юни 10th, 2014 by Денислав Георгиев

Купете си новия брой на списание GRAZIA. Най-малко ще прочетете интервю с мен на тема детски спорт и Юначе 🙂 Естествено има и доста други по-интересни неща – кой е архитектът на модата, кои са най-фешън ароматите за сезона, супер интересен материал на тема генетика благодарение на д-р Савина Хаджидекова, първите стъпки в балета и разбира се прекрасната корица Деси Бакърджиева.

grazia-june-yunache

И все пак обърнете внимание на материала за детски спорт и ролята на Юначе за бъдещето на нацията. Ако Ви харесва – другият месец пак. Благодаря на главния редактор на списание GRAZIA Поли Александрова за интереса към Юначетата.

grazia-yunache

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

март 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Оформихме финалния вариант на кодекса на малкото Юначе! Постарахме се да обхванем основните ценности, които смятаме са важни за българските деца. Ще се радвам на обратна връзка – достатъчни ли са или сме пропуснали нещо важно?

 

kodeks-yunache

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

март 25th, 2014 by Денислав Георгиев

Мога да обобщя най-важното от изследването Евробарометър за спорт и физически активности в ЕС само в една картинка. Това е отговор на въпроса Кой колко спортува?

koi-sportuva

Сигурно ще Ви бъде интересно да проследите и къде спортуваме?

kyde-sportuvame

 

За специалистите по спортен маркетинг и социален маркетинг сигурно ще бъде интересно, че 41% от европейците спортуват поне веднъж седмично – 59% рядко или никога.

 

При младите има най-голяма разлика в активността според половете. В групата 15-24 години 74% от момчетата спортуват срещу само 55% от момичетата. С възрастта тези показатели се изравняват, като за съжаление те са в негативна посока – и двата пола спират да спортуват.

40% от европейците спортуват на открити спортни площадки и в парковете, а 36% у дома. В домашни условия предпочитат да правят упражнения повече дамите. 74% от хората на континента не членуват в спортни клубове или организации.

62% спортуват за здраве, а най-голямата пречка за тренировките е липсата на време – 42%. Само 10% от европейците не спортуват, защото това им се струва скъпо занимание.

Впечатляващите 76% от хората в ЕС са доволни от спортната инфраструктура в района, където живеят.

Да обобщим – в северните части на континента хората спортуват повече, имат по-добра инфраструктура за това, по-мотивирани са и не се оправдават. И нещо важно – най-голям прогрес по отношение на редовно спортуващите има в Унгария – 10% ръст спрямо 2009 г.

eurobarometer-sport-big

Де е България?

78% от сънародниците ни заявяват смело, че не спортуват. С това признание водим негативната класация. Спрямо предишното проучване по темата от 2009 бележим ръст в тази тенденция с 20% (пак върхово негативно постижение в класацията). Логично сме на дъното що се отнася до редовно спортуващи – едва 2% от анкетираните на възраст над 15 години.

14% от българите редовно се занимават с „вторична“ физическа активност – танци, градинарство и т.н. С този резултат сме в златната среда на ЕС.

Сериозна помощ може да ни даде следващата част от изследването, което обхваща спортуващите и техните занимания през последните 7 дни. Според него 16% от българите тренират усилено повече от 4 пъти седмично. Това е над средното за ЕС. За Германия тази стойност е 20%, Великобритания 20%, Финландия 18%, Холандия 17%, Дания 15, Белгия 14%. Всички тези страни обаче ни изпреварват по активност, когато добавим статистиката за провеждащите 1-3 тренировки седмично. В тази група ние имаме 22%, а за сметка на това Германия добавя 38%, Финландия 45%, Холандия 41%, Дания 45% и т.н. Именно в изграждането на тази прослойка от умерено но редовно трениращи трябва да насочим усилия у нас.

Като стане дума за ходене пеша повече от 10 минути на една разходка сме Европейски шампиони! 77% от българите вървят доста поне 4 дни в седмицата. Следват ни испанците и Румънците. Кипър, Италия и Белгия са на опашката.

52% от нас спортуваме у дома (при 36% средно за ЕС). По този показател сме в топ 5, заедно с други бивши соц. страни. Изненадващо малко българи спортуват навън или в парка – 25%. Що се отнася до спортните клубове – 5% от българите ги предпочитат при средно 13% за ЕС.

Защо все пак не спортуват българите?

Липсата на време е най-често срещаното обяснение, но то е под средното за ЕС (39% срещу 42%). И цената не е решаващ фактор – на 9% от българите им е скъпо спрямо 10% за ЕС. По повечето причини сме в средата на таблицата. Изпъкваме обаче на две места – спортът не ми е интерес и нямам мотивация – 26% спрямо 20% в ЕС. Няма подходяща инфраструктура в квартала – 7% – почти двойно спрямо средното за ЕС28.

Анализ и основни изводи за България пък Ви очакват в сайта на Детски спортен клуб Юначе 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

февруари 8th, 2014 by Денислав Георгиев

Днес рожден ден празнува най-големият! Да е жив и здрав Христо Стоичков. Няма да скрия, че харизмата на Стоичков и респектът към приноса му за българския спорт ме накараха именно днес да открием Детски спортен клуб Юначе.

hristo-stoichkov

Юначе има само една мечта. Всички български деца да спортуват редовно, да се хранят правилно, да растат здрави, уверени и изпълнени с желание за успехи!

По този път тръгваме днес.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

ноември 20th, 2013 by Денислав Георгиев

Вече познавате спортният психолог и мой добър приятел Румен Колев. Онзи ден той ни разказа за това как да изберем спорт за нашето дете. Днес следва темата за болните родителски амбиции в областа на спорта.rumen-kolev-poland-e1384384631858

Идеите по-долу в известна степен са провокирани от действителни лица и събития, отнесени към тренировка на детски футболен отбор, чийто мъжки тим е със слава на амбиции и инвестиции в детско-юношеската си школа. Повече бях чувал и чел, отколкото пряко наблюдавал родители в контекста на спортуващите им деца. Тази тренировка, все пак, бе еманация на доста слухове, които витаят. Родителските принципи (ако дори са принципи), които прозряха в нея, смятам, са някак противоестествени. В общи линии обстановката бе следната:

Публика от двайсетина родителски тела, може би и други близки и роднини бяха насядали на не повече от три метра от игрището, обръщайки и нареждайки симетрично в редове пластмасовите столовете от близкото кафене към терена, изцяло в стил театрално представление. Беше напълно тихо и стерилно сред родителите, усмивки липсваха, без преувеличение, липсваше грам детски глъч и на игрището при деца родени 2007 година, сякаш оперирани от емоции, дори не говореха.

Тази свръх дисциплинираност във всичко излъчваше страхотно напрежение във въздуха, отразяващо се в лицата на родителите, но най-вече на децата и треньора, който ръководеше заниманието. Родителите не комуникираха изобщо помежду си, вероятно изживявайки конкурентна среда или чувството за неприкосновеност и церемониалност на ситуацията, а младият треньор видимо бе напрегнат и сякаш усещаше себе си като на изпит, може би с право. 6-7-годишни деца тренираха като роботи, без жар и тръпка. Някои биха го нарекли професионализъм, аз по-скоро не. Изплуваха фиксидеята за болезнените амбиции по отношение фантазиите за оста кариера-пари-слава и т.н. И не само те.

Ако мога да си позволя да давам съвети, които всъщност под различна форма обединяват мнения на различни експерти в този тип проблематика, те биха се изразявали в долуизброените универсални простички правила, към чието придържане, (ако сте родители на спортуващо дете), имате шанс да допуснете, нека го кажем така – по-малко грешки. Опитах да ги приобщя, допълня и модифицирам за родните стандарти и разбирания, тъй като за някои от тях, макар и със западен привкус, ми се стори леко обидно да се поднасят изобщо или по този начин на родители – самостойни индивиди. Обособени са в + (плюс, ако ги „спазвате”) и – (минус, ако не ги „спазвате”) и касаят всеки от веригата дете, треньор, родител. В последователността на изброяванията им не е заложена и целена строга логическа взаимовръзка.

ДЕТЕТО

+
• Давате насоки на детето си, но не го ПРИТИСКАТЕ или насилвате как да прави нещата. Подчертавате важността на това да се забавлява, учи нови умения и развиват стари. Такива като „упорита работа, самодисциплина, работа в екип, ангажираност”, както и тяхното приложение В ЖИВОТА
• Асистирате му в поставянето на РЕАЛИСТИЧНИ цели в спорта
• Помагате му да разбере смисъла на това да успее и това да се провали в дадена спортна изява, както и да извлече ползите и поуките си от това ЗАНАПРЕД
• Намесвате се, ако поведението на детето ви е неприемливо по време на тренировка или състезание
• Подчертавате и възнаграждавате (вербално, материално, както прецените) УСИЛИЕТО, а не резултата
• Наясно сте, че детето ви от време на време може да има нужда от това да не спортува и да си почине. Нима вие нямате?
• Показвате интерес относно неговата въвлеченост в спорта, задавайки въпроси, съдействайки да ходи на тренировки, да посещава мачове и състезания
• Давате пространство на детето когато е необходимо и не контролирате всичко. Позволявате му да разбере и „оправи” то САМО нещата, някои от спортовете изискват именно това
• Имате чувство за хумор. Ако вие се шегувате и усмихвате, по всяка вероятност и детето ще го прави.
• Давате БЕЗУСЛОВНА любов и подкрепа на детето, без значение от резултата на съответното състезание/мач, в който е участвало, без значение дали е загубило или спечелило


• Очаквате, спортувайки, детето да вземе нещо повече от добре прекарано време, известна физическа подготовка, любов към спорта и занапред в живота си. Очаквате нещо друго, освен това да полага тези усилия, на които е способно
• Карате детето си да се чувства ВИНОВНО за времето, енергията и парите, които сте вложили и жертвите, които сте направили за това да спортува. Спортът може просто да не е неговата страна…
• Мислите за участието на детето си в спорта като инвестиция, за която вие се очаква да получите обратно невъобразими възмездия, отвъд моралните
• Живеете своите собствени мечти през участието на детето ви в спорта
• Насърчавате детето си да се състезава и конкурира НА ВСЯКА ЦЕНА
• Игнорирате лошото поведение на детето си по време на тренировка или състезание
• Карате детето си да говори с вас ВЕДНАГА след приключването на дадено състезание/тренировка. Има редица логични причини да не иска да го прави
• Показвате негативни или напълно безразлични емоции докато наблюдавате неговите спортни изяви
• Сравнявате представянето и прогреса му с този на останалите деца
• Поставяте ултиматуми, използвате сарказъм или всявате страх, за да мотивирате детето си да спортува или да побеждава в спорта. Така само го унижавате и го ПРЕДИЗВИКВАТЕ да ви намрази
• Правите нещо, което може да накара детето ви да се срамува. Преценката за такива действия, едва ли е чак толкова трудна
• Чувствате се така сякаш НЕПРЕКЪСНАТО трябва да мотивирате детето си. Това е отговорност на самото дете и на неговия треньор

ТРЕНЬОРИТЕ

+
• Оставяте треньорството на треньорите, малко вероятно е да сте по-компетентни от тях
• Давате им всичката подкрепа, от която се нуждаят, за да им помогнете да вършат работата си още по-добре
• Разговаряте с тях относно детето си, със сигурност можете да научете нещо НОВО за него от всеки един човек
• Информирате го за ВАЖНИ И АКТУАЛНИ теми във връзка с детето си, които могат да повлияят на представянето му
• Питате го за напредъка на детето си, това е нещо, което имате право да знаете
• Правите треньорите свои съюзници в изграждането характера на детето ви


• Съветвате, насочвате, намесвате (де факто пречите) се на треньорите по време на тренировка или състезание. Само си представете как това би изглеждало отстрани и за самите вас…
• Работите с треньори, които очевидно имат крайно различни виждания, подходи и цели за спорта от вашите. В крайна сметка това е вашето собствено дете и вие решавате и избирате начина, по който спортът му влияв и това, което то може да „вземе” от него

ВИЕ

+
• Демонстрирате удовлетворение от участието на детето, но не залитате твърде много в това, тъй като това може да се възприеме като зависима променлива и единствен критерий за НЕГОВОТО удовлетворение и преживяване за успех
• Забавлявате се по време на състезание/тренировка на детето. Вашето „нещастие” може да накара детето да се чувства виновно
• Общувате с родители на други деца, създавате си приятелства. Социализирайки се, и за вас събитията ще се превърнат в по-приятни. Опитайте, доколкото е възможно, да се консолидирате с другите родители в едно и също поведение и отношение спрямо децата в спорта – на тренировки и състезания. Да, хората са различни, но по някои теми могат често да намерят допирни точки.
• Спокоен сте и позитивен, когато наблюдавате спортните изяви на детето си. Знаете, че ВАШЕТО поведение и отношение оказва СЕРИОЗНО влияние върху представянето, ефективността на детето ви и това как се чувства. В крайна сметка вие сте неговият ОСНОВЕН ролеви модел в живота
• По възможност, опитвате и вие да вкарате спорта като част от живота си, отделяйки време да спортувате. Не забравяйте историята за личния пример, предимствата да съществува и недостатъците да отсъства


• Свързвате собственото си самочувствие и его с успеха/неуспеха на детето ви в спорта. Както и да се погледне, това почти няма пряка връзка
• Безпокоите се (и го показвате ) твърде много за това как детето ви се представя спортно-технически
• Губите гледната си точка за значението от участето в спорта върху вашето дете, без значение от резултатите му
• Създавате си вражда с родители на други спортуващи деца или с треньора, това не е от полза за никого
• Коментирате други хора в спортната общност, още повече с негативен оттенък. Няма как да знаете как това ще се възприеме и повлияе, но едва ли по ценен начин

Успех!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

ноември 11th, 2013 by Денислав Георгиев

Изминалият уикенд посветихме на едно кулинарно предизвикателство. Иво Илиев ни покани на Coolinar (събитие съчетаващо онлайн маркетинг, здравословно хранене и вкусни рецепти). Преди да се впусна да разказвам за блогърската кулинарна битка бих искал да акцентирам на една от лекциите в петък. Д-р Мария Николова от МУ-София – специалист по хранене и диететика разказа какво, защо и как да подбираме на трапезата си. Как е еволюирала хранителната пирамида (препоръчителна) през годините и други интересни факти. В общи линии боледуваме и умираме все по-често заради неинфекциозни заболявания – т.е. основно от такива свързани с неправилно хранене и заседнал начин на живот.

2te

Точно тук е мястото да подскажа, че присъствахме на лекциите и след това на състезанието като отбор „Юначе“.Това е детски спортен клуб, чрез който искаме да доставим физическа активност и здравословен начин на живот на всички български деца.

С д-р Николова стигнахме до консенсус, че спортът и правилното хранене са двете страни на една и съща монета. И всяко едно от тях по отделно няма желания ефект.

 

IMG_7690-MOTION (1)

 

Все пак предполагам, че Ви е по-интересно да разкажа за състезанието по вкусно готвене. Бяхме 4 блогърски отбора. Тъй като звездата в селекцията на „Юначе“ не успя да се включи в последния момент малко импровизирахме. Аз, Дони и Катето – семеен отбор. Все едно ще посрещаме гости у дома.

Получихме една торба с продукти, супер добре оборудвана кухня и 1 час. Трябваше да сготвим каквото си искаме. Тъй като един от партньорите на събитието е Българската хранителна банка, където Дони е редовен доброволец, преценихме че трябва да използваме максимална част от продуктите. За това спретнахме (основно Дони де, ние с Катето помагахме) четиристепенно здравословно (почти) меню – таратор, салата, свинска плешка с гарнитура ризото и карамелизиран лук и за десерт палачинка.

Даже успяхме да си измием и подредим кухнята 5 минути преди да изтече времето. Както казах по-горе – все едно всеки момент гостите ще звъннат на вратата 🙂 Останахме много доволни от представянето си…обаче журито – май не. Бяха все изтъкнати шефове и вероятно гозбите ни им се видяха много тривиални…и домашни. Не ни се получи гурме ефектът – то май и не сме го търсили. Отредиха ни трето място 🙂

Както и да е, предимството да привършиш първи е едно – имаш време да разгледаш боксовете на съперниците и после да похапнеш от техните шедьоври. Имаше наистина доста вкусни неща (всъщност, нямаше невкусни).

IMG_8003

Очаквано победи тимът на Любомир Любомиров, като за това имаше цели три предпоставки – мустаците му и двете му съекипнички. Насъбралата се публика изяде бързо всичката ни храна, което доказва че сме се справили добре. Имаше и награди – вино и продукти на Alvenat (ако смятате, че рапицата е подходяща само за биодизел – доста бъркате). За шампионите и една друга бутилка 🙂

Томи от Socialevo е автор на всички снимки. Ето го и целият албум от кулинарните битки.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Вкусни вкусове, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , ,

октомври 6th, 2013 by Денислав Георгиев

Детски спортен клуб Юначе отвори врати във Варна, а съвсем скоро ще зарадва и децата в София. Създадохме и продължаваме да развиваме уникалната методология за детски спорт, която няма аналог в България.

DSC_0127

 

Юначе“ е типичен пример за социално предприемачество. Цели да реши няколко огромни проблема и в същото време да предложи възможно най-достъпната цена. Дори имаме амбиция да достигнем символична цена под 1 лев.

Юначе стартира пилотно във Варна и София и след като моделът докаже, че работи и дава резултати, ще се разшири и в други градове на България.

yunache215

 

Амбицията ни е да обхванем децата между 3 и 8 годишна възраст и техните семейства. Да ги убедим, че спортът е нещо чудесно и те сами да осъзнаят ползите за себе си от редовното движение.

DSC_0074

Защо спортът е важен за всяко дете?

Подобрява дейността на сърдечно-съдовата система и белите дробове
Помага за постигане и поддържане на здравословно тегло
Подобрява стойката
Предразполага към по-добър сън
Увеличава самочувствието и увереността
Подобрява концентрацията
Подобрява балансира и развива нови умения
Предразполага за здравословен растеж на костите, мускулите, връзките и сухожилията
Развива сила, бързина, издържливост и гъвкавост
Подобрява социалните умения и предразполага към сътрудничество, доверие и работа в екип
Развива лидерските качества
Печели приятели

 

P.S. На логото не е нарисувана петлистна детелина 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , , ,