Category: Sportideas

март 28th, 2017 by Денислав Георгиев

Най-интересният мач днес е между отборите на Иран и Китай. Световна квалификация, която ще отговори на един много важен въпрос. Какво става с китайския футбол след толкова шум, който местните клубове вдигат напоследък.

asia-wc

Ситуацията е следната – на китайците им е много трудно да се класират на световен футболен форум във всички възрасти. За това започнаха амбициозна програма, която цели за няколко десетилетия да станат световни шампиони. Преди това обаче трябва да започнат да класират и юношеските си формации.

В този ред на мисли мъжкият национален отбор все още не е топ приоритет, но надеждите винаги са живи. Днес китайците гостуват на Иран и ако не спечелят, губят всякакви шансове за класиране. Ако победят остават в играта. Иран  е един от най-стабилните тимове на континента и мисията изглежда почти невъзможна.

Иначе цифрите свързани с китайския футбол са стряскащи. Извън трансферите. Целта е до 2020 г. 50 млн. души в страната да играят футбол, 6000 стадиона и игрища ще бъдат построени или реновирани, а в близките 10 години ще бъдат изградени общо 50 000 училища за футбол. Въпрос на време е да им се получи 🙂

В най-лошия случай ще се класират за световното през 2030 г., за когато са си поставили цел да бъдат домакини.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas

януари 27th, 2017 by Денислав Георгиев

Да, започнах работа по новата си книга.

Естествено! Става дума за  маркетинг. Но не главно. В основната си част е за футбол и таланти.

На този етап мога да кажа какво да не очаквате от книгата 🙂

mynewbook

1. Няма да бъде досадно поучителна като учебник.

2. Няма да бъде дразнещо-натрапчива като рекламна брошура.

3. Няма да бъде жълта или скандална.

4. Няма да се разказва за Ботев Враца.

5. Няма да я пиша сам.

Знам, че очакванията са големи, а критиката ще бъде яростна. Знам, че трябва доста да се постарая, за да ви е интересно и полезно.

Обикновено преди да решиш да пишеш книга (което отнема супер много време)  си задаваш един фундаментален въпрос. Какъв проблем ще реши тя? Ще промени ли нещо към по-добро? 

Книгата ще бъде посветена на младите треньори по футбол (а може би не сам футбол) – ще разкаже за техния свят, за тяхната философия и стандарти, които искат да достигнат. За професионализма и работната етика, с които трябва да заразяват и хиляди български деца да мечтаят и да се трудят, за да намерят място в големия спорт.

В истинския футбол!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книгата, Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

януари 24th, 2017 by Денислав Георгиев

Много млади и не толкова млади футболисти все още не са разбрали, че има един основен фактор, който определя развитието на кариерата им. Това не е силата, техниката, бързината или което и да е чисто футболно умение. Те са важни, но в крайна сметка винаги се стига до един финален въпрос:

Може ли треньорът да разчита на теб? Да ти вярва и да знае, че ти си точният избор. Че ти си решението, което търси. Че ще му донесеш победи. Да, субективно е. Но е факт. Въпрос на харизма.

groups

Същото е и в бизнеса. Мениджърът се доверява повече на един, отколкото на друг служител. Това доверие зависи от очакванията на ръководителя – един се доверява на по-компетентните, друг на по-добре преговарящите, трети на по-продуктивните и т.н.

И в бизнеса и във футбола има много читави хора, които просто не могат да спечелят доверие. Имат умения, имат работоспособност, но просто им липсва нещо малко, за да направят впечатление и да спечелят доверие. Нямат класа и присъствие. Ще го повторя – харизма. Както казва Сет Годин – да бъдеш линчпини. Да бъдеш незаменим.

Има хора, които излъчват сигурност и стабилност. Носят магията да им се довериш. Често не са най-добрите футболисти или служители. Просто ги бива в това. Всеки треньор от своя страна си избира на кого да се довери. И мнението му може да се променя.

trust

За всеки влак си има пътници. Най-простият съвет е да не се отказвате. Ако някъде не сте толкова значим, колкото смятате, че е нужно. Преместете се. Движението и промяната не са лошо нещо. Но ако срещнете този проблем няколко пъти – явно трябва да поработите върху това. Как да станете по-значим, по-важен и по-ценен за треньора си? И как той да разбере, че вие сте неговият човек?

Може би трябваше да започна с това – а ти вярваш ли на своя треньор? Защото доверието е взаимен процес! И да – в него има и малко магия. Но преди всичко работа и психологичека нагласа да повярвш.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

януари 22nd, 2017 by Денислав Георгиев

Откакто свят светува хората се делят на можещи и неможещи, на креативни и имитатори, на произвеждащи и крадящи. Общото помежду им, е че искат да получават блага. Разликата – първите са готови да си ги изработят, а вторите са уверени, че им се полагат. Май в някой от учебниците по Научен комунизъм го пише – За всекиму според потребностите и от всекиму според възможностите. Т.е. едни ще работят, други ще потребяват.

Други икономически теории пък развиват протекционизмът – слагат бариери пред вносителите или субсидират своите производители, за да са конкурентни на чуждите. Това обаче рядко е устойчива политика. В крайна сметка пазарът винаги избира най-добрата комбинация цена-качество.

live

Да вземем един футболен отбор. Дали му е по-изгодно да наеме свой юноша за 1000 лв. или да дава същите 1000 лв. за момче от друг град? При положение, че за външния човек трябва да се осигурят и битови условия. Да кажем местният ти струва 1000 лв., а външният 1500 лв. И дават едно и също качество? Няма нормален клуб, който да пренебрегне своят юноша.

Обаче нещата никога не са идеално измерими и съпоставими като в лаборатория. Ако местният струва 1000, а външният 1500, то колко по-добър трябва да бъде външният, за да го предпочетеш? Няма формула, няма математически модел. Остава преценката на треньора – в крайна сметка той носи отговорност за резултатите.

В края на полусезона имаме следния казус:

Играч 1:

Външен играч, който ти струва общо 1500 лв. на месец, а той е изиграл около 250 минути за един полусезон – около 20%. Защитник, 0 гола, 1 асистенция, 4 жълти картона.

Играч 2:

Местен играч за 1000 лв. на месец, но в края е изиграл 100 минути или 6-7% от полусезона. Защитник, 0 гола, 0 асистенции, 1 жълт картон.

Играч 3:

Външен играч за 1800 лв. на месец, изиграл 85% от полусезона – над 1000 минути. Нападател, 2 гола, 1 асистенция, 3 жълти картона

Играч 4:

Местен, млад , 700 лв., 0 минути. Халф

Играч 5:

Външен играч за 1300 лв. , изиграл е към 900 минути – 75%. Халф, 5 гола, 3 асистенции, 1 жълт картон

Приемаме, че треньорът не се влияе кой от къде е и колко получава, а ползва най-подготвените и тези, които преценява, че ще му свършат работа. Резултатите до момента не са лоши, но не са и нещо особено. В края на полусезона играч 5 иска да си отиде, защото получава по-добра оферта. Какво ще направите?

Вариант 1:

Освобождаваме Играч 4 и даваме половината от заплатата му на Играч 5, за да остане?

Вариант 2:

Освобождаваме и Играч 1. С неговата заплата + остатъка от Играч 4 наемаме друг по-скъп външен играч.

Вариант 3:

Намаляваме заплатата на Играч 2, за да стимулираме с тези пари Играч 3?

Въпрос 1:

Какво правим с Играч 2? Той е по-слаб от Играч 1, когото вече сме освободили и ще остане най-слаб в отбора за новия полусезон. Едва ли ще запише минути. Държим ли го само, защото е местен, даваме му заплата, за да запълва бройката? Или го пращаме в по-долна група, като продължим да му даваме половината от заплатата, за да го тестваме отново след 6 месеца?

Въпрос 2:

Ако оставим и двамата местни и не задържим Играч 5? Пролетта им даваме повече минути  и в крайна сметка отборът завършва в дъното на класирането. Кой носи отговорност?

а/ Треньорът, че им се е доверил? – Уволняваме го.

б/ Местните играчи, които и без това сме знаели, че не могат да носят отбора на гърба си?

в/ Външните играчи, които са останали, но не са спасили отбора?

в/ Ръководството, че не е положило усилия да задържи напусналия добър играч ?

 В идеалния свят продължаваш да чакаш Играч 1 да се адаптира, задържаш Играч 2 на същите условия и му даваш малко повече доверие, поощряваш финансово Играчи 3 и 5, а Играч 4 го пращаш да се обиграва някъде и продължаваш да му плащаш. Но това е възможно, когато имаме неограничен ресурс. Такива клубове са твърде малко. Останалите трябва да вземат болезнени решения, за които да носят отговорност. Лесно е да си добър с всички, когато има пари. Когато бюджетът не е безкраен е най-важно да си честен. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , ,

януари 18th, 2017 by Денислав Георгиев

Такова е времето. Трансферно. И детско-юношеските школи в българския футбол се опитват да се подсилват. Най-вече като привличат деца от други места. Четем за серия трансфери по оста Левски – Лудогорец, което всъщност е върхът на айсберга. Основният обем сделки се случва от работещите клубове по места към „грандовете“. Сделки е силно казано, защото в повечето случаи става дума за откровени кражби. Грабежи посред бял ден. Това го позволяват правилата в българския футбол и е тема за широк дебат.

top-loyal

Без да се заблуждаваме, Ботев Враца не е топ дестинация за младите таланти. Политиката на клуба тепърва се фокусира върху ДЮШ, базата все още не е на нужното ниво, има какво да с желае. Въпреки всичко сглобихме боеспособен тим в Елитната група до 19 години, сега 17 годишните се борят да се класират на най-високото ниво, а всички други формации са лидери в своите групи.

С времето школата на Ботев Враца ще се превърне във водеща у нас. Но не това е нещото, което искам да разкажа. По-скоро тези няколко реда са като въведение в същинската тема. А тя е за лоялността на младите футболисти.

Изключително съм щастлив да споделя, че днес едно дете ни отказа да дойде в Ботев Враца, въпреки по-добрите условия, които му предложихме. Става дума за добър играч от конкурентен клуб. Момчето благодари за вниманието, но предпочете да остане лоялно към съотборниците си. И ако все още го искаме да се обадим след края на сезона.

Няма да му напиша името, за да не му създам проблеми. Но все пак исках да напиша тази статия, защото има надежда. Занимавайки се с футбол по-често съм виждал некоректни младежи – такива, които за 50 лв. повече си сменят клуба. Които си отиват, без да ти кажат в очите, че имат по-добро предложение…или просто не ги кефи да са в твоя клуб. Хубаво е, че все още има и мъжки момчета, които ценят приятелстовото в съблекалнята и емблемата на клуба, която защитават.

Който сменя отбора при първата трудност, първото битово неудобство или за 50 лв. повече няма да стигне много далеч. Такава е логиката на футбола.  Абсолютно все едно е дали си на  15 години или на 25.

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг

ноември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Едно време какви спортни списания имаше 🙂 А в последните години – нищо. За това така се зарадвах на СПРИНТ – Спортното списание на България, че още снощи специално излязох, за да си го купя.

spisanie-sprint

Купих си го почти със същата радост, както едно време търсих Супер Спорт, Шампиони, Футбол прес и т.н. Ако в спортната преса у нас има един недостижим връх – вестник Старт, то при списанията безспорно имаме нужда от добър продукт, който да обедини всички, които обичаме спорта.

Ще започна от това, което ме подразни – Монтана била столица на Северозапада. С цялото ми уважение към спортните им успехи през последните няколко сезона, Монтана винаги ще си остане едно градче до Враца.

Другото, което не ми хареса – не видях нищо за баскетбол. Сигурен съм, че още следващия брой ще се поправи този пропуск.

Хареса ми материалът за школата на Славия, Скаут лигата по волейбол, интервюто със Саид Ибраимов…

Като цялото списанието е супер, пожелавам на екипа му много успехи, много продажби, много рекламодатели и много стойностни спортисти, които да заслужат място на корицата му.

И да излиза два пъти в месеца :)

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

септември 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Днес получихме мило писмо от новото ни училище с много текуща информация по актуални теми. Някъде измежду програмата за срока, менюто и достъпа до електронния дневник имаше и едно послание от учителите към родителите.

teach

род1

Всяко изречение може да бъде написано със същата сила и със същата коректност както за училището и учителите, така и за футболния клуб и треньорите. Ако не Ви се чете цялата статия ще изнеса най-важните 5 акцента:

1. Учителите/ Треньорите не са бавачки

2. Учителите / Треньорите са професионалисти и не е редно да се борим с всеки техен съвет или мнение

3. Имайте доверие на Учителя/Треньора и в никакъв случай не поставяйте авторитета му под въпрос пред детето.

4.Не оправдавайте детето си пред Учителя/Треньора

5. Родителите трябва да бъдат партньори, а не прокурори на Учителите/Треньорите. Да не долитат като хеликоптери при всеки проблем и да „спасяват“ детето от него. Те растат, допускат грешки и трябва да се научат да се справят.

род2

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книги, Младежки политики, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг

август 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих щафети в плуването и леката атлетика, отборните състезания в гимнастиките, колоезденето и гребането.

За 8-мо място давах 1 точка, за първо – 8.Достигане в колективен спорт до 1/4 финал – 4 т. Какво се получи в Лондон?

sportideas_logo

1. Липсват азиатските „тигри“ на върха – Китай е едва на 10-то място, а с точка напред е Япония. Южна Корея е чак на 18-та позиция, а иначе по медали е 5-та. Единственият златен медал за трите страни общо е на Китай – в отборното състезание по спортна гимнастика. Макар Китай да завоюва общо 87 медала, само 2 са от състезания в тази класация. Явно тепърва азиатците ще се борят на този фронт. За сега им е по-лесно да подготвят индивидуални шампиони.

2. Най-голям прогрес спрямо класирането по медали има Австралия – от 10-то на 2-ро място. Макар да имат само 2 титли в избраните 31 дисциплини, австралийците са участвали в 18 финала.

3. САЩ водят убедително. От 31 дисциплини, те са имали представители във финалите на 20, което не е много повече от следващите ги няколко страни. Но ефективността им е поразителна. 50% от тези финали са златни – т.е. 10 титли. Над 75% са завършили с медал – 16 от 20.

4. Има я и България! При това не съвсем в дъното. От селектираните 31 спорта имахме представители в 2. Класирането на волейболистите и грациите ни даде на България 8 точки с които сме на 29-то място в списъка. При малко повече късмет за гимнастичките, можеше да влезем и в топ 25.

И сега – 4 години по-късно след Лондон? Кой какво спечели и какво загуби за този период от време до Рио?

progres2016

1. България отстъпи – останаха само гимнастичките от 31 отборни състезания. В общото класиране сме на 33 място. Основен извод – за тези 4 години не успяхме да развием нито един отбор, само загубихме волейбола. Дано за Токио има напредък. Още през 2012 написах, че работата трябва да се насочи към 2020 г. Вярвам, че е така.

2. Кой загуби най-много? Заради допинг скандалите Русия загуби 17 точки. След силното представяне в Лондон 20 точки загуби Унгария, а 14 Австралия. Япония и Южна Корея също губят позиции, макар да са в топ 10 по медали.

3. Големият победител? Сърбия направи страхотна Олимпиада и взе с 23 точки повече спрямо Лондон. Имаха и много положителни емоции в колективните спортове. Германия също спечели повече точки + 21 и вече е третата спортна нация – съвсем близо до вторите – Великобритания. Домакините от Бразилия също спечелиха 20 точки повече и са сред най-доволните. Успехите им в турнирите по футбол и волейбол донесоха радост на сънародниците им.

КЛАСИРАНЕ ПО ТОЧКИ В 31 ДИСЦИПЛИНИ – РИО 2016

rio2016

4. Какво следва?

Трябва да е ясно, каква е политиката на България относно спорта. Дали търсим масов спорт, дали гоним медали на всяка цена или искаме да имаме максимален брой достойни олимпийци, които да вдъхновяват следващите поколения да се занимават активно със спорт? Приемаме ли понятието социално значими спортове? И еднаква ли е социалната значимост на женските щанги и женския волейбол? На борбата и колоезденето? В този ред на мисли, избраните 31 дисциплина са фундаментът, върху който може да стъпи тази политика. Ако на игрите в Токио след 4 години имаме поне 4 отбора в тук селектираните състезания – значи сме свършили страхотна работа. Министерството на младежта и спорта може да го направи 🙂 Но не и без бизнеса, не без клубовете, не без семействата на състезателите…и най-вече не без развитието на треньорите.

А ето го списъка с дисциплините:

Спортна гимнастика – отборно, мъже
Спортна гимнастика – отборно, жени
Художествена гимнастика – ансамбъл
Лека атлетика – щафета 4х100 мъже
Лека атлетика – щафета 4х400 мъже
Лека атлетика – щафета 4х100 жени
Лека атлетика – щафета 4х400 жени
Каяк мъже 4 1000м К4
Каяк жени 4 500 м К4
Гребане мъже 8
Гребане жени 8
Колоездене спринт – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, жени
Колоездене спринт – отборно, жени
Плуване щафета 4х100, свободен стил, мъже
Плуване щафета 4х100, съчетано мъже
Плуване щафета 4х100, своб. жени
Плуване щафета 4х100, съчетано жени
Футбол – мъже
Футбол – жени
Баскетбол – мъже
Баскетбол – жени
Волейбол – мъже
Волейбол – жени
Хокей – мъже
Хокей – жени
Хандбал – мъже
Хандбал – жени
Водна топка – мъже
Водна топка – жени

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

За радост новите медии дават възможност за светкавична реакция. Коментарът ми по случай статията в blitz.bg за малкия футболист Марто Бойчев бързо стигна до неговите родители, които се свързаха с мен за уточнение по темата.

mygla

1. Марто и семейството му нямат претенции към Левски и са доволни от работата на треньора Манол Занев.

2. Преместването в друг клуб е по лични причини, които няма смисъл да се появяват в публичното пространство.

3. Семейството по никакъв начин не е търсило публичност и не е инициирало подобна статия.

4. Семейството предполага кой и защо се захваща с темата, но нито те, нито аз нямам намерение и желание да наливаме масло в огъня. Ръководството на Левски само ще стигне до истината.

Нещо като заключение по темата:

Тази сутрин слушах страхотния коментар на Томислав Русев от Гонг за състоянието на спорта в България. Той твърди, че Олимпиадата в Рио е едно огледало, в което всяко общество се оглежда. Това, което видяхме от българските спортисти е това, което сме ние като общество.

И няма как да мръднем много напред, докато замесваме 8 годишни спортисти в медийни престрелки и лични боричкания. Защо медиите се включват в това и струва ли си този рейтинг е друг въпрос.

Радвам се, че случаят се „разплете“ бързо, но за съжаление нищо от коментара ми в първата статия не се променя. И ще го кажа пак:

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и Вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,