Category: Спортен мениджмънт и маркетинг

януари 22nd, 2017 by Денислав Георгиев

Откакто свят светува хората се делят на можещи и неможещи, на креативни и имитатори, на произвеждащи и крадящи. Общото помежду им, е че искат да получават блага. Разликата – първите са готови да си ги изработят, а вторите са уверени, че им се полагат. Май в някой от учебниците по Научен комунизъм го пише – За всекиму според потребностите и от всекиму според възможностите. Т.е. едни ще работят, други ще потребяват.

Други икономически теории пък развиват протекционизмът – слагат бариери пред вносителите или субсидират своите производители, за да са конкурентни на чуждите. Това обаче рядко е устойчива политика. В крайна сметка пазарът винаги избира най-добрата комбинация цена-качество.

live

Да вземем един футболен отбор. Дали му е по-изгодно да наеме свой юноша за 1000 лв. или да дава същите 1000 лв. за момче от друг град? При положение, че за външния човек трябва да се осигурят и битови условия. Да кажем местният ти струва 1000 лв., а външният 1500 лв. И дават едно и също качество? Няма нормален клуб, който да пренебрегне своят юноша.

Обаче нещата никога не са идеално измерими и съпоставими като в лаборатория. Ако местният струва 1000, а външният 1500, то колко по-добър трябва да бъде външният, за да го предпочетеш? Няма формула, няма математически модел. Остава преценката на треньора – в крайна сметка той носи отговорност за резултатите.

В края на полусезона имаме следния казус:

Играч 1:

Външен играч, който ти струва общо 1500 лв. на месец, а той е изиграл около 250 минути за един полусезон – около 20%. Защитник, 0 гола, 1 асистенция, 4 жълти картона.

Играч 2:

Местен играч за 1000 лв. на месец, но в края е изиграл 100 минути или 6-7% от полусезона. Защитник, 0 гола, 0 асистенции, 1 жълт картон.

Играч 3:

Външен играч за 1800 лв. на месец, изиграл 85% от полусезона – над 1000 минути. Нападател, 2 гола, 1 асистенция, 3 жълти картона

Играч 4:

Местен, млад , 700 лв., 0 минути. Халф

Играч 5:

Външен играч за 1300 лв. , изиграл е към 900 минути – 75%. Халф, 5 гола, 3 асистенции, 1 жълт картон

Приемаме, че треньорът не се влияе кой от къде е и колко получава, а ползва най-подготвените и тези, които преценява, че ще му свършат работа. Резултатите до момента не са лоши, но не са и нещо особено. В края на полусезона играч 5 иска да си отиде, защото получава по-добра оферта. Какво ще направите?

Вариант 1:

Освобождаваме Играч 4 и даваме половината от заплатата му на Играч 5, за да остане?

Вариант 2:

Освобождаваме и Играч 1. С неговата заплата + остатъка от Играч 4 наемаме друг по-скъп външен играч.

Вариант 3:

Намаляваме заплатата на Играч 2, за да стимулираме с тези пари Играч 3?

Въпрос 1:

Какво правим с Играч 2? Той е по-слаб от Играч 1, когото вече сме освободили и ще остане най-слаб в отбора за новия полусезон. Едва ли ще запише минути. Държим ли го само, защото е местен, даваме му заплата, за да запълва бройката? Или го пращаме в по-долна група, като продължим да му даваме половината от заплатата, за да го тестваме отново след 6 месеца?

Въпрос 2:

Ако оставим и двамата местни и не задържим Играч 5? Пролетта им даваме повече минути  и в крайна сметка отборът завършва в дъното на класирането. Кой носи отговорност?

а/ Треньорът, че им се е доверил? – Уволняваме го.

б/ Местните играчи, които и без това сме знаели, че не могат да носят отбора на гърба си?

в/ Външните играчи, които са останали, но не са спасили отбора?

в/ Ръководството, че не е положило усилия да задържи напусналия добър играч ?

 В идеалния свят продължаваш да чакаш Играч 1 да се адаптира, задържаш Играч 2 на същите условия и му даваш малко повече доверие, поощряваш финансово Играчи 3 и 5, а Играч 4 го пращаш да се обиграва някъде и продължаваш да му плащаш. Но това е възможно, когато имаме неограничен ресурс. Такива клубове са твърде малко. Останалите трябва да вземат болезнени решения, за които да носят отговорност. Лесно е да си добър с всички, когато има пари. Когато бюджетът не е безкраен е най-важно да си честен. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , ,

януари 18th, 2017 by Денислав Георгиев

Такова е времето. Трансферно. И детско-юношеските школи в българския футбол се опитват да се подсилват. Най-вече като привличат деца от други места. Четем за серия трансфери по оста Левски – Лудогорец, което всъщност е върхът на айсберга. Основният обем сделки се случва от работещите клубове по места към „грандовете“. Сделки е силно казано, защото в повечето случаи става дума за откровени кражби. Грабежи посред бял ден. Това го позволяват правилата в българския футбол и е тема за широк дебат.

top-loyal

Без да се заблуждаваме, Ботев Враца не е топ дестинация за младите таланти. Политиката на клуба тепърва се фокусира върху ДЮШ, базата все още не е на нужното ниво, има какво да с желае. Въпреки всичко сглобихме боеспособен тим в Елитната група до 19 години, сега 17 годишните се борят да се класират на най-високото ниво, а всички други формации са лидери в своите групи.

С времето школата на Ботев Враца ще се превърне във водеща у нас. Но не това е нещото, което искам да разкажа. По-скоро тези няколко реда са като въведение в същинската тема. А тя е за лоялността на младите футболисти.

Изключително съм щастлив да споделя, че днес едно дете ни отказа да дойде в Ботев Враца, въпреки по-добрите условия, които му предложихме. Става дума за добър играч от конкурентен клуб. Момчето благодари за вниманието, но предпочете да остане лоялно към съотборниците си. И ако все още го искаме да се обадим след края на сезона.

Няма да му напиша името, за да не му създам проблеми. Но все пак исках да напиша тази статия, защото има надежда. Занимавайки се с футбол по-често съм виждал некоректни младежи – такива, които за 50 лв. повече си сменят клуба. Които си отиват, без да ти кажат в очите, че имат по-добро предложение…или просто не ги кефи да са в твоя клуб. Хубаво е, че все още има и мъжки момчета, които ценят приятелстовото в съблекалнята и емблемата на клуба, която защитават.

Който сменя отбора при първата трудност, първото битово неудобство или за 50 лв. повече няма да стигне много далеч. Такава е логиката на футбола.  Абсолютно все едно е дали си на  15 години или на 25.

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг

ноември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Едно време какви спортни списания имаше 🙂 А в последните години – нищо. За това така се зарадвах на СПРИНТ – Спортното списание на България, че още снощи специално излязох, за да си го купя.

spisanie-sprint

Купих си го почти със същата радост, както едно време търсих Супер Спорт, Шампиони, Футбол прес и т.н. Ако в спортната преса у нас има един недостижим връх – вестник Старт, то при списанията безспорно имаме нужда от добър продукт, който да обедини всички, които обичаме спорта.

Ще започна от това, което ме подразни – Монтана била столица на Северозапада. С цялото ми уважение към спортните им успехи през последните няколко сезона, Монтана винаги ще си остане едно градче до Враца.

Другото, което не ми хареса – не видях нищо за баскетбол. Сигурен съм, че още следващия брой ще се поправи този пропуск.

Хареса ми материалът за школата на Славия, Скаут лигата по волейбол, интервюто със Саид Ибраимов…

Като цялото списанието е супер, пожелавам на екипа му много успехи, много продажби, много рекламодатели и много стойностни спортисти, които да заслужат място на корицата му.

И да излиза два пъти в месеца :)

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

септември 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Днес получихме мило писмо от новото ни училище с много текуща информация по актуални теми. Някъде измежду програмата за срока, менюто и достъпа до електронния дневник имаше и едно послание от учителите към родителите.

teach

род1

Всяко изречение може да бъде написано със същата сила и със същата коректност както за училището и учителите, така и за футболния клуб и треньорите. Ако не Ви се чете цялата статия ще изнеса най-важните 5 акцента:

1. Учителите/ Треньорите не са бавачки

2. Учителите / Треньорите са професионалисти и не е редно да се борим с всеки техен съвет или мнение

3. Имайте доверие на Учителя/Треньора и в никакъв случай не поставяйте авторитета му под въпрос пред детето.

4.Не оправдавайте детето си пред Учителя/Треньора

5. Родителите трябва да бъдат партньори, а не прокурори на Учителите/Треньорите. Да не долитат като хеликоптери при всеки проблем и да „спасяват“ детето от него. Те растат, допускат грешки и трябва да се научат да се справят.

род2

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книги, Младежки политики, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг

август 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих щафети в плуването и леката атлетика, отборните състезания в гимнастиките, колоезденето и гребането.

За 8-мо място давах 1 точка, за първо – 8.Достигане в колективен спорт до 1/4 финал – 4 т. Какво се получи в Лондон?

sportideas_logo

1. Липсват азиатските „тигри“ на върха – Китай е едва на 10-то място, а с точка напред е Япония. Южна Корея е чак на 18-та позиция, а иначе по медали е 5-та. Единственият златен медал за трите страни общо е на Китай – в отборното състезание по спортна гимнастика. Макар Китай да завоюва общо 87 медала, само 2 са от състезания в тази класация. Явно тепърва азиатците ще се борят на този фронт. За сега им е по-лесно да подготвят индивидуални шампиони.

2. Най-голям прогрес спрямо класирането по медали има Австралия – от 10-то на 2-ро място. Макар да имат само 2 титли в избраните 31 дисциплини, австралийците са участвали в 18 финала.

3. САЩ водят убедително. От 31 дисциплини, те са имали представители във финалите на 20, което не е много повече от следващите ги няколко страни. Но ефективността им е поразителна. 50% от тези финали са златни – т.е. 10 титли. Над 75% са завършили с медал – 16 от 20.

4. Има я и България! При това не съвсем в дъното. От селектираните 31 спорта имахме представители в 2. Класирането на волейболистите и грациите ни даде на България 8 точки с които сме на 29-то място в списъка. При малко повече късмет за гимнастичките, можеше да влезем и в топ 25.

И сега – 4 години по-късно след Лондон? Кой какво спечели и какво загуби за този период от време до Рио?

progres2016

1. България отстъпи – останаха само гимнастичките от 31 отборни състезания. В общото класиране сме на 33 място. Основен извод – за тези 4 години не успяхме да развием нито един отбор, само загубихме волейбола. Дано за Токио има напредък. Още през 2012 написах, че работата трябва да се насочи към 2020 г. Вярвам, че е така.

2. Кой загуби най-много? Заради допинг скандалите Русия загуби 17 точки. След силното представяне в Лондон 20 точки загуби Унгария, а 14 Австралия. Япония и Южна Корея също губят позиции, макар да са в топ 10 по медали.

3. Големият победител? Сърбия направи страхотна Олимпиада и взе с 23 точки повече спрямо Лондон. Имаха и много положителни емоции в колективните спортове. Германия също спечели повече точки + 21 и вече е третата спортна нация – съвсем близо до вторите – Великобритания. Домакините от Бразилия също спечелиха 20 точки повече и са сред най-доволните. Успехите им в турнирите по футбол и волейбол донесоха радост на сънародниците им.

КЛАСИРАНЕ ПО ТОЧКИ В 31 ДИСЦИПЛИНИ – РИО 2016

rio2016

4. Какво следва?

Трябва да е ясно, каква е политиката на България относно спорта. Дали търсим масов спорт, дали гоним медали на всяка цена или искаме да имаме максимален брой достойни олимпийци, които да вдъхновяват следващите поколения да се занимават активно със спорт? Приемаме ли понятието социално значими спортове? И еднаква ли е социалната значимост на женските щанги и женския волейбол? На борбата и колоезденето? В този ред на мисли, избраните 31 дисциплина са фундаментът, върху който може да стъпи тази политика. Ако на игрите в Токио след 4 години имаме поне 4 отбора в тук селектираните състезания – значи сме свършили страхотна работа. Министерството на младежта и спорта може да го направи 🙂 Но не и без бизнеса, не без клубовете, не без семействата на състезателите…и най-вече не без развитието на треньорите.

А ето го списъка с дисциплините:

Спортна гимнастика – отборно, мъже
Спортна гимнастика – отборно, жени
Художествена гимнастика – ансамбъл
Лека атлетика – щафета 4х100 мъже
Лека атлетика – щафета 4х400 мъже
Лека атлетика – щафета 4х100 жени
Лека атлетика – щафета 4х400 жени
Каяк мъже 4 1000м К4
Каяк жени 4 500 м К4
Гребане мъже 8
Гребане жени 8
Колоездене спринт – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, жени
Колоездене спринт – отборно, жени
Плуване щафета 4х100, свободен стил, мъже
Плуване щафета 4х100, съчетано мъже
Плуване щафета 4х100, своб. жени
Плуване щафета 4х100, съчетано жени
Футбол – мъже
Футбол – жени
Баскетбол – мъже
Баскетбол – жени
Волейбол – мъже
Волейбол – жени
Хокей – мъже
Хокей – жени
Хандбал – мъже
Хандбал – жени
Водна топка – мъже
Водна топка – жени

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

За радост новите медии дават възможност за светкавична реакция. Коментарът ми по случай статията в blitz.bg за малкия футболист Марто Бойчев бързо стигна до неговите родители, които се свързаха с мен за уточнение по темата.

mygla

1. Марто и семейството му нямат претенции към Левски и са доволни от работата на треньора Манол Занев.

2. Преместването в друг клуб е по лични причини, които няма смисъл да се появяват в публичното пространство.

3. Семейството по никакъв начин не е търсило публичност и не е инициирало подобна статия.

4. Семейството предполага кой и защо се захваща с темата, но нито те, нито аз нямам намерение и желание да наливаме масло в огъня. Ръководството на Левски само ще стигне до истината.

Нещо като заключение по темата:

Тази сутрин слушах страхотния коментар на Томислав Русев от Гонг за състоянието на спорта в България. Той твърди, че Олимпиадата в Рио е едно огледало, в което всяко общество се оглежда. Това, което видяхме от българските спортисти е това, което сме ние като общество.

И няма как да мръднем много напред, докато замесваме 8 годишни спортисти в медийни престрелки и лични боричкания. Защо медиите се включват в това и струва ли си този рейтинг е друг въпрос.

Радвам се, че случаят се „разплете“ бързо, но за съжаление нищо от коментара ми в първата статия не се променя. И ще го кажа пак:

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и Вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

юни 4th, 2016 by Денислав Георгиев

Докато някои клубове са на финалната права на изминаващия футболен сезон, в Ботев Враца започваме новата футболна година днес. Завършихме предната с детския турнир на 1 юни и след двудневна пауза тази сутрин стартираме с кастинг за попълване на ДЮШ с деца, родени през 2003, 2004, 2005 и 2006 г.

aa

Не очакваме да намерим новия Меси или Марадона, но ни се ще да срещнем момчета с характер. Момчета, които обичат да се състезават и да дават най-доброто от себе си. В един идеален свят малките ботевисти обичат да четат, справят се с лекота в училище и са много любопитни. И искат да постигнат поне успехите на Мартин Петров 🙂

Трите компонента, които треньорите ни днес трябва да оценяват са физически качества, технически умения и психологически профил. Последното става най-трудно в рамките на час и половина, но правилната преценка на този компонент предопределя доколко могат да се развият другите два.

И все пак най-важното е децата да се забавляват, да стъпят с нетърпение на официалния терен и да пожелаят това да бъде тяхната сцена в живота. Да открият във футбола и в клуба своето място, своята страст и своята мечта. Останалото ще го осигурим ние 🙂

Ще бъде вълнуващ ден!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 2nd, 2016 by Денислав Георгиев

Защо футболът и скандалите в България трябва да вървят ръка за ръка? На този въпрос може да отговори всеки, който поне веднъж е ходил на детски мач с участието на ЦСКА или Левски. Нямам афинитет към нито един от двата тима. Цял живот съм бил фен на Черно море, а от началото на годината работя с огромно желание като маркетинг директор в Ботев Враца. Така че имам претенции да гледам максимално обективно на ситуацията.

turnir-2016

Нашият клуб, заедно с Община Враца и Фен клуба на Ботев, организирахме детски футболен турнир по повод „Ботевите дни“. Наред с научните, културните и забавните събития около празника на града, решихме да сложим акцент и на детския спорт. Поканихме 5 клуба, които според нас представляват сериозна част от елита на българския футбол в тази възраст – Левски, ЦСКА, Берое, Национал и ДИТ. Проведохме оспорван и интересен турнир, благодарение на всички участници. В награждаването изненадващо за децата се включи и най-големият врачански футболист Мартин Петров.

Всичко вървше прекрасно, докато „грандовете“ не започнаха да губят. Първо Левски внесоха излишно напрежение след неочакваното поражение от „Ботев“ Враца на старта, а в края на първия ден ЦСКА направо втрещиха с решението си да напуснат турнира…защото съдията ги бил ощетил! Да уточня, че ЦСКА отпаднаха след като получиха гол от фаул няколко минути преди края на втория си мач. И със сигурност нямаше да си тръгнат за София, ако се бяха класирани за директните елиминации на втория ден.

3

На полуфиналите ДИТ и Национал победиха сравнително трудно „Ботев“ и „Левски“, а във финала ДИТ категорично взе купата. Оказа се, че частните школи доминират, което ще бъде тема на отделна статия.

В сайта viasport.bg  се появи материал за турнира, където неприятно ме изненадаха два цитата от Атанас Борносузов – треньор на ЦСКА в тази възраст:
„ЦСКА 2004 няма да участва повече на такива селски турнири“,

„Фенове на домакините псуваха и обиждаха децата и родителите“

Ако случайно съществува класификация на селски и градски турнири, то опрделено не е Борносузов човекът, който да я прави. Въпреки, че виждаме пропуски в организацията, които следващата година ще отстраним, категорично нито един тим не е ощетен или провокиран. И след като ЦСКА решиха да си тръгнат и да развалят програмата на турнира, смятам беше редно да си платят поне сметката за вечерята, която изконсумираха след като напуснаха турнира (но не и ресторанта на хотела).

Категорично мога да кажа, че фенове на „Ботев“ не са псували децата на нито един от гостуващите отбори. Местните ултраси може и да се славят с малко по-лют нрав, но не ядат, не бият и дори не псуват деца. Що се отнася до родителите, действиетелно имаше спречкване. И тъй като се случи на по-малко от 10 метра от мен, отговорно защитавам позицията, че провокацията дойде от „червените“. Вярно, че феновете на „Ботев“ не им останаха длъжни, но нека бъдем обективни. И със сигурност една размяна на остри реплики не може да е причина да се напусне турнир.

Какво последва от напускането на ЦСКА? На първо място разочароваха много врачани, които им симпатизират. На мен лично това не ми е проблем, жалкото е, че и за ЦСКА не е проблем. По-неприятно, е че разочароваха изключително възпитаните деца на Берое, които след като останаха 3-ти в своята група се утешаваха, че поне ще мерят сили с „червените“ в мача за 5-то място. Уви, трябваше по спешност да им осигурим спаринг с друга формация на „Ботев“ – за да си изпълнят планирания брой мачове за това сериозно пътуване. И може би най-лошото, за да оправдае емоционалното си решение, треньорът на ЦСКА даде изключително лош сигнал към своите играчи. Предствям си всички квалификации, които е изсипал срещу Враца, „Ботев“, организаторите и целият световен заговор срещу „армейците“, само и само да защити решението си пред деца, родители, ръководство, че и медиите. Публикацията по-горе го доказва.

2turnir

Тук е мястото да уточним и ситуацията с Левски – техният наставник Владислав Вутов си позволи невъздържано поведение след първия мач и също опита да класифицира хората на селски и градски, което за щастие се размина без сериозни инциденти. В резултат на това организаторите на турнира бяха решили да дисквалифицират отбора за нарушаване на точката за феърплей, която изришно бе разписана в правилата на турнира. Тук лично поех отговорност да не се стигне до подобен сценарий и за моя радост поведнието на „сините“ и техния наставник във втория ден бяха перфектни. Да, в мача за третото място Левски ни победиха убедително, но това не е повод да не признаем тяхното превъзходство в този мач или пък доброто им поведение преди и след срещата.

В заключение искам да кажа, че благодарение основно на един човек – Александър Алеков, турнирът се получи на много добро ниво. За следващото му издание ще направим няколко промени и със сигурност отново ще поканим и Левски и ЦСКА. Разбира се г-н Борносузов не е добре дошъл и ръководството на „армейците“ ще преценява коя формация да изпрати като му дойде времето. Ще има и международно участие. И може би най-важното, не бива децата и техния футболен празник да страдат заради неадекватното поведение на техните наставници. Говорим за 11-12 годишни деца все пак. И да не забравяме, че турнирът в чест на 140 години от подвига на Христо Ботев. Но явно и последното няма значение…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг