юни 18th, 2015 by Денислав Георгиев

Много спортни корифеи ще Ви издекламират следните две изречения: „Трябва да инвестираме в традиционите за нас спортове, където България е печелила много златни медали през годините. Конкуренцията в съвременния спорт днес е толкова жестока, че всеки медал струва изключително скъпо“.

baku

И започва дебатът – ама ние с малкото си бюджетче за спорт от скъпите медали ли искаме да си купим? Да участваме на олимпийския принцип или да развиваме детски и масов спорт? И все за медали тръгваме, и все по-често се примиряваме с олимпизма и все масовия спорт го оставяме леко в страни…абе какво леко, направо е заврян… в ъгъла.

А масов спорт означава хората да спортуват редовно в свбодното си време. РЕДОВНО. А най редовно спортуващите хора играят. Т.е. практикуват колективни спортове. Тичат, карат колело и ходят на фитнес. По-заможните играят тенис и карат редовно ски. Много по-рядко някой за кеф се занимава с тежка атлетика, бокс или борба. Колко приятелки имате, които тренират борба за кеф? Защото до момента на Летните европейски игри в Баку именно женската борба е най-успешният ни спорт. С какво това допринася към обещството? Ролеви модели ли създава? Безкрайна гордост ли ни носи?

Година преди игрите в Рио огромна част от олимпийските ни надежди си сверяват часовниците в Баку. И до момента – нищо изненадващо. Чакаме да изгреят нови звезди – чудесно. Но по-важното е в кои спортове и как тази нова звездовищност ще повлияе на децата ни. Ще ги насърчи ли да заобичат спорта? Да тренират? Да се движат поне малко повече?

Уважавам всеки един спортист, защото той влага изумително количество труд в своята подготовка. Ако някой има детска мечта да стане олимпийски шампион може да си я преследва. Ако има реален потенциал за това и държавата трябва да го подкрепи. Но това е съвсем различно нещо от цялостната ни стратегия за развитие на спорта и неговата социална същност.

Нужна е концентрация на инвестиции в онези спортове, където професионалистите със своите успехи могат да повлияят върху обществото. Веднага ще излязат корифеите и ще кажат, че в тия „социални“ спортове нямаме традиции. Нямаме шампиони в Тур дьо Франс… нямаме шампиони в алпийските ски, нямаме легенди в бяганията на средни разстояния. Да, защото никога не са ни били приоритет. Защото винаги сме чакали медали от щангите, борбата…а вече основно от женската борба.

Спортната политика не се оценява по броя спечелени медали – те са резултат от спортния мениджмънт и нивото на икономиката. Резултатите от спортната политика са здрава и активна нация. Да се създадат предпоставки за повече хора да играят…Homo ludens…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

декември 30th, 2014 by Денислав Георгиев

С удоволствие се отзовавам на поканата на Валери, който пък беше предизвикан от Калин. И двамата искат да насърчат четенето и подаряването на книги от високите обществени позиции, които заемат. Това е похвално и макар никой да не ме е избирал за никакъв и аз искам да допринеса към каузата.

SAM_1786

С Дони постоянно подаряваме книги на Кати. Има си лична библиотека и сме на път да купуваме нова. Защото почти е препълнена. Много от книжките, които вече не са подходящи за възрастта й – подаряваме. На приятели обичам да подарявам книги, особено на децата им 🙂 Самият аз много обичам да получвам книги и вероятно за това.

Тъжното е, че по празниците този път никой не ми подари книжка 🙂 Сега чакам Дядо Мраз…и той ако не донесе…отивам в книжарницата.

Хареса ми едно изречение от публикацията на Калин Каменов:

„Защото само четящата нация може да бъде успяваща нация.“

Подарявайте книги! Не е скъпо. Има смисъл. Четенето е личен пример, който прогресивните хора могат да дават на децата.

+ Тази година записахме Кати в Столична библиотека – детския отдел. Така, тя откри че книгата не е просто як подарък, но и нещо, което можеш да споделяш. И да пазиш много.

Искам да чуя аргументите ЗА и Против подаряването на книги (особено на деца) от Дони, Стойне ВасилевИво Илиев и Тодор Христов

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , , ,

ноември 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Няма българин, който да не подкрепя тази идея. В България трябва да бъдат преустановени и забранени всякакви кампании и акции за събиране на средства за лечение на деца – чрез  sms, по улици, автобуси, медии или концерти. Абсолютно всяко българско дете трябва да се лекува БЕЗПЛАТНО в най-подходящата за това болница у нас или в чужбина. Ако това е социализъм – нека да е социализъм. Ако държавата не намери средства за тези семейства, по-добре да се саморазпусне.

kidsworld

Едва ли има нещо, което да те накара да се чувстваш по-безпомощен от снимка или видео материал с болно дете, чиито родители молят за помощ. Отвратително е държавата, в която иначе има достатъчно за крадене, да не се погрижи за децата си. Имам чувството, че умишлено не се помага на тези семейства, за да има повече тъга и отчаяние в публичното пространство и хората да са все по-обезверени. Да бъдат потискани с новината за всяка следваща катастрофа, страдащо дете или обран селски двор. Да се внушава, че няма България. Няма държава, няма сила на която да разчиташ при нужда.

Всяка подобна кампания малко по малко обезверява хората. Едва ли не виж на другите какви нещастия им се случват, пък ние тук за една забавена заплата/непоправена улица/открадната кокошка/няколко милиарда от КТБ сме тръгнали да се кахърим.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , ,

ноември 11th, 2014 by Денислав Георгиев

От златния фонд на TEDxBG – Стийв Кайл. Играта! Защо е важно да не забравяме игрите като подход да си свършим работата. Играя не е обратното на работя. И в офиса, в творчеството, в образованието трябва да се играе. Дали ще бъде спорт, танци, музика…защо не логически игри. Няма нищо лошо да ни е забавно и интересно, а не скучно и напрегнато.

Игрите развиват много качества в училище, все тези които се оплакваме че липсват на децата излизащи от образователната система. Все тези, които липсват на бизнес средата у нас. Надявам се клипчето да ви е интересно и да ви вдъхнови.

Ето защо е толкова важно децата да се занимават със спорт. Детскят спорт възпитава, създава навици, насърчава креативността, отговорносста, работата в екип и т.н. Но играта и спортът не трябва да свършват с детството.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

септември 16th, 2014 by Денислав Георгиев

Няма как да обидя сънародниците ми – нито от Розово, нито от Калище. Те не са слабоумни, безпросветни или зли. Да, може би са страхливи – или по-точно уплашени.

Разбира се няма как да застана и на тяхна страна в „битката“ им срещу децата от Сомалия, Афганистан и т.н. Най-малкото, защото адмирирам желанието на бежанските семейства да ги водят на училище и да ги учат на български език. Общочовешките потребности от доброта и солидарност не ги коментирам въобще.

kal

Ще Ви кажа обаче #КОЙ е виновен!

На първо място този, който генерира страх у българите – системата (политическа и съдебна), която цинично ни мачка. Само ужасно уплашена и бедна общност може да се държи така животински. Животът в среда изолирана от справедливост не може да даде други плодове.

На второ място е онзи, който насажда чувство за безсилие и апатия. Медиите, които тръбят, че сме остров на нещастието, земя на мъка и кал. Най-бедните, най-корумпираните, най-неграмотните и т.н. форми на отчаяние, които се втълпяват в главите на милиони българи главно по телевизора. Същия телевизор, който ни утешава с планета и риалити гадости.

И не на последно място вината е във всички нас, които мислим че сме нещо повече от селяните в Калище. Които живеем със самочувствието на граждани и европейци, а с нищо не сме допринесли тези (и много други) наши сънародници да станат пълноценна част от същото това наше общество. Ако не осъзнаем тази си вина и не приемем, че сме един народ и една държава…то по-добре тази териториална единица да се разформирова по-бързо.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , , , ,

септември 11th, 2014 by Денислав Георгиев

За тези неща трябва да се говори. Всеки път, когато имаш щастието да си в компанията на такива хора е изключително ценно. И си длъжен да споделяш!

kalin-kamenov-podarete-kniga

Снощи Калин Каменов ме покани на среща с деца, които са част от програмата #УчилищеЗаРабота на „Подарете книга“. В последствие се оказа, че аз съм супер изостанал по темата и Дони им е голям фен от доста време. Та, става дума за деца живеещи в институциите, които имат голямо желание да успеят. Деца с огромен късмет, че са попаднали на Блага и нейния екип от „Подарете книга“. От няколко дни карат най-различни професионални курсове с идеята да намерят професията, която ще им даде шанс да постигнат нещо голямо в живота си. Снощи в „Червената къща“ тези деца имаха страхотната възможност да общуват с трима батковци, чиито житейски истории и съвети само могат да им помогнат.

За Калин Каменов е ясно – зам. министър на младежта и спорта, който явно има навик да се кара на младежите и да бъде остър ментор – разбира се за добро. Водещите му послания бяха – „Не очаквайте някой да Ви е длъжен или да Ви съжалява“ и „Не си губете времето с глупости“.

Калин Терзийски подходи по-мило и с умерена доза самоирония се опита да им втълпи, че абсолютно всеки човек има потенциал да успее, стига да се занимава с това, което му доставя удоволствие. Останалото е постоянство. Имаше и доста цветущи аналогии и метафори, но ще ги спестя 🙂 Най-важното му послание“ „Търсете себеуважение“!

Маги Халваджиян никога не ми е харесвал като публичен образ. Свързвам го с тв продукции, чиято основна цел е да помагат за затъпяването на нацията. Но…явно това търси пазара. Та, определено промени мнението ми за него – което надали го вълнува особено. По-важното е друго – май успя да втълпи на децата, че „успехът струва“. Демек, зад всеки успешен човек, фирма или продукт стоят хиляди часове труд и нерви. Няма устойчив успех, който да не е построен върху къртовски труд. А шорткътите обикновено не водят там, където ни се иска.

Не знам доколко участниците в тази „мотивираща вечер“ повярваха на тримата мъже пред себе си. По-важното е колко от тях ще намерят сили да последват пътя им. Никой не им е обещавал да е лесно, но всички им гарантираха, че си струва да го направят!

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални Tagged with: , , , , , ,

август 5th, 2014 by Денислав Георгиев

Естествено, че не мога да докажа това твърдение с глобална статистика. Но за сметка на това ще Ви покажа конктекстa, който ми помага да стигна до него.

deca-katerene-2

– Във футбола пореден скандал за опит да се манипулират мачове….при това на младежки национален отбор…на Европейско първенство. Само можем да гадаем какво се случва по елитните юношески групи у нас. Как се насърчават едни деца, а други биват отказвани рано-рано.

– Във волейбола скандалите около федерация, Матей Казийски, бойкоти и т.н. логично доведоха до отпадане от най-силната група на Световната лига. Отливът на фенове не го коментираме.

– За баскетбола след серията пролетни скандали около Тити Папазов и проблемите с КТБ се оказва….че сме на никъде. Като добавим липсата на най-добрите ни играчи в националния отбор положението става още по-трагично. Юношеските национални отбори също не могат да се похвалят с нещо значимо.

– Царицата на спортовете няма какво да предложи. Освен Ивет Лалова и една-две млади надежди…нищо. Децата дори няма къде да тренират през зимата. На фона на това президента на БФЛА заяви, че федерацията няма ангажимент към развитието на младите атлети…само на порасналите 🙁

– В плуването най-големите ни таланти си избират като по каталог за коя чужда държава да се състезават, подобна е тенденцията и в биатлона. Причината – няма подходящи условия за развитие в България. Или отношение? Или достатъчно добра система…

За Олимпийска подготовка се харчат немалко пари, резултатите са по-скоро нищожни. Като капак на всичко последната една година имахме такъв спортен министър, чието назначение само демонстрира нагледно цялостното отношение на властта към спорта. ПОДИГРАВАТЕЛНО!

deca-katerene1

От другата страна са чистите цифри – преди седмица по време на едно събитие на Декатлон и зала за спортно катерене Boulderland над 100 деца за няколко часа се запознаха с този спорт. И им хареса доста.

what-deca-sport

 

Това са данни от съвсем прясно българска проучване сред децата на тема кой е любимият им спорт. Ето и няколко фактора, защо спортното катерене се развива толкова бързо.

Най-много деца се занимават с футбол и плуване. Около 10% от анкетираните тренират катерене…и под 1% се занимават с традиционни спортове като волейбол, баскетбол и лека атлетика. На пръв поглед можем да си кажем, че извадката не е представителна. Дори да е така – тенденцията е очевидна. Спортното катерене се развива супер динамично.

Три са факторите, които помагат за този прогрес на спортното катерене в България:

Имаме прекрасна база за тренировки. Във Funtopia & Boulderland децата могат да се докоснат до този спорт още от 3-4 годишна възраст – първо чрез игра и после с по-специализирани тренировки. Спорт като леката атлетика например няма почти никакви условия за практикуване и няма как да привлича децата.

Отчитаме главоломното развитие на катеренето в световен мащаб, което предполага че всички ангажирани в него излъчват ентусиазъм и готовност да работят много здраво всеки ден. Атмосферата в този спорт е изключително позитивна и приятелска – няма скандали, публични препирни и караници. Всеки работи без да пречи на останалите, което се усеща и оценява положително от родителите.

Разбира се и самият спорт има своите достойнства – социален е, развива хармонично тялото на децата, изгражда у тях качества като съобразителност, воля и умения за работа в екип. Всичко това приближава катеренето до Олимпийската програма все повече и повече.

Да не изглежда, че се заяждам директно с някой спорт за сметка на друг. Нямам нищо против леката атлетика, какво остава пък за баскетбола. И все пак изказването на шефа на федерацията по лека атлетика от онзи ден наля толкова вода в мелницата на критиците си, че нямаше как да пропусна темата.

leka-atletika-7dnisport

И за финал едно видео от най-голямото събитие в сферата на спортното катерене, което се случи у нас преди месец. Най-добрите катерачи в света се събраха в София и показаха наистина уникални неща. Това е все едно Меси, Неймар и Роналдо да дойдат да направят открит урок по футбол за българските деца…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

март 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Оформихме финалния вариант на кодекса на малкото Юначе! Постарахме се да обхванем основните ценности, които смятаме са важни за българските деца. Ще се радвам на обратна връзка – достатъчни ли са или сме пропуснали нещо важно?

 

kodeks-yunache

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

януари 13th, 2014 by Денислав Георгиев

Провокиран съм да напиша това по две причини. На първо място победата на Цвети Пиронкова в Сидни, която прикова вниманието на цялото ни общество (съдейки по фийда си във Facebook в петък). Втората причина е Томислав Русев и неговата „минутка на водещия“ в спортно шоу Гонг на Дарик -пак тогава.

Pironkova_Sydney-Trophy

Във въпросния коментар Томислав Русев каза следното:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Томислав Русев не говори за спорт. През последните години спортистите ни не са спрели да ни радват. Няма изобилие от спортни победи, но все се намира по една Екатерина Дафовска, Матей Казийски, Димитър Бербатов, Станка Златева, Ивет Лалова и десетки още шампиони. Дори не споменавам имена като Стоичков, Стефка Костадинова или Валентин Йорданов. Имаме десетки шампиони – олимпийски, световни и европейски. Томислав Русев говори за нас като общество, което е обезверено – вероятно излъгано, вероятно разочаровано, в немалка степен смачкано и разкъсано от бедност и емиграция. Общество, което е забравило вкуса на победата – колкото и клиширано да звучи.

Да се върнем пак на цитата:

„Двайсет и няколко години вече само падаме, падаме, губим. Забравихме да побеждаваме. Забравихме да искаме да побеждаваме. Забравихме да мечтаем, че можем да побеждаваме.“

Какво е победата? В спорта е ясно – има класиране и то определя победителя. В други сфера също има някакви класации и оценки. Но кога човек побеждава? Кога печели едно общество? Една нация?

Имаме нещастието да сме част от общество, чиито критерии за успех се измерват преди всичко в богатство. Не че не е важно, но не може да изпитваш удоволствие само от нещата, които си купуваш. Не може победата ти за деня да се изразява в пълна торба от Карфур или още по-лошо  – в платената сметка за парно. Ако малката ни победа веднъж месечно е да си получим заплатата, а тя пък от своя страна не е достатъчна, за да живее добре семейството ни, то явно не сме на прав път.

Какво е победа за България?

За мен всяка прочетена книга в България е победа. Без значение кой я е прочел.

Победа е всяко родено и растящо в семейството си българско дете.

Победа е всеки печеливш бизнес, който прави животът на хората по-добър. Ако има чуждестранни пазари – още по-добре.

Победа е всяко откриване на офис на българска компания в чужбина.

Победа е всяко парченце култура създадено тук, което се разпространява по света.

Победа е всеки консенсус между политиците в полза на България.

Победа е, когато доброто побеждава – престъпникът попада в затвора, държавният служител е на твоя страна и не иска подкуп, никой не живее с чувство за безнаказаност.

Победа е всяко завръщане у дома на българин, който е получил образованието си или е натрупал професионален опит в чужбина.

Победа е, когато приятелите и партньорите ти намират връзка между твоите положителни качества и това, че си българин.

Победа е, когато много хората намират смисъл да действат заедно. Ако щете, дори когато ходят да гласуват масово. Когато намираме сили да не се разделим по някоя тема, въпреки че има предпоставки за това. Когато предпочетем да останем единни, защото сме българи.

Какво е победата за теб?

И междувременно да стискаме палци на Цвети Пиронкова днес в първото й изпитание на Austrelian Open тази година 🙂

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , , , , , ,

ноември 14th, 2013 by Денислав Георгиев

Работя с Румен по няколко проекта. Той е един от малкото хора у нас, който държи да си заслужи „титлата“ спортен психолог. Има богат опит в работата с подрастващи, хора в рискови групи и разбира се спортисти. Именно той ще бъде й консултант в детски спортен клуб Юначе, когато родителите потърсят съвет по темата. А въпросите към един спортен психолог започват да валят още преди детето да е започнало да спортува.

rumen-kolev-sporten-psiholog

 

КАК ДА ИЗБЕРЕМ СПОРТ ЗА ДЕТЕТО СИ?

Патетични постановки от типа на „здрав дух в здраво тяло и „спортът за един мирен свят” са излишни. Колко важен е спортът и упражняването му, неговоте разнопосочно и многопластово влияние, както и ползите са отдавна проучени и доказани. Приемаме, че просто се чудите откъде и как да започнете, решени да „запишете” детето си да спортува.

Нека започна с реална случка от реалното ми ежедневие, на която, както се казва, станах неволен свидетел, бидейки в съблекалнята на софийски басейн. Баща и неговия син (очевидно, викаше му „тате”) на около 4-5 годишна възраст. Бащата помага на детето да се екипира плувно със завидна любов и старателност и най-завидния трепет в гласа, който помагаше диалогът между тях да върви като на филм. Детето бе позитивно и внимателно асистираше на татко си във връзка с „екипировката”. След като бяха готови, бащата хвана сина си за ръка и се понесоха със заряд към басейна.

Наистина буквално 3 минути по-късно се разминахме, аз на път за басейна, те обратно. Детето – рев, бащата – млъквай, лигльо гаден. Детето – продължи да се дави от рев, бащата продължи с гневната груба тирада и обяснението, че никога повече кракът му няма да стъпи на басейн с него, почти привлачвайки го обратно към съблекалнята, явно като част от пътя обратно към вкъщи.

Нещата се бяха обърнали гръмко на 180 градуса, просто така, без причина, дали? Защо отделям толкова занимателност на тази случка?

В крайна сметка, колкото е значимо, какво и как да правим, действително не по-малко значение има и това какво и как да НЕ правим. И без значение от предисторията на бащата и сина, без значение какво точно се е случило, макар да имам хипотеза, съдейки по съвършено ненамокреното тяло на детето… без претенции за абсолютна меродавност, в крайна сметка такова родителско поведение и отношение едва ли може да очаква да е полезно под каквато и да е форма. Просто казано – не правете така, а спрете и помислете, явно нещо се е объркало по оста – детето ми започва да спортува и явно има реален проблем това да се случва, отвъд „така му е кефнало на малкия”.

Румен с Отбора на Надеждата на Световното първенство в Полша

Мислех си, че целейки се в идеалния вариант за спорт, може би е ОК да си зададем повече въпроси, съответни на родните схеми и стандарти, отколкото да търсим готови отговори, някои, от които, далеч от ежедневните ни потребности. Можем ли да дадем отговори на питанията:

По-важно е аз как виждам нещата и правилния спорт или интуицията на детето?

Съответно: Склонни ли сме да „рискуваме”, доверявайки се на неговия избор?

И все пак: Добре е да подкрепим детето, ако има интерес в конкретен спорт, като имаме предвид огромната важност на баланса между желанията и възможностите му. От една страна да успее да се удовлетвори вътрешния му порив, от друга – същият този порив да не доведе до психическо сгромолясване, ако не срещне съответност с потенциала на детето. В този ред на мисли, ако има равносилни колебания за различни спортове, по-скоро да подкрепим този избор, за който сме запознати, че в него детето чисто практически се справя по добре

Индивидуален или колективен спорт?

Съответно: Как се чувства по-добре детето ни, само или в група? Ако отговорът е „само”, ако е по-интровертно и вглъбено, желаем ли да го конфронтираме с тази му характеристика, като насърчаваме избора за колективен спорт, като опитаме да го „социализираме” повече, да моделираме повече умения за екипност?
Или пък желаем да запазим комфорта му и чувството за сигурност и по-голяма доза спокойствие, тласкайки го към индивидуален спорт? Възможно ли е така да развиваме егоистична природа в детето и възможно ли е това да му даде отражение в развитието му като личност?

И все пак: Чрез участието си в колективен спорт детето неминуемо среща различни поведенчески модели в лицето на съотборниците си (и не само), което по принцип е ценно и дава възможност самото то да допълва и развива подобни роли и модели, формирайки себе си много по-широкоспектърно. Отделно, прословутата „работа в екип”, все по-основополагаща за динамичното време и взаимоотношения, в които живеем и без наличието, на което качество всеки работодател очевидно няма намерение да ни вземе на работа, ако съдим по самите обяви за работа.

Относно индивидуалния спорт – безспорно и той носи активи към характера на детето, помагайки му да управлява стреса и да се старае да дава най-доброто от себе си под напрежение. Да затвърди и развие своята упоритост и всеотдайност ( като се има предвид, че в играта ще разчита само на себе си), увереност (като се има предвид, че при успешни изяви ще вярва, че то и само то ги е предизвикало), самочувствие (като се има предвид, че индивидуализмът сам по себе си загатва за „оправност” и липса на зависимост).

В съблекалнята преди мач по футзал на Танг Ра

Съобразяваме ли физическите данни на детето си?

Съответно: Как те биха му помогнали или ще му пречат в избрания спорт, възможно ли е това?
И все пак: Всички знаем, че съществуват спортове, в които физическите ти параметри могат да бъдат твой огромен плюс, респективно – сериозен минус. Наивно би било да се подцени този факт, макар успешни изключения на алогични за даден спорт фигури да съществуват. Добре би било да съобразим все пак обстоятелството, че дете с по-фини данни изначално е по-малко подходящо за боен спорт, просто като пример. А освен чисто спортния му неуспех, съвсем не е за изключване евентуалното последствие от намразване на спорта като цяло и себевъзприемането си като аутсайдер в тази среда, а и не само в нея. Консултация с личния лекар на детето изобщо не е излишна, ако спортът и активността в него е по-специфична, имайки предвид възможни рискове за противопоказна за текущото физическото състояние на детето дейност или също така хронични здравословни проблеми.

Мислим ли още от началото, преди да е започнало, да тласкаме детето да гони професионален път в спорта?

Съответно: Даваме ли си сметка как поведението ни през тази призма би могло да повлияе на детето?
И все пак: „Болни амбиции” е най-популярното и често срещано определение в публичното пространство, отразяващо нагласите, поведението и отношението на определен кръг от родители, чиято явна или скрита цел е да направят от децата си перфектните професионалисти. Такива, които да печелят много пари, да се радват на блестяща кариера с огромна слава, и нека си го кажем – такива, които да поуспокоят неудовлетворението им от нереализирани лични цели през годините. Вярата и подкрепата в стремежите на детето за „високо спортно майсторство” са много важни, но в крайна сметка треньорите (поне по презумпция), които се занимават с него, притежават набито око и усет за специалния талант и знанието какъв да е пътят на развитието му. Нека оставим те, в комбинация с трудолюбието на детето и времето да решат ребуса с кариерата и да предотвратим влошаване взаимоотношенията на всички участници.

Какви са опциите на района/селото/квартала/града, в който живеем, какви са нашите опции?

Съответно: Съществува ли риск любовта към дадения спорт да се окаже не по-голяма от дистанцията до мястото, на което се практикува спортът и това да откаже детето?
Възможно ли е свенливостта, свитостта на детето и транспортните канали да му попречи то да се добере до стадиона/залата? А после да се върне? Имаме ли възможност да отделяме от своето време, за да помагаме в това и готови ли сме да го правим?
И все пак: Знам за немотивирани родители да се въвличат по този начин с техните деца, които имат огромно желание да спортуват. Дефицитът на това детето да е „отракано” и да шари из пространството безпроблемно и нетравматично често бива пренебрегнат и незаслужено подценен. Вменявайки отговорност и дори вина за това, че децата им не са в състояние да организират изцяло логистиката около спортуването си, немалко родители ги лишават изобщо от възможността да почнат да спортуват или да продължат, ако вече са започнали. Едва ли това е справедливо към тях.

Доколко избраният спорт е популярен в страната ни, тя инвестира ли в него и виждат ли се перспективи за развитието на детето ви? (може би твърде претенциозен въпрос)
Съответно: Ако детето притежава безспорно доказуеми, огромни качества и заложби в даден спорт и има реални изгледи и препоръки от специалисти то да се концентрира сериозно в него, а пък въпросният спорт се споменава в спортните новини веднъж на високосна година…? Ако за практикуването му няма дори елементарни традиции и условия?
И все пак: Няма как – преценете сами, на място, според ситуацията.

По конкретно: Може и да не звучи като новост, но успешно канализиране на агресията в децата под формата на циливизационно занимание (сублимация) би било именно избора на спорт, който предполага стълкновения, облечени по един нормален и обществено приет начин. Изборът в това отношение е голям – многобройните бойни изкуства, бокс, борба и т.н. Масово сме свикнали да го наричаме – „да си изразходва негативната енергия”.

В допълнение: Едва ли би се нарекло погрешно, ако се поинтересуваме как в родословното ни дърво и преките ни родственици стоят нещата със спорта и как спортът стои с тях. Съществуват изследвания в подкрепа силата на генетичния фактор в тази посока, а и в реалния про- и непрофесионален спорт доста често сме свидетели на успешна приемственост между родител и дете в един и същ спорт.
И още: Добър вариант е преди да се закупи екипировка за съответния спорт да се убедим, че има изгледи или вече трайно е събудил интерес в детето. Често не е толкова трудно да се тества как детето се увлича и дали действително се увлича в спортове, които не изискват специални обстоятелства – винаги можем да го заведем на басейн, да поритаме топка с него в двора/зад блока или да постреляме в коша на баскетболно игрище, преди официално да се вземе решение за записването му в дадения спорт.

Финал: Със сигурност темата за избор на даден спорт за детето в огромен процент касае и финансовия капацитет на родителя и си давам сметка, че този аспект съвсем не е от маловажните. Дискусия и „съвети” в тази посока ми се струват несъстоятелни, най-малкото поради акцента на темата и най-много поради строго индивидуалната ситуация при различните родители. Бих призовал обаче, замисляйки се за смисъла, и по-скоро приоритетността да запишеш детето си да спортува, всеки попаднал в тази дилема да помисли най-вече за трайната инвестиция в здравето – безспорно най-ценното благо. Благо, което едва ли отстъпва на предимството от притежанието на скъп мобилен телефон или друг писък на технологичната мода, „фешън” дрехи или дори известен компромис за сметка на лично удоволствие на самите родители. Бъдете сигурни, че спортът дава структура и среда, трансформираща се в любов – два базови стълба, които да държат детето ви в неговото развитие и да му служат като патерици в прехода през трудните пубертетски и юношески години. Без значение колко успешен спортист ще е то. Огледайте се и ще го забележите.
Накрая – и нека не забравяме, че категорията „спорт” обединява под шапката си, както карате и футбол, така и авиомоделизъм и шахмат…:).Дайте шанс на детето си да бъде себе си. Нека то само усети, преди всичко спортната посока, в която да се развива – вкарвайки в употреба тялото си по един или друг начин.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,