март 8th, 2015 by Денислав Георгиев

При решаването на проблема със затлъстяването в семейството има място за идеи от сферата на спорта, маркетинга и даже психологията. Но преди всичко е нужно осъзнато желание за промяна. Затлъстяването е една от най-тежките зависимости. Да си дебел води само до лоши неща. И е наивно да вярваш, че това не ти пречи.

Акцентът който поставям е свързан със семейството, а не с училището или условията за масов спорт. Причината е, че неволно в семейството се допускат най-много грешки, които костват излищни килограми, ниско самочувствие, непълноценен живот и здравослвни проблеми.

Професионалните отбори и градските политики участват заедно в кампании за спорт в семейството.

Да започнем с маркетинга. Самата идея за живот без излишни килограми би трябвало да е достатъчно примамлива и да не се нуждае нито от реклама, нито от PR. Но от маркетинг се нуждае. Вече споменахме, че всеки трябва да бъде убеден, колко яко, нужо, полезно и важно за цялото семейство е то да бъде във форма. Как жената ще изглежда по-млада, мъжът ще е по-работоспособен, тийнейджърът ще бъде по-харесван, а по-малкото дете ще попадне в отбора на училището по любимия си спорт.

На първо място е личният пример на родителите. Ако те са пълни няма как да стимулират детето им да отслабва. Ако искате да спасите детето си от затлъстяване, първо помогнете на себе си. Дайте му пример. Ако отслабнете устойчиво пред очите му, то ще повярва че има решение.

Отслабващото семейство трябва да обича спорта. Не да се строи с бира и чипс пред телевизора и да гледа мач. Да търси активно възможности за физическо натоварване. Да опознава нови спортове и игри, да тренира пълноценно, да се възползва от всички богатства на движението.

Може да изглежда банално, но това е единствения начин 🙂

Отслабващото семейство трябва да се храни умно. Всеки около масата трябва да е наясно защо е сервирано точно това ястие, какви са ползите от него и защо то е по-добро от стотиците вредни изкушения. Няма нужда от мании. Ако редовно се спортува и се гори енергия, може да ядете почти всичко в разумни количества. Една пица няма да ви обърка плана.

Отслабващото семейство може да се довери на специалист. За далеч по-прости неща като преинсталиране на Windows, смяна на масло или монтиране на нова пералня разчитаме на майстори. Влизането във форма и поддържането й е доста по-сложен процес и е нормално поне да се посъветваме с треньор.

Отслабващото семейство трябва да бъде единно. В един сложен и дълъг процес има много препятствия, които могат да разколебаят участниците. Изкушенията са твърде много и всеки път, когато някой се поддаде, страда целият екип. За това здравословният начин на живот трябва да бъде нещо като семеен идеал. Над моментните желания и настроения на членовете на семейството.

Отслабващото семейство трябва да има цел. Групова. Най-елементарното – ще се самовъзнаградим с нещо, ако успеем да постигнем конкретен напредък през този месец. Да кажем в рамките на 60 секунди всички общо ще направим поне 100 бърпита/лицеви опори/коремни преси.

Темата за добрата физическа форма, ползите от здравото тяло, спортния дух, борбата срещу излишните килограми и затлъстяването ще бъде често обсъждана тук. От една страна защото е много важен обществен въпрос, а от друга е безкрайна ниша за бизнес проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

януари 16th, 2014 by Денислав Георгиев

Текстът за моите 10 победи трябва да си има и контра текст. Има стотици умни цитати и разсъждения за изгубеното време. Ако можем остроумно да ги обобщим в едно изречение, то би било следното: „Не си губете времето“. Въпросът вече въобще не е кой ти е приятел в Facebook, дали ти е истински приятел и още по-абсурдното – колко са ти приятелите.

За мен единственият релевантен въпрос на тема Facebook в момента е – колко време губиш вътре? Тези, на които бизнесът им е там са друга категория. Но останалите, които просто общуваме и следим feed-а + спорим за футбол, политика или просто споделяме вълненията си….20 минути дневно. Не повече!

Ето това ми е тапетът на декстопа вече:

Facebook-waste-of-time

 

 

И тъй като няма как да не дам няколко щедри съвета по темата, ще подскажа една фейсбук диета:

1. При първия досег с устройство вързано в мрежата рано сутрин несъзнателно ще влезете. Постарайте се да си поемете възможно най-дълбоко въздух и стойте в Facebook докато можете да си задържите въздуха. Ще останете максимум 90-120 секунди. За първо влизане е достатъчно.

2. При първия симптом на необорима скука пак влезте – 100% ще са се насъбрали интересни неща. Ако успеете да се ограничите в 5 минути ще е чудесно.

3. Бродейки из нета със сигурност срещате супер яки за споделяне и коментиране статии. Ако можете – въздържайте се. После в ранния следобед за още 5 минутки ще влезете и ще изстреляте всичко, което Ви се е насъбрало.

4. Остават 8 минути. Може да ги профукате в края на работния ден, но моят съвет е да си ги разделите на 2 равни порции. Има един интервал между 21 и 22:30 часа, когато във фийда се появяват много яки работи и не си струва да ги видите чак на другата сутрин, нали? За това 4 минути в края на работния ден и 4 минути преди да си измиете зъбите.

И няколко трика, които ще ви помогнат да се вписвате във времето.

1. Настройте си фийда да показва най-интересните, а не най-новите неща.

2. Знам, че като светне някое червено кръгче с цифричка там горе и настроението се приповдига. За да се вписвате във времето отваряйте само първите две – нови приятелства и лични съобщения. Добре де, веднъж дневно може и планетата да натиснете…но така сами се въвличате във водовъртежа на загубеното време – защото така се започват безсмислените дискусии. Ако някой е толкова възхитен или разстроен от поста ви – ще пише лично съобщение.

3. И най-важното – като изпаднете във Facebook абстиненция не посягайте към Twitter или още по-малко към YouTube. Въобще не споменавам телевизията, нали? Просто преоткрийте живота си. След седмица ще се почувствате все едно Ви е поникнал още един мозък – жаден за смислени мисли.

Съвсем скоро ще осъзнаете, че животът Ви във Facebook е насищал ежедневието Ви с безумно много ненужни персонажи и теми.

И последна идея за връзката между приятелите онлайн и затъпяването (или да го наречем залиняването на паметта и реакциите). Всеки ден в който сте на тази „диета“ се опитвайте да научите наизуст телефонния номер на един свой приятел. Научавате го, изтривате го от паметта на телефона си и го набирате да си уговорите среща за по бира.

Все пак спестеното време трябва да се инвестира 🙂

5 причини да не сме приятели във Facebook

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Цветни Tagged with: , , , , , ,

ноември 11th, 2013 by Денислав Георгиев

Изминалият уикенд посветихме на едно кулинарно предизвикателство. Иво Илиев ни покани на Coolinar (събитие съчетаващо онлайн маркетинг, здравословно хранене и вкусни рецепти). Преди да се впусна да разказвам за блогърската кулинарна битка бих искал да акцентирам на една от лекциите в петък. Д-р Мария Николова от МУ-София – специалист по хранене и диететика разказа какво, защо и как да подбираме на трапезата си. Как е еволюирала хранителната пирамида (препоръчителна) през годините и други интересни факти. В общи линии боледуваме и умираме все по-често заради неинфекциозни заболявания – т.е. основно от такива свързани с неправилно хранене и заседнал начин на живот.

2te

Точно тук е мястото да подскажа, че присъствахме на лекциите и след това на състезанието като отбор „Юначе“.Това е детски спортен клуб, чрез който искаме да доставим физическа активност и здравословен начин на живот на всички български деца.

С д-р Николова стигнахме до консенсус, че спортът и правилното хранене са двете страни на една и съща монета. И всяко едно от тях по отделно няма желания ефект.

 

IMG_7690-MOTION (1)

 

Все пак предполагам, че Ви е по-интересно да разкажа за състезанието по вкусно готвене. Бяхме 4 блогърски отбора. Тъй като звездата в селекцията на „Юначе“ не успя да се включи в последния момент малко импровизирахме. Аз, Дони и Катето – семеен отбор. Все едно ще посрещаме гости у дома.

Получихме една торба с продукти, супер добре оборудвана кухня и 1 час. Трябваше да сготвим каквото си искаме. Тъй като един от партньорите на събитието е Българската хранителна банка, където Дони е редовен доброволец, преценихме че трябва да използваме максимална част от продуктите. За това спретнахме (основно Дони де, ние с Катето помагахме) четиристепенно здравословно (почти) меню – таратор, салата, свинска плешка с гарнитура ризото и карамелизиран лук и за десерт палачинка.

Даже успяхме да си измием и подредим кухнята 5 минути преди да изтече времето. Както казах по-горе – все едно всеки момент гостите ще звъннат на вратата 🙂 Останахме много доволни от представянето си…обаче журито – май не. Бяха все изтъкнати шефове и вероятно гозбите ни им се видяха много тривиални…и домашни. Не ни се получи гурме ефектът – то май и не сме го търсили. Отредиха ни трето място 🙂

Както и да е, предимството да привършиш първи е едно – имаш време да разгледаш боксовете на съперниците и после да похапнеш от техните шедьоври. Имаше наистина доста вкусни неща (всъщност, нямаше невкусни).

IMG_8003

Очаквано победи тимът на Любомир Любомиров, като за това имаше цели три предпоставки – мустаците му и двете му съекипнички. Насъбралата се публика изяде бързо всичката ни храна, което доказва че сме се справили добре. Имаше и награди – вино и продукти на Alvenat (ако смятате, че рапицата е подходяща само за биодизел – доста бъркате). За шампионите и една друга бутилка 🙂

Томи от Socialevo е автор на всички снимки. Ето го и целият албум от кулинарните битки.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Вкусни вкусове, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , ,

юли 31st, 2013 by Денислав Георгиев

Дони ме покани в блог щафета на кулинарна тема. Аз отдавна не съм споделял любими рецепти, но с готовност се включвам.

Ето ни с Жюстин и Боби - кулинари

Ето ни с Жюстин и Боби – кулинари

1. Какво очаквате от блога си?

Да ме запознава с нови смислени хора.

2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?

Салати. Нямам конкретно хипер любимо нещо за готвени.

3. На каква музика обичате да се “вихрите” в кухнята?

Радио. БГ радио или Дарик.

4. За кого сте вдъхновен да сготвите = да творите?

Аз готвя рядко и винаги съм вдъхновен като го правя. Без значение за кого точно.

5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?

Хубаво е да една манджа да не се приготвя всеки път по един и същ начин 🙂

6. Как бихте поднесли следобедния чай?

С лекарства 🙂

Свързвам пиенето на чай основно с моменти, когато някой у дома се лекува. Но пък като си поръчвам в заведение виждам все по-професионални пособия с които се сервира. Ако трябва да го сервирам у дома – сушени плодове или десерт, който приготвям за първи път.

7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?

Всяко, където се връщам.

8. Какво е мнението Ви за диетите?

Ако разбираме под диета умно и обмислено хранене – одобрявам. Ако е безумно гладуване или някакви 5-10-15-20 дневни цикли е безсмислено за мен.

9. Какво четете?

Срещи с Буров – много свежо 🙂

burov

10.Мъжете или жените са по-добри кулинари?

Много ясно, че мъжете.

На свой ред искам да поканя видни кулинари като Иво Илиев, Владо Гатев и колегите от getlokal

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Вкусни вкусове, Книги Tagged with: , ,

септември 11th, 2012 by Денислав Георгиев

Историята не е приятна. Баща и майка с общо тегло поне 250 кг. се карат истерично на детето си да не поръчва пържени картофи, защото трябва да отслабне. След пържените картофи се изреди цял списък със забранени продукти – пица, кола, сок, чипс, разни сладки неща. Отлична теоретична подготовка на родителите.

Но от това няма никаква полза, след като личният им пример е десет пъти по-важен за детето. Прекарах четиридневната си почивка на едно много хубаво място в планината близо до тези хора. Темата се повтори няколко пъти с удивителен успех в полза на малкия. Истерия от страна на майка му и в крайна сметка свити рамене на таткото.

Не исам да усмивам тези хора, още по-малко да се подигравам. Направи ми впечатление, че поне 1/3 от децата край детския басейн са пълнички. При родителите нещата са по-зле. Но никой не изглеждаше сериозно притеснен от това. Някаква даденост, срещу която най-много да пробваш някоя безумна диетка. А истината е, че трябва да впрегнеш цялото си същество в тази кауза, за да очакваш резултат.

Няма как да си 120 кг. и да препоръчваш на 90 килограмовия си син да пие диетична кола. Или истерично да му крещиш, че не бива да си поръчва пържени картофи…защото вече си му поръчал печени с две препечени филийки хляб.

Много ми се иска хората да вникнат в проблема без да се доверяват на разни статии в лъскави женски списания, тейнствени рецепти, гурута на отслабването и чудодейни хапчета. Има само един път и той е труден. Изисква се много труд и желание за промяна. Напълно осмислено и без грам лицемерие. Отслабването и поддържането на здраво и силно тяло е игра в която няма кого да излъжеш или надхитриш. Трябва да се посветиш на него и да го приемеш като част от себе си. Това не е процес, който започва утре и ще свърши след  3 седмици или 2 пълнолуния. Или просто си казваш, че не ти пука и не се занимаваш.

Ето и няколкоидеи за справяне със затлъстяването в семейството

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални Tagged with: , , , , , , ,

март 27th, 2012 by Денислав Георгиев

Дълго време се оправдавах, че не тренирам по разни причини. Основната – нямаше с кого. Все пак осъзнавайки, че положението с тялото ми започва да става доста сложно – направо си дебелеех реших да не губя повече време в глупости. За това си напраивх бърз рисърч за най-подходящ личен фитнес треньор. С инвестиционна цел.

Избрах Инес, макар да има по-утвърдени имена в бранша. Първо, защото съм я гледал като баскетболистка в Черно море, после защото не е типичния треньор-бодибилдър а търси комплексни решения. Познава различни спортове и може да ползва опита си от тях. И може би най-важното – блогът на Инес Субашка е много готин 🙂

+ Не е натрапчив, войнстващ и краен теоретик, а разумен и ефективен практик. А на мен ми трябват резултати. След почти месец тренировки съм видимо доволен от Инес и с радост Ви я представям 🙂

Инес Субашка - моят фитнес треньор

С колко спорта си се занимавала до момента?

Когато бях малка шест години тренирах ски. След това около половин година се занимавах с карате, но нещо не можаха да ми спечелят интереса и бързо се отказах. После преминах на волейбол и лека атлетика. След това се занимавах малко със софтбол и после почнах да тренирам баскетбол. Най-дълго се задържах на този спорт, тъй като това беше най-голямата ми страст…нещо, като „любов” от пръв поглед. След това три години се занимавах с плуване и сега съм се концентрирала върху фитнеса и кросфита.

Как реши да се занимаваш с фитнес и кросфит?

Спортът винаги е бил в кръвта ми. Кара да се чувствам жива.  Това е мястото, където успявам най-добре да разгърна потенциала си и където се чувствам  „у дома”. Дори, когато се контузих и се наложи да прекратя баскетболната си кариера, знаех, че не искам да се откъсвам от спорта. Знаех, че каквото и да правя, под каквато и форма да е, искам да бъде свързано със спорт. И ето че стигнах до кросфит.

Инес Субашка беше сред големите надежди на националния отбор по баскетбол

Каква е дневната ти диета? Има ли храни, които гледаш да хапнеш поне веднъж седмично?

Храня се високомазнинно, като хранителния ми режим би могъл да бъде отнесен и към палео диетата, тъй като не консумирам млечни продукти и зърнени храни. Иначе се стремя около 60% от храненето ми да е от мазнини, около 25-30% протеини и останалото са въглехидрати, предимно от зеленчуци.

Когато ме питаш дали има храни, които гледам да си хапна веднъж седмично, предполагам, че имаш предвид за т.нар. забранени храни. Истината е, че аз не приемам храненето си като лишение и ограничение и ми доставя удоволствие да се храня по този начин. Не изпитвам никаква нужда да ям сладки или тестени неща. Много рядко може да ми се случи да ми се яде нещо подобно и обикновено си приготвям сама някаква здравословна алтернатива!

Учиш маркетинг, пишеш блог, умееш да общуваш с хората – не се ли изкушаваш да се захванеш със „сериозна“ работа?

Интересен въпрос. Като цяло съм доста амбициозна и много пъти съм се замисляла дали да не започна „сериозна” работа. Истината е, че всичко, което правя е с цел да изградя основи, над които да надграждам бъдещето си и един ден, това което обичам да правя да се превърне в моя професия. Така че дори и на пръв поглед да изглежда, че нямам „сериозна работа”, аз го приемам, като малки крачки към успешното и продуктивно бъдеще!

Защо все още „готините“ тийнейджъри не спортуват?

Защото никой не им е казал, че е „готино” да спортуваш! Повечето хора не знаят как да спортуват и смятат, че тренировките на бодибилдърите са единствената алтернатива. Смятам, че ако се положат повече усилия, да се покаже на младите как могат навсякъде и по всяко време да спортуват, доста от тях  ще се заинтригуват! Докато в обществото се натрапва масово чалга културата и се поставя акцент върху деградацията, нещата никога няма да се подобрят. Когато обаче фокусът бъде изместен върху позитивните събития, върху спортните успехи и вдъхновяващите и мотивиращи личности, всичко ще си дойде на мястото!

На всяка тренировка правим нещо ново. Колко упражнения горе-долу имаш в арсенала си?

Истината е, че в основите на тренировките седят базови упражнения, които не са толкова многобройни. От там нататък има доста различни вариации, които биха могли да се използват в зависимост от човека, здравословното му състояние и целите, които се гонят!

Инес винаги може да те изненада с неочаквани упражнения 🙂

Колко време физическа активност дневно препоръчваш на децата (3-8 годиники)?

Колкото се може повече.  При малките деца физическата активност трябва да е основно под формата на игра. Трябва да им се дава повече възможност да тичат навън и да си играят. На родителите им изглежда по-лесно да пуснат някое детско или пък да купят някоя тиха и занимателна игра на децата си. Но на децата работата им не е да седят и да кротуват, трябва дори да ги стимулираме да се движат, да скачат, тичат и лудуват!

От кого се вдъхновяваш?

Да кажа конкретно име би омаловажило истината. Вдъхновявам се от всеки човек, който има ясна визия и цел; всеки който полага неимоверни усилия, за да заслужи това, за което мечтае. Вдъхновява ме всеки един от хората, които тренирам. Усилието, което полагат и мотивацията, която показват са нещо, което ме зарежда и което ми помага да пренеса тези емоции и поведение и в собствения си живот.

Кое е по-предизвикателно – да си кондиционен треньор на служителите в голяма фирма или на професионален спортен отбор?

На пръв поглед двете изглеждат коренно различни, но в реалност имат доста допирни точки. И в двата случая помагаш на хората да израстват по някакъв начин, защото за никой не е тайна, че физическото и психическото състояние са взаимосвързани. И в двата случая виждаш как хората преодоляват страховете си, как се трудят, напредват и успяват.

Разликата е може би в начина на мислене и в подхода и мотивацията, които трябва да се използват! Наистина ми е трудно да избера. Въпреки всичко, може би кондиционен треньор на служители в голяма фирма, защото обичам да виждам как хора, които никога не са вярвали, че са способни да се набират, да тичат или скачат… хора, които плахо пристъпват в залата за първата си тренировка, внезапно разгръщат потенциала и възможностите си и по нищо не отстъпват на професионалните спортисти!

Силовите тренировки на открито не са за подценяване - трябватти една голяма гума и тежък чук 🙂

Опиши как си представяш собствената си фитнес/спортна зала с няколко изречения?

Свободни тежести. Пространство. Халки. Въже за катерене. Медицински топки. Малко пространство пред залата, където да има една или две големи гуми за обръщане. Мотивирани и амбициозни хора. Позитивизъм. Труд. Успехи!

В рубриката с моите гости може да откриете интервюта и с други хора, които много уважавам и с радост поканих в моя блог – Жюстин Томс на тема дигитален бизнес, Галина Нифору на тема винена култура, Виктор Кирков за спортен мениджмънт и т.н.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

юли 23rd, 2011 by Денислав Георгиев

Аз и Йогата имаме дълги и сложни отношения. Много преди тя да бъде набедена за женско или дори снобско увлечение. Ненатрапчиво родителите ми ме насърчаваха да опозная Източните учения, техники и спортове – йога, карате и т.н. Бях 2-3 клас, когато майка ми ми донесе един албум със събирани статии и снимки по темата. За тогава си беше почти апокрифно четиво. Проявих интерес, но той бързо се загуби в битката с футбола и баскетбола.

После през teen периода също за кратко бях решил, че мога да развия връзката с Източните учения – не толкова за бойни цели, колкото за освобождаване на преградите в главата – медитация и т.н. Пак се разминахме.

Третият опит бе по времето докато бях в САЩ. Имах две съквартирантки от Южна Корея – изключително ценно съжителство. Те почти ме убедиха, че трябва да опозная в детайли техния свят…почти 🙂

В последния месец в София, преди да се върнем във Варна, се занимавах с развиване на информационната структура и SEO на уеб сайта на Йога студио Дивали. Дори поканиха целия екип на едно занимание в студиото им. Реших да ида с Катето – но тя загуби интерес, разсърди се и трябваше бързо-бързо да си тръгнем. Пак ми се размина.

И ето че дойде днешният ден. Един от онези, в които просто разбираш, че нещо ти се случва и …толкова. Вече съм напълно убеден, че ще се занимавам с йога – без значение дали у дома или в студио във Варна. Всъщност, някой да препоръча йога студио във Варна и инструктор?

За сега пробвах няколко пози (асани), изгледах няколко видеа – йога за начинаещи и основно чета. Даже не го правя за вдъхновение – то идва само. Следващата стъпка е да си намеря гуру и да се запозная по-детайлно с арюедическата кухня (нали така се казваше кухнята и диета за йога)?

За да не звучи дразнещо мистично всичко това – напоследък доста ме болят гърба и раменете, чувствам се тежък и схванат и дори не чак толкова умен 🙂 Човек би казал, че е следствие от живота във Варна, но не само …

И още нещо прекрасно – за разлика от фитнеса, който мразя да упражнявам сам – смятам че за йогата това няма да има нищо общо. Концентрацията тук е по-различна, а и няма нужда някой да те пази на лежанктата, докато вдигаш 105 кг. за първи път в живота си 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , , ,

февруари 9th, 2011 by Денислав Георгиев

В момента аз + Катето тежим 108 кг. общо. Поставил съм си цел до 5 юни двамата да сме 100 кг. Това означава, че аз трябва да отслабна с 8 кг + толкова, колкото порасне тя за този период.

Първата стъпка в това предизвикателно начинание е, че започнах да ходя пеша на работа. Като се върнах във Варна бях решил, че няма да ползвам градски транспорт, но нещо се отпуснах 🙂 Та вече, всяка сутрин и вечер по 25 минути пешеходенe през центъра на Варна.

Много е интересно да разглеждаш живота в града. Особено сутрин като стигна до Катедралата и целият площад Независимост блести от тъкмо показващото се над морето слънце.

Като бонус спестявам по 1 лв. транспортни разходки за всяка разходка и така ще си събирам пари за по 1-2 нови книги месечно. Трябват междинни стимули все пак.

Само с разходки няма да сваля 10 кг., но това е началото. Следващата стъпка е диетата, за която ще разкажа по-нататък. И разбира се активния спорт, за който ще изчакам да се стопли още малко.

До 5-ти юни има близо 4 месеца, така че задачата е напълно постижима 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt, Цветни Tagged with: , , ,

декември 28th, 2010 by Денислав Георгиев

Жалко, че не обичам да снимам храната, която готвя. Статията щеше да стане доста по-вкусна и убедителна. За това ще ползвам чужди илюстрации 🙂

Печени зеленчуци от berrybundle.org

Печени зеленчуци от berrybundle.org

Снощи реших да сготвя нещо разтоварващо – че тези празнични обяди и вечери ми дойдоха в повече.  Печени зеленчуци ми се стори добро решение. Тъкмо да тествам коледния подарък от тъщата – оребрен тиган.

Бързо преминаване през магазина за да се образува добра зеленчукова конфигурация на трапезата. И се започна – два нарязани на лентички моркова, три големи гъби – печурки, нарязани на шайби, три пиперки, една тиквичка на филийки и за десерт една голяма глава лук.

Сервирах зеленчуците със сирене, само тиквичките в отделна чиния. Към тях сос – кисело мляко, чесън и копър.

Печени зеленчуци от madehealthier.com

Печени зеленчуци от madehealthier.com

Едва тогава видях, че в хладилника са останали разни печени меса, които май никой няма да консумира. Нарязах ги на ситно – айде и те в тигана с малко олио, вода, червен и черен пипер и каквито зеленчуци бяха останали. 3-4 минути бяха достатъчни.

Всичко това се сервира със студено бяло вино.

Добра разтоварваща диета се получи – даже можеше да си спестя месото…

Следващият път ще пробвам на скарата – ще стане по-бързо със сигурност.

Зеленчуци на скара

Зеленчуци на скара

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Вкусни вкусове Tagged with: , , , , , ,