август 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих щафети в плуването и леката атлетика, отборните състезания в гимнастиките, колоезденето и гребането.

За 8-мо място давах 1 точка, за първо – 8.Достигане в колективен спорт до 1/4 финал – 4 т. Какво се получи в Лондон?

sportideas_logo

1. Липсват азиатските „тигри“ на върха – Китай е едва на 10-то място, а с точка напред е Япония. Южна Корея е чак на 18-та позиция, а иначе по медали е 5-та. Единственият златен медал за трите страни общо е на Китай – в отборното състезание по спортна гимнастика. Макар Китай да завоюва общо 87 медала, само 2 са от състезания в тази класация. Явно тепърва азиатците ще се борят на този фронт. За сега им е по-лесно да подготвят индивидуални шампиони.

2. Най-голям прогрес спрямо класирането по медали има Австралия – от 10-то на 2-ро място. Макар да имат само 2 титли в избраните 31 дисциплини, австралийците са участвали в 18 финала.

3. САЩ водят убедително. От 31 дисциплини, те са имали представители във финалите на 20, което не е много повече от следващите ги няколко страни. Но ефективността им е поразителна. 50% от тези финали са златни – т.е. 10 титли. Над 75% са завършили с медал – 16 от 20.

4. Има я и България! При това не съвсем в дъното. От селектираните 31 спорта имахме представители в 2. Класирането на волейболистите и грациите ни даде на България 8 точки с които сме на 29-то място в списъка. При малко повече късмет за гимнастичките, можеше да влезем и в топ 25.

И сега – 4 години по-късно след Лондон? Кой какво спечели и какво загуби за този период от време до Рио?

progres2016

1. България отстъпи – останаха само гимнастичките от 31 отборни състезания. В общото класиране сме на 33 място. Основен извод – за тези 4 години не успяхме да развием нито един отбор, само загубихме волейбола. Дано за Токио има напредък. Още през 2012 написах, че работата трябва да се насочи към 2020 г. Вярвам, че е така.

2. Кой загуби най-много? Заради допинг скандалите Русия загуби 17 точки. След силното представяне в Лондон 20 точки загуби Унгария, а 14 Австралия. Япония и Южна Корея също губят позиции, макар да са в топ 10 по медали.

3. Големият победител? Сърбия направи страхотна Олимпиада и взе с 23 точки повече спрямо Лондон. Имаха и много положителни емоции в колективните спортове. Германия също спечели повече точки + 21 и вече е третата спортна нация – съвсем близо до вторите – Великобритания. Домакините от Бразилия също спечелиха 20 точки повече и са сред най-доволните. Успехите им в турнирите по футбол и волейбол донесоха радост на сънародниците им.

КЛАСИРАНЕ ПО ТОЧКИ В 31 ДИСЦИПЛИНИ – РИО 2016

rio2016

4. Какво следва?

Трябва да е ясно, каква е политиката на България относно спорта. Дали търсим масов спорт, дали гоним медали на всяка цена или искаме да имаме максимален брой достойни олимпийци, които да вдъхновяват следващите поколения да се занимават активно със спорт? Приемаме ли понятието социално значими спортове? И еднаква ли е социалната значимост на женските щанги и женския волейбол? На борбата и колоезденето? В този ред на мисли, избраните 31 дисциплина са фундаментът, върху който може да стъпи тази политика. Ако на игрите в Токио след 4 години имаме поне 4 отбора в тук селектираните състезания – значи сме свършили страхотна работа. Министерството на младежта и спорта може да го направи 🙂 Но не и без бизнеса, не без клубовете, не без семействата на състезателите…и най-вече не без развитието на треньорите.

А ето го списъка с дисциплините:

Спортна гимнастика – отборно, мъже
Спортна гимнастика – отборно, жени
Художествена гимнастика – ансамбъл
Лека атлетика – щафета 4х100 мъже
Лека атлетика – щафета 4х400 мъже
Лека атлетика – щафета 4х100 жени
Лека атлетика – щафета 4х400 жени
Каяк мъже 4 1000м К4
Каяк жени 4 500 м К4
Гребане мъже 8
Гребане жени 8
Колоездене спринт – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, жени
Колоездене спринт – отборно, жени
Плуване щафета 4х100, свободен стил, мъже
Плуване щафета 4х100, съчетано мъже
Плуване щафета 4х100, своб. жени
Плуване щафета 4х100, съчетано жени
Футбол – мъже
Футбол – жени
Баскетбол – мъже
Баскетбол – жени
Волейбол – мъже
Волейбол – жени
Хокей – мъже
Хокей – жени
Хандбал – мъже
Хандбал – жени
Водна топка – мъже
Водна топка – жени

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 20th, 2015 by Денислав Георгиев

Канада е едва петата страна в света, която приема женското Световното първенство по футбол. Всъщност това е едва седмото издание на този турнир.

fifa2015

Какво знаем за жения футбол?

Клишето, че няма нищо общо с мъжкия?
Очевидният факт, че България я няма на картата?
Може би най-бързо развиващият се спорт в света и със сигурност носещ най-голяма социална промяна?

Ето няколко интересни факта за Световните първенства

По две титли имат САЩ и Германия, по една Норвегия и действащият шампион Япония.

В досегашните шест издания има един тим, който неизменно стига до полуфинал – САЩ. В топ 4 Германия и Норвегия имат по четири участия, Швеция и Китай по две, Канада, Бразилия, Франция и Япония по веднъж.

Първите два шампионата са с по 12 тима, след това финалистите стават 16, а от тази година са 24.

1999-usa

Все още най-популярната снимка свързана с женския футбол – САЩ, световен шампион 1999 г.

Какво е континенталното съотношение на силите?

В първите две издания до 1/4 финалите достигат по 5 тима от Европа, след това три пъти последователно нашият континент има само по 3 четвъртфиналисти, а на последния шампионат в Германия 2011 имаме 4 представителя в тази фаза.

Северна Америка, Европа и Азия си поделят медалите до сега, като постепенно и Южна Америка влиза в битката. До сега 1/4 финал е достигал само един тим от Африка – Нигерия през 1999 г.

Къде са големите футболни сили?

Германия е единствената страна със силен мъжки и дамски футболен тим. До сега в историята няма момент, когато една страна да държи и двете световни титли. От другите сили Бразилия има един загубен финал, а Франция има полуфинал през 2011 и големи амбиции за своето домакинство на следващия Мондиал през 2019 г.

Англия има 3 отпадания на 1/4 финалите, Испания и Холандия участват за първи път на шампионата тази година. Италия се класира за 1/4 финалите през далечната 1991 г., а Аржентина от двете си участия не е минавала групата. Последните двете страни не участват на турира в Канада.

Кой липсва в световния женски футбол?

Балканите и като цяло Източна Европа нямат участие на Световно по футбол за жени. Отбелязваме само две появявания на Русия на този форум. Няма го и арабският свят някак очаквано. Значи Африка, Близкия изток и Балканите… в началото на текста споменах за социалното значение на женския футбол. Няма какво повече да разсъждавам по темата.

wwc-8

Канада 2015

Съдейки по отборите, които достигнаха до 1/4 финалите – няма изненади, няма и промени в географията на този спорт. Все пак е много интересно. Дали САЩ ще спазят традицията си да стигат поне до 1/2 финал? Ще успеят ли англичанките да преминат за първи път тази фаза? Ще имат ли възможност японките да защитават титлата си? И най-интересното – кой от двата големи отбора в Европа ще надделее. Традиционно силните германки или най-бързо развиващия се отбор на континента – Франция. Можете и вие да следите по Евроспорт.

България!

Участвали сме в квалификациите за Канада 2015 и имаме 1 спечелена точка след равенство 1:1 с Казахстан. Иначе имаме и 9 загуби при голова разлика 3-62. За шампионата през 2011 дори не сме последни в групата със спечелени 8 точки (престижно рвенство с Дания и дори победа като гост срещу Гърция). Голова разлика 9-25. Преди това не сме достигали реалните квалификации. Чакаме жребия за Франция 2019 🙂

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

април 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

Ако виждайки това заглавие през главите ви минават лицата на Сидеров, Каракачанов или Симеонов, то не мога да ви се сърдя много. Факт е, че всички те са добре припечелващи от патриотизма, с който се кичат. Но не за това става дума.

israel-nacia-novator

Печалба от патриотизма означава една компания или личност да работи така, че докато търси своята икономическа печалба, да развива и нацията си. С други думи – да не печели за сметка на държавата, а в нейна полза. Да създава добавена стойност за обществото, другите компании и цялостния имидж на нацията.

Ще кажете в бизнеса няма място за патриотизъм…и ще бъде глупаво твърдение. Навсякъде има място за умен патриотизъм. А идеята я развиват в Израел, което означава, че е добре обмислена. Препоръчвам показаната по-горе книга „Нацията новатор“. Разказва за израелското икономическо чудо, мястото на предприемачеството, риска, новаторството, иновациите и подредбата на едно общество, което прави всичко необходимо, за да оцелява и да се развива.

ceeds-webit-2

Няма да преразказвам книгата, но докато я дочитах онзи ден се убедих, че и ние го можем това. И то се убедих докато бях на CEEDS by webit. Откриващото слово на Пламен Русев индиректно каза точно това. Въпреки всичкият негативизъм в който живеем, имаме изключително ценни ресурси – човешки, които трябва да превърнем в прогресивно общество. Последното не може да стане без умен патриотизъм.

Патриотизмът трябва веднъж за винаги да престане да се илюстрира с народни танци, македонски песни за войводи, икони, пищови, ками и калпаци. Патриотизъм трябва да показва цел – едно изречение, което да обединява всички ни. За Израел това е „Да изградим сигурно място на земята за еврейския народ“. Останалото е инструментариум за постигане на тази цел – армия, силна икономика, имиграционна политика и т.н.

Можем да перифразираме мотото на евреите съвсем леко: „Да изградим сигурно място за българския народ“. Защото те са построили Израел след милиони убити през Втората световна война – сериозна мотивация за търсене на сигурност. Ние без война също загубихме милиони сънародници през последните 25 години…явно ситуацията ни не е много по-различна.

Въпросът е дали имаме сили и можене да го постигнем. Ако хора като Пламен, като Ивайло Пенчев и десетки успешни български предприемачи доказани в чужбина се намесят в управлението на държавата – ще можем. Иначе – едва ли.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Политика, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , ,

януари 13th, 2014 by Денислав Георгиев

Провокиран съм да напиша това по две причини. На първо място победата на Цвети Пиронкова в Сидни, която прикова вниманието на цялото ни общество (съдейки по фийда си във Facebook в петък). Втората причина е Томислав Русев и неговата „минутка на водещия“ в спортно шоу Гонг на Дарик -пак тогава.

Pironkova_Sydney-Trophy

Във въпросния коментар Томислав Русев каза следното:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Томислав Русев не говори за спорт. През последните години спортистите ни не са спрели да ни радват. Няма изобилие от спортни победи, но все се намира по една Екатерина Дафовска, Матей Казийски, Димитър Бербатов, Станка Златева, Ивет Лалова и десетки още шампиони. Дори не споменавам имена като Стоичков, Стефка Костадинова или Валентин Йорданов. Имаме десетки шампиони – олимпийски, световни и европейски. Томислав Русев говори за нас като общество, което е обезверено – вероятно излъгано, вероятно разочаровано, в немалка степен смачкано и разкъсано от бедност и емиграция. Общество, което е забравило вкуса на победата – колкото и клиширано да звучи.

Да се върнем пак на цитата:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Какво е победата? В спорта е ясно – има класиране и то определя победителя. В други сфера също има някакви класации и оценки. Но кога човек побеждава? Кога печели едно общество? Една нация?

Имаме нещастието да сме част от общество, чиито критерии за успех се измерват преди всичко в богатство. Не че не е важно, но не може да изпитваш удоволствие само от нещата, които си купуваш. Не може победата ти за деня да се изразява в пълна торба от Карфур или още по-лошо  – в платената сметка за парно. Ако малката ни победа веднъж месечно е да си получим заплатата, а тя пък от своя страна не е достатъчна, за да живее добре семейството ни, то явно не сме на прав път.

Какво е победа за България?

За мен всяка прочетена книга в България е победа. Без значение кой я е прочел.

Победа е всяко родено и растящо в семейството си българско дете.

Победа е всеки печеливш бизнес, който прави животът на хората по-добър. Ако има чуждестранни пазари – още по-добре.

Победа е всяко откриване на офис на българска компания в чужбина.

Победа е всяко парченце култура създадено тук, което се разпространява по света.

Победа е всеки консенсус между политиците в полза на България.

Победа е, когато доброто побеждава – престъпникът попада в затвора, държавният служител е на твоя страна и не иска подкуп, никой не живее с чувство за безнаказаност.

Победа е всяко завръщане у дома на българин, който е получил образованието си или е натрупал професионален опит в чужбина.

Победа е, когато приятелите и партньорите ти намират връзка между твоите положителни качества и това, че си българин.

Победа е, когато много хората намират смисъл да действат заедно. Ако щете, дори когато ходят да гласуват масово. Когато намираме сили да не се разделим по някоя тема, въпреки че има предпоставки за това. Когато предпочетем да останем единни, защото сме българи.

Какво е победата за теб?

И междувременно да стискаме палци на Цвети Пиронкова днес в първото й изпитание на Austrelian Open тази година 🙂

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , , , , , ,

декември 3rd, 2013 by Денислав Георгиев

Вчера поканих всички, които имат мнение по темата за борбата с апатията в България да ми гостуват в блога. Първа на поканата се отзова Инес Субашка. Прочетете внимателно текста й – ще ви хареса 🙂

ines1

Състоянието на една държава не е резултат от действащите закони или действащото правителство. Състоянието на една държава е отражение на колективното съзнание и съвест; отражение на ценностната система на всеки един от нас.

Апатията, равнодушието… все маски, с които се опитваме да прикриваме липсата си на отговорност; отказът да поемем живота в свои ръце и да докажем, че не някой друг, а ние самите сме отговорни за пътя, по който върви живота ни; за качеството на дните ни; размера на доходите ни и пълноценността на взаимоотношенията ни.

Ден след ден ставаме все по-слепи за това, което ни заобикаля. Отказът да видим какво се случва в света около нас е само външно изражение на отказа да си признаем какво се случва вътре в нас. Нашата действителност е отражение на разпокъсаното ни мислене; на негативизма, който ни изпълва и отрицанието, което е главен мотиватор на всяко едно действие и постъпка.

Където липсва интерес, липсва и заинтересованост.

Всеки отхвърля възможността, сам да повлияе на случващото се и играе ролята на жертва, докато живота не го предизвика и наистина не го превърне в пряк участник в двубоя. Не ни интересува системата на здравеопазването, докато самите ние не попаднем в ситуация, където комфорта и живота ни зависят от системата; не ни интересува образованието, докато самите ние не се окажем ощетени; не се интересуваме от състоянието на спорта, докато собственото ни дете не се окаже потърпевшо от липсата на средства и бази, където да практикува спортовете, които обича и го карат да се чувства жив, пълноценен и себереализиран.

Нищо не ни интересува, докато не се окажем в центъра на проблема.

Равнодушиеито към случващото се в държавата, е само отражение на равнодушието и безхаберното отношение към собствената ни личност.
Начинът, по който преминаваме през дните и пропиляваме живота си, е своебразно доказателство, че отдавна сме взели погрешен завой в еволюцията си, начина си на мислене и гледната точка към живота. По пътя сме „изпуснали” всички ценности и всичко истинско и „напредвайки”, сме запълнили празнината с повърхностни възгледи, цели и стремежи.

ines2

Загубили сме връзката помежду си, връзката със собствената си личност. Позволили сме да се превърнем в марионетки, които биват движени само от „общоприетото”. Допуснали сме личността ни да бъде моделирана по калъп и признаваме го или не това ни убива. Ежедневните ни действия са отчаян вик за помощ; отчаяния вик на хора, пленени зад решетките на собствените си ограничения; фалш; апатия; омраза и леност.

Човек се отнася с другите и със света около него, така както се отнася към самия себе си. Държанието и отношението към другите е своебразен показател за това в какво вярваме и какво очакваме.

Светът около нас, състоянието на държавата ни и качеството на живота ни, ще се променят само, когато поемем отговорност- за себе си и собственото си държание.

Защото, както един човек ми каза, ние всички сме наредени в кръг и се държим за ръце. Каквото подадем на другите, рано или късно ще се върне при нас.

Докато основния стимул за поведението ни, продължава да бъде ненавистта към хората, правителството или просто озлоблението към живота, всичкият този негативизъм ще продължава да се завръща с все по-голяма сила в собствения ни живот. Всеки път ще ни оставя все по-смачкани; все по-пречупени и безсилни.

Докато не започнем да гледаме на съдбата на другите, като на своя собствена, светът ни ще продължава да затъва. Ден след ден пропастта между мечтаното бъдеще и болезненото настояще, ще става все по-голяма и все по-трудно преодолима.

Условията, които диктуват направлението на живота ни, изцяло съвпадат с нашите очаквания и убеждения. Промяната започва от промяната в индивидуалното съзнание. Защото само отделния човек, може сам за себе си да определи границата на собствените си възможности и собстевната си посредственост. Само отделния човек може да се научи да уважава себе си и собствената си личност, а когато това се случи, действията му автоматично се насочват към това да бъдат движени от надежда, а не страх; от енергия, а не леност; от обич, а не от омраза.

Промяната в индивидуалното съзнание, води до промяна в колективното съзнание. Промяната в собствената същност на всеки индивид, води до промяната в колективната същност. А всяка промяна на това, което сме вътрешно; всяка промяна в света на невидимото, води до огромна промяна в материалния свят.

Апатията към случващото се, не е апатия към конкретното събитие- тя е апатия към собствената ни личност и само симптом за това колко безсилни и отчаяни се чувстваме.

Бъдещето принадлежи на тези, които имат смелостта да предизвикат настоящето.Откажете се от пасивната си роля на жертва и заемете активната роля на можещо и способно, разумно човешко същество.

Светът е чудесно място и си заслужава да бъде посетено- нека престоят ни, наречен живот, да не оставя само кални стъпки и огромни пропасти, които стават все по-трудно преодолими за всяко следващо поколение. Нека всеки един от нас превърне всеки ден във възможност да дава най-доброто от себе си; да заяви съществуването си, чрез активна позиция, а не пасивно наблюдение!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Цветни Tagged with: , , , , ,

ноември 15th, 2013 by Денислав Георгиев

Когато бях малък и дойде демокрацията много хора очакваха чудеса. Разбира се не се получиха така нещата и бяха разочаровани. Съвсем скоро те започнаха да плюят по демокрацията, защото ги е направила по-бедни, безработни, несигурни и нещастни.

motika

Започнаха да обвиняват демокрацията за всичките си нещастия и несполуки. От време на време се появяваше някой по-мъдър човек, който се опитваше да я защити. Демокрацията не се яде, не се пие, не се консумира физически – тя е среда в която можеш да правиш всички неща за които те бива и за които си готов да се бориш и да полагш усилия.

Следващото голямо нещо, което се случи в България бе влизането ни в Европейския съюз. Отново същите обещания и нереални очаквания. Отново отворихме усти и зачакахме реките от мед и масло сами да се излеят в тях. Пак не се получи така и пак има разочарование.

ЕС ни потискал, принуждавал ни да си затваряме реакторите, струвал ни скъпо, не се борел с корупцията и мафията в политиката ни.

ЕС е мотика, каза наскоро Костадин Костадинов, убеждавайки група твърди националисти, че не Брюксел ни е проблемът. Поразсъждавахме по тая метафора и се оказа много правилна.

ЕС е инструмент с който можеш да си помогнеш много. Да кажем имаш земя (държава) но не можеш да я обработваш (управляваш) защото нямаш нужните инструменти (управленски капацитет и опит). Присъединяваш се към клуба на добрите земеделци (ЕС) и те ти дават една мотика (да кажем еврофондове и добри практики). Тази мотика обаче не може да копае сама. А и да може, някой трябва да посее нещо преди да се наложи да го прекопаваш. Трябва и да прибереш реколтата…да поливаш и още куп операции. Накрая да я продадеш изгодно.

Обаче като те мързи какво правиш? Искаш да изкараш някой лев от самата мотика и въобще не я ползваш по предназначение. В най-честия случай продаваш металната част за старо желязо, а дървената дръжка ползваш за огрев (да спестиш от сметки). На другия ден имаш земя, имаш потребност от храна и топлина…всичко си е по старому. Само дето нямаш мотика и отиваш да се молиш за нова. Дали ще ти дадат?

flags-dw

Можем да бъдем ако не приятели, то добри партньори с всички. Стига да сме верни и лоялни първо на себе си. Фото: DW

Проблемът обаче е още по-дълбоко. Защото освен мотиката от ЕС се оказва, че си получил на заем семената от САЩ, а отношенията с Русия да кажем олицетворяват „необятния“ пазар на продукцията. Всеки партньор ти е важен. Но когато те мързи спираш да бъдеш желан партньор. И започваш да кроиш конспиративни теории, как всички са срещу теб.

Но и това не е най-лошото. Защото този, който продава мотиката и пали дръжката й не получава наказание. В същото време неговият авер/братчед/ортак е решил да препродаде семената от американците за собствена изгода. А другия, който отговаря за търговията подарява пазарната ниша на друга страна срещу съответния % лично за него.

Нито руснаците, нито американците, нито пък най-малко ЕС са ни врагове. Врагове са ни тези, които продават мотиката, препродават семената и подаряват завоюваните пазари на България за собствена изгода. Те са българи…предатели, политици, бивши и настоящи доносници.

Обикновени нещастници, които трябва да бъдат наказани. Проблемът ни въобще не е толкова нерешим – само малко воля и добронамерени хора в политиката са нужни на България.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , ,

октомври 31st, 2013 by Денислав Георгиев

За съжаление в България думата автобиография в повечето случаи се споменава в смисъла на CV. Формален документ с който кандидатстваш за работа. Малко българи издават мемоарите си в правилния момент. Лично с точните думи и факти. А това е уникална възможност за споделяне на опит, знание и спомени. Разбира се трудно може да претендира за 100% обективност…но това е гледна точка на участник в определени събития.

itsall

Може би издателите ще кажат, че няма пазар за подобни книги. Или пък възпитавани от жълтата преса, хората у нас предпочитат да научават нещата за някого…не от него лично, а от други. Защото е по-пикантно и „достоверно“. Или пък самите известни хора имат нереалистично високи очаквания към хонорарите си? 🙂 Или просто се страхуват да споделят истините…за да не се конфронтират явно с някого?

Както и да е – според мен за четящите хора у нас ще е ценно да се запознават с най-интересните, значими, умни и успяващи свои съвременници по този начин. Самият аз полагам усилия да убедя няколко души в сферата на спорта и изкуството да го направят. Ще видим.

Можете ли да посочите петима българи, чиите автобиографии бихте прочели с интерес?

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , ,

октомври 5th, 2013 by Денислав Георгиев

Представяте ли си в българския волейбол да имаме още един Казийски, но той да играе в Добруджа. Или баскетболист, който може да претендира за наследник на Жоро Младенов, но в най-силните си години да играе за Академик Благоевград. Мога да дам още десетки примери – атлет като Ивет Лалова, футболист като Бербатов, тенесист като Григор Димитров….

Rally_STARISTOLICI_385

Колкото и бавноразвиващо да ни се струва управлението на българския спорт понякога, в него все пак има някаква логика. И най-талантливите и добрите състезатели намират начин да се изявяват на най-високо ниво. Освен, когато става дума за рали.

Днес Тодор Славов стана балкански шампион. Завърши и трети в генералното класиране на рали „Стари столици“. Въпреки, че е с много по-слаба кола и без сериозен финансов гръб се доближи на по-малко от минута и половина от победителя Крум Дончев и под минута от националния шампион Димитър Илиев. А зад тях стоят достатъчно пари.

Ако трябва да сме точни, Тодор Славов е най-успешно представящия се български пилот в международни състезания. Но това очевидно не впечатлява спонсорите. Фирми като Глобул и Вивател (до миналия сезон) хвърлят огромни ресурси за драматични успехи на родна земя. Как подбират кого и с колко да финансират?

1. Явно не е на база умения на пилота.

2. Явно не е и на база популярност или достигната аудитория

2. Явно не е и на база резултати. Ако Глобул купиха R5 за второ място на републиканското…то няма какво да обсъждаме изобщо.

Принципно всяка компания си решава за какво да си харчи парите. Но все пак е добре да има някаква логика в това 🙂 Защото е меко казано глупаво да имаш талант като Тодор Славов и той да се състезава с гуми трета употреба.

Искрено се надявам да си намери стабилен спонсор и догодина да докаже твърдението ми (не само мое), че е поне класа и половина над обичайно заподозрените любимци на спонсорите.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

август 16th, 2013 by Денислав Георгиев

Написах много дълъг текст по повод днешните събития и урока, който ни дадоха. После го изтрих, защото щеше да е поредната порция егоистично менторство. А никой няма нужда от това – най-малкото България.

bg

Искам да кажа само нещо на тези, които смятат че сме от една и съща страна на барикадата. Знам, че не се харесваме. Знам и че не си вярваме.  Аз не Ви вярвам, а пък на Вас не Ви пука, че не Ви вярвам. И Вие не ми вярвате? Кои пък сте Вие, че да ме интересува дали ми вярвате? Разделени сме на соросоиди, костовисти, куневисти, реформатори, агитатори, родолюбци, анархисти, екоактивисти, емигранти, кандидат-емигранти и т.н.  Уж всички с големи егота, пък то обикновени дребни егоисти. И всеки иска да води бащина дружина. Разбира се без да има „политически амбиции“.Хора, все още сме повече – поне като механичен сбор. И все още имаме шанс за нещо добро. Сещате ли се за нещо, около което да се обединим. Нещо? Някой?
Да не посочвам…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , ,

януари 12th, 2013 by Денислав Георгиев

Очаквано никой не позна, че става дума за хандбалната карта на Европа. В тъмен цвят са държавите, които участват в започващото Световно първенство по хандбал за мъже в Испания.

map_europe-handball2013

Половината участници са от Европа. Макар Европейски първенства да се организират едва от 1994 г. този спорт е най-популярен на нашия континент. На проведените до момента турнири са участвали 25 държави. Географията е достатъчно широка. България никога не се е класирала.

Имаме две участия на Световно за мъже през ’70-те години – от 6 мача общо записваме 1 победа срещу Алжир. При дамите също имаме 2 участия – 1982 и 1990 г. Пак 1 победа общо. Най-големите ни успехи са свързани с плажния хандбал и трите европейски титли за железничари! Разбира се и вицешампионската титла от Световното първенство за девойки от преди двайсетина години.

Та, географията на хандбала е широка и като изключим големите държари – Русия, Германия, Испания и Франция има два основни центъра – Балканите и Скандинавия. Държавите от бивша Югославия ще бъдат на Световното в Испания. Липсва само Босна, която отпадна драматично от Германия в квалификациите. Румъния също има сериозни традиции – особено при жените.

Де е България?

В сайта не федерацията няма никаква информация за националните отбори на България!

Както казахме, последното ни появяване на световната сцена е на Световното първенство за жени през 1990 г. Мъжете ги няма вече трето десетилетие. В квалификациите за първенството в Испания България не взе участие. Ние сме сред 12-те най-слаби на континента. Последното ни участие е в пред-пред квалификациите за Евро 2012, където играем 3 срещи и записваме „престижно“ равенство срещу Кипър. Губим с 1 гол разлика от Великобритания и падаме сериозно от лидера Естония.

Ако търсим положителното в българския хандбал, то през март миналата година спечелихме Чалъндж Трофи при дамите в Габрово, като на финала победихме Фариорските острови. В турнира участваха още отборите на Армения, Молдова, Израел, Латвия, Естония и Малта. Вероятно този успех е предпоставка, че скоро ще се класираме за европейски квалификации при жените.

Интересното в хандбала е, че всяка година има голямо първенство. Световни и Европейски са през 2 години. Все някога ще ни дойде реда. Проблемът е, че популярността на спорта клони към 0. Вътрешните първенства се случва по задължение и без сериозен ентусиазъм и интерес. Както показахме по-горе в сайта на федерацията дори няма информация за собствените ни национални отбори. Какво да очакваме за Олимпийския турнир или Световното първенство.

За да се случи нещо значимо в хандбала, първо медиите трябва да го уважават като спорт. Да стане познат и интересен като тема за децата и феновете. След това да се постигне пробив при подрастващите и накрая с дружни усилия да идем поне на Европейско първенство. За всичко това трябва бюджет… и денонощна работа.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,