август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

август 17th, 2015 by Денислав Георгиев

Повечето хора причисляват Talent Management & Development (TMD) към инструментите на Human Resources (HR). В общия случай става дума за отговорна и умна  корпоративна политика, която има за цел да развива кадрите си. Това е част от по-голямото стратегическо планиране на ресурсите, с които една организация разполага и иска да постигне своите цели.

talent-manager

В бизнес литературата е казано достатъчно за Управление и развитие на талантите. Има програми, има обучения, правят се различни таблички, графици и т.н. Но Управление и развитие на талантите може да се ползва и извън корпоративния свят. Защо едно училище да не прилага този модел на работа при кариерното ориентиране на своите възпитаници? Защо един град да не инвестира в развитието на талантите на своите граждани? И като става дума за таланти не говоря да се раздават пари на калпак в сферите на изкуствата, спорта или дори науката. Става дума за цялостна стратегия за откриване, развитие и насочване на този практически неизчерпаем ресурс – човешкия талант. Реализираните хора в комбинация с доверие и взаимовръзки в обществото са фундамент на социалния капитал.

tm2

В семейството, в микро обществата, в училище, на работното място…абсолютно във всеки един момент проявяваме своите таланти и ако има ясна идея какво искаме да постигнем – то без никакво съмнение ще успеем. Мнозина не харесват думата „управление“ до талант. Същит тези хора смятат за оксиморон длъжността Творчески директор в рекламните агенции. По-анархично настроените свързват креативността и таланта със свобода, но пък имаме безброй примери за свръх талантиливи и почти гениални хора, които са се проваляли, само защото не са били дисциплинирани, устремени, насърчавани и насочвани правилно…или просто са разчитали само на таланта си.

tm3

Много спортни хора твърдят, че 1% талант се нуждае от 99% труд, за да има резултат. Аз съм сигурен, че наоколо има много талант. Но само ако се управлява и развива, може да донесе плодове. В противен случай знаете кой ще го изяде.

Да, точно така – мързелът е най-големият враг на таланта.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Зелено и Устойчиво, Книги, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,

юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Преди година за първи път бях в журито, което оценява младите предприемачи от учебни компании – Изгряващи звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA. Тогава като част от маркетинг екипа на Walltopia гледах нещата по един начин, имах едни приоритети при оценяването и определени очаквания. Тази година отново имах честта да оценявам младежите. Този път като съветник в Министерството на младежта и спорта. Изминалата година и променената гледна точка явно имат значение, защото се улових да давам предимство на различни критерии, спрямо тогава.

ja2015

Как протече самото състезание може да прочетете тук. Сега ми предстои среща с победителите, които се готвят за участие на „европейското първенство“, където ще се конкурират с останалите национални победители.

Все пак няколко бележки от изминалото състезание Изгряващи звезди от гледна точка на човек, който се занимава с младежки политики:

1. Ако предположим, че на подобен форум се събират най-амбициозните и мотивирани младежи, то безспорно точно това е форумът, където трябва да полагаме всички усилия чрез тези деца да достигнем до техните съученици, съседчета и приятелчета…които без съмнение също имат своите таланти…но не са намерили сцена, на която да ги демонстрират.

2. Участвайки в журито ми направи много добро впечатление, как хора от бизнеса и институциите си общуват свободно и на един език. Нещо, което ни е много трудно да постигнем в реалната икономика. Дали просто позитивната атмосфера предразполага всички да бъдат готини или организациите излъчват на такива места най-печените си хора? Каквато и да е истината, важен е добрият пример – остава да го мултиплицираме.

3. Духът на младите хора е повече от жив. Повече от търсещ. Повече от искащ. Вместо да се вайкаме, че те ще емигрират до 1-2 години, по-добре е да се концентрираме в други две посоки. Да ги използваме оптимално, докато са тук – т.1. И да опитаме да създадем среда, в която да могат да се върнат и реализират след като се изучат в чужбина.

4. Учителите – няма как да минем без този елемент. Абсолютно всяка учебна компания съществува благодарение на учител, който иска да даде малко повече от себе си, да отдели малко повече време….и има желание да постигне малко повече със своите деца. УЧИТЕЛИТЕ са ключовият фактор.

5. Мечтите – няма как да не отправя и една критика. То не е точно критика, а критично наблюдение 🙂 Като че ли има някаква граница, която младежите или възрастните около тях поставят. Сякаш няма пълна освободеност младежите да подгонят яростно мечтите си и да достигнат до места, чието съществуване не са и подозирали. Вижда се и в продуктите, и в презентирането и в честия доброволен отказ да се създава собствен почерк, собствен стил…

Много ми се иска догодина отново да бъда поканен в това жури. Вероятно ще имам съвсем различно професионално поприще тогава и ще погледна нещата от нова гледна точка. Без значение, дали съм ангажиран с проекта или не, искам да пожелая на бъдещите участници да бъдат по-свободолюбиви, по-смели, по-кооперативни и … дано имат повече учители за пример…учители лидери.

P.S. Струва ми се тази година събитието получи доста по-добър медиен отзвук. Дали заради участието на Ева Паунова, дали заради Калин Каменов и другите членове на правителството…или просто си му идва времето на младежкото предприемачество да се превърне в достатъчно важно и атрактивно медийно съдържание 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , , , ,

април 15th, 2015 by Денислав Георгиев

Сигурно сте чували този рингтон

Няма лошо. Стига да не е от телефона на някой политики или още по-зле – wannabe политик – да кажем младежки активист на някоя партия, който е запленен от Франк Ъндърууд и House of Cards.

Може да не знае нито един чужд език и да не е чел книга през последните 6 (в добрия случай) месеца, но е длъжен да ни информира, че следи „ФИЛМЪТ“. И ни уверява, че знае как се правят НЕЩАТА!

Единственото по-жалко е онзи гнусен рингтон – Stain Calling. Той е израз на всиша лявост у левите интелектуалци и разбира се wannabe политици. Хем си традиционалист, хем си русофил, хем демонстрираш че можеш да си сваляш и сменяш мелодийката на телефона – демек, технологичен тип си.

И като стана дума за House of Cards – как ви се стори третия сезон?

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , ,

януари 12th, 2011 by Денислав Георгиев

Всяка малка история започва с една голяма мечта. Вярвам, че ако хората прекарват поне половината от времето в което се оплакват мечтаейки, ще бъдат много по-щастливи. И полезни 🙂

Това е нещо като право на отговор относно една публикация във www.varnautre.bg

„Младите, образовани и … безработни“ хора в България предпочитат да се оплакват. Поне докато не емигрират (всъщност по тяхната терминология са „принудени да избягат“ или направо са си „прогонени“). Мен все още никой не ме е изгонил от България. Имам много приятели, които също решиха да останат. И се борят.

Тук някъде ще полетят крилатите фрази „умните и талантливите отдавна са в чужбина“, „у нас остават само мързеливите и посредствените“ и т.н. Да подминем с мълчание. Светът е прекалено малък, а ние сме една шепа народ, за да се делим на българи и емигранти. Всеки се чувства добре някъде, успява някъде и където и да се намира се бори.

Ако не си готов за битка, няма смисъл да мечтаеш.

Младите (а и не толкова младите) хора у нас са тъжни, защото работодателите не ги наемат, ако ги наемат им дават малки заплати с които са принудени да мизерстват … или да си търсят късмета другаде.

Защо се получава така?

1. Образованието
– около 50 университета. Годишно се приемат повече студенти, отколкото е броят на завършавщи средно образование. Та, какво точно означава висшист? От кого е по-висш – от тези, които отпадат още в средното образование ли? Ами специалностите, учебните програми, преподавателите – дали са на ниво за голям бизнес и големи пари? Колко студенти ходят на лекции редовно дори да знаят, че в края на семестъра няма да има заверки и т.н. Страхът, а не желанието да се научат важни неща е в основата на висшето образование. На изхода има хиляди дипломирани хора без ясна идея какво искат, могат и трябва да правят.

Да не говорим за магистърските програми.

2. Работата – как си избираме работа? Ако е „по специалността“ значи супер. Хубаво е да има заплата. Колегите да са готини. Да е весело и спокойно. Ако може да не е много отговорна. Всъщност търсенето на работа е много хаотичен процес. Има едни сайтове с обяви, пращат се cv-та на килограм и се чака някой да отговори отсреща. Всеки се чувства достатъчно квалифициран, за да започне работа навсякъде. Или по-скор знае, че нищо не знае и където и да започне ще се учи от а,б … Не съм работодател, но ми се е случвало да набирам хора. Винаги е хубаво да чуеш поне няколко аргумента, защо кандидатът иска да работи точно при теб. Ама извън изброените горе.

3. Стажовете – добре, това трябваше да е някъде между образованието и работата. Трябва да се ходи на стажове. Няма по-пряк път към добиването на умения, трупането на опит, запознаването с важни хора и … набирането на самочувствие. Ако търсенето на работа е хаотично и просто искате да започнете от някъде – ОК. Но стажът поне си го изберете по любов 🙂 Или поне да е достатъчно релевантен спрямо това, което искате да правите. Нищожно малко са топ компаниите, които следят развитието на определени студенти и в удачния момент сами им предлагат стаж или работа.

4. Фирмите – повечето са малки. Борят се за оцеляване в последно време. По-скоро са в обслужващата сфера, отколкото да създават реален профукт. Иска им се, но нямат чужди пазари. Политиката с кадрите си е политика на шефа. HR стратегия липсва, няма и ресурси за такава. Обикновено няма ресурси и за много други неща – дори и за високи заплати :). На който не му харесва тази реалност може да си направи фирма и да постигне много повече. Има свобода на стопанската инициатива. Ще стане шеф, ще забогатее и ще дава много високи заплати. Или пък да заложим на работа в държавната администрация?!

5.Човекът – здрав, прав, млад и даже образован. Можеш ли да си без работа ако имаш страст към нещо? Ако имаш идеи, планове и цели какво те спира, за да не ги преследваш? Идеята е, че не бива да се търси обява за работа, а компания с която искаме да работим. Не искаме да ни поканят на интервю, а да отидем на бизнес среща на която да се представим. Не търсим работодател, а партньор с повече опит, умения и ресурси.

Големите истории започват с преследване на поне една мъничка мечта. Както и да е – важното е да има мечта.

Моята мечта е винаги да имам за какво да се боря.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , , ,