Category: Политика

октомври 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Винаги е хубаво, когато правиш нещо със страст. Когато се влагаш 100% в заниманието си. Когато си отдаден.

Но винаги е глупаво да загубиш реална представа за ситуацията. За утрешният ден . За себе си!

keep-calm-its-election-time

В момента сме в предизборна кампания. Над 40 000 души в страната се боричкат за местна власт. Избори не като другите. И все пак просто избори, които след 2-3 седмици ще приключат.

Мислете малко, когато правите кампании, хвърляте кал и лайна, когато остроумничите и опитвате да бъдете язвителни. Мислете малко, защото дори да се окажете от правилната страна в изборната нощ, то сутринта след изборите е доста отрезвяваща.

Всеки, който е печелил избори го знае. На следващия ден остават тежките думи, поетите ангажименти и най-вече нерешените проблеми. И ако някой си мисли, че може да реши всички проблеми сам…въпреки всички и въпреки всичко – много бърка.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Враца, Политика

октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

септември 11th, 2015 by Денислав Георгиев

Представям ви Мая Донева. Един от онези младежи, които правят разликата. Познаваме се от доста години – даже наскоро установих, че е доста по-отдавна, отколкото си мислех. Та Мая е един от основните хора, които направиха Варна Европейска Младежка Столица. Тя е обучител и смело представя Варна и България по всевъзможни младежки форуми. Тя е и предприемач. Социален предприемач и именно това й начинание ме провокира да й дам думата тук. Ще ни разкаже какво е това Социална чайна и защо се появява точно във Варна. Ще ви хареса 🙂

chaina2

Да започнем от Чайната – защо точно чайна?

Защото свързвам чайната с билките, хармонията, природата и спокойствието. Ние работим с млади хора, които като всички млади хора са всичко друго, но не и спокойни. За нас чайната е метафора на това, което ни липсва във Варна- спокойно, балансирано място с връзка към хората, природата и преди всичкото човешкото.

Какви цели сте си поставили с този проект?

Целите ни в дългосрочен план са да провокираме българите да започнат да мислят за себе си като общност- децата от домове са хора, с равни права- граждански,социални, избирателни, икономически и т.н. Както и с отговорности- но много малко се работи и по двете теми. Децата и младежите от домовете са една част от обществото, за която не мислим и не припознаваме като „наша“. Проектът ни цели да помогне адаптацията на младежите, когато трябва да напуснат социалните домове- това е много труден период за тях и с помощта на менторската ни програма и предоставената работа в чайната вярваме, че този период ще бъде много по-лесен за тях.

Какво ви пречи?

Имаме нужда от сериозен първоначален капитал за да оборудваме чайната- кухненски пособия, конвектори,хладилници, посуда, мебели; нужен е и ремонт на сградата, както и средства за административни разходи и разрешения, счетоводител и най-вече нужни са ни средства за стартиране на менторската програма, която тази година ще обхване 17 младежи между 14 и 19 години и с всяка изминала година ще включваме по още 10 младежи.

ch1

Все пак вероятно намирате и все повече партньори?

От самото начало този проект е общностен проект, ръководен от разпознаваема и видима обществена „нужда“. Партньорите ни идваха още от самото начало- ферми, които предложиха да ни помогнат с билки, пчелар, които ни дари мед, доброволци, които се включват в дейностите с децата, една езикова школа, която ни дари част от таксите за един месец за да отидем с децата на лагер. Страшно много добри хора има! На ниво фирми също сме стартирали партньорства, но там нещата вървят малко по-бавно- от една страна, защото още чайната не е отворила, а от друга страна, защото нашият екип е много малък все още и ни е трудно да движим много неща едновременно. Всички в екипа ни са доброволци и не знам дали реалния мащаб на свършената работа може да бъде остойностен, но за една година сме успели да: договорим сграда от Община Варна , да напишем 3 –годишна менторска програма, да разработим бизнес план, да изчистим дизайнан и визуалното си присъствие, да стартираме комуникационна капания в социалните медии и да се представим на над 10 изложения, конференции и фестивала. И това е пак казвам нещо, което правим доброволно 4-ма души.

Един фундаментален въпрос – къде е границата между социална и младежка политика?

В очите на питащият. Ако имаш работа с младежи от домове- това е социална и младежка работа едновременно, както и образователна, така и обществена. Младежката работа още няма ясни граници в България- към спорта ли отива повече, към социалната работа ли, към образованието ли? Не е ясно…За мащабите на Европа нашият проект е по-скоро в сферата на младежките иновации и социалните иновации.

Ако ти разпределяше парите, които държавата дава за младежки дейности, къде щеше да насочиш основните ресурси?

Задължително бих инвестирала в дългосрочни стратегически цели. Първо бих направила едно мащабно изследване за младите хора и младежки организации в България- но лелитимно, а не такова „за доклад“. Не мисля, че някой реално знае какви са младите хора на България, колко от тях са неграмотни, колко от тях са зависими, колко от тях са конкуретни за пазара на труда, колко от тях са учили в чужбина и са се върнали. Имаме нужда от тези факти и данни за да си направим смислена младежка политика. И непременно, задължително и категорично бих инвестирала в устойчивостта на чадърна младежка структура. Защото гражданския сектор в младежката сфера има легитимен представител- Национален Младежки форум, но той към момента получава само морална подкрепа от държавата. Практиката на Европейско ниво е, че този тип чадърна организации получават финансова подкрепа от държавата минимум за административни разходи и развитие на капацитет на организациите-членки.

mayadoneva1

Няма как да не те питам и за Варна 2017 – ще стане ли града достатъчно „youth friendly“до 2017 г.?

Трябва да стане. Всички знаем, че Варна не е Ротердам, нито Лондон, нито Париж. Но, това не е лошо. Варна има свой чар и свои предимства и трябва да заложи на тях. Да си youth-friendly град не е титла, а е избор, който се отразява в цялостната политика и вид на града. Тръгнали сме натам и съм уверена, че ще стигнем и преди 2017-та.

Къде е пресечната точка между ЕМС2017 и социалната чайна?

Социалните иновации- това да гледаш на проблемите не като задънена улица, а като въпросителен знак с много потенциални отговори. Чайната и Варна 2017 са с пресечна точка в социалното предприемачество- или т.нар бизнес с кауза.

Знам, че не обичаш политиката (или поне с такова впечатление съм останал), но според теб има ли начин младите хора да станат много по-активни, запознати и информирано изискващи в тази сфера?

maya-doneva1

Обожавам политиката, но не харесвам повечето политици, може би това те е заблудило. Политиката е като музицирането- изкуство е, ако се прави от талантливи и умни хора. Ако се прави нескопосано става какафония…Според мен повечето политици не държат младите хора да са изискващи и информирани, камо ли активни. Все още младите хора се приемат като неопитни и незнаещи, а политиката се представя като нещо „твърде сложно“. А не е така- политиката се прави от хора за хора, ако ненужно я усложняваме това е наше решение и само губим обществен потенциал- в случая на младите хора.

Има ли хапче срещу апатията?

Четенето и пътуването. Сигурно всеки има период от живота си, в който е преуморен или апатичен. Но прочетените книги и изпътуваните места няма да оставят мозъка ти да спи.

Според теб как българските младежи и предприемачи (или да ги обобщим в млади предприемачи) ще станат по-успешни на междунаросната сцена?

Млади успешни предприемачи от България има и то доста успешни. Може би трябва да поработим върху това да ги покажем вътре в Бълагрия, да им кажем браво, така че те да решат да споделят и окуражават други млади хора, които сега започват.

Кажи нещо важно за себе си, което трябва да се знае, но не се сетих да те попитам?

Във всичките си постъпки се опитвам да се ръководя от това, че дължа на хората уважение и очаквам такова от тях. Вярвам в хората и искам повече хора да се научат да вярват в другите. Не знам дали е важно, но ми помага, когато съм разочарована или демотивирана за нещо.

Ти имаш ли да ме питаш нещо?

Защо ни помагаш за чайната;)?

… е как защо? Защото си струва! Пък и ощене съм се разпомагал чак толкова, колкото ми се ще.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Варна, Младежки политики, Остросоциални, Политика

август 17th, 2015 by Денислав Георгиев

Повечето хора причисляват Talent Management & Development (TMD) към инструментите на Human Resources (HR). В общия случай става дума за отговорна и умна  корпоративна политика, която има за цел да развива кадрите си. Това е част от по-голямото стратегическо планиране на ресурсите, с които една организация разполага и иска да постигне своите цели.

talent-manager

В бизнес литературата е казано достатъчно за Управление и развитие на талантите. Има програми, има обучения, правят се различни таблички, графици и т.н. Но Управление и развитие на талантите може да се ползва и извън корпоративния свят. Защо едно училище да не прилага този модел на работа при кариерното ориентиране на своите възпитаници? Защо един град да не инвестира в развитието на талантите на своите граждани? И като става дума за таланти не говоря да се раздават пари на калпак в сферите на изкуствата, спорта или дори науката. Става дума за цялостна стратегия за откриване, развитие и насочване на този практически неизчерпаем ресурс – човешкия талант. Реализираните хора в комбинация с доверие и взаимовръзки в обществото са фундамент на социалния капитал.

tm2

В семейството, в микро обществата, в училище, на работното място…абсолютно във всеки един момент проявяваме своите таланти и ако има ясна идея какво искаме да постигнем – то без никакво съмнение ще успеем. Мнозина не харесват думата „управление“ до талант. Същит тези хора смятат за оксиморон длъжността Творчески директор в рекламните агенции. По-анархично настроените свързват креативността и таланта със свобода, но пък имаме безброй примери за свръх талантиливи и почти гениални хора, които са се проваляли, само защото не са били дисциплинирани, устремени, насърчавани и насочвани правилно…или просто са разчитали само на таланта си.

tm3

Много спортни хора твърдят, че 1% талант се нуждае от 99% труд, за да има резултат. Аз съм сигурен, че наоколо има много талант. Но само ако се управлява и развива, може да донесе плодове. В противен случай знаете кой ще го изяде.

Да, точно така – мързелът е най-големият враг на таланта.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Зелено и Устойчиво, Книги, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,

юли 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Българският рок е длъжник в последните години.  „Тежката“ музика съществува в някаква си нейна „лека“ вселена, която можем най-приятелски да определим като бутикова. И все пак темата не е за стиловете в музиката, а за мястото за политически послания и протест в лириката на нашите творци. Може би бяха твърде ангажирани в началото с песни по митинги и после им омръзна?

mp

Да се върнем във времето преди 1989 г., когато е имало цензура и забрани, но за това пък е имало и истински рок. Причината – тези, които са имали смелост да го правят са имали какво да кажат. Именно в рока от края на 80-те срещаме първите макар и доста метафорични закачки с чичовците във властта.

„В стая, скрита от закона чиновник благ реди цветя. Шепи, тръпнещи в наслада, пълнят вазата с боза. И всичко без да разбере,  че по-добре е да умре.“

И още малко от Ревю по това време: „А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? – Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави.“

Големият Тодор Колев през 1989 г. се оказа доста лош пророк:

На ляво да тръгна, на дясно ли?
Вече не знам на къде.
На където погледнат очите ми
всичко краде и краде.

Как ще ги стигнем американците?
Че и затминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: „А мъгла“.

През 1991 г. се ражда една от най-култовите песни – протест – Не’ам нерви на Милена: „Всеки разправя: „Другари, другарки“, а в душата е скрил хилядарки. „Няма два лева в народната банка“, лъже мръсника – преяжда с луканка!“

Пак по това време – доста по-чиста пропаганда:

И малко кънтри 🙂

За мен най-мрачната, тъжна и честна ретроспекция на прехода прави великият Георги Минчев: Какви времена, комунизмът си отива без чувство за вина, а България загива.

Тодор Колев също споделя автобиографична история с политически нотки:

1963 лето хептен я оплескахме
и кючека забраниха
джазът пък съвсем затриха
оказахме се в Белене.

Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият
мъртвите вода не пият
а тече си Дунава.

Хиподил възпяват кризата по свой си начин.

Контрол имат интересна гледна точка към комунизма, която си заслужава да споменем в този списък. За съжаление тук приключва приноса на българския рок към борбата за социална справедливост. Ще се радвам ако ми подскажете линкове от последните 15-тина години.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани –
Тигри, зайци, кокошки, коне
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие

С началото на прехода, масовото съзнание на хората се промиваше с телевизионна политическа сатира. Социално-забавни предавания, които си намираха път до ефира на двете телевизии. Не знам колко хора са гледали Панорама или Отзвук по това време, но помня, че всички гледаха Ку-Ку, Каналето, НЛО и т.н. Ето каква представа за политиката се създаваше от екрана:

Жълтите джуджета дружно ни управляват…в Жанжоржия

През последните години Ъпсурт и Слави Трифонов единствени май влагат някаква емоция срещу политическата система. Всеки със своята мотивация, но все пак да отчетем:

Колега: „И ти и аз знаеме кои са шефове“, „Оставам, ама ми се заминава“, „Господин депутатът гледа девствено – естествено не шмърка нищо евтино“, „Белото им показа тъмната страна“.

Няма такава държава:

Стигаме и до последните две ярки парчета :

Хиляди политици крадат от мене къси кариерки

балета „жълти павета“ иска яко да пика по мен.

За главите ви трябват двеста и неколко барабанисти.

Познати са ми ебати депутатите – стадо гадове.

Оставете ме, поне да емигрирам, деба, чувате! На нож! Нося плетен кош с бостански пацули да гримирам всичките депутатски муцуни. Слаби, боси и напсувани желая да видя Със въже около вашата шия. Народа е в ерекция, гледайки вашите тлъсти дупета ще има инфекция!

И да завършим с това, с което започнахме – темата за чичовците….не по Вазов:

Помогнете, за да ви направя евала, чичовци, изгорете заедно с хероина в Кремиковци!

И да обобщим 45 години комунизъм + 25 години „Кака Демокрация“ с песента на Бат Венци feat. GOODSLAV, Буч и 100 Кила – Кради, кради

Ще се радвам да ми подскажете още музикални протести срещу системата. Сигурен съм, че пропускам доста – особено от пънка и некомерсиалния бг рап. С удоволствие ще направя и втора част на тази публикация.

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Медии, Политика Tagged with: , , , , , , , , , , , , , ,

април 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

Ако виждайки това заглавие през главите ви минават лицата на Сидеров, Каракачанов или Симеонов, то не мога да ви се сърдя много. Факт е, че всички те са добре припечелващи от патриотизма, с който се кичат. Но не за това става дума.

israel-nacia-novator

Печалба от патриотизма означава една компания или личност да работи така, че докато търси своята икономическа печалба, да развива и нацията си. С други думи – да не печели за сметка на държавата, а в нейна полза. Да създава добавена стойност за обществото, другите компании и цялостния имидж на нацията.

Ще кажете в бизнеса няма място за патриотизъм…и ще бъде глупаво твърдение. Навсякъде има място за умен патриотизъм. А идеята я развиват в Израел, което означава, че е добре обмислена. Препоръчвам показаната по-горе книга „Нацията новатор“. Разказва за израелското икономическо чудо, мястото на предприемачеството, риска, новаторството, иновациите и подредбата на едно общество, което прави всичко необходимо, за да оцелява и да се развива.

ceeds-webit-2

Няма да преразказвам книгата, но докато я дочитах онзи ден се убедих, че и ние го можем това. И то се убедих докато бях на CEEDS by webit. Откриващото слово на Пламен Русев индиректно каза точно това. Въпреки всичкият негативизъм в който живеем, имаме изключително ценни ресурси – човешки, които трябва да превърнем в прогресивно общество. Последното не може да стане без умен патриотизъм.

Патриотизмът трябва веднъж за винаги да престане да се илюстрира с народни танци, македонски песни за войводи, икони, пищови, ками и калпаци. Патриотизъм трябва да показва цел – едно изречение, което да обединява всички ни. За Израел това е „Да изградим сигурно място на земята за еврейския народ“. Останалото е инструментариум за постигане на тази цел – армия, силна икономика, имиграционна политика и т.н.

Можем да перифразираме мотото на евреите съвсем леко: „Да изградим сигурно място за българския народ“. Защото те са построили Израел след милиони убити през Втората световна война – сериозна мотивация за търсене на сигурност. Ние без война също загубихме милиони сънародници през последните 25 години…явно ситуацията ни не е много по-различна.

Въпросът е дали имаме сили и можене да го постигнем. Ако хора като Пламен, като Ивайло Пенчев и десетки успешни български предприемачи доказани в чужбина се намесят в управлението на държавата – ще можем. Иначе – едва ли.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Дигитален бизнес, Политика, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , ,

април 15th, 2015 by Денислав Георгиев

Сигурно сте чували този рингтон

Няма лошо. Стига да не е от телефона на някой политики или още по-зле – wannabe политик – да кажем младежки активист на някоя партия, който е запленен от Франк Ъндърууд и House of Cards.

Може да не знае нито един чужд език и да не е чел книга през последните 6 (в добрия случай) месеца, но е длъжен да ни информира, че следи „ФИЛМЪТ“. И ни уверява, че знае как се правят НЕЩАТА!

Единственото по-жалко е онзи гнусен рингтон – Stain Calling. Той е израз на всиша лявост у левите интелектуалци и разбира се wannabe политици. Хем си традиционалист, хем си русофил, хем демонстрираш че можеш да си сваляш и сменяш мелодийката на телефона – демек, технологичен тип си.

И като стана дума за House of Cards – как ви се стори третия сезон?

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Политика Tagged with: , , ,

март 31st, 2015 by Денислав Георгиев

Миналата седмица бях в Рига. Имаше Младежка конференция, а след това и среща на директорите в сферата на младежките политики. Аз не съм младеж, нито пък директор, но имах честта да представя България на този форум и да обменя мнения и идеи с колегите, които работят в тази сфера във всяка от страните членки на ЕС.

family-pic-riga

Първо бях впечатлен от младежите. Много надъхани, много търсещи и знаещи млади хора от цяла Европа. Една част се виждат като бъдещи политици, други в ролята на новото НПО поколение, а трети просто като активни граждани. И тук да подчертая, че българската делегация излъчена от Националния младежки форум бе на много високо ниво.

Директорката среща започна с темата за насилието и проблемите за младежите в Интернет. Заплахи, крадене на информация и идентичност, изнудвания, нелегален софтуер, хакерски атаки, набиране на младежи за ислямистки военни формирования и т.н.

Дигиталната тема ми е много близка, особено безопасността на децата и младежите онлайн. Подчертах, че България има много силен IT сектор и единственият начин да се справим с проблема е комуникация между обучените кадри и НПО сектора. Доколко младежките организации са подготвени да помагат при такива кризисни случаи е спорно. По-скоро никой не е съвсем готов…освен може би Естония 🙂

Вторият ден от конференцията бе посветен на следващия план за развитие на младежта в ЕС. Кои ще са темите и приоритетите. За радост домакините и настоящи председатели на ЕС – Латвия и следващото председателство – Люксембург търсят по-дългосрочна визия за сектора. Обикновено председателствата са по тройки – три страни по 6 месеца и в период от година и половина се фокусираме върху нещо. Идеята на Люксембург е следващите две тройки (в това число и България) да имаме обща визия и план за действие до края на 2018. Този период съвпада и с края на текущата Европейската стратегия за младежта. Така че, ние ще имаме уникалния шанс да работим в един по-голям и можеш екип и в същото време при нашето председателство най-вероятно ще се приеме и новата Европейска стратегия.

Темите, които настоях да се включат в приоритетите на ЕС в младежката политика са свързани с мерки спрямо демографската криза на Стария континент (кой друг, ако не младежите могат да я решат)? Промоция на здравето. Използването по-активно на спорта, като инструмент при социализацията и при неформалното образование на младежите в риск. създаване на пространства (креативни, а не молско-кръчмарски) където младите хора да се събират, общуват и развиват. Разбира се и дигиталната тема – като възможности и заплахи, но тя е не само наш приоритет. Споменаха я и други делегации, което вероятно означава, че ще се случи.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , ,

март 8th, 2015 by Денислав Георгиев

При решаването на проблема със затлъстяването в семейството има място за идеи от сферата на спорта, маркетинга и даже психологията. Но преди всичко е нужно осъзнато желание за промяна. Затлъстяването е една от най-тежките зависимости. Да си дебел води само до лоши неща. И е наивно да вярваш, че това не ти пречи.

Акцентът който поставям е свързан със семейството, а не с училището или условията за масов спорт. Причината е, че неволно в семейството се допускат най-много грешки, които костват излищни килограми, ниско самочувствие, непълноценен живот и здравослвни проблеми.

Професионалните отбори и градските политики участват заедно в кампании за спорт в семейството.

Да започнем с маркетинга. Самата идея за живот без излишни килограми би трябвало да е достатъчно примамлива и да не се нуждае нито от реклама, нито от PR. Но от маркетинг се нуждае. Вече споменахме, че всеки трябва да бъде убеден, колко яко, нужо, полезно и важно за цялото семейство е то да бъде във форма. Как жената ще изглежда по-млада, мъжът ще е по-работоспособен, тийнейджърът ще бъде по-харесван, а по-малкото дете ще попадне в отбора на училището по любимия си спорт.

На първо място е личният пример на родителите. Ако те са пълни няма как да стимулират детето им да отслабва. Ако искате да спасите детето си от затлъстяване, първо помогнете на себе си. Дайте му пример. Ако отслабнете устойчиво пред очите му, то ще повярва че има решение.

Отслабващото семейство трябва да обича спорта. Не да се строи с бира и чипс пред телевизора и да гледа мач. Да търси активно възможности за физическо натоварване. Да опознава нови спортове и игри, да тренира пълноценно, да се възползва от всички богатства на движението.

Може да изглежда банално, но това е единствения начин 🙂

Отслабващото семейство трябва да се храни умно. Всеки около масата трябва да е наясно защо е сервирано точно това ястие, какви са ползите от него и защо то е по-добро от стотиците вредни изкушения. Няма нужда от мании. Ако редовно се спортува и се гори енергия, може да ядете почти всичко в разумни количества. Една пица няма да ви обърка плана.

Отслабващото семейство може да се довери на специалист. За далеч по-прости неща като преинсталиране на Windows, смяна на масло или монтиране на нова пералня разчитаме на майстори. Влизането във форма и поддържането й е доста по-сложен процес и е нормално поне да се посъветваме с треньор.

Отслабващото семейство трябва да бъде единно. В един сложен и дълъг процес има много препятствия, които могат да разколебаят участниците. Изкушенията са твърде много и всеки път, когато някой се поддаде, страда целият екип. За това здравословният начин на живот трябва да бъде нещо като семеен идеал. Над моментните желания и настроения на членовете на семейството.

Отслабващото семейство трябва да има цел. Групова. Най-елементарното – ще се самовъзнаградим с нещо, ако успеем да постигнем конкретен напредък през този месец. Да кажем в рамките на 60 секунди всички общо ще направим поне 100 бърпита/лицеви опори/коремни преси.

Темата за добрата физическа форма, ползите от здравото тяло, спортния дух, борбата срещу излишните килограми и затлъстяването ще бъде често обсъждана тук. От една страна защото е много важен обществен въпрос, а от друга е безкрайна ниша за бизнес проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

февруари 9th, 2015 by Денислав Георгиев

Вчера публикувах статия „За народната и личната просвета“ в която обясних защо според мен държавата трябва да плаща за образованието на всички деца в България. Дори на тези, които учат в частни училища. Естествено на всички по равно – който иска частно ще си доплаща.

3D макети по темата "Космос"

3D макети по темата „Космос“ в ЧДГ „101 Защо“

Изумен съм колко критици на предложението се появиха. Без особено ясна мисъл и с единствената логика – богаташите имат пари да си плащат. Е, аз не се чувствам богаташ, макар детето ми да е в частна детска градина. Изборът е следствие на много фактори – от една страна нямаше място в държавна, от друга услугата се оказа много качествена, и от трета нямам никакво желание да сменят средата на детето си на 5 годишна възраст,само  защото евентуално се е отворило местенце за него в „системата“.

Та, до този момент държавата България не е дала 1 стотинка за образованието на детето ми. Кати може да чете, пише, смята и даже поназнайва английски без властта в страната да има каквато и да е заслуга за това. Но да не бъдем черногледи.

Финанисрането, което бюджетът трябва да е предвидил за образованието на всяко дете у нас, няма да покрие толкова голяма част от месечната ни такса. Даже звучи безумно, как едва ли не ще се нароят частни училища и градини, които ще смучат държавната пара. Това са пълни глупости. Било лобизъм….пак глупости.

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви...

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви…

Има елементарна икономическа логика. Да приемем, че в частните учебни заведения качеството е по-добро и децата постигат по-добри резултати. Има достатъчно статистика за това. Ако приемем, че цената на месец е 700 лв. и могат да я плащат X семейства след промяната на закона децата ще получат нещо като ваучер да кажем за 200 лв. на месец. Така таксата реално ще падне на 500 лв. Т.е. достъп до по-добро образование ще имат повече семейства X+Y. В същото време държавата ще изпълнява ангажимента си към всички свои граждани и разбира се данъкоплатци.

Има и много загрижени за народната просвета люде, които в това решение виждат нейната смърт. Децата ще избягат от държавните училища…и те ще умрат. А не се замислят, че ако повече деца излязат от тази система ще се отворят повече частни училища…които ще наемат най-добрите учители за повече пари. Т.е. ще се създаде конкуренция. За да отговорят на това, държавните/общинските училища ще са принудени да вдигнат нивото, дисциплината и да си попроменят отношението. Т.е. още една полза за хората.

franklin

Парите трябва да следват ученика и да отиват към качествени, а не псевдо образователни институции. Контролът за това естествено ще бъде в държавата. Ако тя няма ресурс да го осъществи – ще има много измами. Но ако има много измами, вината няма да е в родителите, които и сега плащаме много. Трябва да има ред!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,