януари 29th, 2019 by Денислав Георгиев

Далеч съм от класата на Самуил Петканов, но реших да се пробвам с кратко разказче в стил НЕ!НОВИНИТЕ! Темата е предстоящата сесия на Общински съвет Враца тази вечер, в която ще се гласува бюджетът за 2019 г. Ето как си представям сесията предварително по минути. Уточнявам, че това не са опорните точки на бсп, а чиста фикция за забавление.

Първо ще кажат, че е много хубаво да се инвестира в инфраструктура, но тъй като тя не се яде е по-добре да раздаваме пари на хората и да не строим нищо във Враца.

Ще стане дума за ужасяващото състояние на градския транспорт. Ще настояват вместо да купим нови транспортни средства да раздадем парите на хората. Освен ако тролейбусите не са руски, тогава може да платим и над пазарната стойност, но пък ще са съгласни да не раздаваме пари на хората.

После ще кажат, че всичко трябва да стане безплатно. И ако останат някакви пари – да ги раздадем на хората. Ако не стигнат – да напечатаме!

Ще се обявят категорично срещу плащането на данъци – последните си пари както стана ясно по-горе ще инвестираме в печатница.

Ще има дебат и за средствата, които са предвидили за Ботев Враца, защото през есенния полусезон твърде рядко отборът игра с резервния червен екип.

Ще заявят, че хората са бедни, защото общината не разкрива работни места. А чуждите инвеститори, които привличаме в последните месеци, идват с цел да ни колонизират.

Дори всичките им предложения да бъдат приете, включително да раздадем парите на хората, те ще гласуват против бюджета, защото така е наредила Шефката по време на пленума онзи ден.

Накрая, като се приеме Бюджетът без техните гласове, ще заявят победоносно, че това е последната година от мандата на кмета и след това над Враца ще се изсипе рогът на изобилието.

И като вземат властта, започват да раздават пари на хората! Или поне на тези, които напишат ЕСЕ…

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Цветни Tagged with: , , ,

февруари 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Една от най-глупавите български поговорки гласи: „Не ща акъл, пари ми дай“. За съжаление много организации у нас са достатъчно арогантни, за да следват тази максима. На границата между безотчетния социализъм и войнстващия популизъм. И логиката им е желязна:

„Нашият продукт е толкова гениален, че малцина го разбират и се възползват от него. Той е твърде елитарен, за да бъде масов и следователно е твърде скъп, за да могат ценителите му да си позволят реалната му цена. И за да има какво да оценяват ценителите, цялото общество трябва да плаща…ама не пряко с пари от джоба си за билет, а непряко чрез общинския или национален бюджет.“

ivta_350x260.gif

Тук идва и най-логичният довод: „Обществото не може без култура, изкуства, спорт, граждански сектор и т.н. Някой трябва да се занимава с нещата, от които не се печелят пряко пари, но които са важни за развитието ни и за възпитанието на децата.“ И все пак някой трябва да плати за тази благородна работа, защото все пак тези, които я работят трябва да живеят достойно.“

Възможностите са няколко – преките потребители да си плащат, частен инвеститор да вложи средства, някой меценат да си достави удоволствие като вземе под крилото си дадена организация или… данъкоплатците, които не ползват продукта/услугата но солидарно харчат за нейното съществуване.

С годините се е доказало, че истината е някъде там. Трябва да се намери компромисно решение. Преките потребители да се ангажират, обществото малко да помогне и да се намери меценат или фирма, които също да участват в проекта. Звучи ясно, но тук се появява дебелата червена линия. Тя дели организациите, които работят от тези, които ги мързи. Първите намират начин да увеличават собствените си приходи, а други намират извинение да не го правят. Обикновено, защото са твърде заети да бъдат елитарни.

Разбира се при повдигане на въпроса за собствените приходи, най-често следва стандартен отговор: „Няма пазар, хората нямат пари, стигнали сме максимума на своите клиенти и цените към тях. Всяка допълнителна стотинка е свръх усилие.“

Тук си задавам смятам логичните въпроси:

1. Ако първата група – преки потребители – е много малка?

Къде е границата между популярното или виртуозно изкуство (което лесно се продава, защото е създадено според пазарното търсене или наистина е уникално качествено) и бутиковото изкуство, което се създава за твърде отбрана аудитория? Къде между двете крайности е това, което хем няма достатъчно публика, хем е достатъчно значимо и заслужава обществото да го финансира дори и без да го ползва пряко?

2. Ако първата група – преки потребители – е твърде бедна?

Да приемем, че културният продукт се произвежда във Враца. Най-бедният регион на ЕС. Да кажем, че хората, колкото и да имат желание, не могат да си позволят да харчат малкото си пари, за да гледат опера или балет всеки месец? Не е ли логично да си помислим, че при толкова слабо платежоспособни преки клеинти следва да приемем, че и обществото (т.е. бюджетът на общината) също е малък и не може да си позволи да отделя много средства за този продукт?

3. Ако все пак е важно?!?

Разбира се има вариант, в който хората са много бедни, бюджетът е малък…но все пак обществото много обича балета. Тогава то само намира начин, да го финансира. Намира спонсор извън общността, убеждава най-заможните си членове да подпомогнат начинанието допълнително и т.н.

4. Или може би има и друго решение?

Общността цени балета, но не може да си позволи да ходи всяка седмица на представления. Има ресурс за 3-4 постановки в годината. Тогава или се организира и посещава балетен спектакъл на друго място, или кани добри балетни постановки няколко пъти в годината. Докато забогатее.

AF_Eng_RGB_LARGE

5. Какъв е реалният проблем?

Когато една общност много държи да придобие нещо, то тя намира начин да го получи. Реалният проблем, е когато няма общност, която реално стои зад дадения продукт, но има общност, която много държи да го създава.

Да кажем, аз и моите приятели много държим да играем балет. Но освен това държим да сме професионални балетисти. Да си имаме зала, сценографи, декори, хореогрфи, озвучители, осветители, гримьори, чистачки…че даже и директор. И да сме си професионалисти. Пазарната реалност не ни интересува. Ние искаме да се издържаме от балетното си майсторсво и освен това някой да издържа семействата на изредените в предното изречение хора.

Аз лично стигам до един твърде логичен извод. Този, който създава продаваем продукт – печели и живее добре. Този, който създава добър продукт, старае се, но не намира достатъчно публика – получава малко помощ от общността. Този, който твори за себе си и единствената му публика е приятелският му кръг, а пазарът не го припознава, има цели два избора пред себе си.

Или започва да прави нещо, което е ценно за повече хора.

Или продължава да се забавлява за собствена сметка.

Няма да е професионалист, а ще е доброволец/аматьор/самодеец. Ще печели парите си от друг бизнес, а ще репетира и ще поставя балетните си спектакли като хоби. Приходите от билети ще покриват преките разходи и евентуално ще остават пари за почерпка с колектива. Икономиката печели двойно. От една страна този явно талантлив човек ще влага енергията си в нещо продуктивно и ще печели добре от него. А допълнително ще бъде и артист, който ще радва своята публика и ще си изкарва допълнителен доход под формата на скромни хонорари. Без обществото да има непреки разходи за това.

Май звучи твърде разумно?

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in АрТ, Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

февруари 9th, 2015 by Денислав Георгиев

Вчера публикувах статия „За народната и личната просвета“ в която обясних защо според мен държавата трябва да плаща за образованието на всички деца в България. Дори на тези, които учат в частни училища. Естествено на всички по равно – който иска частно ще си доплаща.

3D макети по темата "Космос"

3D макети по темата „Космос“ в ЧДГ „101 Защо“

Изумен съм колко критици на предложението се появиха. Без особено ясна мисъл и с единствената логика – богаташите имат пари да си плащат. Е, аз не се чувствам богаташ, макар детето ми да е в частна детска градина. Изборът е следствие на много фактори – от една страна нямаше място в държавна, от друга услугата се оказа много качествена, и от трета нямам никакво желание да сменят средата на детето си на 5 годишна възраст,само  защото евентуално се е отворило местенце за него в „системата“.

Та, до този момент държавата България не е дала 1 стотинка за образованието на детето ми. Кати може да чете, пише, смята и даже поназнайва английски без властта в страната да има каквато и да е заслуга за това. Но да не бъдем черногледи.

Финанисрането, което бюджетът трябва да е предвидил за образованието на всяко дете у нас, няма да покрие толкова голяма част от месечната ни такса. Даже звучи безумно, как едва ли не ще се нароят частни училища и градини, които ще смучат държавната пара. Това са пълни глупости. Било лобизъм….пак глупости.

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви...

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви…

Има елементарна икономическа логика. Да приемем, че в частните учебни заведения качеството е по-добро и децата постигат по-добри резултати. Има достатъчно статистика за това. Ако приемем, че цената на месец е 700 лв. и могат да я плащат X семейства след промяната на закона децата ще получат нещо като ваучер да кажем за 200 лв. на месец. Така таксата реално ще падне на 500 лв. Т.е. достъп до по-добро образование ще имат повече семейства X+Y. В същото време държавата ще изпълнява ангажимента си към всички свои граждани и разбира се данъкоплатци.

Има и много загрижени за народната просвета люде, които в това решение виждат нейната смърт. Децата ще избягат от държавните училища…и те ще умрат. А не се замислят, че ако повече деца излязат от тази система ще се отворят повече частни училища…които ще наемат най-добрите учители за повече пари. Т.е. ще се създаде конкуренция. За да отговорят на това, държавните/общинските училища ще са принудени да вдигнат нивото, дисциплината и да си попроменят отношението. Т.е. още една полза за хората.

franklin

Парите трябва да следват ученика и да отиват към качествени, а не псевдо образователни институции. Контролът за това естествено ще бъде в държавата. Ако тя няма ресурс да го осъществи – ще има много измами. Но ако има много измами, вината няма да е в родителите, които и сега плащаме много. Трябва да има ред!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,