяват като творци в тази нова реалност и спрямо нея ли ще се калибрира начинът ни на живот и новите професии, предстои да видим.

Технологиите или хората ще движат бъдещето? Въпросът не е много оригинален, но е все по-актуален. Ако приемем, че машините и изкуствения интелект ще вършат все повече работа, то с какво ще се занимават хората? И особено нискоквалифицираните, чиито работни места вече изчезват? Няма ли да имат притеснително много свободно време?

Въпросът за изкуственият интелект вече не е дали ще се случи, а кога. В страни като САЩ, Южна Корея и Япония вече властва технологичният абсолютизъм-вяра, че тези открития са следващата еволюционна фаза на развитие на човечеството. Обезпокоително е, че се загърбват всички етични и дори религиозни аспекти. С вярата в изкуствения интелект ние все повече схващаме човека като биология, биохимия, а не като съзнание и душа.

Оптимистичните теории за изкуствения интелект  го обвързват с отменянето на тежкия и обременяващ труд. Някои футуролози категоризират видове изкуствен интелект – от наши своеобразни лични асистенти, които ще ни препоръчат занимания и компания за деня до мега интелект, който всячески ще ни превъзхожда. Фундаменталният въпрос е дали създаденият или самосъздал се изкуствен интелект ще бъде антропоцентричен. Тоест, дали ще се съизмерва с човешкостта или ще бъде нещо напълно различно с друга етика и естетика, несъвместима с нашата.

Илън Мъск, който е не само основател на „Tesla” и „SpaceX”,  а и визионер, предлага изкуственият интелект да бъде с отворен код, за да  може той да отразява човешкото развитие – лошото ще се неутрализира от доброто. Мъск смята и че човешкото съществуване трябва да бъде обезпечено с въвеждането на минимален базов доход, в случай, че доходите от труд намалеят или изчезнат.

Бремето на многото свободно време може да бъде снето с изграждането на ново ниво на съзнание, което да зададе нови измерения на човешките занимания.

 Доколко футурологията може да дава надеждни прогнози за развитието на микрообщества? Да кажем един град като Враца

Прогнозите за микрообществата са по-точни в сравнение с глобалните или регионалните, тъй като могат да се идентифицират краен брой фактори, влияещи върху тези общности. Когато се прави прогноза за Враца би било необходимо да се види: ще има ли действаща стратегия за развитие на Северозапада; ще има ли опит за привличане на инвеститорски интерес; ако „да”, ще може ли да се намери работна сила с необходимия трудов профил; ще се преформатират ли местните професионални училища към т. нар. дуална система, за да се възроди професионалното образование по места; как ще се финансират регионалните болници, за да предоставят качествено здравеопазване и др.

Доколко влияе за развитието на един град или на общностите в него непрестанното негативно говорене. Като започнем от медии, минем през политически опозиционери и стигнем до недоволни от собствения си живот и собствените си постижения хора? Може ли в среда наситена с негативизъм да се гради добро бъдеще

От доста дълго време се опитвам да разбера защо сме толкова свързани с предразсъдъците за негативност, които водят до песимизъм в личен план и нихилизъм в обществен, което е желанието да накажем „лошата държава”. Негативността е архаична и много автентична черта на човечеството, свързана с оцеляването му. Страхът е пусков механизъм за предпазливостта и справянето с трудностите. Въпросът е защо в някои общества това преобладава?

Вече споменах за самоосъществяващите се прогнози. Те генерират и мултиплицират в по-голяма степен доминиращия тренд, всеобщата нагласа. Погледнато по този начин, това намалява шанса за оптимистична възможност за българския народ.

Когато всяка година се публикуват изследвания за индекса за човешко щастие, много по-бедни нации от България са много по-щастливи. Тоест, макар щастието да е пряко свързано с благоденствието и качеството на живот, имено медийната и обществена среда са ключови за светоусещането. Не считам, че в момента стандартът на живот в  съседни за нас страни като Гърция, Сърбия е по-висок, но хората живеят с друга нагласа. Там има жив национален проект, а гражданите им изпитват солидарност към една споделена общност. Нужна ни е нова обща национална цел или доктрина, преизобретяване на идеята за национализма и патриотизма, която да стане спойка на обществото, тъй като сега то е в полуразпад.

В каква посока очаквате да се развиват иновациите в публичния сектор? И кой трябва да е водещ в тези процеси – администрацията, НПО или образователните институции?

Това зависи до голяма от традициите в отделните общества, но глобалните трендове сочат, че иновациите идват както от научните институции, така и все повече от частни предприемачески инициативи. Проектите за колонизиране на космоса и заселването на Марс, които с в по-напреднала фаза, са на Илън Мъск и Боб Ричърдс, а не на НАСА.

Как ще се променя дефиницията за добър живот и благосъстояние в бъдещето? Консуматорското или духовното ще вземе превес?

Много нации, които живеят според критерии за благосъстоянието, са затормозени от стрес, много работа, удължено работно време. За тях едни от най-ценните неща са свободното време, почивката, социалният живот, биопроизводството и екологичната среда. Едни от най-успешните социални проекти в САЩ за тази година са и бизнес проекти. Те са на Кимбъл Мъск за създаване на пространства за биозеленчукови градини в училищата и на Уейн Пейсел, председател на фондацията „Хуманното общество на Съединените щати”, за убеждаване на стотици кампании да не изкупуват месо, мляко и яйца от несвободни животни, изключване на животинския репертоар от цирковете, забрана на тестване на продукти върху животни, както и отказ на авиокомпании да превозват ловни трофеи.

Обществото на футуролозите, като лидер на мнението, налага все повече хуманни и духовни трендове. Доколко това би станало по-масово възприятие засега е трудно да се прогнозира.

Занимавате се и с политика – какво е бъдещето в тази сфера? Професионални политици, които се подготвят целенасочено за кметове, депутати и министри или убедителни оратори с повече харизма

Световно събитие от последните дни е избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Деконструкцията на това явление може да се обясни в желание да се накажат традиционнните политически елити, тъй като пропастта между тях и гражданите нараства. Тоест, налице е криза на представителството и се търси някаква нова негова форма. Изобщо, необходима е промяна в парадигмата и е трудно да се каже дали това ще бъде връщането на политиката към старата школа – повече идеи и програми, по-малко ПР или обратно все по-мащабното й медиатизиране и триумф до самоцелност на ПР-а.

В света на бизнеса в момента топ тема е предприемачеството, особено в областта на технологиите? Хората ще рискуват ли все повече да започват собствен бизнес и в други сектори или ще се върнат към сигурността на големите компании? От какво зависят тези процеси?

Склонна съм да застана зад прогнозата на първото твърдение – започване на собствен бизнес. Ако приемем, че много от глобалните трендове започват от  САЩ, то е показателно, че вече около 1/3 от активно работещите са самонаети, а идеята за споделена икономика и „уберизация” също е във възходящ тренд. Ако корпорациите не се развиват по посока на социално отговорна политика, все повече хора ще предпочитат самонаетия труд, като форма на повече свобода и възможности.

За финал оставих най-важният според мен въпрос. Какво се случва в българското образование днес и как то кореспондира на това, което ще се търси и предлага по света утре? Готови ли са децата ни да бъдат пълноценни участници в собственото си бъдеще?

Навсякъде по света образованието е сред най-консервативните системи и това до много скоро бе за добро. Днес реалностите вече не изискват заучаване на набор от информация, фактология, а възпитаване в способността за критично мислене, анализ и интерпретация. Това ще бъде все по-голямо предизвикателство, защото сме стигнали нивото, в което за един ден се генерира информация колкото преди за цели столетия. Инфомираността по дадена тема става все по-повърхностна и едностранчива, липсва задълбочаване именно заради обемите. Източниците на информация са смартфоните, които предлагат краткия жанр-акценти в заглавия, къси статии. Университетското образование все повече се маркетизира и „произвежда” едно осреднено ниво, пригодно за възходящата посредственост. Преосмислянето на образованието, адаптирането на учебното съдържание към настоящето, подобно на финландския модел в средното образование е изход от ситуацията в България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Враца, Гости, Дигитален бизнес, Зелено и Устойчиво, Политика, Предприемачество

октомври 27th, 2016 by Денислав Георгиев

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , ,

юни 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Разединеното кралство взе очаквано за мен решение. Европейските политици очаквано не са готови за това. Кои са най-логичните въпроси днес?

brexit-800x500

1. Кой е следващият, който ще напусне ЕС – очакваме букмейкърите да предложат коефиценти.
2. Ще успее ли Германия да вземе еднолично лидерство в Общността и да стане ЕС по-прагматичен, по-опростен и по-разбираем?
3. Ще спадне ли влиянието наСАЩ в Съюза без Лондон?
4. Може би най-важното е ще измислят ли британските политици врътка, с която да останат в ЕС? Ако това се случи, значи наистина е дошъл краят на демокрацията 🙂

Ако търсим нещо позитивно за нас от тази ситуация – можем да се успокоим, че и в най-богатите страни народът може да взема странни решения под влияние на политици популисти. Или пък да го кажем така – вече и в богатите страни мнозинството е достатъчно бедно и/или ниско образовано, щом се поддава на популисти?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , ,

ноември 24th, 2015 by Денислав Георгиев

Много приятели ме питат какво ще правя във Враца. И какво толкова намирам в това място, че го предпочетох пред Варна и София. Та даже и пред възможностите за емиграция.

marketing-rapid-city2

На първо място харесвам града, селата наоколо и природата. Харесвам и хората, които имат изключително силен дух и потенциал. Това разбира се не са рационалните доводи.

Може би най-смисленият аргумент, е че като част от екипа на кмета Калин Каменов ще имам възможност да участвам пряко и да допринасям за развитието на града.

15142786-marketing-strategy-word-speech-bubble-illustration-on-white-background

Имам си и една малко егоистична причина да се преместя заедно с цялото си семейство. Ще мога да правя това, което мога и обичам. Да, мога да правя маркетинг кампании където и да отида, но само във Враца ще мога да се занимавам едновременно с градски и спортен маркетинг.

Какво е градски маркетинг?

Няма да ползвам научни обяснения и дефиниции. Става дума за изграждане и реализиране на концепции, чрез които един град да развие отличителните си предимства. Да стане по-привлекателен и гостоприемен първо за своите жители. Да очертае своя образ и да заяви ценностите си. Казано максимално просто – различните организации и администрацията да заработят по общ маркетингов план и да постигнат желаните резултати.

Критериите за успешен сити брандинг и маркетинг са ясни и лесно измерими. Градът функционира, ако успява да привлича туристи, събития, инвеститори и мозъци. Ако дава възможност на гражданите да живеят добре, да печелят, да се развиват, да се забавляват…и гордо да пропагандират бранда. Враца може да стане пример за всичко това. И възможността да бъда част от този процес ме привлече. Направо си ме вдъхновява!

И пак за моя любим спортен маркетинг!

Спортът ще бъде важна градивна част от бранда Враца. В момента тук няма професионален спорт. Няма многофункционална спортна зала. Няма дори изкуствен футболен терен за Ботев Враца. Но има много таланти, много ентусиазирани фенове, огромна спортна база…традиции и енергия. Това са предпоставки за успех и наистина вярвам, че управлявайки умно креативо и решително тези фактори ще имаме много поводи за радост и победи.

inbound-strategy

Задавайки коректни цели и следвайки уверено пътя към тях, без да се разсейваме и изкушаваме от измамния блясък на бързите успехи, ще достигнем точно там, където искаме. Във всяка сфера – икономика, образование, социално предприемачесто, археология и т.н.. И брандът Враца ще увеличава всекидневно своята стойост. С всяко родено дете, с всеки спечелен мислещ човек, с всеки привлечен инвеститор или турист.

Това ще бъде Враца! И аз имам честта и удоволствието да участвам☺ Сега е моментът да се присъедините!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Враца, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , ,

октомври 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Калин Каменов трябва да стане кмет на Враца. Не защото свършихме много работа по време на кампанията, не защото е млад и енергичен, дори не защото е по-добрият кандидат.

mb1

Калин Каменов е представител на новото поколение политици, които доказват своята висока ефективност през последните години. Родените през 80-те, които нямат обвързаности със старата система и гледат на света, като към отворено пространство, в което всеки може да се конкурира навсякъдв и във всичко.

Нашето поколение вече дава своите първи представители във високите нива на политиката. Евродепутатите Ева Паунова и Андрей Новаков, кметът на Стара Загора Живко Тодоров, самият Калин като Заместник-министър и т.н.

Решението на ГЕРБ да заложи именно на човек от поколението родени през 80-те в битката за Враца е умно. Даже иновативно, защото градът се нуждае именно от това. Енергия, емоция, различност…нещо хубаво да се случи. Врачани да се зарадват и гордеят с нещо. А Калин може да ги зареди положително.

bfj

Сигурен съм, че Враца ще се гордее с избора си още утре вечер. И промяната ще се усети по-скоро от очакваното. Време е нашето поколение да излезе на терена и да промени България. Това е единственият път – другата възможност е изходът…

Да останем или да си ходим? Много от нас вече си отидоха…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

октомври 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Винаги е хубаво, когато правиш нещо със страст. Когато се влагаш 100% в заниманието си. Когато си отдаден.

Но винаги е глупаво да загубиш реална представа за ситуацията. За утрешният ден . За себе си!

keep-calm-its-election-time

В момента сме в предизборна кампания. Над 40 000 души в страната се боричкат за местна власт. Избори не като другите. И все пак просто избори, които след 2-3 седмици ще приключат.

Мислете малко, когато правите кампании, хвърляте кал и лайна, когато остроумничите и опитвате да бъдете язвителни. Мислете малко, защото дори да се окажете от правилната страна в изборната нощ, то сутринта след изборите е доста отрезвяваща.

Всеки, който е печелил избори го знае. На следващия ден остават тежките думи, поетите ангажименти и най-вече нерешените проблеми. И ако някой си мисли, че може да реши всички проблеми сам…въпреки всички и въпреки всичко – много бърка.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Политика

октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,