януари 21st, 2017 by Денислав Георгиев

Да те изтрият от Facebook е една от най-големите съвременни обиди. Актът на късане на отношенията в мрежата е почти сакрален. Шамар, отпечатъкът от който ще носиш завинаги. Абе, голям проблем.

Unfriend-Yourself

Няколко приятели са ме трили през годините, които не ми е навредило особено. Дано поне е допринесло за тяхното благополучие. 

Често ънфрендването се възприема като мярка за подобряване  на хигиената. По-често обаче означава, че си пращал и приемал покани за приятелство без много да се замисляш. Което е същинска липса на хигиена. 

Отдавна Friends във Facebook не съдържа приятелите ти, а хората с които се налага по някаква причина да общуваш. Хора, с които имаме сходни интереси, сходни позиции… имаме допирни точки.

Ако в даден момент усетите, че повечко хора се държат неадекватно на стената ви, означава, че имате допирни точки с твърде много хора, които не ви уважават. Т.е. нещо в средата ви е объркано.

Защо не трябва да ги трием, а да ги траем тези дразнители?

Щом си избрал да се занимаваш с това, с което се занимаваш – значи трябва да понесеш и негативите, които обитателите на тази среда носят. Кафяви медии, мотивирани общественици или обикновени кибици. Не можеш да ги изтриеш и да останеш в тази среда. Процесът е обратен. Първо променяш нещата в реалния живот и след това прочистваш виртуалния.

Виртуалното е продължение на реалното, а не обратното. Това е основно правило в дигиталните комуникации. Много трудно ще си решиш реалните проблеми стоейки и триейки пред компютъра. Да, има тролове, които можеш да обезвредиш като ги убиеш с мълчание. Но реалните хора, колкото и неадекватно да се държат, са си реални и няма как да ги изтриеш. Освен ако не си Сталин 🙂

За това не трийте от приятелите си във Facebook хората, които по някаква причина участват в реалния ви живот. И не си губете времето с такива, които търсят значимост онлайн и по никакъв начин не са част от живота ви. Да се псуваш с непознати за футбол или политика е безсмислено. Ако има дебат между уважаващи се събеседници – да. 

Какво съм писал по темата преди 4 години?

Хрумна ми една много сериозна ругатня, която може да използвате към крайно неадекватни хора – ънфрендни се сам 🙂 Нещо като Митьо Пищова, който не бил гласувал за себе си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Политика Tagged with: , , , ,

октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

ноември 1st, 2012 by Денислав Георгиев

Децата винаги се раждат в различна технологична среда от своите родители. Логично е различен начинът по който откриват света, приемат и споделят информация. Включително и спорта. За това занимаващите се със спортен мениджмънт трябва много внимателно да следят технологичните тенденции и как спортът се възползва от тях.

Така нареченото поколение на четирите екрана (4S) обхваща родените след 2007 деца. Те растат в изключително динамичен свят, в който възрастните се задъхват. За тях обаче това е нормалната скорост с която се променят нещата. Особено технологиите. По данни на AdAge 27% от произведените в началото на 2012 г. телевизори в света могат да ползват Интернет. Броят на потребителите на таблети ще се удвои до края на годината, а продадените смарфони ще са около 2 млрд. Децата растат между екраните на телевизора – компютъра – таблета и смартфона. Екраните се ползват за забавление, образование, пазаруване, комуникация, общуване, разплащания…за всичко. Тези деца няма да знаят какво е да не си свързан с целия свят. Приемат това за даденост.

Какво е основното послание към професионалистите в спортния маркетинга?

Те трябва да осигурят РЕЛЕВАНТНО съдържание и изживяване за всеки фен, на всяко място по всяко време. Спортът е част от развлекателната индустрия. Хората, които отделят време да спортуват или да гледат състезания на живо или по телевизията отделят от свободното си време. В конкуренция за това свободно време е абсолютно всеки друг бизнес от развлекателната индустрия, всички медии, всички занимания претендиращи да дават ценност и емоция за потребителя. Хората непрекъснато вземат решение, дали да гледат мач, дали да се разходят до новия мол, дали да идат на кино, на курс по фотография, чужд език или йога.

Предизвикателство е да създадеш съдържание, което да може да се ползва от всички медийни канали, типове устройства и операционни системи. Успокоителното е, че близо половината от компаниите във Fortune 500 все още нямат оптимизирана за мобилни устройства версия на уебсайтовете си. В България едва ли и 10% от големите фирми имат. За сметка на това огромна част имат добро представяне във Facebook и все по-често прибягват до приложенията за популяризиране на свои кампании, промоции или идеи.

BBC направиха нагледна демонстрация пред очите на целия свят на 4S комуникацията по време на Олимпиадата

Може да изглежда рано за 4S поколението, защото то още дори не ходи на училище. Но точно сега е моментът да се изучи, разбере и дори ако искате – да се експериментира с тези технологии, които в близко бъдеще ще са в основата на бизнеса. И конкретно в спортната индустрия. А и да не пренебрегваме тенденцията, че децата на все по-ранна възраст стават потребители и влияят на разпределението на семейния бюджет.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

май 6th, 2012 by Денислав Георгиев

Чудесно е да спориш с книгата, която четеш. В случая с „Бойният химн на майката тигрица“ от Ейми Чуа се получи много вдъхновяващ задочен спор с авторката. Професор в Йейл все пак…

Не мога да преценя до колко жената е търсила автобиографичен разказ или е искала да напише продаваема за масовата родителска публика книга, прибягвайки до винаги работещия инструмент – дразнене с теза, която обществото по дефиниция отхвърля. Имайки предвид научната и кариера, по-скоро е първото.

"Бойният химн на майката тигрица" - Ейми Чуа

Става дума за сравнение между два модела на възпитание – Китайски и Западняшки. Как го правят азиатците и как европейците/американците. И разбира се защо китайският родител се справя по-добре.

В общи линии китайските майки държат на възпитанието, упорития труд, налагат решения на децата си и определят пътя им без да им позволяват да избират и да си губят времето с глупости. В книгата заладните родители са описани като мекушави, нецелеустремени, толириращи много от глупостите, които децата им искат и правят. В името на спокойствието си избягват да се налагат и да поемат отговорност за решения, които биха навредили емоционално на децата им.

Според мен истината е някъде посредата. По-скоро към китайския модел, но не плътно. Той не обръща голямо внимание върху креативността и умението на детето да отстоява своите идеи – но пък създава един изпълнителен и старателен работяга, който лесно може да се наложи в различни области. До определена възраст (може би 6-7 клас) азиатската школа има своите достойнства, а след това лека-полека европейските ценности се налагат.

Все пак книгата е ценна за:

Родители, на които им пука как възпитават децата си.

Родители, които не се притесняват да търсят и поправят грешките си.

Родители, които търсят правилния модел за отношение с децата си.

Родител, които опитват да проектират своите несбъднати желания върху децата си.

Родители с болни амбиции.

Трите героини на книгата 🙂 Авторката и двете и дъщери.

Има ли понятие „български родител“ като отношение, ценност и подход? Има ли „българско възпитание“?  Според мен у нас влияят три школи – турска, руска и европейска. В различните семейства преобладава различна, но обикновено има следи от поне две от трите.

Не искам да продължа с разсъждение за девалвацията на ценностите в българското общество и ролята на семейството в затъпяването на младежта. Нека социолозите да се изказват. Аз само споделям мнение за една интересна книга 🙂

Нещо като извод:

Родителите сме длъжни да бъдем настоятелни, да изискваме и да очакваме повече от децата си. Ние сме най-добронамерените критици и мотиватори, които те могат да имат. Дали ще е в сферата на науката, изкуството, спорта или корабния моделизъм няма значение.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , , , , , ,