май 14th, 2016 by Денислав Георгиев

В последно време чета доста публикации на тема мотивация и фактори, които влияят върху представянето на младите спортисти. Не претендирам за изчерпателност, само обобщавам 5-те най-често срещани съвета и заклчения по темата. И моят извод – без да намерим подходящата формула, в която да вложим елементите дисциплина, мотивация и щастие, няма да имаме с какво да се похвалим.

climbing

1. Може би най-важното – няма как един човек да мотивира друг човек. Мотивацията е нещо вътре във всеки от нас. Можем да помогнем на някого да бъде по-уверен, по-силен, по-сръчен, по-бърз…дори да се чувства по-значим. Но не можем да извлечем вътрешната му сила да надскочи себе си. Можем да провокираме или да успокоим състезателя – зависи доколко го познаваме и знаем ли кое отключва способностите и вътрешната му сила.

2. Великите очаквания са най-смазващата сила, която може да се стовари върху спортуващите деца. Може да ги убедим, че правят нещо значимо, но не бива да ги притискаме, че трябва да стане на всяка цена. Те със сигурност предпочитат да победят, вместо да загубят. По-добре да ги научим как да играят добре, отколкото да говорим само за очаквания резултат.

3. Често за треньори и родители неразкрита остава тайната на взаимното окуражаване. Ако научим децата да се надъхват и окуражават едно друго, то със сигурност ще се подобрят резултатите им. И има сериозна доза логика в това. Докато детето е на терена, то знае че за позитивния резултат може да му помогнат само децата около него. Съотборниците трябва да се научат да си помагат и да се подкрепят, за да печелят.

4. Треньорът може да помогне – естествено. Чисто психологически това е човекът, чието одобрение младите спортисти търсят най-често. И когато останат на резервната скамейка са разочаровани, наранени…даже обидени. За това треньорът трябва да може да общува, да поущрява добре свършената работа, да коригира грешките и да се научи да поднася лошите новини максимално безболезнено.

getbetter

5. И не на последно място – трябва да има добро настроение. Може да звучи лигаво, но без любов, шеги и закачки не може да върви добре работата. А това, което един детски отбор прави, безспорно е свързано с много работа, усилия, напрежение, понякога и нерви. И ако не можем да се справяме с кофти ситуациите, те ще ни съсипят. Позитивните хора, позитивното настроение, усмивките могат да направят разликата в трудни моменти. Доброто настроение не е в конфликт с дисциплината, а напротив – прави я разбираема, дори желана.

Всеки може да намери за себе си най-добрата комбинация от трите основни елемента в детския спорт – дисциплината (да развием таланта и уменията), мотивация (да положим нужните усилия) и щастие (да правим всичко това с любов и добро настроение). Но със сигурност няма как да има успехи, ако някоя от тези съставки липсва.

ДО ЕДИН МЛАД ТАЛАНТ

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

април 4th, 2011 by Денислав Георгиев

Живеейки под надслов „Ден да мине, Самун да загине“ рядко умеем да планираме. Особено важните неща. И особено за период по-дълъг от месец напред. Не че не бихме искали да кроим планове, но нещо все ни пречи.

Едни обвиняват несигурните времена, в които живеем. Други – липсата на стабилни хора до себе си. Бързопроменящите се технологии, съкратения жизнен цикъл на продуктите, нестабилната политическа обстановка…че защо не и чисто физическата ни крехкост.

И се чудим как хората в по-модерните и развити страни успяват да реализират плановете си. За образование, кариера, семейство, почивка…свободното време. Ключовата дума е ДИСЦИПЛИНА.

При нас ДИСЦИПЛИНАТА тотално губи сражението с МИСТИЧНОТО. Не смеем да кажем на глас за какво мечтаем, за да не урочасаме работата. Чукаме на дърво – да не чуе дяволът. Дотолкова вярваме в самодиви и караконджули, че може да ти се завие свят. А дали всичко това просто не е оправдание за липсата на ВОЛЯ?

Колко български фирми имат план за следващите 500 дни? Колко българи планират живота си година и половина напред? Би било чудесно да опитаме.

Този срок се оказва много удачен за планиране  и организация на средноголеми по мащаб бизнес събития, планиране на посещения на много големи форуми и дори за малки лични празници, които искаш да изпипаш в детайли – да кажем сватба 🙂

След 500 дни Олимпийските игри в Лондон тъкмо ще са приключили. От там тръгна и темата. Ако аз днес реша да участвам на Олимпиадата, най-вероятно няма да премина квалификациите в нито един спорт. Ако моята фирма реши да си купи атрактивно рекламно пространство в Лондон – закъснели сме. Ако искам да гледам финала на мъжкия спринт на 100 м. от хубаво място – няма да стане. 500 дни са доста малко време.Ако искам да организирам Олимпийски игри или Европейско първенство по футбол през 2020 г., в България – вероятно вече съм изпуснал всички възможности 🙂

500 дни са много време само ако става дума за обратно броене до нещо, което така или иначе ще се случи. Въпросът е когато се взираш 500 дни напред да можеш да видиш нещо замислено и постигнато лично от теб. Твоят план!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,