януари 23rd, 2019 by Денислав Георгиев

В едно интервю Леброн Джеймс разказва, че преди всеки мач си повтаря пасаж от реч на Теодор Рузвелт, която той е произнесъл преди повече от век. Тя се нарича „Гражданството в Републиката“ и става дума за конкретните няколко реда, известни като „The Man in the Arena“:

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena…“

Защо му е на Краля да се занимава с политическа пропаганда? Или пък това съвсем не е политическа реч, а реакция на можещия и правещия човек срещу влиянието на тълпата всезнайковци, които …. умеят единствено да критикуват?

Списанието за бизнес и предприемачество Inc. често се занимава именно с тази тема. Как работещият и създаващ човек да остане мотивиран и фокусиран въпреки прекомерното напрежение и преса, която „обществото“ генерира. Защото скучае и търси риалити?

Всеки в тълпата иска пот, кръв и сълзи от гладиаторите на арената (спортна площадка, сцена или зала за пресконференции). Това го забавлява и разсейва от личните му драми и неуспехи. Разбрал го е Рузвелт преди 110 години, повтаря си го Леброн Джеймс всяка вечер, трябва да го знае и всеки, чиято работа по някакъв начин е публична и бива ежеминутно обсъждана от критици – професионални, лаици или фейсбук тролове.

Съветите са доста прости и ефективни. Вслушвайте се във всяко мнение, но ограничете хората, които ви влияят. Обградете се с хора, които са в подобна на вашата позиция. Създайте си ритуали, с помощта на които да се „изключвате“ преди да вземете важно решение.

И понеже Теодор Рузвелт не е особено популярен в България да кажем и няколко думи за него. Той е най-младият президент на САЩ по онова време. Изключително активен, последователен, новатор. С лекота печели втори мандат, но след него решава да се отдаде на изследователска работа, вярвайки че предава властта на човек, който ще продължи делата му. Оказва се, че е сгрешил. След това отново се кандидатира, но неговата партия (Републиканците) го бламира и се налага да бъде издигнат от друга малка партия. Все пак побеждава кандидатът на Републиканците, но така техния вот се разделя и в крайна сметка президент става номинираният от Демократите.

Не е критикът този, който да брои; не е той този, който да посочва как се препъва силният човек, или където извършителят на делата би могъл да ги направи по-добре.

Доверието принадлежи на човека, който всъщност е на арената, чието лице е покрито с прах, пот и кръв; който се стреми храбро;

Който греши, който веднага опитва отново и отново, защото няма усилия без грешка и недостатък; но който всъщност се стреми да върши делата; който познава великата сила на ентусиазма, който е предан; който залага себе си в достойна кауза; който познава триумфа на високите постижения и който в най-лошия случай, ако се провали, поне се проваля, догато смее да мечтае за нещо голямо.

Така че мястото му никога няма да бъде редом до онези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Остросоциални, Политика, Предприемачество Tagged with: , , , , ,

май 14th, 2016 by Денислав Георгиев

В последно време чета доста публикации на тема мотивация и фактори, които влияят върху представянето на младите спортисти. Не претендирам за изчерпателност, само обобщавам 5-те най-често срещани съвета и заклчения по темата. И моят извод – без да намерим подходящата формула, в която да вложим елементите дисциплина, мотивация и щастие, няма да имаме с какво да се похвалим.

climbing

1. Може би най-важното – няма как един човек да мотивира друг човек. Мотивацията е нещо вътре във всеки от нас. Можем да помогнем на някого да бъде по-уверен, по-силен, по-сръчен, по-бърз…дори да се чувства по-значим. Но не можем да извлечем вътрешната му сила да надскочи себе си. Можем да провокираме или да успокоим състезателя – зависи доколко го познаваме и знаем ли кое отключва способностите и вътрешната му сила.

2. Великите очаквания са най-смазващата сила, която може да се стовари върху спортуващите деца. Може да ги убедим, че правят нещо значимо, но не бива да ги притискаме, че трябва да стане на всяка цена. Те със сигурност предпочитат да победят, вместо да загубят. По-добре да ги научим как да играят добре, отколкото да говорим само за очаквания резултат.

3. Често за треньори и родители неразкрита остава тайната на взаимното окуражаване. Ако научим децата да се надъхват и окуражават едно друго, то със сигурност ще се подобрят резултатите им. И има сериозна доза логика в това. Докато детето е на терена, то знае че за позитивния резултат може да му помогнат само децата около него. Съотборниците трябва да се научат да си помагат и да се подкрепят, за да печелят.

4. Треньорът може да помогне – естествено. Чисто психологически това е човекът, чието одобрение младите спортисти търсят най-често. И когато останат на резервната скамейка са разочаровани, наранени…даже обидени. За това треньорът трябва да може да общува, да поущрява добре свършената работа, да коригира грешките и да се научи да поднася лошите новини максимално безболезнено.

getbetter

5. И не на последно място – трябва да има добро настроение. Може да звучи лигаво, но без любов, шеги и закачки не може да върви добре работата. А това, което един детски отбор прави, безспорно е свързано с много работа, усилия, напрежение, понякога и нерви. И ако не можем да се справяме с кофти ситуациите, те ще ни съсипят. Позитивните хора, позитивното настроение, усмивките могат да направят разликата в трудни моменти. Доброто настроение не е в конфликт с дисциплината, а напротив – прави я разбираема, дори желана.

Всеки може да намери за себе си най-добрата комбинация от трите основни елемента в детския спорт – дисциплината (да развием таланта и уменията), мотивация (да положим нужните усилия) и щастие (да правим всичко това с любов и добро настроение). Но със сигурност няма как да има успехи, ако някоя от тези съставки липсва.

ДО ЕДИН МЛАД ТАЛАНТ

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

юни 9th, 2014 by Денислав Георгиев

Може да звучи заядливо, но феновете на Манчестър Юнайтед спасиха сезона…благодарение на излязлата автобиография на Сър Алекс Фъргюсън. Докато изживяваха ужаса от управлението на иначе толкова симпатичният Дейвид Мойс, тайничко се молеха по-скоро да докоснат книгата от Сиела, че да си припомнят безбройните поводи за гордост от съвсем близкото минало.

sir-alex-manager

Аз съм фен на Арсенал и е нормално да подхождам закачливо към темата. Извън шегата, книгата е уникална! Чете се бавно, за да се извлече повече наслада. Иначе може и на един дъх.  Та, Сър-а е велик – няма две мнения. А биографията му трябва да попадне на всеки мениджър. Без значение, дали работи в спорта, държавната администрация или бизнеса. Разсъжденията му по основни теми като мотивацията, контролът, доверието и управлеие на промяната са изключително ценни.

Ако обичате футбола, ще попаднете на доста интересни разкази за случки с футболисти и треньори. Няма какво да Ви я хваля повече тази книга – просто е задължителна. И въобще не бива да се ограничавате до това, дали сте фенове на Ман Ю или английския футбол Просто е готино да я имате…е и да я прочетете де.

И не на последно място – задължително четиво за всички деца и младежи (и техните семейства), които искат да станат футболисти. Какво очаква треньорът, кога е важно да проявят характер и кога е по-добре да слушат, кои са характеристиките в профила на един играч, които търсят и оценяват скаутските мрежи във футбола.

Наслаждавайте се!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , , , ,

май 6th, 2014 by Денислав Георгиев

Никога тази книга нямаше да ми привлече вниманието. Не и с тази скучна корица и банално заглавие. Но явно има една „невидима ръка“, която кара нещата да изглеждат предопределени. Казано по-рационално –  в най-точния момент, изцяло в контекста на случващото се около мен, разглеждайки десетина книги в книжарницата без видима причина посегнах и към тази.

pyt_kym_vyrhaНе съм фен на книгите за личностно усъвършенстване, още по-малко за скално катерене или алпинизъм. Към катеренето имам интерес отдавна, но явно сега бе моментът да получа първата порция вдъхновение. Както и да е. Авторът Гари Скот притежава невероятната харизма да бъде изумително убедителен от първия абзац. Примерите и историите му в „Път към върха“ са супер ясни и въздействащи. Прочетох книжлето за няколко часа и горещо го препоръчвам. Без значение, дали се занимавате със спорт, политика, бизнес или просто се лутате в живота. Правилата на Гари Скот са почти универсални и непреходни.

 

Изберете своя връх.

Усъвършенствайте уменията си.

Освободете се от излишния товар.

Подберете мъдро спътниците си.

Преодолейте страха.

Повярвайте в себе си.

Установете собствените си граници.

Вървете с темпо подходящо за вас.

Следвайте интуицията си.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Книги Tagged with: , , , , ,

май 14th, 2012 by Денислав Георгиев

Правите ли бърпита? Колко може да направите за 3 минути? В общи линии това е упражнение, при което лягаш и ставаш бързо. Винаги може малко по-бързо, винаги може малко повече.

Какво е нужно, за да правиш бърпита – мотивация или вдъхновение?

Мотивацията я свързвам с полагане на усилия, а вдъхновението с творчески процес. Комбинацията в точни пропорции от двете е Вдъхновация. За всеки е индивидуална. Предизвикателство е да откриеш своята, изкуство е да я създадеш за околните.

Бърпитата за мен са символ на вдъхновацията. От една страна ти трябва мотивация за физическото усилие да постигнеш по-добър резултат, а от друга вдъхновение да намериш някаква причина да го правиш. В бърпито има и далеч по-проста символика – да намираш сила да се изправиш. Още веднъж. И пак. Колкото пъти е нужно. И пак.

Ако се нуждаете от рестартиране – направете една серия бърпита за 3 минути. А защо не за 7?

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Цветни Tagged with: , , , , ,