октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

юни 9th, 2014 by Денислав Георгиев

Може да звучи заядливо, но феновете на Манчестър Юнайтед спасиха сезона…благодарение на излязлата автобиография на Сър Алекс Фъргюсън. Докато изживяваха ужаса от управлението на иначе толкова симпатичният Дейвид Мойс, тайничко се молеха по-скоро да докоснат книгата от Сиела, че да си припомнят безбройните поводи за гордост от съвсем близкото минало.

sir-alex-manager

Аз съм фен на Арсенал и е нормално да подхождам закачливо към темата. Извън шегата, книгата е уникална! Чете се бавно, за да се извлече повече наслада. Иначе може и на един дъх.  Та, Сър-а е велик – няма две мнения. А биографията му трябва да попадне на всеки мениджър. Без значение, дали работи в спорта, държавната администрация или бизнеса. Разсъжденията му по основни теми като мотивацията, контролът, доверието и управлеие на промяната са изключително ценни.

Ако обичате футбола, ще попаднете на доста интересни разкази за случки с футболисти и треньори. Няма какво да Ви я хваля повече тази книга – просто е задължителна. И въобще не бива да се ограничавате до това, дали сте фенове на Ман Ю или английския футбол Просто е готино да я имате…е и да я прочетете де.

И не на последно място – задължително четиво за всички деца и младежи (и техните семейства), които искат да станат футболисти. Какво очаква треньорът, кога е важно да проявят характер и кога е по-добре да слушат, кои са характеристиките в профила на един играч, които търсят и оценяват скаутските мрежи във футбола.

Наслаждавайте се!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , , , ,

май 17th, 2012 by Денислав Георгиев

Не пуша. Мразя някой да ме опушва. Водя се върл непушач. Повечето ми приятели не пушат също.

Но пълната забрана за тютюнопушене на публични места е безумна. Най-вече за бизнеса. Защо трябва да убиват толкова малки заведения, кръчмички и барове. Как ще компенсират инвестициите в скъпи аспирационни системи, които много ресторанти се принудиха да инсталират преди няколко години? Какво не им хареса при разделението на зали за пушачи и непушачи? Май не е вложена много мисъл.

Според мен трябва всяко заведение да е обозначено – тук се пуши или не се пуши. И всеки да си избира. Детските площадки и дворове на детски градини са ясни. Но защо да е забранено да се пуши в училищния двор – за да пресичат учениците и да пушат на отсрещния тротоар? Глупаво е. По-добре да им ограничат вредните мазни и сладки храни с които се тровят.

За стадионите пък няма какво да говорим. Много пъти съм се дразнил, когато някой дядка до мен пуши цигари „Слънце“ и може да припаднеш…но все пак сме на мач, не на балет. Ако съм с дете – ще се преместя или ще му направя забележка.  Но чак забрана? Полицията не може да опази вкарването на бомбички и факли, какво остава за цигари. Ако полицаите трябва да следят за пушене на стадиона ще се чувстват като в добра карикатура 🙂

Ако искаме да намалим тютюнопушенето, трябва да образоваме, а не да подгоним пушачите. Това са хора с проблем и трябва да им се помогне. Не да ги превръщаме в мъченици 🙂

Иначе тази забрана ще оцелее много за кратко или ще бъде само повод да се пълнят „правилните“  заведения. Ще има такива, в които не се правят проверки и такива в които се правят такива по-активно. Иначе не виждам какво мотивира политиците да са се загрижили толкова за здравето ни.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Политика Tagged with: , , , , , , , ,