декември 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Разни богати и определено спортни градове казват НЕ на възможността да се борят за домакинство на Олимпийски игри. Малко е странно, но всъщност е чудесно. Властите не се притесняват да правят референдуми, резултатите от които са неясни и дори може да са им неизгодни. Мнозина съжаляват, че гражданите на Хамбург не се навиха да участват в битката за игрите през 2024. Същото стана и в Бостън. Преди това пък Мюнхен отхвърли опцията да се бори за Зимните игри през 2022 година.

Boston 2024 Olympics

Значи решенията в един град се вземат след като си зададем поне 3 въпроса и сме готови да получим негативни отговори.

1. Искате ли да изхарчим едни сериозни пари за нещо, от което може би ще спечелим…а може би не?

2. Искате ли да се замесваме в това? В случая изборен процес, който се води от доказано корумпираните управленци на световния спорт?

3. Искате ли да рискуваме сигурността си, за да сме в центъра на събитията и да приемем шоуто?

И разумните общества претеглят рисковете, преценяват дали с парите по кандидатстването няма да могат да решат по-належащи свои проблеми. И не на последно място – водят публичен дебат.

nolympics1

Разбира се ние не сме дорасли да отхвърляме такива престижни и лъскави възможности. Но за нашите си мащаби първо трябва да се научим да правим упражнението локален референдум редовно и без напрежение. С риск резултатите да не ни харесат. И междувременно да се учим да си подреждаме приоритетите.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

юни 20th, 2015 by Денислав Георгиев

Сега ще напиша няколко реда опитвайки да не завиждам много на съседите. Ама как да не завиждаш, след като стават Световни шампиони по футбол…било то и за младежи. Сърбия спечели световната титла по футбол побеждавайки на финала Бразилия….

Serbia-World-Champions

 

Добре де, завиждам им!

Завиждам им, че имат СИСТЕМА за работа в колективните спортове.

Завиждам им, че си вярват, подкрепят се и могат да създават отбори.

Завиждам им, че имат специалисти, които създават майстори на игрището.

Завиждам им, че не са в ЕС и въпреки това постигат това, което искат.

Завиждам им, че имат дух.

Единствената ни радост, е че Сърбия е твърде близо до нас. Едва ли по въздушно-капков път ще прихванем някое от качествата, които изброих по-горе. Но с умна кооперация от наша страна и много работа можем да постигнем и ние нещо.

bg-sr-medals

Въобще не си мисля, че са по-умни, по-бързи, по-силни, по-талантливи или по-можещи от нас. Вижте им медалите от последните 5 олимпиади – 3 пъти по-малко от нашите. Без да сме в най-силните си години. 11 титли за нас срещу едва 3 за тях. Обаче да погледнем отборите им – приемаме, че ансамбълът по художествена гимнастика е отбор – значи имаме 2 отборни медала – сребро и бронз. За този период комшиите имат едно злато на волейбол, сребро на волейбол, баскетбол, три бронза на водна топка и още един на волейбол. 2:7 за тях.

На световните първенства по футбол, баскетбол и волейбол от 1994 година насам ние имаме едно свещенно четвърто място в САЩ 1994 г. и един волейболен бронз през 2006. За този период обаче те имат две баскетболни титлие, две втори места на волейбол в света и т.н. Отличията на световно ниво в хандбала и водната топка няма да ги броя. На еврпейски първенства и младежки състезания също.

А колко техни треньори по баскетбол, волейбол и футбол работят на високо или поне средно ниво в Западна Европа и колко наши?

Трябва да се научим да правим отбори. Трябва да акцентираме в работата с колективните спортове. Трябва да станем шампиони в колективен спорт. Не за друго, а защото имаме таланти…трябват ни майстори в треньорството и спортния мениджмънт.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

януари 17th, 2012 by Денислав Георгиев

Получих няколко покани в LinkedIn да се включа в едно предизвикателство свързано с комуникационна кампания на Кока Кола по време на Олимпийските игри в Лондон 2012. Обещават солидни награди в кеш…и някакви други екстри. Измислих им нещо доста…дигитално и в същото време семейно…и олимпийско.

Изкушение си е – Кока Кола, Олимпиадата…и твоята идея. Сигурно са събрали доста предложения. Не се сещам обаче български брандове да са проявявали такава смелост и да обявяват пазар за идеи на своите потребители. А няма да им струва много. Не е трудно да се престрашиш, а да достигнеш до този начин на мислене. И отношение.

Все пак запазих идеята за себе си…и за някой клиент, който ще иска да я реализираме заедно. За мен поне удоволствието от приетата идея само по себе си живее твърде кратко…ако не участвам в реализацията й.

Ползата от партньорството с Олимпийските игри за основните спонсори

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Реклами Tagged with: , , , , , , , ,

март 29th, 2011 by Денислав Георгиев

Много обичам стопанската история – на фирми, предприемачи, сектори от икономиката. Особено пък историята на на нещата с които се занимавам – реклама, медии… и още по-особено за България.

С колегите от време на време правим разни неща само за чест и слава. Или казано по-точно подаряваме я идея, я уеб сайт, я реклама на каузи и организации, които смятаме за обществено потребни. Някакъв вид Корпоративна Социална Отговорност. За радост Жюстин е много позитивна към подобни начинания и те се случват. Един от тези проеки бе списанието Медиа Журнал на Катедрата по Журналистика и Масови Комуникации в УНСС.

Преглеждам новите научни публикации (все пак винаги е приятно да прочетеш „професионално смляна“  информация). Днес попаднах на статия за вестник „Утро“ –  изданието с най-голям тираж преди 9 септември. Авторът Доц. д-р Здравка Константинова акцентира върху мястото на Олимпийските игри в Берлин във вестника.

Вестник Утро - 1936 г.

Олимпиадата на Хитлер! Как се отразява подготовката на българските олимпийци, репортажите от мястото на събитието, срещата на Цар Бори III  с нацистките лидери в Олимпийското село и най-вече как спортът като тема се ползва за пропаганда. Особено успехите и най-вече митичният Дан Колов.

Кои са двете основни неща в Берлин, които ще променят бъдещето на спорта (освен Джеси Оуенс)?  Първите директни радиопредавания и репортажи от игрите, които приковават тълпата до радиоприемниците. И безупречната организация на събитието (макар антифашистки настроена, българската преса оценява невижданата до момента организация на спортни състезания). Тези две неща превръщат спорта в индустрия.

Хитлер и Джеси Оуенс - двете лица на Олимпиадата през 1936 г. - mountolympics.blogspot.com

По-горе е линкът към статията, която ако имате време може да прочетете. Завършвам с едно стихче, поместено в хумористичното приложение на вестника редом до карикатура на Хитлер. Светът е на прага на Втората Световна Война – а българските медии подхождат хем деликатно, хем остроумно към бъдещите събития. Една интелигентна прогноза, която в-к Труд днес би поднесъл със заглавие „Започва война, май?“

Кажи, водачо на тевтоните,
що правиш днес Олимпияди:
защо са мрачни небосклоните?
Очакват ли ни изненади?
При това интересосплитане,
дали наместо топкоритане –
не ще се спрем на други мач,
где Марс ще бъде пръв играч?
Кому ли е орисан кяра?
И головете кой ще вкара?…”

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , ,