юли 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Българският рок е длъжник в последните години.  „Тежката“ музика съществува в някаква си нейна „лека“ вселена, която можем най-приятелски да определим като бутикова. И все пак темата не е за стиловете в музиката, а за мястото за политически послания и протест в лириката на нашите творци. Може би бяха твърде ангажирани в началото с песни по митинги и после им омръзна?

mp

Да се върнем във времето преди 1989 г., когато е имало цензура и забрани, но за това пък е имало и истински рок. Причината – тези, които са имали смелост да го правят са имали какво да кажат. Именно в рока от края на 80-те срещаме първите макар и доста метафорични закачки с чичовците във властта.

„В стая, скрита от закона чиновник благ реди цветя. Шепи, тръпнещи в наслада, пълнят вазата с боза. И всичко без да разбере,  че по-добре е да умре.“

И още малко от Ревю по това време: „А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? – Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави.“

Големият Тодор Колев през 1989 г. се оказа доста лош пророк:

На ляво да тръгна, на дясно ли?
Вече не знам на къде.
На където погледнат очите ми
всичко краде и краде.

Как ще ги стигнем американците?
Че и затминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: „А мъгла“.

През 1991 г. се ражда една от най-култовите песни – протест – Не’ам нерви на Милена: „Всеки разправя: „Другари, другарки“, а в душата е скрил хилядарки. „Няма два лева в народната банка“, лъже мръсника – преяжда с луканка!“

Пак по това време – доста по-чиста пропаганда:

И малко кънтри 🙂

За мен най-мрачната, тъжна и честна ретроспекция на прехода прави великият Георги Минчев: Какви времена, комунизмът си отива без чувство за вина, а България загива.

Тодор Колев също споделя автобиографична история с политически нотки:

1963 лето хептен я оплескахме
и кючека забраниха
джазът пък съвсем затриха
оказахме се в Белене.

Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият
мъртвите вода не пият
а тече си Дунава.

Хиподил възпяват кризата по свой си начин.

Контрол имат интересна гледна точка към комунизма, която си заслужава да споменем в този списък. За съжаление тук приключва приноса на българския рок към борбата за социална справедливост. Ще се радвам ако ми подскажете линкове от последните 15-тина години.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани –
Тигри, зайци, кокошки, коне
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие

С началото на прехода, масовото съзнание на хората се промиваше с телевизионна политическа сатира. Социално-забавни предавания, които си намираха път до ефира на двете телевизии. Не знам колко хора са гледали Панорама или Отзвук по това време, но помня, че всички гледаха Ку-Ку, Каналето, НЛО и т.н. Ето каква представа за политиката се създаваше от екрана:

Жълтите джуджета дружно ни управляват…в Жанжоржия

През последните години Ъпсурт и Слави Трифонов единствени май влагат някаква емоция срещу политическата система. Всеки със своята мотивация, но все пак да отчетем:

Колега: „И ти и аз знаеме кои са шефове“, „Оставам, ама ми се заминава“, „Господин депутатът гледа девствено – естествено не шмърка нищо евтино“, „Белото им показа тъмната страна“.

Няма такава държава:

Стигаме и до последните две ярки парчета :

Хиляди политици крадат от мене къси кариерки

балета „жълти павета“ иска яко да пика по мен.

За главите ви трябват двеста и неколко барабанисти.

Познати са ми ебати депутатите – стадо гадове.

Оставете ме, поне да емигрирам, деба, чувате! На нож! Нося плетен кош с бостански пацули да гримирам всичките депутатски муцуни. Слаби, боси и напсувани желая да видя Със въже около вашата шия. Народа е в ерекция, гледайки вашите тлъсти дупета ще има инфекция!

И да завършим с това, с което започнахме – темата за чичовците….не по Вазов:

Помогнете, за да ви направя евала, чичовци, изгорете заедно с хероина в Кремиковци!

И да обобщим 45 години комунизъм + 25 години „Кака Демокрация“ с песента на Бат Венци feat. GOODSLAV, Буч и 100 Кила – Кради, кради

Ще се радвам да ми подскажете още музикални протести срещу системата. Сигурен съм, че пропускам доста – особено от пънка и некомерсиалния бг рап. С удоволствие ще направя и втора част на тази публикация.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Медии, Политика Tagged with: , , , , , , , , , , , , , ,