ноември 16th, 2016 by Денислав Георгиев

Едно време какви спортни списания имаше 🙂 А в последните години – нищо. За това така се зарадвах на СПРИНТ – Спортното списание на България, че още снощи специално излязох, за да си го купя.

spisanie-sprint

Купих си го почти със същата радост, както едно време търсих Супер Спорт, Шампиони, Футбол прес и т.н. Ако в спортната преса у нас има един недостижим връх – вестник Старт, то при списанията безспорно имаме нужда от добър продукт, който да обедини всички, които обичаме спорта.

Ще започна от това, което ме подразни – Монтана била столица на Северозапада. С цялото ми уважение към спортните им успехи през последните няколко сезона, Монтана винаги ще си остане едно градче до Враца.

Другото, което не ми хареса – не видях нищо за баскетбол. Сигурен съм, че още следващия брой ще се поправи този пропуск.

Хареса ми материалът за школата на Славия, Скаут лигата по волейбол, интервюто със Саид Ибраимов…

Като цялото списанието е супер, пожелавам на екипа му много успехи, много продажби, много рекламодатели и много стойностни спортисти, които да заслужат място на корицата му.

И да излиза два пъти в месеца :)

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

януари 31st, 2016 by Денислав Георгиев

Дълго време не бях следил спортната преса. Откакто се занимавам с маркетинга и развитието на Ботев Враца отделям време на спортните вестници. И тъй като не съм ориентиран към определено издание – чета и трите. Особено след мач.

В спортните вестници се появяват много странни мнения. Ще споделя и ще се опитам да потърся логика в две, които ме впечатиха най-много вчера.

Първо в интервю с Ферарио Спасов за ситуацията в ЦСКА и Литекс, той съвсем чистосърдечно твърди, че не вижда от къде на къде трябва да се спазват правилата. И се обосновава – толкова пъти БФС не взема коректни решения, защо точно сега трябваше да спази собствените си нормативни документи. Един вид, спазването на правилата няма как да бъде нещо добро, защото се случва рядко. То по тази логика може съвсем да настъпи анархия…и вместо да се стремим към спазване на правилата ВИНАГИ…ние си търсим извинения ДА НЕ ГИ СПАЗВАМЕ И ТОЗИ ПЪТ…тъжно разсъждение.

papazov-basket

Другото необяснимо твърдение дойде от ръководството на ПОРТ ВАРНА, които смятат да спрат издръжката на баскетболния Черно море поради….две причини. От една страна не били доволни как се харчат парите им, а от друга решили да подкрепят морските спортове и по-конкретно ветроходството. Пристанището да спонсорира ветроходството е хубаво, даже задължително. Но след като си спонсорирал баскетбола 3 година, при които имаше и доста успехи, и да се появи ръководител на спонсора, който в прав тект да каже, че не вижда логика в това, да се помага на баскетбола…е абсурдно. ОК – може да има поне 10 причини да не искат да подновят спонсорския си ангажимент. Нормално е. Но да обясняваш, че три години си давал нелогично пари за най-успешния спорт в града си е не особено адекватно изказване.

И понеже не сме чак толкова късопаметни,преди 3 месеца се проведоха местни избори. В тях бившия изпълнителен директор на пристанището и президент на клуба участва като независим кандидат. Подкрепи го инициативен комитет, в който личаха много спортни и баскетболни имена. Е, проектът „Живот за Варна“ вкара едва трима общински съветници, а уважаваният от мен г-н Папазов не успя да стане кмет. Дали от порта не са доволни от политическия резултат или пък смятат, че са си изпълнили ангажимента и са взели каквото им е било нужно за мен е все едно. Важното е, че решението да помагат помник кога и защо го взеха. Видяхме какво се опитаха да извадят като дивидент и сега е глупаво да зявяват, че подкрепата за баскетбола е нелогична.

По-скоро е нелогично да участваш в управлението на един клуб и да твърдиш, че няма прозрачност как се харчат парите в него. Нелогично е да правиш политическа кампания през спорта. И не е логично да се изказваш толкова несериозно и некомпетентно, когато оглвяваш такова голямо и за радост печелившо предприятие

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Преди година за първи път бях в журито, което оценява младите предприемачи от учебни компании – Изгряващи звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA. Тогава като част от маркетинг екипа на Walltopia гледах нещата по един начин, имах едни приоритети при оценяването и определени очаквания. Тази година отново имах честта да оценявам младежите. Този път като съветник в Министерството на младежта и спорта. Изминалата година и променената гледна точка явно имат значение, защото се улових да давам предимство на различни критерии, спрямо тогава.

ja2015

Как протече самото състезание може да прочетете тук. Сега ми предстои среща с победителите, които се готвят за участие на „европейското първенство“, където ще се конкурират с останалите национални победители.

Все пак няколко бележки от изминалото състезание Изгряващи звезди от гледна точка на човек, който се занимава с младежки политики:

1. Ако предположим, че на подобен форум се събират най-амбициозните и мотивирани младежи, то безспорно точно това е форумът, където трябва да полагаме всички усилия чрез тези деца да достигнем до техните съученици, съседчета и приятелчета…които без съмнение също имат своите таланти…но не са намерили сцена, на която да ги демонстрират.

2. Участвайки в журито ми направи много добро впечатление, как хора от бизнеса и институциите си общуват свободно и на един език. Нещо, което ни е много трудно да постигнем в реалната икономика. Дали просто позитивната атмосфера предразполага всички да бъдат готини или организациите излъчват на такива места най-печените си хора? Каквато и да е истината, важен е добрият пример – остава да го мултиплицираме.

3. Духът на младите хора е повече от жив. Повече от търсещ. Повече от искащ. Вместо да се вайкаме, че те ще емигрират до 1-2 години, по-добре е да се концентрираме в други две посоки. Да ги използваме оптимално, докато са тук – т.1. И да опитаме да създадем среда, в която да могат да се върнат и реализират след като се изучат в чужбина.

4. Учителите – няма как да минем без този елемент. Абсолютно всяка учебна компания съществува благодарение на учител, който иска да даде малко повече от себе си, да отдели малко повече време….и има желание да постигне малко повече със своите деца. УЧИТЕЛИТЕ са ключовият фактор.

5. Мечтите – няма как да не отправя и една критика. То не е точно критика, а критично наблюдение 🙂 Като че ли има някаква граница, която младежите или възрастните около тях поставят. Сякаш няма пълна освободеност младежите да подгонят яростно мечтите си и да достигнат до места, чието съществуване не са и подозирали. Вижда се и в продуктите, и в презентирането и в честия доброволен отказ да се създава собствен почерк, собствен стил…

Много ми се иска догодина отново да бъда поканен в това жури. Вероятно ще имам съвсем различно професионално поприще тогава и ще погледна нещата от нова гледна точка. Без значение, дали съм ангажиран с проекта или не, искам да пожелая на бъдещите участници да бъдат по-свободолюбиви, по-смели, по-кооперативни и … дано имат повече учители за пример…учители лидери.

P.S. Струва ми се тази година събитието получи доста по-добър медиен отзвук. Дали заради участието на Ева Паунова, дали заради Калин Каменов и другите членове на правителството…или просто си му идва времето на младежкото предприемачество да се превърне в достатъчно важно и атрактивно медийно съдържание 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , , , ,

януари 7th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма какво особено да се каже. Тъпо е да кажа – нали ви казах! Добре че в такива моменти се проявява талантът на художниците. Все пак една картинка може да каже повече от стотици думи.

lastlaugh

Каквото и да става, вече Европа не може да бъде толкова беззащитна срещу злото. На Западния свят трябва да му стане ясно, че опасността не идва от търсещите по-добра работа и реализация източноевропейци, а от тези с брадите и чалмите. Те не са тук, за да допринасят за развитието на нашата цивилизация. Те искат да я разрушат. Сигурен съм, че няма да успеят…но Европа допусна много грешки и за това ще даде доста жертви в този процес.

JeSuisCharlie

Кое е най-тъжното? Най-тъжното, е че милиони нелоши…даже да кажа добри мюсюлмани в Европа ще страдат най-много. Защото не всички са терористи и изроди. Но за тях и техните деца ще остане етикетът – терористи….убийци…паразити. Важно е Европа да реагира. И да постави ясни условия за съжителството си с чужденците. Дори да ги асимилира.

Или те нас или ние тях…явно двете цивилизации не могат да живеят в хармония. По-добре ние тях, нали?

Още карикатури след атентата в редакцията на Charlie Hebdo.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Медии Tagged with: , , , , , ,

декември 8th, 2014 by Денислав Георгиев

Политическата култура на едно общество е определяща за неговото развитие. Знаем и поговорката, че всеки народ си заслужава управниците. Е, за да говорим за политически традиции и култура трябва и да четем. Някои залагат на дебели книги, други на онлайн ресурси, трети се доверяват на фийда си във Facebook.

tema-life

Дълго време списание ТЕМА беше самотен бегач на дълги разстояния в нишата на седмичните политически списания. Нещо като Der Spiegel в Германия 🙂 Но от месец насам се появи претендент в категорията – LIFE.bg

Тъй като в екипа на новото списание имам бивши колеги, вероятно съм малко пристрастен в тяхна полза. От друга страна чета ТЕМА от години и това връща баланса. Ето какво ми е впечатлението, след като прочетох последните броеве.

LIFE.bg 4 срещу ТЕМА 667 🙂

 

 

Да започнем от основните параметри – ТЕМА струва 3 лв. срещу 2 за  LIFE.bg. Съответно страниците са 68 и 80. Ако трябва да правим фунийки от тях – бих избрал хартията на  LIFE.bg. То май никой не играе на фунийки вече?

Онлайн и двете издания са слабо представени. Реклама има, като прави впечатление само един повтарящ се бранд в двете издания – Армеец. В ТЕМА отбелязваме още присъствието на VIVACOM и LAFKA, а при претендентите Hyundai, Infiniti и BEST WESTERN PREMIER. Безспорно най-силно впечатление ми направи 4-та корица на ТЕМА с реклама 50 години Краностроене – Инженеринг и слоган „Ако не можете да го вдигнете сами…“ доста странен подход към тази аудитория.

Ако мога да си позволя леко хумористичен поглед сравнявайки съдържанието на двете издания – и в двете основна тема е Google. Разбира се в различен контекст. Освен IT сектора, другата голяма тема естествено е Южен поток. И в двете списания има интервюта с Райна Кабаиванска, като това на Константин Вълков в  LIFE.bg ми хареса повече. В ТЕМА пък има много страници разговор с Томислав Дончев.  LIFE.bg имат интересно преводно съдържание от The Economist, по-добър обзор на седмицата и по-добри заглавия. Най-странен ми е материалът в памет на Георги Янакиев. Бившият шеф на федерацията по автомобилизъм почина през миналата седмица. Интересно защо публикацията по темата, за добрия човек макар и с противоречива репутация е в рубрика „Гледна точка“. Пак казвам – странен за мен подход.

Основната тема в ТЕМА за алгоритмите, които управляват света е много добре направена. От няколко месеца търъся информация за подземията в големите градове и тук намерих точно такъв материал. И той ми хареса. Спортната статия на тема расизъм е актуална, но не приемам определението, че точно това е най-големият проблем на световния футбол. Ами уредените мачове? Финансовите поразии?

Ако трябва да избера и да си купя само едно от тези списания на този етап ТЕМА е по-доброто. Но все пак с 663 броя повече зад гърба си…. Общо 5 лева седмично за двете не е непосилна цена и на този етап смятам да ги чета паралелно.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии Tagged with: , , , , , ,

ноември 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Няма българин, който да не подкрепя тази идея. В България трябва да бъдат преустановени и забранени всякакви кампании и акции за събиране на средства за лечение на деца – чрез  sms, по улици, автобуси, медии или концерти. Абсолютно всяко българско дете трябва да се лекува БЕЗПЛАТНО в най-подходящата за това болница у нас или в чужбина. Ако това е социализъм – нека да е социализъм. Ако държавата не намери средства за тези семейства, по-добре да се саморазпусне.

kidsworld

Едва ли има нещо, което да те накара да се чувстваш по-безпомощен от снимка или видео материал с болно дете, чиито родители молят за помощ. Отвратително е държавата, в която иначе има достатъчно за крадене, да не се погрижи за децата си. Имам чувството, че умишлено не се помага на тези семейства, за да има повече тъга и отчаяние в публичното пространство и хората да са все по-обезверени. Да бъдат потискани с новината за всяка следваща катастрофа, страдащо дете или обран селски двор. Да се внушава, че няма България. Няма държава, няма сила на която да разчиташ при нужда.

Всяка подобна кампания малко по малко обезверява хората. Едва ли не виж на другите какви нещастия им се случват, пък ние тук за една забавена заплата/непоправена улица/открадната кокошка/няколко милиарда от КТБ сме тръгнали да се кахърим.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , ,

септември 16th, 2014 by Денислав Георгиев

Няма как да обидя сънародниците ми – нито от Розово, нито от Калище. Те не са слабоумни, безпросветни или зли. Да, може би са страхливи – или по-точно уплашени.

Разбира се няма как да застана и на тяхна страна в „битката“ им срещу децата от Сомалия, Афганистан и т.н. Най-малкото, защото адмирирам желанието на бежанските семейства да ги водят на училище и да ги учат на български език. Общочовешките потребности от доброта и солидарност не ги коментирам въобще.

kal

Ще Ви кажа обаче #КОЙ е виновен!

На първо място този, който генерира страх у българите – системата (политическа и съдебна), която цинично ни мачка. Само ужасно уплашена и бедна общност може да се държи така животински. Животът в среда изолирана от справедливост не може да даде други плодове.

На второ място е онзи, който насажда чувство за безсилие и апатия. Медиите, които тръбят, че сме остров на нещастието, земя на мъка и кал. Най-бедните, най-корумпираните, най-неграмотните и т.н. форми на отчаяние, които се втълпяват в главите на милиони българи главно по телевизора. Същия телевизор, който ни утешава с планета и риалити гадости.

И не на последно място вината е във всички нас, които мислим че сме нещо повече от селяните в Калище. Които живеем със самочувствието на граждани и европейци, а с нищо не сме допринесли тези (и много други) наши сънародници да станат пълноценна част от същото това наше общество. Ако не осъзнаем тази си вина и не приемем, че сме един народ и една държава…то по-добре тази териториална единица да се разформирова по-бързо.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , , , ,

август 11th, 2014 by Денислав Георгиев

Все бях чувал футболни капацитети, които с готовност искат да закриват българския футбол. Днес най-сетне се появи един, който твърди, че е негов откривател. Футболният Колумб, както коментира един познат във Facebook.

freedom-speach

Кирил Домусчиев премина през няколко фази на свободата на словото днес.

1. “Коментаторът като че ли го бяха взели от сръбската телевизия. През цялото време говореше за добрата защита на сърбите, за пропуснатите възможности на Партизан. Държеше се като счетоводител – правеше сметки колко пари ще изкараме, колко ще спечелим. Просто коментарът беше под всякаква критика”

…Малко ме съмнява Домусчиев да е гледал мача по телевизията, че да говори в това глаголно време. Зает човек като него надали е седнал да изслуша коментара на целия мач. Най-вероятно някой му е докладвал…леко пресилено. По-долу ще предположа #кой 🙂

Обаче….следва откровена заплаха за работата на журналиста:

2. „Смятам да се свържа с ръководството на Нова телевизия. При всички положения имам добри отношения с управата на телевизията, но ще обсъдя тази тема, защото мен като българин ме боли. “

Последва реакция на гилдията на спортните журналисти …нещо в стил мън мън мън мън…най-острата част от нея:

3. „В същото време се надяваме г-н Домусчиев да започне да разглежда журналистите не като свои подчинени, а като равностойни партньори, които имат право на собствено мнение за случващото се в притежавания от него клуб.“

И от тук вече стана страшно весело:

4.“Мисля, че аз най-малкото заслужавам Съюзът на журналистите да ме критикува, при положение, че българското първенство се излъчва благодарение на това, че извадих 2 милиона от джоба си, за да може да има нормално излъчване по телевизията.“

и

5. „Не мога да приема някой да ми забранява да изказвам мнение, при положение, че си давам парите и журналистите коментират мач, който се е случил благодарение на средствата, нервите и енергията, които разходвам.“

Достатъчно 🙂

Човекът смята, че той кара влака и всички останали имащи нещо общо с бг футбола са пътници. Той плаща, той осигурява, той назначава, той коли и той беси.

Две неща следват от цялата тази работа:

1. #Кой и защо провокира този дебат ? #Кой зададе тъй важния въпрос за коментатора? Разбира се ОГРОМЕН член на същата тази гилдия – Юлий Москов. Който е следил поведението му в конфликта Данчо Лазаров и БФВ срещу Радо Стойчев няма да се учуди много 🙂

2. Може ли тази цяла спортножурналистическа гилдия да вземе да се обедини и да поспре малко с отразяването, коментирането и анализиранетон на бг футбол и по-специално мачовете на мегапроекта Лудогорец. Те ще влязат в ШЛ и който много се интересува ще чете за тях в сайта на uefa. Да видим дали може да се брани чест, или просто ще продължи мън, мън, мънкането.

 ЗА МЕДИИТЕ И МЕДИИТЕ

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии Tagged with: , , , ,

юни 3rd, 2014 by Денислав Георгиев

Миналата седмица Саша Безуханова и екипът й от Move.BG ме поканиха да се включа в една дискусия посветена на традиционните и нетрадиционните медии – отношения помежду им, съотношения, възможности за независимост и манипулация. Имаше много интересни гости и останахме до късно да си говорим и коментираме.

Моите три основни тези бяха:

– Нетрадиционните медии (в случая основно за блогове, Facebook и  YouTube говорихме) ще станат наистина незаобиколим фактор, когато спрат да се вълнуват дали техните теми и мнения се появяват и в традиционните медии (вестници, радио и телевизия).

– Нетрадиционните медии имат огромно значение извън София, в регионите, където на хората им е трудно да достигат до „чиста“ информация. Онлайн каналите помагат и на прохождащи независими медийни проекти бързо да набират скорост.

– Нетрадиционните медии са много по-честни, защото няма как да пуснеш реклама/платено съдържание и потребителите да не разберат. Докато в телевизиите например много по-добре се маскират платените участия и репортажи. От тук пък се отвори темата за политическите тролове и … стана сериозна дискусия.

krasiv-um

Прибрах се и попаднах на следния линк във Facebook групата на нашата детска градина 101 Защо – „Как шест годишно момче научи само Английски език“. Първо много се зарадвах, че са ни оказали тази чест. Деца като Тони наистина трябва да бъдат показвани, да вдъхновяват и да създават модели. Същото може да се каже за семейството му, за учителите в детска градина 101 Защо и т.н.

ОБАЧЕ

Ако изгледате репортажа няма да разберете нищо съществено. Освен, че Тони е на 6 годинки и вече може да чете на два езика и да решава сложни задачи по математика.Ще кажете браво и най-много да цъкнете с език. А тази история би могла да промени живота Ви и живота на много хора, ако традиционната медия искаше това. Уви, тя поиска просто да сложи едно безумно подвеждащо заглавие, да потърси сензацията и да ни накара да цъкаме с език 15 секунди преди да започнат рекламите.

Ако традиционната медия бтв съществуваше преди 25 години, вероятно нещата щяха да си останат така. Обаче ето сега ще демонстрирам ползата от нетрадиционните медии, които освен всичко друго могат да са коректив на останалите.

Първо трябва да признаем уникалните способности на Тони – естествено.

no-brand

След това да видим, какво не ни каза бтв в случая – а трябваше!

Добре е да уточним, че Тони 4 години посещава една от най-добрите частни детски градини в София – 101 Защо.В този ред на мисли, очевидно не е научил Английски език сам или от само себе си.

След това е редно да кажем, че учителите и възпитателите там са на доста високо ниво, програмата е умно измислена, има страхотна атмосфера и ред. Т.е. ако всички детски градини в България бяха такива, то може би щяхме да имаме още куп деца с подобни резултати.

Специално преподавателя по Английски език Мис Гери или Гергана Христова има уникален подход към децата и поне по мои впечатления всички деца в градината са на много високо ниво за възрастта си. Дали стимулираме добрите си преподаватели (без значение в какви учебни заведения), като акцентираме, че децата се самонаучават, а учителите само констатират това чрез тестове от време на време?

Ако бтв искаше все пак да потърси сензация или обществена дискусия, можеше да подхване една непопулярна но важна тема. Децата в частните детски градини не получават нищо от държавата. В общия случай се смята, че това са чедата на едни (ново)богаташи, които ги глезят с йога, танци, уроци по математика и английски от тригодишна възраст. Или пък другата крайност – че става дума за свръхамбициозни родители, които притискат дечицата да учат денонощно, за да задоволят болните им амбиции.

brand

В масовия случай обаче говорим за семейства, които много добре са си преценили приоритетите, оценили са важността на добрата детска градина или просто не са били приети в ОДЗ. И в трите случая, че дори и във варианта с (ново)богаташите държавата няма право да бяга от отговорност за тези деца. И ако не може да им предложи място в ОДЗ, то  трябва да им дава ваучер на стойност равна на тази, която получават ОДЗ-тата за всяко прието дете. Нали се бяхме разбрали, че парите следват ученика?

Така таксите малко ще паднат, родителите ще се почувстват малко по-сближени с администрацията, България ще заяви интерес към тези си синове и дъщери и … може би най-важното. Повече семейства ще могат да си позволят ЧДГ, този сектор ще се развие още по-добре и ще имаме по-грамотно поколение. В нашата демографска реалност звучи задължително, нали?

Ако сте забелязали картинките по-горе – екрани от репортажи на бтв, на едната е любимата ни мис Гери, а на другата уважавана директорка на столично ОДЗ. Направи Ви впечатление, нали? Когато говорим за ЧДГ 101 Защо явно е бранд и СЕМ бди да не би да му се направи реклама. Т.е. не се изписва и не се споменава под никаква форма.В другия случай 7 ОДЗ „Детелина“ вероятно не е бранд? Вероятно не е юридическо лице? Вероятно не му се прави реклама, че е добра детска градина? Там може.

Двоен аршин, нали? А става дума за детски градини. Да не коментираме как се преценява кой мениджър от коя фирма да участва в някое предаване или още по-лошо – кой политик в какъв контекст да се появява.

Та, да се върнем на нетрадиционните медии – освен, че могат да са коректив на традиционните, те преди всичко имат огромната сила да са независими. И тази им независимост ги прави по-достоверни, търсени и ценни. Ценни в смисъл, че единствени те, благодарение на активната си публика, могат да градят, налагат и защитават истински ценности. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални Tagged with: , , , , , , , , , , ,

февруари 12th, 2014 by Денислав Георгиев

Ако темите политика, медии, власт и манипулация са Ви поне малко интересни, би трябвало вече да сте изгледали детайлно първия сезон на House of Cards. Че сериалът е много добър няма две мнения. Че е революционен – също.

house-of-cards-characters

 

Само три причини за последното твърдение ще дам – реализиран е изцяло за онлайн разпространение и нарушава монопола на телевизиите в създаването и разпространението на подобно съдържание.

Всички епизоди се пускат за теглене едновременно, което определено е по-близо до потребителското поведение на този тип съдържание.

И не на  последно място – създателите на House of Cards напълно са се  отказали да има добри и лоши герои, още по-малко пък да ни внушават кои са добрите и лошите. Т.е. абстрахираме се от борбата между доброто и злото и просто се наслаждаваме на историята.

house-of-cards-season-2-poster-070114

И така, втори сезон ще бъде пуснат в мрежата на Нетфликс на 14 февруари….очакваме скоро пакета при нас….

И не на последно място

fu

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Медии, Политика Tagged with: , , , , , ,