януари 23rd, 2019 by Денислав Георгиев

В едно интервю Леброн Джеймс разказва, че преди всеки мач си повтаря пасаж от реч на Теодор Рузвелт, която той е произнесъл преди повече от век. Тя се нарича „Гражданството в Републиката“ и става дума за конкретните няколко реда, известни като „The Man in the Arena“:

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena…“

Защо му е на Краля да се занимава с политическа пропаганда? Или пък това съвсем не е политическа реч, а реакция на можещия и правещия човек срещу влиянието на тълпата всезнайковци, които …. умеят единствено да критикуват?

Списанието за бизнес и предприемачество Inc. често се занимава именно с тази тема. Как работещият и създаващ човек да остане мотивиран и фокусиран въпреки прекомерното напрежение и преса, която „обществото“ генерира. Защото скучае и търси риалити?

Всеки в тълпата иска пот, кръв и сълзи от гладиаторите на арената (спортна площадка, сцена или зала за пресконференции). Това го забавлява и разсейва от личните му драми и неуспехи. Разбрал го е Рузвелт преди 110 години, повтаря си го Леброн Джеймс всяка вечер, трябва да го знае и всеки, чиято работа по някакъв начин е публична и бива ежеминутно обсъждана от критици – професионални, лаици или фейсбук тролове.

Съветите са доста прости и ефективни. Вслушвайте се във всяко мнение, но ограничете хората, които ви влияят. Обградете се с хора, които са в подобна на вашата позиция. Създайте си ритуали, с помощта на които да се „изключвате“ преди да вземете важно решение.

И понеже Теодор Рузвелт не е особено популярен в България да кажем и няколко думи за него. Той е най-младият президент на САЩ по онова време. Изключително активен, последователен, новатор. С лекота печели втори мандат, но след него решава да се отдаде на изследователска работа, вярвайки че предава властта на човек, който ще продължи делата му. Оказва се, че е сгрешил. След това отново се кандидатира, но неговата партия (Републиканците) го бламира и се налага да бъде издигнат от друга малка партия. Все пак побеждава кандидатът на Републиканците, но така техния вот се разделя и в крайна сметка президент става номинираният от Демократите.

Не е критикът този, който да брои; не е той този, който да посочва как се препъва силният човек, или където извършителят на делата би могъл да ги направи по-добре.

Доверието принадлежи на човека, който всъщност е на арената, чието лице е покрито с прах, пот и кръв; който се стреми храбро;

Който греши, който веднага опитва отново и отново, защото няма усилия без грешка и недостатък; но който всъщност се стреми да върши делата; който познава великата сила на ентусиазма, който е предан; който залага себе си в достойна кауза; който познава триумфа на високите постижения и който в най-лошия случай, ако се провали, поне се проваля, догато смее да мечтае за нещо голямо.

Така че мястото му никога няма да бъде редом до онези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални, Политика, Предприемачество Tagged with: , , , , ,

септември 11th, 2017 by Денислав Георгиев

Никой не обича мрънкащи хора. Не че не бива да сме съпричастни към приятел в беда. Но има серийни мрънкачи, на които все нещо им пречи. И по-скоро някой!

Кои са най-често срещаните гадове, които ти пречат да се развиваш?

Този, който не вярва в теб и те подценява?

Всъщност, трябва да обичаш този човек! Няма по-голям мотиватор от смотания скептик, който те подценява. НЯМА! Докажи му, че бърка. Докажи се! Пред него или още по-добре срещу него.

Този, който омаловажава успехите ти и те кара да се чувстваш незначителен?

Това трябва да те ласкае. Ако някой не оценява това, което правиш има две възможности. Или го прави, за да си припише по-голяма част от заслугите за успеха, или се страхува от теб и иска да те завре в ъгъла. И в двата случая ясно оценява, че си реална заплаха за него. Което си е комплимент. Разбира се има опция ти сам да се надценяваш, но за това по-надолу.

Този, който не ти дава шанс да се докажеш?

А ти заслужи ли си го? Възможност се печели, а не се получава. Ако се смяташ за недооценен, можеш спокойно да се пробваш на друго място. Да се докажеш пред друг. Ако имаш качествата, няма как да бъдеш пренебрегнат.

Този, който толерира друг пред теб?

Ако причината за толерирането е извън твоя контрол – няма какво да се направи. Ако е обективна – можеш да спориш и да се трудиш, за да спечелиш доверието. Доверието, както и възможността да се докажеш се заслужават.

Този, който критикува идеите ти и начинът ти на работа?

Този вариант не е идеално лош. Ако някой те критикува, може и да го прави за добро. Ако не му харесва идеята ти – вероятно се е запознал с нея и има конкретни причини да не е съгласен. Ако не се впечатлява от работата ти – търси обратната връзка. Какво не му харесва и дали ти дава конкретни напътствия и препоръки как да станеш по-добър? Ако просто ценностите ви са различни – сблъсъкът е неизбежен.

Ако някой или нещо може да ти помогне да станеш по-добър – използвай го. Дори да е неприятен урок или привидно враждебен човек. Ако някой иска да ти навреди – или се бори с него или си търси друго място за изява и развитие. Да си зациклил заради нечие чуждо мнение не е приемливо.

И не на последно място – хубаво помисли, дали пък ти не си трън в нечий задник? Ако причиняваш някого дискомфорт – то защо го правиш? За да станат нещата по добре? За да се защитиш? Или просто борба за територия?

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,