октомври 27th, 2016 by Денислав Георгиев

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , ,

ноември 24th, 2015 by Денислав Георгиев

Много приятели ме питат какво ще правя във Враца. И какво толкова намирам в това място, че го предпочетох пред Варна и София. Та даже и пред възможностите за емиграция.

marketing-rapid-city2

На първо място харесвам града, селата наоколо и природата. Харесвам и хората, които имат изключително силен дух и потенциал. Това разбира се не са рационалните доводи.

Може би най-смисленият аргумент, е че като част от екипа на кмета Калин Каменов ще имам възможност да участвам пряко и да допринасям за развитието на града.

15142786-marketing-strategy-word-speech-bubble-illustration-on-white-background

Имам си и една малко егоистична причина да се преместя заедно с цялото си семейство. Ще мога да правя това, което мога и обичам. Да, мога да правя маркетинг кампании където и да отида, но само във Враца ще мога да се занимавам едновременно с градски и спортен маркетинг.

Какво е градски маркетинг?

Няма да ползвам научни обяснения и дефиниции. Става дума за изграждане и реализиране на концепции, чрез които един град да развие отличителните си предимства. Да стане по-привлекателен и гостоприемен първо за своите жители. Да очертае своя образ и да заяви ценностите си. Казано максимално просто – различните организации и администрацията да заработят по общ маркетингов план и да постигнат желаните резултати.

Критериите за успешен сити брандинг и маркетинг са ясни и лесно измерими. Градът функционира, ако успява да привлича туристи, събития, инвеститори и мозъци. Ако дава възможност на гражданите да живеят добре, да печелят, да се развиват, да се забавляват…и гордо да пропагандират бранда. Враца може да стане пример за всичко това. И възможността да бъда част от този процес ме привлече. Направо си ме вдъхновява!

И пак за моя любим спортен маркетинг!

Спортът ще бъде важна градивна част от бранда Враца. В момента тук няма професионален спорт. Няма многофункционална спортна зала. Няма дори изкуствен футболен терен за Ботев Враца. Но има много таланти, много ентусиазирани фенове, огромна спортна база…традиции и енергия. Това са предпоставки за успех и наистина вярвам, че управлявайки умно креативо и решително тези фактори ще имаме много поводи за радост и победи.

inbound-strategy

Задавайки коректни цели и следвайки уверено пътя към тях, без да се разсейваме и изкушаваме от измамния блясък на бързите успехи, ще достигнем точно там, където искаме. Във всяка сфера – икономика, образование, социално предприемачесто, археология и т.н.. И брандът Враца ще увеличава всекидневно своята стойост. С всяко родено дете, с всеки спечелен мислещ човек, с всеки привлечен инвеститор или турист.

Това ще бъде Враца! И аз имам честта и удоволствието да участвам☺ Сега е моментът да се присъедините!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Враца, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , ,

февруари 9th, 2015 by Денислав Георгиев

Вчера публикувах статия „За народната и личната просвета“ в която обясних защо според мен държавата трябва да плаща за образованието на всички деца в България. Дори на тези, които учат в частни училища. Естествено на всички по равно – който иска частно ще си доплаща.

3D макети по темата "Космос"

3D макети по темата „Космос“ в ЧДГ „101 Защо“

Изумен съм колко критици на предложението се появиха. Без особено ясна мисъл и с единствената логика – богаташите имат пари да си плащат. Е, аз не се чувствам богаташ, макар детето ми да е в частна детска градина. Изборът е следствие на много фактори – от една страна нямаше място в държавна, от друга услугата се оказа много качествена, и от трета нямам никакво желание да сменят средата на детето си на 5 годишна възраст,само  защото евентуално се е отворило местенце за него в „системата“.

Та, до този момент държавата България не е дала 1 стотинка за образованието на детето ми. Кати може да чете, пише, смята и даже поназнайва английски без властта в страната да има каквато и да е заслуга за това. Но да не бъдем черногледи.

Финанисрането, което бюджетът трябва да е предвидил за образованието на всяко дете у нас, няма да покрие толкова голяма част от месечната ни такса. Даже звучи безумно, как едва ли не ще се нароят частни училища и градини, които ще смучат държавната пара. Това са пълни глупости. Било лобизъм….пак глупости.

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви...

Из урока, защо кивито е полезно и има 4 пъти повече Витамин C от лимона. Безспорно това е лобистки урок в полза на вносителите на киви…

Има елементарна икономическа логика. Да приемем, че в частните учебни заведения качеството е по-добро и децата постигат по-добри резултати. Има достатъчно статистика за това. Ако приемем, че цената на месец е 700 лв. и могат да я плащат X семейства след промяната на закона децата ще получат нещо като ваучер да кажем за 200 лв. на месец. Така таксата реално ще падне на 500 лв. Т.е. достъп до по-добро образование ще имат повече семейства X+Y. В същото време държавата ще изпълнява ангажимента си към всички свои граждани и разбира се данъкоплатци.

Има и много загрижени за народната просвета люде, които в това решение виждат нейната смърт. Децата ще избягат от държавните училища…и те ще умрат. А не се замислят, че ако повече деца излязат от тази система ще се отворят повече частни училища…които ще наемат най-добрите учители за повече пари. Т.е. ще се създаде конкуренция. За да отговорят на това, държавните/общинските училища ще са принудени да вдигнат нивото, дисциплината и да си попроменят отношението. Т.е. още една полза за хората.

franklin

Парите трябва да следват ученика и да отиват към качествени, а не псевдо образователни институции. Контролът за това естествено ще бъде в държавата. Ако тя няма ресурс да го осъществи – ще има много измами. Но ако има много измами, вината няма да е в родителите, които и сега плащаме много. Трябва да има ред!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги, Остросоциални, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

юни 3rd, 2014 by Денислав Георгиев

Миналата седмица Саша Безуханова и екипът й от Move.BG ме поканиха да се включа в една дискусия посветена на традиционните и нетрадиционните медии – отношения помежду им, съотношения, възможности за независимост и манипулация. Имаше много интересни гости и останахме до късно да си говорим и коментираме.

Моите три основни тези бяха:

– Нетрадиционните медии (в случая основно за блогове, Facebook и  YouTube говорихме) ще станат наистина незаобиколим фактор, когато спрат да се вълнуват дали техните теми и мнения се появяват и в традиционните медии (вестници, радио и телевизия).

– Нетрадиционните медии имат огромно значение извън София, в регионите, където на хората им е трудно да достигат до „чиста“ информация. Онлайн каналите помагат и на прохождащи независими медийни проекти бързо да набират скорост.

– Нетрадиционните медии са много по-честни, защото няма как да пуснеш реклама/платено съдържание и потребителите да не разберат. Докато в телевизиите например много по-добре се маскират платените участия и репортажи. От тук пък се отвори темата за политическите тролове и … стана сериозна дискусия.

krasiv-um

Прибрах се и попаднах на следния линк във Facebook групата на нашата детска градина 101 Защо – „Как шест годишно момче научи само Английски език“. Първо много се зарадвах, че са ни оказали тази чест. Деца като Тони наистина трябва да бъдат показвани, да вдъхновяват и да създават модели. Същото може да се каже за семейството му, за учителите в детска градина 101 Защо и т.н.

ОБАЧЕ

Ако изгледате репортажа няма да разберете нищо съществено. Освен, че Тони е на 6 годинки и вече може да чете на два езика и да решава сложни задачи по математика.Ще кажете браво и най-много да цъкнете с език. А тази история би могла да промени живота Ви и живота на много хора, ако традиционната медия искаше това. Уви, тя поиска просто да сложи едно безумно подвеждащо заглавие, да потърси сензацията и да ни накара да цъкаме с език 15 секунди преди да започнат рекламите.

Ако традиционната медия бтв съществуваше преди 25 години, вероятно нещата щяха да си останат така. Обаче ето сега ще демонстрирам ползата от нетрадиционните медии, които освен всичко друго могат да са коректив на останалите.

Първо трябва да признаем уникалните способности на Тони – естествено.

no-brand

След това да видим, какво не ни каза бтв в случая – а трябваше!

Добре е да уточним, че Тони 4 години посещава една от най-добрите частни детски градини в София – 101 Защо.В този ред на мисли, очевидно не е научил Английски език сам или от само себе си.

След това е редно да кажем, че учителите и възпитателите там са на доста високо ниво, програмата е умно измислена, има страхотна атмосфера и ред. Т.е. ако всички детски градини в България бяха такива, то може би щяхме да имаме още куп деца с подобни резултати.

Специално преподавателя по Английски език Мис Гери или Гергана Христова има уникален подход към децата и поне по мои впечатления всички деца в градината са на много високо ниво за възрастта си. Дали стимулираме добрите си преподаватели (без значение в какви учебни заведения), като акцентираме, че децата се самонаучават, а учителите само констатират това чрез тестове от време на време?

Ако бтв искаше все пак да потърси сензация или обществена дискусия, можеше да подхване една непопулярна но важна тема. Децата в частните детски градини не получават нищо от държавата. В общия случай се смята, че това са чедата на едни (ново)богаташи, които ги глезят с йога, танци, уроци по математика и английски от тригодишна възраст. Или пък другата крайност – че става дума за свръхамбициозни родители, които притискат дечицата да учат денонощно, за да задоволят болните им амбиции.

brand

В масовия случай обаче говорим за семейства, които много добре са си преценили приоритетите, оценили са важността на добрата детска градина или просто не са били приети в ОДЗ. И в трите случая, че дори и във варианта с (ново)богаташите държавата няма право да бяга от отговорност за тези деца. И ако не може да им предложи място в ОДЗ, то  трябва да им дава ваучер на стойност равна на тази, която получават ОДЗ-тата за всяко прието дете. Нали се бяхме разбрали, че парите следват ученика?

Така таксите малко ще паднат, родителите ще се почувстват малко по-сближени с администрацията, България ще заяви интерес към тези си синове и дъщери и … може би най-важното. Повече семейства ще могат да си позволят ЧДГ, този сектор ще се развие още по-добре и ще имаме по-грамотно поколение. В нашата демографска реалност звучи задължително, нали?

Ако сте забелязали картинките по-горе – екрани от репортажи на бтв, на едната е любимата ни мис Гери, а на другата уважавана директорка на столично ОДЗ. Направи Ви впечатление, нали? Когато говорим за ЧДГ 101 Защо явно е бранд и СЕМ бди да не би да му се направи реклама. Т.е. не се изписва и не се споменава под никаква форма.В другия случай 7 ОДЗ „Детелина“ вероятно не е бранд? Вероятно не е юридическо лице? Вероятно не му се прави реклама, че е добра детска градина? Там може.

Двоен аршин, нали? А става дума за детски градини. Да не коментираме как се преценява кой мениджър от коя фирма да участва в някое предаване или още по-лошо – кой политик в какъв контекст да се появява.

Та, да се върнем на нетрадиционните медии – освен, че могат да са коректив на традиционните, те преди всичко имат огромната сила да са независими. И тази им независимост ги прави по-достоверни, търсени и ценни. Ценни в смисъл, че единствени те, благодарение на активната си публика, могат да градят, налагат и защитават истински ценности. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални Tagged with: , , , , , , , , , , ,

октомври 27th, 2013 by Денислав Георгиев

Много пъти съм казвал, че в блога ми са добре дошли всички гост-публикации. И за това с огромна радост споделям едно разсъждение по темата за демографската криза на Росен Димитров. До известна степен  то е повлияно от проведената днес кръгла маса от цикъла „10 разговора за България“ на Николай Бареков и организацията около него. Не знам как точно Росен е попаднал там, но е интересно.

Росен освен приятел и съмишленик е сред хората, които доста добре разбират ситуацията в здравната ни система. А тя от своя страна е сред трите приоритета, които държавата трябва да развие, за да избегнем катастрофата. И да запазим българското семейство!

family

 

Ето какво обобщава Росен Димитров:

1. Съществуват три основни динамични демографски показатели: миграция, раждаемост и смъртност. Въз основа на тези показатели могат да бъдат очертани основни цели пред нацията за преодоляване на „демографската катастрофа“, която 87% от българите считат за напълно реална заплаха.

За постигането на тези конкретни цели (поставени в цифри и съответни срокове) е необходимо приемането на съответни политики и бюджет за тяхното реализиране.

2. Демографските процеси търпят 20-25 годишна цикличност!? Може да изчезнем като нация, но може и да не изчезнем… Второто май е по-вероятно, познавайки хората около мен…

3. Емиграцията доведе до формирането на огромна диаспора, което трябва да бъде разглеждано не като заплаха, а като възможност за развитието на България. Засилва се имиграцията към България. Този процес е „прагматичен“.

Хора, макар и с българско самосъзнание идват у нас не защото са водени от силни патриотични чувства. България за тях е по-скоро „авиокомпания към желаната дестинация“. Липсва имиграционна политика!

4. Имиграцията предлага възможност за т. нар. „сребърна икономика“ пенсионери от ЕС, които да живеят и пренесат своя жизнен стандарт в България. Това може да има огромен положителен ефект върху цели региони в страната подложени на обезлюдяване през последните години.

5. Българското семейството има затихващи функции. Променят се семейните ценности, което неминуемо рефлектира и върху раждаемостта. Ролята на българското училище може да бъде критична в модулирането на тези процеси.

6. В България има над 150 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Забележете, наричаме ги „двойки“, а не семейства… Това означава, че 150 хиляди български домове очакват своето желано дете или деца… Ние като общество може да им помогнем със съответните държавни политики за репродуктивно здраве.

7. Циганите… „не всички раждат много деца“! При тях съществува висока смъртност (вкл. детска), ниска продължителност на живота, висока степен на емиграция…

Поради всички тези причини едва ли ще станем „циганска държава“. Добре е да свикнем да гледаме и на циганите като на възможност, вместо да ги третираме като заплаха.

8. Намаляването на смъртността, респективно удължаването продължителността на живота е важен демографски показател, който се свързва основно с качественото здравеопазване и профилактика.

9. Според Проф. Никола Алтънков, Университет „Санта Барбара“, САЩ се налага създаването на Министерство на националната солидарност, което да включва и Агенцията за българите в чужбина. Защо не?

10.Всички по-горе изброени разсъждения по демографските проблеми на България се вписват в три големи национални приоритета – икономика, здравеопазване и образование.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , ,

юни 20th, 2013 by Денислав Георгиев

Творчеството на Христо Ботев от години тормози разни идиоти, които уж работят в сферата на образованието. Всъщност тормози много повече други идиоти, които дори не са свързани с тази сфера.

Хората имат нужда от Ботев!

Преди година министър Игнатов даваше пресконференция на пожар, за да обясни че никой няма да пипа творбите на Ботев. Тогава претенции имаше някаква комисия за дискриминацията. Пълен абсурд!

Тази година явно си извадиха поука и въобще не обясняват кой и с какви мотиви вади Ботев и стиховете му от учебниците. Само мънкане, че в цяла Европа се залага на по-модерна литература в учебните програми.

Истината е, че има твърде много истина в думите на Ботев и това дразни днешните чорбаджии.

Съвсем скоро ще имаме поколение, убедено, че "За матурата" е най-важното произведение на Ботев

За да бъдат децата ни в крак с времето, нека заменим „Моята молитва“ и „Борба“ на Христо Ботев с далеч по-важни, ценни, толерантни и несъмнено съвременни стихове:

Милионерче не се подигравай ти давай, давай,
бръкни по дълбоко, имаш пари давай, давай,
не се съжалявай ти си паралия, не се подигравай ти.

Раз, два, три номер едно си ти,
четири, пет, шест ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички,
имаш ли парички, ходиш по женички.

Милионерче не се подигравай ти давай, давай,
бръкни по дълбоко, имаш пари давай, давай,
не се съжалявай ти си паралия, не се подигравай ти.
Милионерче не се подигравай ти давай, давай,
бръкни по дълбоко, имаш пари давай, давай,
не се съжалявай ти си паралия, не се притиснявай ти.

Хайде бе отворко хайде, хайде бе играчо хайде.\2

…тъкмо ще могат да обогатят и учебниците по музика…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , , , ,

април 29th, 2011 by Денислав Георгиев

Когато бяхме ученици често спорехме кое е най-доброто училище във Варна. Разбира се никой не претендираше за безпристрастност. Но ставаше дума основно за гимназиите. Всеки си защитаваше критериите, които му бяха изгодни. Някой казваха, че най-важно е какъв % завършили ги приемат в университет, други – каква част от абитуриентите се реализират в чужбина, трети изтъкваха средната заплатата, която завършилите им съученици получават и така…

Никога не съм сравнявал обаче основните училища. Те като цяло са и трудни за сравняване, защото основно са на квартален принцип, учат те да четеш и пишеш и … абе дори % приети в елитни гимназии е спорен критерий, защото повечето седмокласници се подготвят с частни уроци.

Днес ми се наложи да пообиколя доста варненски училища, за да занеса плакати за детското състезание с колелета, което организираме в събота – в Морската градина.

Няколко извода и впечатления:

Логично започнах от моята гимназия (3-та ПМГ). Нейните ученици не са ни в таргета, но все пак обратната смяна от „Славейков“ са много важни за нашето състезание. Понеже е едно от училищата в нашия квартал, винаги съм смятал че е сред най-добрите в града. За жалост не видях нещо особено променено спрямо времето когато учих там – преди десетина години.

3-та ПМГ и ОУ Петко Славейков

След това отидох в моето си ОУ – Цар Симеон I. Малко негостоприемно ме посрещнаха – нямали право да слагат плакати. Само ученическо творчество. Все пак видях учителя ми по физическо и той ми позволи да сложа два плакат в спортната зала. Имат си нова спортна зала с емблема на училището в центъра на баскетболното игрище. Като по филмите! Супер – ние играехме физическо в една малко по-голяма класна стая…

Най-много ме впечатли училище Стоян Михайловски. Като започнем от съвместните им активности с Екопак (които са ни партньори на вело състезанието и любим наш клиент), минем през изложеното творчество и стигнем до отношението с което ни посрещнаха и обърнаха внимание на събитието. Надявам се от Михайловски да дойдат повечко деца.

ОУ Стоян Михайловски и Екопак

Една от детските градини във Владиславово също ми направи много мило впечатление 🙂 Супер уютно място. Изобщо откривам все повече положителни неща в това да живееш във Владиславово.

Най-забавно беше в ОУ Никола Вапцаров във Възраждане. Освен уникалната решетка, която посреща учениците прави впечатление и охранителя – много контактен. Помогна ни, каза няколко смешки, само дето не ни позволи да снимаме колелетата пред входа. Имат си специално място да паркират и вързват колелетата – точно пред училището. Явно и от там ще дойдат колоездачи.

В Руското училище, както и в Кирил и Методий бяха малко високомерни, но пък във Васил Друмев (да не се бърка с Иван Друмев) точно обратното. Ако си спомняте уникалната миризма на стол от детските си години, това все още може да го откриете в Климент. Макар да е баш в центъра на Варна 🙂

За другите няма какво специално да кажа – не натрупах толкова впечатления за споделяне.

Еко макети от ОУ Стоян Михайловски - Варна

Като цяло ми харесва, че децата са с униформи. Изглеждат няколко идеи по-сериозни от нас на тази възраст. В почти всички училища видях афиши, обяви и покани за разни събития и курсове, което също ме изненада. Училищният живот във Варна е активен.

Ще видим като започнем да си избираме училище какво ще бъде положението. Това Владиславово много ми хареса… 🙂 Само не знам как са с болниците и поликлиниките

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , , , , , , ,

януари 12th, 2011 by Денислав Георгиев

Всяка малка история започва с една голяма мечта. Вярвам, че ако хората прекарват поне половината от времето в което се оплакват мечтаейки, ще бъдат много по-щастливи. И полезни 🙂

Това е нещо като право на отговор относно една публикация във www.varnautre.bg

„Младите, образовани и … безработни“ хора в България предпочитат да се оплакват. Поне докато не емигрират (всъщност по тяхната терминология са „принудени да избягат“ или направо са си „прогонени“). Мен все още никой не ме е изгонил от България. Имам много приятели, които също решиха да останат. И се борят.

Тук някъде ще полетят крилатите фрази „умните и талантливите отдавна са в чужбина“, „у нас остават само мързеливите и посредствените“ и т.н. Да подминем с мълчание. Светът е прекалено малък, а ние сме една шепа народ, за да се делим на българи и емигранти. Всеки се чувства добре някъде, успява някъде и където и да се намира се бори.

Ако не си готов за битка, няма смисъл да мечтаеш.

Младите (а и не толкова младите) хора у нас са тъжни, защото работодателите не ги наемат, ако ги наемат им дават малки заплати с които са принудени да мизерстват … или да си търсят късмета другаде.

Защо се получава така?

1. Образованието
– около 50 университета. Годишно се приемат повече студенти, отколкото е броят на завършавщи средно образование. Та, какво точно означава висшист? От кого е по-висш – от тези, които отпадат още в средното образование ли? Ами специалностите, учебните програми, преподавателите – дали са на ниво за голям бизнес и големи пари? Колко студенти ходят на лекции редовно дори да знаят, че в края на семестъра няма да има заверки и т.н. Страхът, а не желанието да се научат важни неща е в основата на висшето образование. На изхода има хиляди дипломирани хора без ясна идея какво искат, могат и трябва да правят.

Да не говорим за магистърските програми.

2. Работата – как си избираме работа? Ако е „по специалността“ значи супер. Хубаво е да има заплата. Колегите да са готини. Да е весело и спокойно. Ако може да не е много отговорна. Всъщност търсенето на работа е много хаотичен процес. Има едни сайтове с обяви, пращат се cv-та на килограм и се чака някой да отговори отсреща. Всеки се чувства достатъчно квалифициран, за да започне работа навсякъде. Или по-скор знае, че нищо не знае и където и да започне ще се учи от а,б … Не съм работодател, но ми се е случвало да набирам хора. Винаги е хубаво да чуеш поне няколко аргумента, защо кандидатът иска да работи точно при теб. Ама извън изброените горе.

3. Стажовете – добре, това трябваше да е някъде между образованието и работата. Трябва да се ходи на стажове. Няма по-пряк път към добиването на умения, трупането на опит, запознаването с важни хора и … набирането на самочувствие. Ако търсенето на работа е хаотично и просто искате да започнете от някъде – ОК. Но стажът поне си го изберете по любов 🙂 Или поне да е достатъчно релевантен спрямо това, което искате да правите. Нищожно малко са топ компаниите, които следят развитието на определени студенти и в удачния момент сами им предлагат стаж или работа.

4. Фирмите – повечето са малки. Борят се за оцеляване в последно време. По-скоро са в обслужващата сфера, отколкото да създават реален профукт. Иска им се, но нямат чужди пазари. Политиката с кадрите си е политика на шефа. HR стратегия липсва, няма и ресурси за такава. Обикновено няма ресурси и за много други неща – дори и за високи заплати :). На който не му харесва тази реалност може да си направи фирма и да постигне много повече. Има свобода на стопанската инициатива. Ще стане шеф, ще забогатее и ще дава много високи заплати. Или пък да заложим на работа в държавната администрация?!

5.Човекът – здрав, прав, млад и даже образован. Можеш ли да си без работа ако имаш страст към нещо? Ако имаш идеи, планове и цели какво те спира, за да не ги преследваш? Идеята е, че не бива да се търси обява за работа, а компания с която искаме да работим. Не искаме да ни поканят на интервю, а да отидем на бизнес среща на която да се представим. Не търсим работодател, а партньор с повече опит, умения и ресурси.

Големите истории започват с преследване на поне една мъничка мечта. Както и да е – важното е да има мечта.

Моята мечта е винаги да имам за какво да се боря.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , , ,