юли 4th, 2015 by Денислав Георгиев

Преди много се нервирах, когато при всеки неуспех на Григор Димитров се появяваха мега специалисти на тема тенис и обясняваха, че няма да стане нищо от него. Други се чувстваха национално предадени от загубите му. А в същото време всяка победа на Гришо водеше до тенис треска и целият ми фийд във Фейсбук говореше за това.

grigor-dimitrov

 

Горе-долу така са нещата и при другите ни големи спортисти – като заапочнем от волей националите и стигнем до футболистите. Последните отдавна не са печелили голям мач, но дори и равенство с Италия събужда зверски апетит у феновете….при равен с Малта е ясно.

Да се върнем на Григор, който очевидно е най-популярният ни спортист в момента. Какъв ни е проблемът с него?

Някои съвсем сериозно претендират да оценяват тенис уменията му…аз не бих се наел, защото не съм хващал ракета през живота си.

Други се нервират, защото смятат че си пилее таланта – все едно са му родители или мениджъри.

Трети наистина виждат в спортните успехи начин да се прослави България и съответно неуспехите носят … да го кажем пропуснати ползи от национална гордост.

Според мен проблемът ни, е че не вярваме в българския спорт. Не вярваме, че имаме изградена система в тениса и на всеки 5 години можем да вадим по един претендент за попадане в топ 50 на света. Ние не вярваме (и с пълно основание), че имаме школа в ските, тениса, баскетбола…футбола ако щете. И когато Григор не оправдае възложените му фенски надежди спокойно да изчакаме следващия Григор. Следващият Бербатов. Следващият Попангелов (добре, че по негово време е нямало Фейсбук). Сега под светлините на нашите очаквания са Александър Везенков, Божидар Краев и още няколко младеи лъвчета. И тях ще ги подхвърляме от върха до дъното и обратно при всеки прилив и отлив в кариерата им. Ще възлагаме всичките си фенски очаквания върху няколко спортисти, които обявяваме за гении предварително, само защото сме убедени че от нашето блато само гений може да стигне световната сцена. Дали последното е с основание не знам – но така се получава.

Ако в най-популярните спортове имаме школи, които да изкарват потенциални шампиони с темпото на борците, щангистите, гимнастичките или дори волейболистите нямаше да има Синдромът Бербатов или Случаяйт Гришо. Щяхме да се радваме на успехите им и да приемаме по-мъдро провалите. Защото ще знаем, че идва следващият спортен герой. Той расте някъде наоколо и скоро ще му дойде времето да атакува световния връх. И няма нужда да е чак гений…просто да е талантлив и упорит.

На „гениите“ в спорта възлагаме твърде големи „национални“ очаквания и за съжаление така създаваме твърде сериозни предпоставки за разочарование. А все пак спортът е преди всичко индустрия за забавление, нали?

Приоритетите в българския спорт

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

януари 7th, 2013 by Денислав Георгиев

Колегите от Nike са го открили преди мен. Популяризирали са „Sport is Art“ при една търговска промоция през 2011 г. Тогава да превърнали няколко свои магазина в музеи на модерното изкуство и имат доста успешна кампания.

Скоро в статията за новото поколение мениджъри в спорта също ги определих като творци. Някои поискаха да се обоснова. За това реших да докажа, че спортът е изкуство. И участниците в този процес наистина са творци.

Чисто естетически – представете си състезание по синхронно плуване, скокове във вода, художествена гимнастика, стрелба с лък ако щете. Не е ли красиво? Не е ли уникално? Какво да кажем пък за баскетболна комбинация в която участват 5 състезатели и преодоляват други 5, за да завършат елегантно с кош? Или голът на Бербатов онзи ден, след като подаде 50 метров пас и миг след това намери позиция от която да отбележи гол.

Но това е само на повърхността – видимото. Според нас спортът е изкуство и на ментално ниво – изкуството да се концентрираш и представиш в най-добра светлина в най-важното състезание. Упоритите тренировки, които завършват с едно финално съчетание за по-малко от минута – справка Йордан Йовчев. С какво се различава от безкрайните репетиции на един виртуозен пиянист, който изправя на крака „Карнеги хол“ или поне зала „България“?

Спортът вдъхновява – патриотизъм, желание да подражаваш на големите атлети, да намериш частица за себе си във всеки един спортен успех или провал. Спортът е изкуство и за това медиите му отделят толкова време. Дори с риск да звучим недодялано – спортът е най-разбираемото и разпознаваемо изкуство. Има масов има и елитарен разбира се.

Артисти и невероятни декори има и на трибуните!

Представете си един филм или театрална постановка, които всеки път завършват по различен начин – би било чудесно. Непредсказуемостта е очарованието на спорта. Може да се сравнява само с импровизациите на големите рок групи по време на концерт. Няма два еднакви мача, тенис двубоя или ски спускания. Униклността, съперничеството, двубоят са все аргументи в защита на нашата теза. Спортът е изкуство. И всички въвлечени – спортисти, треньори и мениджъри са творци.

Някой да оспори, че Григор Димитров твори на корта?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,