Category: Спортен мениджмънт и маркетинг

юли 4th, 2017 by Денислав Георгиев

Тази статия я обмислям и отлагам от много време. Знам, че ще предизвика дискусия и дори ще бъде приета на нож от по-консервативните хора около футбола.

Гледах видео от супер турнирът за деца до 12 години в Измир, където участват школите на доста големи клубове – Вердер, Аякс, Порто, ПСЖ, Атлетик Билбао, Динамо Киев, Галатасарай, Хофенфайм и т.н. Направи ми впечатление, че доста от немските тимове имат жени в треньорските щабове. Дали са старши треньори или помощници няма значение. Присъствието на дамите в тази мъжка зона ме накара да си задам въпроса – защо ние не го правим?

Най-спонтанният отговор – какъв женски футбол имаме, че чак треньорки да произвежда. Португалия също няма кой знае какъв женски футбол, но пък португалка стана първата жена треньор в професионалния футбол на Франция. Значи не е решаващо. После си помислих, че нямаме културата да се доверим на жени треньори. Това също е съмнително, тъй като едни от най-големите успехи в българския спорт са дело именно на дами. Да не изреждам българските шампионки в различни дисциплини. Значи имаме достатъчн традиции и уважение към жените в спорта.

Остава проблемът да е в самите клубове. Въпреки всички странни прически, шарени татуировки, напомпани плеймейтки и чалга, българският футбол е доста консервативна система, в която иновациите се случват трудно. Почти насилствено. Та, докато има безработни футболисти със статут на звезди от близкото минало е практически невъзможно клубовете да се доверят на момиченца.

Защо да няма треньорки или поне помощник треньорки в детските отбори?

Останалите треньори ще бъдат скептични? Ветераните ще се сърдят? Колегите от другите клубове ще ни се подиграват? Вероятно и родителите няма да са във възторг… Поне тези, които очакват треньорът да е лошото ченге и да „възпитава“ строго и справедливо детето им (нещо, което по някаква причина не се е случило у дома).

Ето ги моите 5 причини да назнача жена треньор в школата на Ботев Враца, ако се появи подходящ кандидат:

1. Поне до 12 годишна възраст малките футболисти се нуждаят от треньор, който да бъде и учител в същото време. Жените са добри учители и умеят да обучават пълноценно деца на тази възраст. Значи имат място в щаба.

2. Жените по природа са по-грижовни, а за най-малките тази грижовност ще бъде от изключителна полза. Не става дума за лигавене и угаждане, а за разбиране и комуникация.

3. Жените умеят да намират баланс между различните приоритети и задачи – мултитаскинг. Много от мъжете треньори имат твърде краен стремеж към състезанието и победите. Живеят, за да побеждават. Това е добре при по-големите възрасти, но според мен при малките е по-важен процесът на учене, отколкото стремежа към победа. Та, балансът между забавление, трупане на умения, учене, създаване на екипност и футболни успехи трябва да бъде поддържан постоянно.

4. Жените имат инстинкт да съхраняват децата. Един от най-големите проблеми в детския спорт е големият брой отпаднали деца. Според проучванията, близо 70% от малките спортисти напускат спорта преди да навършат 13-14 години. Основните причини – травми, стрес, прекалено високи очаквания, лоша среда в съблекалнята, малко игрови минути и т.н. С по-щадящ подход, тези проблеми могат да бъдат редуцирани.

5. Жените могат по-успешно да предадат първите уроци по емоционална интелигентност.

Няма да наемем някого, само зарди пола му. Но и няма да отхвърлим никого по тази причина. Ако двама кандидати имат сходни умения, няма да изберем единият само защото е мъж или защото някога е бил професионален футболист. Едва ли германците бъркат чак толкова много, като дават възможност на все повече дами да работят с подрастващото им поколение футболисти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

В бизнеса е изключително важно кога и къде се появява един нов продукт. Да приемем, че младият футболист е продукт, който търси своята пазарна ниша (отбор в мъжкия футбол). Пред младите таланти има три основни перспективи, като за мен е изключително изненадващо с каква лекота и увереност избират най-неподходящата за себе си.

Manchester-City-Etihad-Campus

Ето ги трите пътя за развитие:
1. Идеалният вариант – играеш за U17/U19 на своя клуб. Още по-добре ако това е в твоят роден град и живееш у дома. На 16-17 вече тренираш и с мъжете, дебютираш като юноша в мъжкия тим и докато излезеш от U19 вече имаш солидна визитка. Всяко момче мечтае за това, но в практиката няма много подобни примери. За това казваме, че е изключително – не се случва на всеки. Най-голям е шансът точно тези момчета да получат и покана за чужбина.

2. Добър си, ставаш част от някоя топ школа, играеш там до края на U19 и след това си търсиш мъжки отбор, защото топ школите като цяло не дават голям достъп до мъжкия отбор на клуба. Има и изключения като Черно море, Славия и Септември през последния сезон, но в по-вероятния случай младите играчи остават хем без отбор, хем без бележка, че клубът майка няма финансови претенции към тях.

От тук единственият път е с визитката от голямата школа да си търсиш късмета във Втора или по-вероятно в Трета лига. Малката уловка, е че трябва да се бориш за място с доста по-големи и по-опитни състезатели. Това лято в тази роля попадат родените през 1998 г. Над 15 младежи от силни отбори в U19 потърсиха място за развитие при нас в Ботев Враца. Шансът да ги вземем се определя от две условия – да са по-добри от всички свободни играчи родени 1996 и 1997 г. и да са значително по-добри от наличните играчи 1999 г., които ще можем да ползваме едновременно за мъжете и старшата. Сами разбирате, че едва ли ще заложим на мнозина родени 1998 г.

Изумително е колко много момчета обаче избират този път. Стоят до последно в топ школите и после с леко разочарование си търсят късмета тук-там.

3. Ако бях футболен агент бих съветвал клиентите си и техните семейства да бъдат най-мъдри преди първата си година в старша възраст. Т.е. това лято е най-важно за родените през 2000 г.  Къде да играят в U19? Ако родният ви клуб няма формация в елитната група – редно e да потърсите място в отбор, който има такава. Освен ако не ви гарантират пълноценни минути мъжки футбол. На 17 години това не е толкова вероятно в България.

Та, родените през 2000 г. сега трябва да преценят внимателно за коя школа искат да влязат в U19 и какъв е достъпът от там за големия футбол. Да, в Лудогорец или Левски е много престижно да биеш всяка седмица, да имаш добри условия за работа и да си със самочувствието на топ селектиран състезател. Може би ще има и медали. Но това достатъчно ли е за мъжки футбол? Всеки сам си преценява възможностите, но погледнете и към по-непретенциозните тимове в U19. Тези, чиите мъжки тимове са по-склонни да експериментират с юноши. Направете този избор на 17, затвърдете го на 18, за да ви броят за свой след като излезете от юношеския футбол. Или поне да сте натрупали 10-15 мача при мъжете преди да навършите 19 години.

Какво да кажем за набор ’99?

1. Да си стоят в топ отборите и да се борят за място при мъжете там – ще успеят единици.

2. Да загърбят всичко и да влязат в мъжкия футбол на каквато и да е цена – В група, А окръжна – тук рискът да се окажат неподготвени е голям, но все пак смелото решение заслужава адмирации.

3.Да намерят златното сечение от сигурни минути в U19 (дори в по-скромен отбор, но все пак срещу елитни съперници всяка седмица) и реална (ама реално реална) възможност да тренират с мъжете и да попадат в групата за поне 1/3 от мачовете. Това е най-реалната перспектива след година да са по-предпочитания избор в мъжките селекции вместо вече порасналите 1998 и 1997 г.

За един юноша роден през 1999 г. и играещ редовно за U19 на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Пд, та дори Берое или Дунав сигурно звучи нелепо да направи крачка назад. Но ако погледне какво се случва с доскорошните му съотборници от ’98 може и да открие логиката, за която говоря. За родените през 1999 г. е време за последното и може би най-тежкото решение!

Къде са набор ’98?

Все още търсят място под слънцето. Перспективата е максимално много игрови минути през идния сезон. Все едно къде! Идното лято ще бъдат много по-актуални на пазара. Но само ако имат един пълноценен сезон в мъжкия футбол зад гърба си.

Отличната идея за държавна подкрепа в подготовката на някои футболни школи се пообърка!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 30th, 2017 by Денислав Георгиев

Благодарности за БФС и ММС, че подкрепят младите футболисти. Организирането на безплатни подготвителни лагери за няколко юношески отбора е добра идея. Обаче  малко е сбъркана методологията, по която определят кой да отиде.

viasport19

Специално за U17 и U19 има национални елитни групи. Не може да толерираш клубове, които не играят в тези първенства като пращаш отборите им на безплатен лагер, а членове на тези групи да остават в страни.

Ние в Ботев Враца по ред причини все още нямаме тим в елитната U17 и за това ще коментирам само ситуацията в U19.

На лагер ще ходят:

Изпадналия от мъжката Първа лига и нямащ елитни юноши до 19 години Локо ГО. Влезлия в А група, но нямащ представител в елитната дивизия Етър. Изпадналия от Елитната група през миналия сезон Верея. Изпадналите от Първа лига и едва спасили се от изпадане от елитната Нефтохимик.

Общо взето който е имал нещо общо с мъжката Първа лига получва лагер за своите юноши. Всички миналогодишни участници и влезлите тази пролет. Липсва само Витоша Бистрица.

В същото време от текущите представители в Елитната група на подготовка няма да ходят новолезлите Марек и Черноморец Бургас. Eдинственият непоканен тим, който игра миналия сезон в групата и ще играе и тази година e Ботев Враца.

Защо това е проблем за нашия клуб?

1. Поставя ни в неизгодна ситуация срещу преки съперници. Ако едно момче се колебае дали да играе в Ботев Враца или Монтана, с този лагер то по-скоро ще предпочете Монтана. Преките ни съперници ще са по-добре подготвени (поне на книга) без да имат никаква заслуга за това.

2. Няма разумна причина децата от Враца  да заслужават по-малко да отидат на такава подготовка от тези във Велико Търново или Горна Оряховица. Или пък завършилите след нас в класирането Верея и Нефтохимик? Или тези с равни на нас точки и мъжки тим на нашето ниво – Монтана?

Каква е целта на тези лагери в крайна сметка? БФС да развива школите на най-богатите клубове? Тогава нека елитните групи са само за юношите на тимове от Първа лига и да не си правим илюзии, че ще играем като равни с равни. Защото явно Монтана, Локо Го, Етър, Верея и Нефтохимик са по-равни от Ботев Враца.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 12th, 2017 by Денислав Георгиев

Някои футболни агенти са много вредни! Същото разбира се може да се каже за треньори или директорите в клубовете. Но сега иде реч за агентите. Има поне три типа агенти, които съм срещал във все още незначителния си опит във футбола. Повечето от тях внушават на футболистите си, че без тях са загубени, а с тяхна помощ оферта дебне от всякъде. Пък то не е точно така.

footballagent

Първите се появяват само от трансферен прозорец на трансферен прозорец. Пълнят главите на клиентите си с щуротии, футболистите губят фокус и често се оказват от губещата страна. Само един пример – момче с 4 изиграни мача през изминалия полусезон получава предложение да иде в  клуб от Втора лига. Играчът е доволен, че  някой го е поискал (мениджърът му няма никаква заслуга за това), но иска да отложи преминаването в този клуб, защото агентът обещавал нещо за чужбина..каква чужбина с 4 изиграни мача!?!?

Вторият тип са още по-симпатични. Те пак нямат съществен принос за преминаването на играча от един клуб в друг, защото тези работи в България се обсъждат между треньори, директори или направо собственици. Ролята на този тип агент, аз ги наричам по-скоро съветници, е след като се появи желаещ играча клуб да влязат в ролята на лошото ченге и да започнат от негово име да се пазарят за щяло и нещяло. От премии, през титулярното място (задължително!) до цвета на чаршафите.  Тези много обичат да оценяват състоянието на клуба, качеството на хората или ефективността на процесите. И да дават безценни съвети 🙂

Има и трети тип агенти. Някой ден ще стана и аз като тях. Те работят с малко играчи, но им предлагат услугите си през цялото време на договора. И им помагат със съвети, контакти, конкретни медийни и спонсорски ангажименти, наемане на допълнителни услуги, уреждане на проби в подходящо време и т.н. Най-важното в работата им, е да подсещат играча, че има нужда от добри отношения с клуба и треньора. Тези агенти са по-скоро ментори, работят в перспектива и създават продукт. Добрият футболист е по-скоро луксозен продукт, отколкото бързооборотна стока на промоция.

Тук има една лоша новина – тази услуга е по-скъпа.

И един съвет към младите футболисти – ако край вас се върти мениджър, който ви обяснява как ще изклатите клуба, ще прецакате треньора или ще изкарате бързо големите пари – по-добре бъдете скептични. Вместо да търсите агенти, които да ви помагат в клатенето на клуба, по-добре си намерете ментор, които да ви помагат да ставате по-пълноценни личности и завършени футболисти.

Ако смятате, че нямате юридическа квалификация да прецените дали договорът е изгоден – винаги може да се консултирате с адвокат 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , ,

януари 27th, 2017 by Денислав Георгиев

Да, започнах работа по новата си книга.

Естествено! Става дума за  маркетинг. Но не главно. В основната си част е за футбол и таланти.

На този етап мога да кажа какво да не очаквате от книгата 🙂

mynewbook

1. Няма да бъде досадно поучителна като учебник.

2. Няма да бъде дразнещо-натрапчива като рекламна брошура.

3. Няма да бъде жълта или скандална.

4. Няма да се разказва за Ботев Враца.

5. Няма да я пиша сам.

Знам, че очакванията са големи, а критиката ще бъде яростна. Знам, че трябва доста да се постарая, за да ви е интересно и полезно.

Обикновено преди да решиш да пишеш книга (което отнема супер много време)  си задаваш един фундаментален въпрос. Какъв проблем ще реши тя? Ще промени ли нещо към по-добро? 

Книгата ще бъде посветена на младите треньори по футбол (а може би не сам футбол) – ще разкаже за техния свят, за тяхната философия и стандарти, които искат да достигнат. За професионализма и работната етика, с които трябва да заразяват и хиляди български деца да мечтаят и да се трудят, за да намерят място в големия спорт.

В истинския футбол!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книгата, Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

януари 24th, 2017 by Денислав Георгиев

Много млади и не толкова млади футболисти все още не са разбрали, че има един основен фактор, който определя развитието на кариерата им. Това не е силата, техниката, бързината или което и да е чисто футболно умение. Те са важни, но в крайна сметка винаги се стига до един финален въпрос:

Може ли треньорът да разчита на теб? Да ти вярва и да знае, че ти си точният избор. Че ти си решението, което търси. Че ще му донесеш победи. Да, субективно е. Но е факт. Въпрос на харизма.

groups

Същото е и в бизнеса. Мениджърът се доверява повече на един, отколкото на друг служител. Това доверие зависи от очакванията на ръководителя – един се доверява на по-компетентните, друг на по-добре преговарящите, трети на по-продуктивните и т.н.

И в бизнеса и във футбола има много читави хора, които просто не могат да спечелят доверие. Имат умения, имат работоспособност, но просто им липсва нещо малко, за да направят впечатление и да спечелят доверие. Нямат класа и присъствие. Ще го повторя – харизма. Както казва Сет Годин – да бъдеш линчпини. Да бъдеш незаменим.

Има хора, които излъчват сигурност и стабилност. Носят магията да им се довериш. Често не са най-добрите футболисти или служители. Просто ги бива в това. Всеки треньор от своя страна си избира на кого да се довери. И мнението му може да се променя.

trust

За всеки влак си има пътници. Най-простият съвет е да не се отказвате. Ако някъде не сте толкова значим, колкото смятате, че е нужно. Преместете се. Движението и промяната не са лошо нещо. Но ако срещнете този проблем няколко пъти – явно трябва да поработите върху това. Как да станете по-значим, по-важен и по-ценен за треньора си? И как той да разбере, че вие сте неговият човек?

Може би трябваше да започна с това – а ти вярваш ли на своя треньор? Защото доверието е взаимен процес! И да – в него има и малко магия. Но преди всичко работа и психологичека нагласа да повярвш.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

януари 22nd, 2017 by Денислав Георгиев

Откакто свят светува хората се делят на можещи и неможещи, на креативни и имитатори, на произвеждащи и крадящи. Общото помежду им, е че искат да получават блага. Разликата – първите са готови да си ги изработят, а вторите са уверени, че им се полагат. Май в някой от учебниците по Научен комунизъм го пише – За всекиму според потребностите и от всекиму според възможностите. Т.е. едни ще работят, други ще потребяват.

Други икономически теории пък развиват протекционизмът – слагат бариери пред вносителите или субсидират своите производители, за да са конкурентни на чуждите. Това обаче рядко е устойчива политика. В крайна сметка пазарът винаги избира най-добрата комбинация цена-качество.

live

Да вземем един футболен отбор. Дали му е по-изгодно да наеме свой юноша за 1000 лв. или да дава същите 1000 лв. за момче от друг град? При положение, че за външния човек трябва да се осигурят и битови условия. Да кажем местният ти струва 1000 лв., а външният 1500 лв. И дават едно и също качество? Няма нормален клуб, който да пренебрегне своят юноша.

Обаче нещата никога не са идеално измерими и съпоставими като в лаборатория. Ако местният струва 1000, а външният 1500, то колко по-добър трябва да бъде външният, за да го предпочетеш? Няма формула, няма математически модел. Остава преценката на треньора – в крайна сметка той носи отговорност за резултатите.

В края на полусезона имаме следния казус:

Играч 1:

Външен играч, който ти струва общо 1500 лв. на месец, а той е изиграл около 250 минути за един полусезон – около 20%. Защитник, 0 гола, 1 асистенция, 4 жълти картона.

Играч 2:

Местен играч за 1000 лв. на месец, но в края е изиграл 100 минути или 6-7% от полусезона. Защитник, 0 гола, 0 асистенции, 1 жълт картон.

Играч 3:

Външен играч за 1800 лв. на месец, изиграл 85% от полусезона – над 1000 минути. Нападател, 2 гола, 1 асистенция, 3 жълти картона

Играч 4:

Местен, млад , 700 лв., 0 минути. Халф

Играч 5:

Външен играч за 1300 лв. , изиграл е към 900 минути – 75%. Халф, 5 гола, 3 асистенции, 1 жълт картон

Приемаме, че треньорът не се влияе кой от къде е и колко получава, а ползва най-подготвените и тези, които преценява, че ще му свършат работа. Резултатите до момента не са лоши, но не са и нещо особено. В края на полусезона играч 5 иска да си отиде, защото получава по-добра оферта. Какво ще направите?

Вариант 1:

Освобождаваме Играч 4 и даваме половината от заплатата му на Играч 5, за да остане?

Вариант 2:

Освобождаваме и Играч 1. С неговата заплата + остатъка от Играч 4 наемаме друг по-скъп външен играч.

Вариант 3:

Намаляваме заплатата на Играч 2, за да стимулираме с тези пари Играч 3?

Въпрос 1:

Какво правим с Играч 2? Той е по-слаб от Играч 1, когото вече сме освободили и ще остане най-слаб в отбора за новия полусезон. Едва ли ще запише минути. Държим ли го само, защото е местен, даваме му заплата, за да запълва бройката? Или го пращаме в по-долна група, като продължим да му даваме половината от заплатата, за да го тестваме отново след 6 месеца?

Въпрос 2:

Ако оставим и двамата местни и не задържим Играч 5? Пролетта им даваме повече минути  и в крайна сметка отборът завършва в дъното на класирането. Кой носи отговорност?

а/ Треньорът, че им се е доверил? – Уволняваме го.

б/ Местните играчи, които и без това сме знаели, че не могат да носят отбора на гърба си?

в/ Външните играчи, които са останали, но не са спасили отбора?

в/ Ръководството, че не е положило усилия да задържи напусналия добър играч ?

 В идеалния свят продължаваш да чакаш Играч 1 да се адаптира, задържаш Играч 2 на същите условия и му даваш малко повече доверие, поощряваш финансово Играчи 3 и 5, а Играч 4 го пращаш да се обиграва някъде и продължаваш да му плащаш. Но това е възможно, когато имаме неограничен ресурс. Такива клубове са твърде малко. Останалите трябва да вземат болезнени решения, за които да носят отговорност. Лесно е да си добър с всички, когато има пари. Когато бюджетът не е безкраен е най-важно да си честен. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , ,

януари 18th, 2017 by Денислав Георгиев

Такова е времето. Трансферно. И детско-юношеските школи в българския футбол се опитват да се подсилват. Най-вече като привличат деца от други места. Четем за серия трансфери по оста Левски – Лудогорец, което всъщност е върхът на айсберга. Основният обем сделки се случва от работещите клубове по места към „грандовете“. Сделки е силно казано, защото в повечето случаи става дума за откровени кражби. Грабежи посред бял ден. Това го позволяват правилата в българския футбол и е тема за широк дебат.

top-loyal

Без да се заблуждаваме, Ботев Враца не е топ дестинация за младите таланти. Политиката на клуба тепърва се фокусира върху ДЮШ, базата все още не е на нужното ниво, има какво да с желае. Въпреки всичко сглобихме боеспособен тим в Елитната група до 19 години, сега 17 годишните се борят да се класират на най-високото ниво, а всички други формации са лидери в своите групи.

С времето школата на Ботев Враца ще се превърне във водеща у нас. Но не това е нещото, което искам да разкажа. По-скоро тези няколко реда са като въведение в същинската тема. А тя е за лоялността на младите футболисти.

Изключително съм щастлив да споделя, че днес едно дете ни отказа да дойде в Ботев Враца, въпреки по-добрите условия, които му предложихме. Става дума за добър играч от конкурентен клуб. Момчето благодари за вниманието, но предпочете да остане лоялно към съотборниците си. И ако все още го искаме да се обадим след края на сезона.

Няма да му напиша името, за да не му създам проблеми. Но все пак исках да напиша тази статия, защото има надежда. Занимавайки се с футбол по-често съм виждал некоректни младежи – такива, които за 50 лв. повече си сменят клуба. Които си отиват, без да ти кажат в очите, че имат по-добро предложение…или просто не ги кефи да са в твоя клуб. Хубаво е, че все още има и мъжки момчета, които ценят приятелстовото в съблекалнята и емблемата на клуба, която защитават.

Който сменя отбора при първата трудност, първото битово неудобство или за 50 лв. повече няма да стигне много далеч. Такава е логиката на футбола.  Абсолютно все едно е дали си на  15 години или на 25.

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг

ноември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Едно време какви спортни списания имаше 🙂 А в последните години – нищо. За това така се зарадвах на СПРИНТ – Спортното списание на България, че още снощи специално излязох, за да си го купя.

spisanie-sprint

Купих си го почти със същата радост, както едно време търсих Супер Спорт, Шампиони, Футбол прес и т.н. Ако в спортната преса у нас има един недостижим връх – вестник Старт, то при списанията безспорно имаме нужда от добър продукт, който да обедини всички, които обичаме спорта.

Ще започна от това, което ме подразни – Монтана била столица на Северозапада. С цялото ми уважение към спортните им успехи през последните няколко сезона, Монтана винаги ще си остане едно градче до Враца.

Другото, което не ми хареса – не видях нищо за баскетбол. Сигурен съм, че още следващия брой ще се поправи този пропуск.

Хареса ми материалът за школата на Славия, Скаут лигата по волейбол, интервюто със Саид Ибраимов…

Като цялото списанието е супер, пожелавам на екипа му много успехи, много продажби, много рекламодатели и много стойностни спортисти, които да заслужат място на корицата му.

И да излиза два пъти в месеца :)

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

септември 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Днес получихме мило писмо от новото ни училище с много текуща информация по актуални теми. Някъде измежду програмата за срока, менюто и достъпа до електронния дневник имаше и едно послание от учителите към родителите.

teach

род1

Всяко изречение може да бъде написано със същата сила и със същата коректност както за училището и учителите, така и за футболния клуб и треньорите. Ако не Ви се чете цялата статия ще изнеса най-важните 5 акцента:

1. Учителите/ Треньорите не са бавачки

2. Учителите / Треньорите са професионалисти и не е редно да се борим с всеки техен съвет или мнение

3. Имайте доверие на Учителя/Треньора и в никакъв случай не поставяйте авторитета му под въпрос пред детето.

4.Не оправдавайте детето си пред Учителя/Треньора

5. Родителите трябва да бъдат партньори, а не прокурори на Учителите/Треньорите. Да не долитат като хеликоптери при всеки проблем и да „спасяват“ детето от него. Те растат, допускат грешки и трябва да се научат да се справят.

род2

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книги, Младежки политики, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг