юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

януари 31st, 2016 by Денислав Георгиев

Дълго време не бях следил спортната преса. Откакто се занимавам с маркетинга и развитието на Ботев Враца отделям време на спортните вестници. И тъй като не съм ориентиран към определено издание – чета и трите. Особено след мач.

В спортните вестници се появяват много странни мнения. Ще споделя и ще се опитам да потърся логика в две, които ме впечатиха най-много вчера.

Първо в интервю с Ферарио Спасов за ситуацията в ЦСКА и Литекс, той съвсем чистосърдечно твърди, че не вижда от къде на къде трябва да се спазват правилата. И се обосновава – толкова пъти БФС не взема коректни решения, защо точно сега трябваше да спази собствените си нормативни документи. Един вид, спазването на правилата няма как да бъде нещо добро, защото се случва рядко. То по тази логика може съвсем да настъпи анархия…и вместо да се стремим към спазване на правилата ВИНАГИ…ние си търсим извинения ДА НЕ ГИ СПАЗВАМЕ И ТОЗИ ПЪТ…тъжно разсъждение.

papazov-basket

Другото необяснимо твърдение дойде от ръководството на ПОРТ ВАРНА, които смятат да спрат издръжката на баскетболния Черно море поради….две причини. От една страна не били доволни как се харчат парите им, а от друга решили да подкрепят морските спортове и по-конкретно ветроходството. Пристанището да спонсорира ветроходството е хубаво, даже задължително. Но след като си спонсорирал баскетбола 3 година, при които имаше и доста успехи, и да се появи ръководител на спонсора, който в прав тект да каже, че не вижда логика в това, да се помага на баскетбола…е абсурдно. ОК – може да има поне 10 причини да не искат да подновят спонсорския си ангажимент. Нормално е. Но да обясняваш, че три години си давал нелогично пари за най-успешния спорт в града си е не особено адекватно изказване.

И понеже не сме чак толкова късопаметни,преди 3 месеца се проведоха местни избори. В тях бившия изпълнителен директор на пристанището и президент на клуба участва като независим кандидат. Подкрепи го инициативен комитет, в който личаха много спортни и баскетболни имена. Е, проектът „Живот за Варна“ вкара едва трима общински съветници, а уважаваният от мен г-н Папазов не успя да стане кмет. Дали от порта не са доволни от политическия резултат или пък смятат, че са си изпълнили ангажимента и са взели каквото им е било нужно за мен е все едно. Важното е, че решението да помагат помник кога и защо го взеха. Видяхме какво се опитаха да извадят като дивидент и сега е глупаво да зявяват, че подкрепата за баскетбола е нелогична.

По-скоро е нелогично да участваш в управлението на един клуб и да твърдиш, че няма прозрачност как се харчат парите в него. Нелогично е да правиш политическа кампания през спорта. И не е логично да се изказваш толкова несериозно и некомпетентно, когато оглвяваш такова голямо и за радост печелившо предприятие

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

август 26th, 2015 by Денислав Георгиев

Звучи малко гръмко, но е съвсем вярно. Хората, които обичаме баскетбола, трябва да правим нещо за него. Играчите на терена, ръководителите около него, а любителите – където могат. И всички заедно да създаваме условия все повече деца да се палят по тази игра.

bg-basket

Преди години като част от екипа на ABC Design & Communication направихме страхотна инициатива „Места за игра“ за Белла България. Създадохме условия за игри и забавления на хиляди деца в цялата страна. Но баскетболът си е друго предизвикателство. Явно играещите не са особено интересни на корпорациите и рядко някоя фирма дава пари за изграждане на баскет игрище. Докато пътувам из страната постоянно се изкушавам да снимам разнебитени и изкормени баскет площадки. Нещо като илюстрация защо няма баскетбол в България. Има де, ама не на желаното от нас феновете ниво.

Както и да е – решихме да запретнем ръкави и да направим нещо по въпроса. Малка стъпка към голямата цел – повече деца да играят баскетбол. Дали ще ни се получи ще разберем до края на седмицата. Събрали сме се все читави юнаци и най-вероятно всичко ще стане както сме го намислили.

Съвсем скоро ще покажа резултатите във Враца 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Фенски Tagged with: , , ,

юли 3rd, 2015 by Денислав Георгиев

Едва ли много хора са вярвали, че след Христо Стоичков друг българин ще защитава цветовете на Барселона. Особено пък в баскетбола. Всъщност преди няколко години имаше такава възможност, но за съжаление се разминаха работите. След Филип Виденов в Реал Мадрид, сега имаме Александър Везенков  в Барселона! Да му пожелаем успех! Много здраве и колкото се може повече минути на игрището.

barca-basket

 

Преди няколко седмици, когато Везенков се оттегли от драфта на НБА, написах горе-долу същото:

Решението ще се улесни, ако получи покана от силен отбор, в който има съотборници от които да се учи на всяка тренировка, играе в Евролигата и получава достатъчно минути, за да се чувства значим и да се развива. Лично според мен ако напусне Гърция ще направи голяма крачка напред, защото ще докаже на скаутите в НБА, че е достатъчно адаптивен към нова среда и умее да поема професионални предизвикателства.

Сега предстои един много вълнуващ сезон и дано Диема Екстра успее да вземе правата на ACB лигата или поне Евролигата 🙂

А ето я и сцената, където Александър Везенков ще се изявява от тази есен 🙂

barca-hall

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , ,

юни 20th, 2015 by Денислав Георгиев

Сега ще напиша няколко реда опитвайки да не завиждам много на съседите. Ама как да не завиждаш, след като стават Световни шампиони по футбол…било то и за младежи. Сърбия спечели световната титла по футбол побеждавайки на финала Бразилия….

Serbia-World-Champions

 

Добре де, завиждам им!

Завиждам им, че имат СИСТЕМА за работа в колективните спортове.

Завиждам им, че си вярват, подкрепят се и могат да създават отбори.

Завиждам им, че имат специалисти, които създават майстори на игрището.

Завиждам им, че не са в ЕС и въпреки това постигат това, което искат.

Завиждам им, че имат дух.

Единствената ни радост, е че Сърбия е твърде близо до нас. Едва ли по въздушно-капков път ще прихванем някое от качествата, които изброих по-горе. Но с умна кооперация от наша страна и много работа можем да постигнем и ние нещо.

bg-sr-medals

Въобще не си мисля, че са по-умни, по-бързи, по-силни, по-талантливи или по-можещи от нас. Вижте им медалите от последните 5 олимпиади – 3 пъти по-малко от нашите. Без да сме в най-силните си години. 11 титли за нас срещу едва 3 за тях. Обаче да погледнем отборите им – приемаме, че ансамбълът по художествена гимнастика е отбор – значи имаме 2 отборни медала – сребро и бронз. За този период комшиите имат едно злато на волейбол, сребро на волейбол, баскетбол, три бронза на водна топка и още един на волейбол. 2:7 за тях.

На световните първенства по футбол, баскетбол и волейбол от 1994 година насам ние имаме едно свещенно четвърто място в САЩ 1994 г. и един волейболен бронз през 2006. За този период обаче те имат две баскетболни титлие, две втори места на волейбол в света и т.н. Отличията на световно ниво в хандбала и водната топка няма да ги броя. На еврпейски първенства и младежки състезания също.

А колко техни треньори по баскетбол, волейбол и футбол работят на високо или поне средно ниво в Западна Европа и колко наши?

Трябва да се научим да правим отбори. Трябва да акцентираме в работата с колективните спортове. Трябва да станем шампиони в колективен спорт. Не за друго, а защото имаме таланти…трябват ни майстори в треньорството и спортния мениджмънт.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

юни 16th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма български баскетболен фен, който да не е разочарован от решението на Александър Везенков да се оттегли от предстоящия драфт в НБА. Всички бяхме убедени, че той има място в лигата и ако не в първото, то със сигурност при второто теглене ще получи договор с някой извънземен отбор.

vezenkov-draft

Разбира се фенщината е едно, рационалното мислене съвсем друго. Ходът на Везенков е добър по няколко причини. От една страна си дава още една година да стане още по-добър и живот и здраве да е сигурен, че догодина ще бъде нечий първи избор.

За младеж на неговата възраст е доста зряло решение не просто да се хвърли с надеждата да го вземат, а да отиде достатъчно подготвен, за да играе и да остане десетина сезона 🙂

Дава си шанс да се докаже на по-високо ниво от Арис и все пак няколко нива под НБА. Дано заиграе в голям европейски отбор или дори да не е толкова голям, но да е в Евролигата. С неговия талант и упоритост ще накара скаутите от НБА да се облизват още повече. Стига да играе редовно на високо ниво.

При Александър Везенков пътищата са няколко, като само той и мениджърът му имат пълната картина в главите си. Ние като фенове можем да се надяваме да го видим на по-високо ниво от Арис.

nbadraft2015

Решението ще се улесни, ако получи покана от силен отбор, в който има съотборници от които да се учи на всяка тренировка, играе в Евролигата и получава достатъчно минути, за да се чувства значим и да се развива. Лично според мен ако напусне Гърция ще направи голяма крачка напред, защото ще докаже на скауте в НБА, че е достатъчно адаптивен към нова среда и умее да поема професионални предизвикателства.

И много, много, много силно стискаме палци да сътвори чудесен сезон и догодина по това време да е първи избор на Бостън Селтикс или Чикаго Булс 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

май 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Запознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

_AP11907

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Реших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. 🙂 И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

martin-mehandjiev

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Спортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

ot-lubov-kam-igrata

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. „официален баскетбол“. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Смяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

– Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме „спорт“ от „просто отбиване на номера“. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

nalb-team1

За да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

– Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

nalb-zala

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Младежки политики, Остросоциални, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,

февруари 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

Малко преди спортният министър Красен Кралев да повери баскетболната купата на България в ръцете на капитана на Черно море Асен Великов хиляди хора въздъхнаха с облекчение. Същият този Асен Великов, с когото бяхме в агитката на Черно море при първия от загубени финали през 2001 г. …пак в Плевен. Сещам се за поне стотина мои познати, които чакаха този момент от твърде дълго време. И това чакане си струваше.

kupa-cherno-more

An Tagen wie diesen, wünscht man sich Unendlichkeit
An Tagen wie diesen, haben wir noch ewig Zeit
Wünsch ich mir Unendlichkeit

Час преди финала с Кати се надъхвахме с тази песен. Тя много я харесва. За първи път по-детайлно и разказах за какво точно става дума. Обяснявах й, че в живота има моменти, които определят бъдещето ти. Трябва да учиш, да се трудиш много, да бъдеш постоянен, да обичаш това, което правиш…отдадено и без да те мързи. И колкото и добре да се справяш идват тези моменти, когато трябва да верифицираш (естестено не ползвах тази дума) уменията и знанията си и да направиш разликата с останалите. Да вземеш купата!

Нарича се конкуренция и спортът е само илюстрация на този процес, който се случва постоянно в живота на всички хора.

Целият този урок щеше да отиде по дяволите, ако моряците не бяха показали характер, огромни сърца и пълно себераздаване. Кати не разбира кой знае колко от баскетбол. Знае, че топката е оранжева, трябва да се вкарва в коша и както във всеки друг спорт Черно море трябва да победи. За 5 годишно момиченце й е предостатъчно 🙂

Много приятели ме питаха дали съжалявам, че не бях в залата. Въобще. Няма по-голямо удоволствие да гледаш последните стотина секунди от финала, докато детето ти се е вкопчило в теб и пита също стотина пъти – свърши ли? Бихме ли? А тези секунди в баскетбола могат да изглеждат безкрайно дълги.

И в края на цялото петнайсетгодишно очакване, малко преди Асен Великов да направи най-простото движение в баскетболната си кариера и да вдигне купата над главата си, аз със същата тази лекота вдигнах моята купа. Щастливото дете, което вярвам научи един хубав и много ценен урок в живота си.

Не знам за Асен. Не знам за Пламен и другите момчета в отбора, но аз въздъхнах с облекчение. И въобще не ми пукаше, че съм си в хола, а не в зала Балканстрой. Купата си е купа – тя просто е материално изражение на много положен труд, много тренировки и много, много вяра. Тя е на идеята Черно море и хилядите хора, които стоим зад нея.

Както казах и на Кати, спортът е отражение на живота. Ако искаш да вдигаш купата трябва да се стараеш много. Да тренираш, да не те е страх да се състезаваш и безкрайно много да вярваш. Да живееш за моментите, когато получаваш възможност да се докажеш. И да вдигнеш своята си купа.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски Tagged with: , , , , ,

декември 13th, 2014 by Денислав Георгиев

Тази година като автор на блога за спортен мениджмънт и маркетинг SportIdeas.eu бях поканен да се включа в гласуването за Най-добър млад спортист на България. Организаторите от Viasport.bg са преценили, че колкото по-разнообразни мнения съберат, толкова по-представително ще е класирането.

sportist-varna-utre

Това по никакъв начин не задължава организаторите на Спортист на Варна да ми изпращат анкетна карта. Но се оказа, че те не са поканили повечето спортни журналисти в града…какво остава за блогъри 🙂

Абсурдната ситуация в класацията да гласуват 3-ма журналисти (определено не тези с най-голяма аудитория), 2-ма общински съветници  и още двама спортни старейшини. Както и да го погледнеш е странно. Или хайде да си го кажем директно – тъпо е.

Тук идва и най-важният въпрос. По какви критерии да определим Спортист на Варна? Първо той варненец ли трябва да бъде? За варненски клуб ли да се състезава? Или и двете? Кой е най-важният критерий – успехи в чужбина? Успехи на национално ниво? Принос за развитието на общността във Варна? Събрана публика? Значимост като личност в национален мащаб? Много спечелени пари от спорт?

Че няма футболисти – няма. Те за спортната общност не са спортисти – очевидно. Само че имаме един Георги Китанов и един Георги Илиев, които постигнаха успехи през годината и е логично да ги уважим.

Ако гледаме само състезаващите се за варненски клубове – къде са Милян Пупович и Асен Великов – с основен принос за медалите на Черно море през изминалия сезон. А близнаците Иванови, които играят на достатъчно високо ниво в Европа? Последните помагат и за развитието на варненския спорт като меценати в последно време.

Само да маркирам липсата на Тодор Славов – имаше успехи на национални и международни състезания. И най-вече бе сред основните лица като доброволец за кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица. Или те повечето спортни деятели проспаха тази кандидатура?

И съвсем на финала – отбор на годината е хандбалният Спартак, пред баскетболния Черно море. Доста странно. Да кажем, че е заради европейските мачове. Още по-странно – отборът на годината няма нито един представител в топ 10 спортистите .

Ще ме прощават организаторите – общинари и старейшини, но тези награди са всичко друго, но не и обективна оценка на случилото се във варненският спорт през годината.Класирането е подредено по единствената логика – да има за всеки по нещо и ако може да няма сърдити. Сигурен съм, че един средно интересуващ се от спорт варненец не е чувал повече от половината спортисти в топ 10. Не че постиженията им са незначими – но просто има по-заслужили, по-популярни и по-значими за обществото спортни успехи.

От варненската десятка в топ 10 на младите спортисти у нас съм включил:

2. Борислава Христова (18 г., баскетбол)

4. Георгия Кадоглу (16 г., плуване)

9. Душко Благовестов (18 г., бокс)

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , , , , , , ,

февруари 23rd, 2014 by Денислав Георгиев

Днес от 18:30 в зала „Конгресна“ ще посрещнем шампионският отбор на Черно море от преди 15 години. Освен това разбира се ще има и Мач на Звездите, където пък ще играят освен най-добрите баскетболисти в шампионата, но и цели 6 души от сегашния тим на Черно море Порт Варна.

all-star-game

Ето моите 5 причини да съм в залата днес!

1. За да се порадваме отново на позабравените златни моменти от варненския баскетбол.

2. От уважение към отбора, който ни е носил толкова радост през годините! Най-вече!

3. За да видя настоящите играчи на Черно море Порт Варна сред звездите на българския баскетбол.

4. За да се видя с приятели, с които се виждам основно в залата 🙂 Пък и това май ще бъде последния път, в който Стойков, Друмев, Натов, Стоянов, Белберов и т.н. ще стъпят на паркета в „Конгресна“.

5. Ако все още не съм Ви убедил – постарах се да осигуря ексклузивно тези кадри. Търся ги от поне 14 години с надеждата, да им намеря място в Интернет. С литъл хелп оф май френдс ги доставям тъкмо на време. Ако искате да изживеем това отново – знаете кога и къде да дойдете днес 🙂

 

Как станахме шампиони във Варна?

И как спечелихме първата купа в Бургас

 Симеон Варчев за шампионския отбор на Черно море

Близнаците за шампионския отбор на Черно море

Тодор Стойков за шампионския отбор на Черно море

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,