юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

В бизнеса е изключително важно кога и къде се появява един нов продукт. Да приемем, че младият футболист е продукт, който търси своята пазарна ниша (отбор в мъжкия футбол). Пред младите таланти има три основни перспективи, като за мен е изключително изненадващо с каква лекота и увереност избират най-неподходящата за себе си.

Manchester-City-Etihad-Campus

Ето ги трите пътя за развитие:
1. Идеалният вариант – играеш за U17/U19 на своя клуб. Още по-добре ако това е в твоят роден град и живееш у дома. На 16-17 вече тренираш и с мъжете, дебютираш като юноша в мъжкия тим и докато излезеш от U19 вече имаш солидна визитка. Всяко момче мечтае за това, но в практиката няма много подобни примери. За това казваме, че е изключително – не се случва на всеки. Най-голям е шансът точно тези момчета да получат и покана за чужбина.

2. Добър си, ставаш част от някоя топ школа, играеш там до края на U19 и след това си търсиш мъжки отбор, защото топ школите като цяло не дават голям достъп до мъжкия отбор на клуба. Има и изключения като Черно море, Славия и Септември през последния сезон, но в по-вероятния случай младите играчи остават хем без отбор, хем без бележка, че клубът майка няма финансови претенции към тях.

От тук единственият път е с визитката от голямата школа да си търсиш късмета във Втора или по-вероятно в Трета лига. Малката уловка, е че трябва да се бориш за място с доста по-големи и по-опитни състезатели. Това лято в тази роля попадат родените през 1998 г. Над 15 младежи от силни отбори в U19 потърсиха място за развитие при нас в Ботев Враца. Шансът да ги вземем се определя от две условия – да са по-добри от всички свободни играчи родени 1996 и 1997 г. и да са значително по-добри от наличните играчи 1999 г., които ще можем да ползваме едновременно за мъжете и старшата. Сами разбирате, че едва ли ще заложим на мнозина родени 1998 г.

Изумително е колко много момчета обаче избират този път. Стоят до последно в топ школите и после с леко разочарование си търсят късмета тук-там.

3. Ако бях футболен агент бих съветвал клиентите си и техните семейства да бъдат най-мъдри преди първата си година в старша възраст. Т.е. това лято е най-важно за родените през 2000 г.  Къде да играят в U19? Ако родният ви клуб няма формация в елитната група – редно e да потърсите място в отбор, който има такава. Освен ако не ви гарантират пълноценни минути мъжки футбол. На 17 години това не е толкова вероятно в България.

Та, родените през 2000 г. сега трябва да преценят внимателно за коя школа искат да влязат в U19 и какъв е достъпът от там за големия футбол. Да, в Лудогорец или Левски е много престижно да биеш всяка седмица, да имаш добри условия за работа и да си със самочувствието на топ селектиран състезател. Може би ще има и медали. Но това достатъчно ли е за мъжки футбол? Всеки сам си преценява възможностите, но погледнете и към по-непретенциозните тимове в U19. Тези, чиите мъжки тимове са по-склонни да експериментират с юноши. Направете този избор на 17, затвърдете го на 18, за да ви броят за свой след като излезете от юношеския футбол. Или поне да сте натрупали 10-15 мача при мъжете преди да навършите 19 години.

Какво да кажем за набор ’99?

1. Да си стоят в топ отборите и да се борят за място при мъжете там – ще успеят единици.

2. Да загърбят всичко и да влязат в мъжкия футбол на каквато и да е цена – В група, А окръжна – тук рискът да се окажат неподготвени е голям, но все пак смелото решение заслужава адмирации.

3.Да намерят златното сечение от сигурни минути в U19 (дори в по-скромен отбор, но все пак срещу елитни съперници всяка седмица) и реална (ама реално реална) възможност да тренират с мъжете и да попадат в групата за поне 1/3 от мачовете. Това е най-реалната перспектива след година да са по-предпочитания избор в мъжките селекции вместо вече порасналите 1998 и 1997 г.

За един юноша роден през 1999 г. и играещ редовно за U19 на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Пд, та дори Берое или Дунав сигурно звучи нелепо да направи крачка назад. Но ако погледне какво се случва с доскорошните му съотборници от ’98 може и да открие логиката, за която говоря. За родените през 1999 г. е време за последното и може би най-тежкото решение!

Къде са набор ’98?

Все още търсят място под слънцето. Перспективата е максимално много игрови минути през идния сезон. Все едно къде! Идното лято ще бъдат много по-актуални на пазара. Но само ако имат един пълноценен сезон в мъжкия футбол зад гърба си.

Отличната идея за държавна подкрепа в подготовката на някои футболни школи се пообърка!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

август 25th, 2016 by Денислав Георгиев

Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих щафети в плуването и леката атлетика, отборните състезания в гимнастиките, колоезденето и гребането.

За 8-мо място давах 1 точка, за първо – 8.Достигане в колективен спорт до 1/4 финал – 4 т. Какво се получи в Лондон?

sportideas_logo

1. Липсват азиатските „тигри“ на върха – Китай е едва на 10-то място, а с точка напред е Япония. Южна Корея е чак на 18-та позиция, а иначе по медали е 5-та. Единственият златен медал за трите страни общо е на Китай – в отборното състезание по спортна гимнастика. Макар Китай да завоюва общо 87 медала, само 2 са от състезания в тази класация. Явно тепърва азиатците ще се борят на този фронт. За сега им е по-лесно да подготвят индивидуални шампиони.

2. Най-голям прогрес спрямо класирането по медали има Австралия – от 10-то на 2-ро място. Макар да имат само 2 титли в избраните 31 дисциплини, австралийците са участвали в 18 финала.

3. САЩ водят убедително. От 31 дисциплини, те са имали представители във финалите на 20, което не е много повече от следващите ги няколко страни. Но ефективността им е поразителна. 50% от тези финали са златни – т.е. 10 титли. Над 75% са завършили с медал – 16 от 20.

4. Има я и България! При това не съвсем в дъното. От селектираните 31 спорта имахме представители в 2. Класирането на волейболистите и грациите ни даде на България 8 точки с които сме на 29-то място в списъка. При малко повече късмет за гимнастичките, можеше да влезем и в топ 25.

И сега – 4 години по-късно след Лондон? Кой какво спечели и какво загуби за този период от време до Рио?

progres2016

1. България отстъпи – останаха само гимнастичките от 31 отборни състезания. В общото класиране сме на 33 място. Основен извод – за тези 4 години не успяхме да развием нито един отбор, само загубихме волейбола. Дано за Токио има напредък. Още през 2012 написах, че работата трябва да се насочи към 2020 г. Вярвам, че е така.

2. Кой загуби най-много? Заради допинг скандалите Русия загуби 17 точки. След силното представяне в Лондон 20 точки загуби Унгария, а 14 Австралия. Япония и Южна Корея също губят позиции, макар да са в топ 10 по медали.

3. Големият победител? Сърбия направи страхотна Олимпиада и взе с 23 точки повече спрямо Лондон. Имаха и много положителни емоции в колективните спортове. Германия също спечели повече точки + 21 и вече е третата спортна нация – съвсем близо до вторите – Великобритания. Домакините от Бразилия също спечелиха 20 точки повече и са сред най-доволните. Успехите им в турнирите по футбол и волейбол донесоха радост на сънародниците им.

КЛАСИРАНЕ ПО ТОЧКИ В 31 ДИСЦИПЛИНИ – РИО 2016

rio2016

4. Какво следва?

Трябва да е ясно, каква е политиката на България относно спорта. Дали търсим масов спорт, дали гоним медали на всяка цена или искаме да имаме максимален брой достойни олимпийци, които да вдъхновяват следващите поколения да се занимават активно със спорт? Приемаме ли понятието социално значими спортове? И еднаква ли е социалната значимост на женските щанги и женския волейбол? На борбата и колоезденето? В този ред на мисли, избраните 31 дисциплина са фундаментът, върху който може да стъпи тази политика. Ако на игрите в Токио след 4 години имаме поне 4 отбора в тук селектираните състезания – значи сме свършили страхотна работа. Министерството на младежта и спорта може да го направи 🙂 Но не и без бизнеса, не без клубовете, не без семействата на състезателите…и най-вече не без развитието на треньорите.

А ето го списъка с дисциплините:

Спортна гимнастика – отборно, мъже
Спортна гимнастика – отборно, жени
Художествена гимнастика – ансамбъл
Лека атлетика – щафета 4х100 мъже
Лека атлетика – щафета 4х400 мъже
Лека атлетика – щафета 4х100 жени
Лека атлетика – щафета 4х400 жени
Каяк мъже 4 1000м К4
Каяк жени 4 500 м К4
Гребане мъже 8
Гребане жени 8
Колоездене спринт – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, мъже
Колоездене преследване – отборно, жени
Колоездене спринт – отборно, жени
Плуване щафета 4х100, свободен стил, мъже
Плуване щафета 4х100, съчетано мъже
Плуване щафета 4х100, своб. жени
Плуване щафета 4х100, съчетано жени
Футбол – мъже
Футбол – жени
Баскетбол – мъже
Баскетбол – жени
Волейбол – мъже
Волейбол – жени
Хокей – мъже
Хокей – жени
Хандбал – мъже
Хандбал – жени
Водна топка – мъже
Водна топка – жени

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 30th, 2015 by Денислав Георгиев

В последните седмици се позанимавах да събера и анализирам доста статистическа информация за европейския футбол. За сега моделът ми разглежда петте топ първенства – Англия, Испания, Германия, Италия и Франция. В разширения вариант, който подготвям са включени още Португалия, Холандия и Белгия. Ако трябва да стигна до топ 10 – най-вероятно ще разровя Турция и Русия, но честно казано не са ми интересни. До сега съм анализирал бизнеса в спорта, но този път искам да погледнем и малко цифри от случващото се на терена. Естествено има връзка пари – успехи-маркетинг-още пари…

hsv-clock

Това мини изследване започна докато гледах борбата за оцеляване и класиране в Първа Бундеслига. Най-вече драмата, след която Хамбургер остана неизпадал в своята история. След това изваждането на ЦСКА и Локо Сф от А група у нас промени малко идеята ми – през новия сезон в нашето първенство само Левски и Славия ще са тимовете, запазили местата си четвърт век. Оказва се, че 24 футболни сезона са доста сериозен и динамичен за футболната история период.

Да започнем от по-далеч. Знаете ли кой е най-динамичното от петте топ футболни първенства? Франция!

За 24 сезона от 1991/92 до сега титлата са печелили цели 10 различни тима. В същото време неизменни участници в най-високото ниво на френския футбол са едва 2 – ПСЖ и Олимпик Лион. За този период Франция има само един успех в Шампионската лига през далечната 1993 г. Изглежда спорно доколко Лига 1 изобщо е топ първенство, но пък французите станаха Световни и Европейски шампиони, което говори за качествено свършена работа. Интересно е, че дори и двата неизпадали тима са били на ръба да стигнат дъното в определени моменти.

За тези 24 сезона в Германия и Англия се сменят по 6 шампиона, а в Италия и Испания по 5. Общо 20 от 24 титли в Шампионската лига остават във витрините именно на тези клубове. Само Порто и Аякс развалят хегемонията на топ 5 първенствата.

Направих още по-любопитен разрез на европейския футбол.Знаете ли колко са тимовете, които са непрекъснато в елита на своите страни и това лято ще започнат минимум 25-тото си поредно участие сред най-добрите? 24!

Тук липсват няколко големи имена, които по-скоро по административни причини не са в най-висшата лига – Олимпик Марсилия, Атлетико Мадрид и разбира се Ювентус. Можем да добавим и Манчестър Сити, Севиля и Наполи като сериозни отсъстващи.

24topclubs

Сред 24-те неизпадали през последния четвърт век клубове има няколко, които не са печелили нищо през този период. Супер стабилните средняци на европейския футбол. Тъй като не изпадат, нямат дори шанса да спечелят титлата във втора дивизия на път към връщането си в елита

В Германия това е Хамбургер, макар че Байер Леверкузен ги следва плътно по-петите. „Аспирините“ имат една Купа на страната за 24 сезона… и няколко калъфки.

В Испания Атлетик Билбао има едно второ място, няколко загубени финала и отървания на косъм от изпадане. И абсолютно нищо във витрината. Едва ли това е проблем за баските фенове, но все пак е малко демотивиращо.

В Англия е по-специално – Тотнъм и Астън Вила нямат титли, купа на ФА или успехи в Европа. Купата на Лигата е третият по значимост трофей в страната и няма аналог в другите четири първенства, но все пак си е радост за феновете. И двата тима имат по две в последните 24 сезона. Евертън се отсрамва с една Купа на ФА, а Ливърпул има 3, както и две международни отличия.

Любопитно е, че 6 от тези 24 най-постоянни клуба не са класирани в топ 30 на годишното проучване за богатството на клубовете в Европа на Deloitte. Тук виждаме Атлетик Билбао, Байер Леверкузен, Валенсия, Вердер Бремен, Лацио, Олимпик Лион и Щутгарт.

В следващите две публикации, които съм подготвил, ще Ви покажа ранглиста на отборите за този период в Европа по моята формула. И лично според мен по-интересното – анализ на вероятностите влезлите в първа лига отбори да оцелеят в първия си сезон при „майсторите“. За 24 сезона в 5 топ първенства има случай новобранците да станат шампиони. Единици са обаче примерите за нов отбор, който се утвърждава сериозно в елитния футбол.

Предлагам и няколко възможности за Betfair футболни залози (минутки за реклама).
1. Кой от „стабилните средняци“ пръв ще спечели някакво отличие?
2. Дали пролетта на 2016 няма да е фатална за някой от тях?
3. От коя страна ще бъде следващият победител в Шампионската лига, който не идва от топ 5 първенства?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

март 9th, 2011 by Денислав Георгиев

Global Sports Forum Barcelona (GSFB) се провежда за трета година. Домакин от днес до края на седмицата е Барселона. Там се събират най-влиятелните и успешни спортни мениджъри, маркетинг специалисти, спортни медии и всички в бизнеса спорт. Индустрията спорт.

Преди месец организаторите обявиха конкурс за 5 официални блогъри на събитието. Желаещите отговаряха на разни въпроси, мотивираха се защо е важно на тях да отидат на това събитие. Победителите получаваха възможност за среща с всички важни хора там. За съжаление моят блог не бе избран в топ 5. Покани за събитието получиха хора, които се занимават професионално със спортен маркетинг – от САЩ, Германия, Испания, Франция и Холандия.

Все пак с организаторите поддържаме връзка и аз съм „Неофициален“ блогър на събитието. Надявам се нещата, които ще пиша за спортен маркетнг и мениджмънт да са Ви интересни.

Спортен маркетинг в Барселона

Изследването “Consumption of Sport in 2011 and Beyond” на Havas Sports & Entertainment ще бъде представено на GSFB. Получих основните цифри и тенденции, които ще бъдат дискутирани през идните дни. Споделям веднага:

Колко спорт употребяваме?

7% от феновете се самоопределят като фанатици – ежедневно използват и 5-те информационни канала, за да научават какво става с любимия им отбор/спорт/състезател. Телевизия, Радио, Онлайн медии, Преса и Мобилни устройства. Основно са между 21 и 30 годишни.

72% признават, че поне веднъж дневно проверяват какво се случва в спортните новини.

58% вярват, че след 10 години ще „употребяват“ повече спорт от сега. 6% са на обратното мнение.

Медийните канали за спорт?

98% следят спортните събития по телевизията. 57% – ежедневно. 53% пък всеки ден следят нещата онлайн. т.е. Интернет и телевизията все повече се настигат и даже припокриват.

Очаквано вестниците и радиото са големите губещи в тази надпревара за вниманието на феновете. Една от причините за това е, че тези медии все по-често и успешно се потребяват онлайн. Лоялността към тях обаче се топи. Най-силни са позициите на радиото във Франция – второ място след телевизията. Вестниците са най-силни в Испания. Великобритания е номер 1 в използването на смартфони за „спортни нужди“:)

57% от анкетираните са убедени, че в следващото десетилетие ще намерят фенско приложение на мобилния си телефон. В САЩ са доста стъпки напред в това отношение.

Може да следите събитието в Twitter - #gsfb

Феновете и Социалните медии?

26% от феновете използват Facebook или  Twitter, за да следят какво се случва с отбора им. Едва 15% посещават редовно официалните Facebook страници – онези, с милионите посетители. 14% четат блогове по темата. Тези резултати показват, че тепърва сортните клубове и организации ще се позиционират тук.

Най-склонни да търсят информация в Социалните медии са французите и испанците  – 38%. Германците искат да контактуват с приятели на тема спорт – 34%. А 33% от италианците основно търсят дискусия с други фенове.

Олимпийските игри в Лондон 2012 г?

90% от британците ще следят събитието на което са домакини. Италианците заявяват 94% интерес. Германците имат най-голяма склонност да гледат спортни събития на публични места (близо 1/4 от анкетираните).

Кои са 5-те спорта, които феновете предпочитат да гледат на 3DTV?

Гимнастика, плуване, спринтови дисциплини, гмуркане и хокей на трева 🙂

Проучването е проведено сред 2000 души в петте най-големи спортни пазара в Европа – Великобритания, Германия, Испания, Франция и Италия.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , ,